Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) преди шест години

Баба Дора: Миличките ми, всеки ден си ги гледам, само по снимките ми останаха

Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) преди шест години разгласи чумна зараза в Странджа. Ветеринарните управляващи умъртвиха над 4000 животни в седем „ огнища на болестта “. Две българки, подкрепяни от доброволци и съидейници, се съпротивляваха един до друг до дъно, уверени, че животните им са здрави.

Едната от тях е Тодорка Сакалиева от с. Шарково. Прочетете нейната сърцераздирателна история – част от тематиката „ Как да сме самостоятелни от питателните магнати “ от брой 1/2025 година на Списание 8.
Тодорка Сакалиева остана в спомените като „ баба Дора “ – последната, която макар борбения си дух беше принудена да пожертва най-свидното за нея – стадото, останало като процъфтяващо завещание от починалия й татко, който завещава: „ Доре, не оставяй къщата, когато умря, и гледай животните “.

Те са мил спомен за времето, когато дружно със брачна половинка є са се грижили за стадото, преди и той да си замине през 2009 година в отвъдното.

„ Тези животни за мен бяха всичко! Те станаха моето семейство, когато останах сама. Верни приятели, на които се посвещавах. Сама ги пасях, сама събирах плява за тях, доях ги, говорех им… С моето магаренце им донасях окосена трева и те се радваха. Всяко от тях си имаше име. Забелязала съм, че овчиците и козите откликват на късите имена от 1 – 2 срички – Мая, Нина, Рая, Дана… Обичах ги и в случай че щете вярвайте, те го усещаха и също ме обичаха. Издържах се с тях. Правех си сирене, кисело мляко, кашкавал. Когато припечелвах някоя пара от млякото им, ги черпех с вафлички и бонбонки, тъй като козичките доста обичаха сладко. Те бяха моите деца, тъй като аз нямам свои. Бяха толкоз хубавки и пъргави! Татко ми остави три овчици. През годините ги направих 300! Изпълних заръката му. Отгледах и седемдесетина яренца от двете му козички.

Преживявах си умерено, до момента в който един ден пристигнаха тук и почнаха да избиват овцете и козите… Много неприятно постъпи държавното управление с нас! Всички станаха зверове! Здрави, хубави животни изтребиха, тъй като нямаме положителни управници. Имаше един Николай, горе на хълма, Димитър и Дочка Панайотови… Много хора пострадаха. Протестирахме, щото не ме е боязън от нищо и поведох хората. Посрещах ги, давах им мляко и заслон, правех им баници… Когато си под знамето на България, силата сама иде!
Дойдоха публицисти, след това и министърът Порожанов. Благ, значим човек, хубаво приказва. Борих се, осмелих се да тропна с пестник по масата, след това му се молих да ги пощади, щото животните ми бяха толкоз красиви и здравички!... Рече, че не може, предложи пари и искаше да ми ги донесе... Казах, дано са по банка, да се виждат. Обеща ми по малкия екран 100 кози. Аз не съм алчна за пари. Даже когато ги утрепаха, си споделях: „ Как по този начин ще взема пари за рожбите?! Получих 40 000 лева за 165 животни. Подариха ми една козичка и две агънца. Продадох ги. Народът се озвери! Хайдути! Всичко ще скапват! “.

Днес баба Дора е на 73 години, енергична, пъргава, с безсънен разум и красота, оживяла дружно със загатна за отминалото време. Живее сама в огромната, студена, рушаща се къща с опустелия двор… „ Като убиваха овцете, някой ми токсини и магаренцето. Наскоро умря и кученцето. Имам единствено четири кокошчици и всеки ден ми е тъга, като видя празния обор и яслите… “ Две сълзи се търкулват по набразденото от тъгата лице, само че дамата завчас се съживява, когато с горделивост ни демонстрира албумите с фрагменти на стадото приживе и фотосите, поставени на видно място.