Ана от Болярово: Доказахме, че няма чума по животните!
Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) преди шест години разгласи чумна зараза в Странджа. Ветеринарните управляващи умъртвиха над 4000 животни в седем „ огнища на болестта “. Две българки, подкрепяни от доброволци и съидейници, се съпротивляваха един до друг до дъно, уверени, че животните им са здрави. Едната от тях е Тодорка Сакалиева от с. Шарково, чийто сърцераздерателен роман може да прочетете тук.
Другата е Ана Петрова от гр. Болярово. И двете истории са част от тематиката „ Как да сме самостоятелни от питателните магнати “ от брой 1/2025 година на Списание 8.
Ана Петрова от Болярово не позволи екипи на БАБХ да умъртвят стадото є. Помним я с това, че е единствената, съумяла да осъди страната. Съдебната борба, стартирана през 2018 година и водена от юрист Николина Чакърова и юрист Владимир Шейтанов, се увенча с триумф, когато Върховен административен съд приключи правосъдното произвеждане по административно дело № 317/2021 година по разказа на петчленния състав на Върховен административен съд – „ Доказахме, че чума по дребни преживни животни няма и не е имало. Имаше ползи и пари “, споделя дамата. С решението на Върховен административен съд за анулация на заповедта за изтриване на фермата и избиването на животните делото завърши в интерес на Ана Петрова.
„ В момента във Велинград става същото, както при мен – животните ми бяха 6 месеца на карантинен, оборен режим, затворени. Същите хора разиграват същия сюжет. Затварят ги без съображение, тъй като нямат потвърдено заболяване. Тогава бяха избили тихомълком едно стадо в с. Кости, вилнееха в Шарково и приближаваха насам. Всеки естествен човек, в случай че животните му страдат от нещо, самичък ще потърси ветеринарна помощ. Вместо това те ми се обаждат и разправят, че имам заболели животни! Откъде накъде?! Казват: „ Ана, в твоето стадо има 1 – 2 съмнителни реакции “. Започнах да диря поддръжка посредством обществените мрежи. Много хора ме назоваха „ луда “. В един миг даже най-близкият до мен човек – брачният партньор ми, стартира да има вяра на това, което се говореше в медиите и да се съмнява в правотата ми!... Рече: „ Жена, ти май доста филми гледаш… “.
Заявих, че в случай че животните ми са заболели, си поставям главата в центъра на София, да ми я отрежат! Аз пребивавам измежду тия животни, с тях съм всеки ден. Познавам ги, виждам ги. Това, че някакви си там са доктори и настояват противоположното, значи, че би трябвало да си изгорят дипломите! Не знам дали го вършат за пари, или с цел да унищожат отглеждането на животни като цяло, само че 1000% съм сигурна, че избиват здрави животни! Макар че имам доста работа, а нямам работна ръка, отидох за един ден до Велинград за поддръжка. Радвам се, че народът взе да се разсънва! “, декларира Ана. Днес във фермата на края на града тя продължава да отглежда уживотните си и да получава европейски дотации за тях след свалените забрани.
Прочетете цялата тематика в Списание 8, бр. 1/2025 г.
Другата е Ана Петрова от гр. Болярово. И двете истории са част от тематиката „ Как да сме самостоятелни от питателните магнати “ от брой 1/2025 година на Списание 8.
Ана Петрова от Болярово не позволи екипи на БАБХ да умъртвят стадото є. Помним я с това, че е единствената, съумяла да осъди страната. Съдебната борба, стартирана през 2018 година и водена от юрист Николина Чакърова и юрист Владимир Шейтанов, се увенча с триумф, когато Върховен административен съд приключи правосъдното произвеждане по административно дело № 317/2021 година по разказа на петчленния състав на Върховен административен съд – „ Доказахме, че чума по дребни преживни животни няма и не е имало. Имаше ползи и пари “, споделя дамата. С решението на Върховен административен съд за анулация на заповедта за изтриване на фермата и избиването на животните делото завърши в интерес на Ана Петрова.
„ В момента във Велинград става същото, както при мен – животните ми бяха 6 месеца на карантинен, оборен режим, затворени. Същите хора разиграват същия сюжет. Затварят ги без съображение, тъй като нямат потвърдено заболяване. Тогава бяха избили тихомълком едно стадо в с. Кости, вилнееха в Шарково и приближаваха насам. Всеки естествен човек, в случай че животните му страдат от нещо, самичък ще потърси ветеринарна помощ. Вместо това те ми се обаждат и разправят, че имам заболели животни! Откъде накъде?! Казват: „ Ана, в твоето стадо има 1 – 2 съмнителни реакции “. Започнах да диря поддръжка посредством обществените мрежи. Много хора ме назоваха „ луда “. В един миг даже най-близкият до мен човек – брачният партньор ми, стартира да има вяра на това, което се говореше в медиите и да се съмнява в правотата ми!... Рече: „ Жена, ти май доста филми гледаш… “.
Заявих, че в случай че животните ми са заболели, си поставям главата в центъра на София, да ми я отрежат! Аз пребивавам измежду тия животни, с тях съм всеки ден. Познавам ги, виждам ги. Това, че някакви си там са доктори и настояват противоположното, значи, че би трябвало да си изгорят дипломите! Не знам дали го вършат за пари, или с цел да унищожат отглеждането на животни като цяло, само че 1000% съм сигурна, че избиват здрави животни! Макар че имам доста работа, а нямам работна ръка, отидох за един ден до Велинград за поддръжка. Радвам се, че народът взе да се разсънва! “, декларира Ана. Днес във фермата на края на града тя продължава да отглежда уживотните си и да получава европейски дотации за тях след свалените забрани.
Прочетете цялата тематика в Списание 8, бр. 1/2025 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ