Колин Типинг: „Направете списък с всички неща, с които родителите са ви наранявали“
Всички прекосяваме през обособяването в земния живот. И ние, с помощта на нашите качества и качества, разрешаваме на другите да изпитват сходни страсти. Всичко това е част от Божествения проект.Всяка душа се е съгласила да преживее някаква степен на спиране на връзката с друга душа. След като тази цел бъде реализирана, Егото, което ни управлява на първия стадий от житейския път, трансферира водачеството на нашия Висш Аз. Именно това ще ни води по пътя на Пробуждането и оттатък границите на земния живот.
Това нормално се случва на възраст сред 50 и 60 години, постоянно след сериозен потрес. Вашият Висш Аз, или в случай че предпочитате, вашият Духовен разум, ви насочва към избрани книги, стратегии, семинари и хора, които ви предизвикват да си спомните кои сте в реалност. Изведнъж стартирате да забелязвате съвпадения, които не сте виждали преди, и осъзнавате помощта, която идва от вашата висша природа. Животът придобива напълно различен смисъл и вие стартирате да виждате смисъла в неща като прошката, макар че преди този момент са ви изглеждали цялостни нелепости.
И защото животът ви следва Божествената орис, може да се твърди, че в него не се случва нищо неприятно или неправилно. Всяка душа живее съгласно желанието си да пораства и да се развива. Тя стига до върха си, помагайки на тези, които среща по пътя си.
Всичко това ни разрешава да твърдим, че (а) ние сами сме избрали нашите родители и те са се съгласили да играят тази роля, че (б) техният способ на образование - било то обич и грижа или свирепост и неуважение - изцяло дава отговор на упованията на изначалната душа и че (в) сами сме се „ абонирали “ за болката, която са ни предизвикали, защото тази болежка ни е нужна за духовно израстване.
Помислете единствено, кой по-добре от родителите е в положение да ни научи на първите, най-ценните уроци от раздялата? Ще работим през този опит още веднъж и още веднъж, в продължение на 40 години или даже повече. И по този начин до Пробуждането.
Родителите ни са ни научили на всичко, което знаем за себе си. Направили са го чрез всичко, казано от тях, посредством всичко недоизказано, посредством метода, по който са се държали с нас. Опитите им да ни засрамят, че показваме личната си, самостоятелна природа, не са били напразни. Без този първоначален материал не бихме могли да изстрадаме болката от обособяването ни, която все ни изтезава – и в самотност, и в връзките ни с другите.
Повечето родители нямат нито подобаващата подготовка, нито осъзнаването за голямата отговорност, която пада върху плещите им още преди раждането на детето. Всъщност те работят на сляпо, употребявайки най-обикновен набор от познания и принадлежности за развиване и обучение на едно човешко създание. От друга страна, в случай че родителите ни бяха съвършени, не бихме могли да израстваме и да трупаме опит посредством болката от спирането на връзката с тях. Но с тази цел идваме на земята.
Не би трябвало да забравяме, че множеството родители имат свои персонални прочувствени рани и те, както всички останали, са склонни да трансферират болката си върху другите – основно върху тези, които обичат и които са изцяло подвластни от тях. С други думи, върху децата си. Независимо дали го желаят или не, те предават на децата своите полезности и морални правила, своите умения и привички, фантазии и предубеждения.
И в случай че вземем поради обстоятелството, че даже в фамилии, нормално считани за „ положителни “, на всяка хвалба към детето се падат към 20 негативни отзива, няма е да мъчно да предвидим резултата. Почти всички ние израстваме с убеждението, че нещо не е наред с нас, че някъде не доближаваме нормата и в никакъв случай няма да станем сполучливи, богати и щастливи.
Трудно е да се изброят всички типове дейности, които предизвикват душевни рани на децата. Спектърът е извънредно необятен – от най-отвратителните форми на физическо и полово принуждение до финото желание, с което се отнасят към вашия брат или сестра, от цялостния отвод да се срещнете с изоставено дете до подхвърлена безгрижна смешка, която пронизва сърцето. Голяма част от това, за което страдаме като възрастни, произлиза от видимо почтени наставнически мнения.
Добавете към този лист равнодушие, безпощадна рецензия, принуждение, неспазени обещания, безконечен надзор и оскърбление и ще разберете какви неограничени благоприятни условия имат родителите при въвеждането на детето си в прекарването на обособяването на личността – прекарване, което е от значително значение за нашето духовно израстване. С други думи, съвършенството на родителите се крие в тяхното безусловно несъвършенство.
Защо не отделите малко време и тъкмо в този момент не извършите собствен лист с всички неща, които са ви наранявали в държанието на родителите ви? Само не забравяйте, че те са вярвали, че работят във ваш най-хубав интерес. Най-често те не са имали визия, че техните думи или дейности ви нараняват до болежка. Вашите родители може да са били прелестни хора, които са ви наранили изцяло несъзнателно. И в случай че ги обичате, ще ви бъде извънредно мъчно да насочите рецензията си към тях. В този случай доста хора избират просто да отрекат болката си.
Откъс от книгата на Колин Типинг „ Радикална амнистия “
Това нормално се случва на възраст сред 50 и 60 години, постоянно след сериозен потрес. Вашият Висш Аз, или в случай че предпочитате, вашият Духовен разум, ви насочва към избрани книги, стратегии, семинари и хора, които ви предизвикват да си спомните кои сте в реалност. Изведнъж стартирате да забелязвате съвпадения, които не сте виждали преди, и осъзнавате помощта, която идва от вашата висша природа. Животът придобива напълно различен смисъл и вие стартирате да виждате смисъла в неща като прошката, макар че преди този момент са ви изглеждали цялостни нелепости.
И защото животът ви следва Божествената орис, може да се твърди, че в него не се случва нищо неприятно или неправилно. Всяка душа живее съгласно желанието си да пораства и да се развива. Тя стига до върха си, помагайки на тези, които среща по пътя си.
Всичко това ни разрешава да твърдим, че (а) ние сами сме избрали нашите родители и те са се съгласили да играят тази роля, че (б) техният способ на образование - било то обич и грижа или свирепост и неуважение - изцяло дава отговор на упованията на изначалната душа и че (в) сами сме се „ абонирали “ за болката, която са ни предизвикали, защото тази болежка ни е нужна за духовно израстване.
Помислете единствено, кой по-добре от родителите е в положение да ни научи на първите, най-ценните уроци от раздялата? Ще работим през този опит още веднъж и още веднъж, в продължение на 40 години или даже повече. И по този начин до Пробуждането.
Родителите ни са ни научили на всичко, което знаем за себе си. Направили са го чрез всичко, казано от тях, посредством всичко недоизказано, посредством метода, по който са се държали с нас. Опитите им да ни засрамят, че показваме личната си, самостоятелна природа, не са били напразни. Без този първоначален материал не бихме могли да изстрадаме болката от обособяването ни, която все ни изтезава – и в самотност, и в връзките ни с другите.
Повечето родители нямат нито подобаващата подготовка, нито осъзнаването за голямата отговорност, която пада върху плещите им още преди раждането на детето. Всъщност те работят на сляпо, употребявайки най-обикновен набор от познания и принадлежности за развиване и обучение на едно човешко създание. От друга страна, в случай че родителите ни бяха съвършени, не бихме могли да израстваме и да трупаме опит посредством болката от спирането на връзката с тях. Но с тази цел идваме на земята.
Не би трябвало да забравяме, че множеството родители имат свои персонални прочувствени рани и те, както всички останали, са склонни да трансферират болката си върху другите – основно върху тези, които обичат и които са изцяло подвластни от тях. С други думи, върху децата си. Независимо дали го желаят или не, те предават на децата своите полезности и морални правила, своите умения и привички, фантазии и предубеждения.
И в случай че вземем поради обстоятелството, че даже в фамилии, нормално считани за „ положителни “, на всяка хвалба към детето се падат към 20 негативни отзива, няма е да мъчно да предвидим резултата. Почти всички ние израстваме с убеждението, че нещо не е наред с нас, че някъде не доближаваме нормата и в никакъв случай няма да станем сполучливи, богати и щастливи.
Трудно е да се изброят всички типове дейности, които предизвикват душевни рани на децата. Спектърът е извънредно необятен – от най-отвратителните форми на физическо и полово принуждение до финото желание, с което се отнасят към вашия брат или сестра, от цялостния отвод да се срещнете с изоставено дете до подхвърлена безгрижна смешка, която пронизва сърцето. Голяма част от това, за което страдаме като възрастни, произлиза от видимо почтени наставнически мнения.
Добавете към този лист равнодушие, безпощадна рецензия, принуждение, неспазени обещания, безконечен надзор и оскърбление и ще разберете какви неограничени благоприятни условия имат родителите при въвеждането на детето си в прекарването на обособяването на личността – прекарване, което е от значително значение за нашето духовно израстване. С други думи, съвършенството на родителите се крие в тяхното безусловно несъвършенство.
Защо не отделите малко време и тъкмо в този момент не извършите собствен лист с всички неща, които са ви наранявали в държанието на родителите ви? Само не забравяйте, че те са вярвали, че работят във ваш най-хубав интерес. Най-често те не са имали визия, че техните думи или дейности ви нараняват до болежка. Вашите родители може да са били прелестни хора, които са ви наранили изцяло несъзнателно. И в случай че ги обичате, ще ви бъде извънредно мъчно да насочите рецензията си към тях. В този случай доста хора избират просто да отрекат болката си.
Откъс от книгата на Колин Типинг „ Радикална амнистия “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ