Кое така внезапно препъна германския футбол
Само преди две години, на международното състезание за младежи до-20 в Корея, някои немски треньори сториха всичко допустимо, с цел да се срещнат с аржентинеца Клаудио Убеда. Тях ги глождеше един огромен и твърдоглав въпрос: по какъв начин тъкмо съумява Аржентина непрекъснато да създава типичен вид централни нападатели като от положителните остарели времена?
Това в оня миг изглеждаше последният проблем, който трябваше да позволи безпределно продуктивната немска футболна инфраструктура, блестяща във всички останали връзки. Вместо това обаче той се оказа първият от голям брой, които се натрупаха брутално бързо във времето след оня Мондиал.
След упадъка на националния тим с най-срамната календарна година за него от 2000-та насам пристигна и катастрофален сезон в Европа: за първи път от 2005/06 нито един тим от Бундеслигата не се класира за четвъртфиналите на Шампионската лига. Дори хегемонът Байерн (Мюнхен) получи, въпреки и в временен за себе си сезон, лекция от изцяло превъзхождащия го Ливърпул… а при все че отново е на път да отбрани шампионската си купа на домашната сцена.
И ето тук се крие и следващият проблем.
Та по какъв начин се стигна до този срив толкоз малко години след пика в представянето на най-силно индустриализирания народен футболен план за всички времена? И то откакто към момента се създават футболисти от толкоз високо техническо и тактическо равнище?
В известна степен тук има и детайл на съвпадане плюс куп самостоятелни фактори – от форма до пробиващи играчи. Всичко това се съчетава вкупом по едно и също време. Отчасти то е от оня вид засечки, през които от време на време минава всяка една система, без значение какъв брой идеално действа. По същия метод и най-хубавото трениране на децата и младежите просто обезпечава най-хубавата техническа основа на играчите, но няма по какъв начин непрекъснато да създава звезди от международна класа.
Това не иде да рече, че там към момента вършат всичко все по този начин напълно като преди. Някои настояват, че е пристигнала застоялост, по сходство и на онази в Бундеслигата, а също по този начин се виждат и няколко проблеми в структурно отношение.
Близки до немските академии източници стоят зад мнението, че от възрастовите групи сред 15 и 19 години единствено шепа играчи се чака да пробият в суперелита. Това е голяма смяна спрямо преди 10 години и може да отразява неумението на треньорите да трансформират метода си.
Мнозина работещи в региона на детско-юношеския футбол там считат, че сега децата биват претренирани, че се слага прекомерно огромен фокус върху владението на топката и че се прекарва прекалено много време в академиите. Някак прекомерно херметически запечатано. Сега има все по-малко играчи с ексцентрично мислене и все по-малко нововъведения. Това, показал Убеда в Корея, било по подигравка преимущество на другояче цялостната с проблеми и лишена от запаси аржентинска система: грубост и биткаджийство, което липсва в стерилната немска среда.
Настоящото потомство, върху което се разпореждат очакванията да вдъхне нов живот на националния тим отпред с Йоахим Льов, съвсем изцяло потвърждава това. Футболисти като Юлиан Дракслер, Йошуа Кимих, Леон Горецка и Юлиан Брант са идеално тренирани и тактически, и механически, но леко едноизмерно. Германските треньори се тревожат, че към този момент не виждат „ бързите, универсални и решаващи играчи”. Това е една от аргументите клубовете от Бундеслигата да демонстрират подобен голям интерес към създаваните в този момент в Англия несметно флангови нападатели като Джейдън Санчо и Калъм Хъдзън-Одой.
Сухотата и скучността в стила на игра подхожда и на сухотата и скучността на играта в Бундеслигата, която единствено допреди няколко години се славеше с големия заряд в мачовете си.
Ако задълбаем още повече, ще забележим и по какъв начин едно от водещите качества на немския футбол докара до други проблеми.
Правилата в страната във връзка с собствеността и вложенията запазиха клубовете като предпазени локални обществени институции и това буди възхита и злоба в куп други страни. Едновременно е за хвалба това, че последователите се борят за опазване на своите клубове от съмнителни финансови ползи като в случаите в Англия и Париж, само че и за паника това, че по този начин се разрешава на един клуб да е толкоз по-голям от всички останали.
Жалко от спортна позиция е това, че в този момент Борусия (Дортмунд) губи височина. Защото какво приказва за Бундеслигата това, че Байерн, който наподобява в най-лошото си положение от средата на първото десетилетие на века, когато беше второразряден европейски тим, евентуално въпреки всичко ще отбрани купата си? Какво значи това за конкурентната среда в шампионата? Какво значи това за пазарната прелест на това съревнование?
Бундеслигата към момента си има този проблем.
Междувременно Байерн съумява да реши своите лични проблеми. Тече голяма чистка в състава и няма подозрение, че през лятото първенецът ще опита още веднъж да отмъкне най-хубавите играчи на своите съперници и ще похарчи доста пари. Затова и по всяко възможност ще се завърне бързо измежду европейския каймак.
Дали обаче немският футбол ще се завърне на самия връх на континента и в света? Това внезапно стана надалеч по-изпълнено с въпросителни, в сравнение с бихме могли да си го представим единствено преди две години. Настъпи внезапно и неравно приземяване поради съчетанието по едно и също време на голям брой проблеми.
И този с произвеждането на централни нападатели от класическия вид евентуално е към този момент един от най-малките измежду тях.
Мигел Дилейни, „ Индипендънт”
Това в оня миг изглеждаше последният проблем, който трябваше да позволи безпределно продуктивната немска футболна инфраструктура, блестяща във всички останали връзки. Вместо това обаче той се оказа първият от голям брой, които се натрупаха брутално бързо във времето след оня Мондиал.
След упадъка на националния тим с най-срамната календарна година за него от 2000-та насам пристигна и катастрофален сезон в Европа: за първи път от 2005/06 нито един тим от Бундеслигата не се класира за четвъртфиналите на Шампионската лига. Дори хегемонът Байерн (Мюнхен) получи, въпреки и в временен за себе си сезон, лекция от изцяло превъзхождащия го Ливърпул… а при все че отново е на път да отбрани шампионската си купа на домашната сцена.
И ето тук се крие и следващият проблем.
Та по какъв начин се стигна до този срив толкоз малко години след пика в представянето на най-силно индустриализирания народен футболен план за всички времена? И то откакто към момента се създават футболисти от толкоз високо техническо и тактическо равнище?
В известна степен тук има и детайл на съвпадане плюс куп самостоятелни фактори – от форма до пробиващи играчи. Всичко това се съчетава вкупом по едно и също време. Отчасти то е от оня вид засечки, през които от време на време минава всяка една система, без значение какъв брой идеално действа. По същия метод и най-хубавото трениране на децата и младежите просто обезпечава най-хубавата техническа основа на играчите, но няма по какъв начин непрекъснато да създава звезди от международна класа.
Това не иде да рече, че там към момента вършат всичко все по този начин напълно като преди. Някои настояват, че е пристигнала застоялост, по сходство и на онази в Бундеслигата, а също по този начин се виждат и няколко проблеми в структурно отношение.
Близки до немските академии източници стоят зад мнението, че от възрастовите групи сред 15 и 19 години единствено шепа играчи се чака да пробият в суперелита. Това е голяма смяна спрямо преди 10 години и може да отразява неумението на треньорите да трансформират метода си.
Мнозина работещи в региона на детско-юношеския футбол там считат, че сега децата биват претренирани, че се слага прекомерно огромен фокус върху владението на топката и че се прекарва прекалено много време в академиите. Някак прекомерно херметически запечатано. Сега има все по-малко играчи с ексцентрично мислене и все по-малко нововъведения. Това, показал Убеда в Корея, било по подигравка преимущество на другояче цялостната с проблеми и лишена от запаси аржентинска система: грубост и биткаджийство, което липсва в стерилната немска среда.
Настоящото потомство, върху което се разпореждат очакванията да вдъхне нов живот на националния тим отпред с Йоахим Льов, съвсем изцяло потвърждава това. Футболисти като Юлиан Дракслер, Йошуа Кимих, Леон Горецка и Юлиан Брант са идеално тренирани и тактически, и механически, но леко едноизмерно. Германските треньори се тревожат, че към този момент не виждат „ бързите, универсални и решаващи играчи”. Това е една от аргументите клубовете от Бундеслигата да демонстрират подобен голям интерес към създаваните в този момент в Англия несметно флангови нападатели като Джейдън Санчо и Калъм Хъдзън-Одой.
Сухотата и скучността в стила на игра подхожда и на сухотата и скучността на играта в Бундеслигата, която единствено допреди няколко години се славеше с големия заряд в мачовете си.
Ако задълбаем още повече, ще забележим и по какъв начин едно от водещите качества на немския футбол докара до други проблеми.
Правилата в страната във връзка с собствеността и вложенията запазиха клубовете като предпазени локални обществени институции и това буди възхита и злоба в куп други страни. Едновременно е за хвалба това, че последователите се борят за опазване на своите клубове от съмнителни финансови ползи като в случаите в Англия и Париж, само че и за паника това, че по този начин се разрешава на един клуб да е толкоз по-голям от всички останали.
Жалко от спортна позиция е това, че в този момент Борусия (Дортмунд) губи височина. Защото какво приказва за Бундеслигата това, че Байерн, който наподобява в най-лошото си положение от средата на първото десетилетие на века, когато беше второразряден европейски тим, евентуално въпреки всичко ще отбрани купата си? Какво значи това за конкурентната среда в шампионата? Какво значи това за пазарната прелест на това съревнование?
Бундеслигата към момента си има този проблем.
Междувременно Байерн съумява да реши своите лични проблеми. Тече голяма чистка в състава и няма подозрение, че през лятото първенецът ще опита още веднъж да отмъкне най-хубавите играчи на своите съперници и ще похарчи доста пари. Затова и по всяко възможност ще се завърне бързо измежду европейския каймак.
Дали обаче немският футбол ще се завърне на самия връх на континента и в света? Това внезапно стана надалеч по-изпълнено с въпросителни, в сравнение с бихме могли да си го представим единствено преди две години. Настъпи внезапно и неравно приземяване поради съчетанието по едно и също време на голям брой проблеми.
И този с произвеждането на централни нападатели от класическия вид евентуално е към този момент един от най-малките измежду тях.
Мигел Дилейни, „ Индипендънт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ