100 доброволци ще броят щъркелите, избрали за дом България
100 доброволци ще броят щъркелите, избрали за дом България
Десетки доброволци потеглят по села и ниви да броят щъркелите у нас. Колко от красивите и обичани птици избират да основат собствен дом и отгледат потомство в България, ще стане ясно при следващото осмо броене от 15 юни до 15 юли, което ще продължи по същото време и идната година.
Прави се от втората половина на юни до началото на юли, когато дребните към този момент са задоволително отраснали и са добре забележими в гнездата.
Международното броене на белия щъркел и този път ще е в над 40 страни от Европа и Северна Африка и се прави на всеки 10 година Първото е проведено през 1934 година по самодейност на Германия, а страната ни се включва през 70-те години на предишния век посредством събиране на данни с анкетни карти.
Сега вече е основано мобилно приложение и посредством него ще се опише точното място на всяко гнездо,
дали е на дърво, дирек, комин, в какво положение е, обитаемо ли е, какъв брой са дребните, има ли заплаха за двойката в него.
Близо 100 доброволци, разпределени по общини, ще би трябвало да преброят гнездата в над 5000 обитаеми места благодарение на мобилното приложение SmartBirds Pro.
„ Белият щъркел, за разлика от черния, е една от птиците, които живеят най-близо до хората и е знак за положението на околната среда. Там, където има повече бели щъркели, има повече и по-чисти влажни зони и земеделската земя е с по-малко пестициди.
При последните две преброявания се вижда трайно нарастване на популацията.
През 2014-2015 година установихме 6981 гнезда, от които 5825 бяха заети с двойки, което е повишаване с 1007, или 21% по отношение на предходното броене. Освен установяването на броя на птиците цел на преброяването е и идентифициране на закани като химизацията в селското стопанство, изгубването на влажните зони, където щъркелът най-често намира издръжка, рисковите електрически стълбове.
Застрашените гнезда по-късно ще бъдат обезопасени “,
споделя Свилен Чешмеджиев, координатор на преброяването от Българското сдружение за отбрана на птиците. Той добавя, че щъркелът няма по какъв начин да бъде комплициран с различен тип, по тази причина и преброителите доброволци не е належащо да са орнитолози или пък да имат специфични знания, а работата с мобилното приложение, в което ще се вкарват координати и фотоси, е доста улеснена.
Преди 10 година в преброяването са се присъединили 196 доброволци,
посетили всички 265 общини в България. Преброени са 5825 заети с двойки гнезда, съвсем всички на електрически стълбове. Общият брой на записаните дребни тогава е бил 14 235, отгледани от 5201 двойки. Продуктивността – брой дребни на сполучлива двойка, е 2,73. Данните демонстрират, че през 1961-1963 година у нас е имало 11 хиляди двойки, след това те са намалели до 4228 през 1994-1995 година и по-късно стартират да се усилват.
Белият щъркел гнезди в населени места в почти цялата страна, без сухите райони и гъстите гори
Най-много двойки има в Софийското и Самоковското поле, по долините на реките Марица, Струма, Искър, Тунджа, край Дунав, към Бургаските езера, както и в региони с водоеми. Почти няма гнезда в Добруджа, евентуално поради неналичието на вода и подобаваща храна. Заради това опазването на влажните зони е значимо за запазване на подобаващите места за храна, а оттова и за увеличение на популацията на щъркела.
Сериозно нарастване на гнездящи двойки има в областите Пловдив – 667,
Хасково – 663, София-област – 450, Благоевград – 362. В Смолянска област преди 10 година са открити единствено 2 гнезда. От общините с най-вече заети щъркелови гнезда е Самоков със 198 гнезда, Петрич – 188, Тунджа – 154, Хасково – 147 гнезда.
Самоковското село Драгушиново е обитаемото място с най-вече щъркелови гнезда – 51, в петричкото Кулата са 42, в Белозем – 38, в Белчин – 31.
Има концепция с подетата тази година дарителска акция да се слагат предаватели на щъркели, родени у нас, с цел да се види дали на идната година ще се завърнат „ по родните си места “.
„ Има данни, че младите се връщат и гнездят в същия регион, където са се излюпили, в радиус на към 40-50 км и ще опитаме да установим дали е по този начин.
Предавателите са скъпа техника, костват към 1500 евро и настрана се заплаща за транспорт на данните, по тази причина до момента не сме слагали такива устройства на щъркелите, само че те носят скъпа информация за миграцията “, добавя Чешмеджиев. В последните години се следил развой, при който не всички птици мигрират.
Имало щъркели, които остават в страната ни и през зимата, основно в Южна България
Страната ни е измежду тези, над които минава най-интензивният миграционен поток на белия щъркел към Африка и назад. Близо 80% от всички щъркели на планетата – към 260 000, минават над България. Все повече гнезда са ситуирани на електрически стълбове, тъй като там намират положителни условия за гнездене, а тези на дървета – понижават, следят от сдружението.
Заедно с енергийните дружества обезопасяват гнездата посредством преместването им върху изкуствени платформи. Напоследък се следил различен проблем, който заплашва щъркелите.
Пълнели си гнездата, които тежат от 300-500 кг, даже до един звук, освен с клончета, суха трева, само че и с всевъзможни боклуци, които намират по сметищата, като парцали, найлонови чували, въжета и сезал, които са рискови за живота на птиците, тъй като провокират усложнение.
„ Всяка година те надграждат гнездата си с всевъзможен удобен гнездови материал,
само че постоянно се заплитат в сезал. Отпадъците са на всички места към нас и щъркелите ще продължат да носят най-различни отпадъци, които, за жалост, намират в средата, която населяват дружно с нас “, изясни Чешмеджиев.
Този проблем бил открит посредством камерите за видеонаблюдение,
които са сложени на две гнезда в самоковското село Ярлово, които са в двора на бай Тодор Дишлийски, и в с. Драгушиново.
Сега бранителите на птиците са си сложили за цел да наберат средства и за дълготрайно лъчение на камерите на гнездата, както и закупуване на нова камера за наблюдаване онлайн за четвърто гнездо.
Десетки доброволци потеглят по села и ниви да броят щъркелите у нас. Колко от красивите и обичани птици избират да основат собствен дом и отгледат потомство в България, ще стане ясно при следващото осмо броене от 15 юни до 15 юли, което ще продължи по същото време и идната година.
Прави се от втората половина на юни до началото на юли, когато дребните към този момент са задоволително отраснали и са добре забележими в гнездата.
Международното броене на белия щъркел и този път ще е в над 40 страни от Европа и Северна Африка и се прави на всеки 10 година Първото е проведено през 1934 година по самодейност на Германия, а страната ни се включва през 70-те години на предишния век посредством събиране на данни с анкетни карти.
Сега вече е основано мобилно приложение и посредством него ще се опише точното място на всяко гнездо,
дали е на дърво, дирек, комин, в какво положение е, обитаемо ли е, какъв брой са дребните, има ли заплаха за двойката в него.
Близо 100 доброволци, разпределени по общини, ще би трябвало да преброят гнездата в над 5000 обитаеми места благодарение на мобилното приложение SmartBirds Pro.
„ Белият щъркел, за разлика от черния, е една от птиците, които живеят най-близо до хората и е знак за положението на околната среда. Там, където има повече бели щъркели, има повече и по-чисти влажни зони и земеделската земя е с по-малко пестициди.
При последните две преброявания се вижда трайно нарастване на популацията.
През 2014-2015 година установихме 6981 гнезда, от които 5825 бяха заети с двойки, което е повишаване с 1007, или 21% по отношение на предходното броене. Освен установяването на броя на птиците цел на преброяването е и идентифициране на закани като химизацията в селското стопанство, изгубването на влажните зони, където щъркелът най-често намира издръжка, рисковите електрически стълбове.
Застрашените гнезда по-късно ще бъдат обезопасени “,
споделя Свилен Чешмеджиев, координатор на преброяването от Българското сдружение за отбрана на птиците. Той добавя, че щъркелът няма по какъв начин да бъде комплициран с различен тип, по тази причина и преброителите доброволци не е належащо да са орнитолози или пък да имат специфични знания, а работата с мобилното приложение, в което ще се вкарват координати и фотоси, е доста улеснена.
Преди 10 година в преброяването са се присъединили 196 доброволци,
посетили всички 265 общини в България. Преброени са 5825 заети с двойки гнезда, съвсем всички на електрически стълбове. Общият брой на записаните дребни тогава е бил 14 235, отгледани от 5201 двойки. Продуктивността – брой дребни на сполучлива двойка, е 2,73. Данните демонстрират, че през 1961-1963 година у нас е имало 11 хиляди двойки, след това те са намалели до 4228 през 1994-1995 година и по-късно стартират да се усилват.
Белият щъркел гнезди в населени места в почти цялата страна, без сухите райони и гъстите гори
Най-много двойки има в Софийското и Самоковското поле, по долините на реките Марица, Струма, Искър, Тунджа, край Дунав, към Бургаските езера, както и в региони с водоеми. Почти няма гнезда в Добруджа, евентуално поради неналичието на вода и подобаваща храна. Заради това опазването на влажните зони е значимо за запазване на подобаващите места за храна, а оттова и за увеличение на популацията на щъркела.
Сериозно нарастване на гнездящи двойки има в областите Пловдив – 667,
Хасково – 663, София-област – 450, Благоевград – 362. В Смолянска област преди 10 година са открити единствено 2 гнезда. От общините с най-вече заети щъркелови гнезда е Самоков със 198 гнезда, Петрич – 188, Тунджа – 154, Хасково – 147 гнезда.
Самоковското село Драгушиново е обитаемото място с най-вече щъркелови гнезда – 51, в петричкото Кулата са 42, в Белозем – 38, в Белчин – 31.
Има концепция с подетата тази година дарителска акция да се слагат предаватели на щъркели, родени у нас, с цел да се види дали на идната година ще се завърнат „ по родните си места “.
„ Има данни, че младите се връщат и гнездят в същия регион, където са се излюпили, в радиус на към 40-50 км и ще опитаме да установим дали е по този начин.
Предавателите са скъпа техника, костват към 1500 евро и настрана се заплаща за транспорт на данните, по тази причина до момента не сме слагали такива устройства на щъркелите, само че те носят скъпа информация за миграцията “, добавя Чешмеджиев. В последните години се следил развой, при който не всички птици мигрират.
Имало щъркели, които остават в страната ни и през зимата, основно в Южна България
Страната ни е измежду тези, над които минава най-интензивният миграционен поток на белия щъркел към Африка и назад. Близо 80% от всички щъркели на планетата – към 260 000, минават над България. Все повече гнезда са ситуирани на електрически стълбове, тъй като там намират положителни условия за гнездене, а тези на дървета – понижават, следят от сдружението.
Заедно с енергийните дружества обезопасяват гнездата посредством преместването им върху изкуствени платформи. Напоследък се следил различен проблем, който заплашва щъркелите.
Пълнели си гнездата, които тежат от 300-500 кг, даже до един звук, освен с клончета, суха трева, само че и с всевъзможни боклуци, които намират по сметищата, като парцали, найлонови чували, въжета и сезал, които са рискови за живота на птиците, тъй като провокират усложнение.
„ Всяка година те надграждат гнездата си с всевъзможен удобен гнездови материал,
само че постоянно се заплитат в сезал. Отпадъците са на всички места към нас и щъркелите ще продължат да носят най-различни отпадъци, които, за жалост, намират в средата, която населяват дружно с нас “, изясни Чешмеджиев.
Този проблем бил открит посредством камерите за видеонаблюдение,
които са сложени на две гнезда в самоковското село Ярлово, които са в двора на бай Тодор Дишлийски, и в с. Драгушиново.
Сега бранителите на птиците са си сложили за цел да наберат средства и за дълготрайно лъчение на камерите на гнездата, както и закупуване на нова камера за наблюдаване онлайн за четвърто гнездо.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ