Стефан Янев: Не на риалити с фокусници в парламента!
Стефан Янев, ръководител на партия “Български напредък " и лидер на листите в 24 МИР - София и 16 МИР - Пловдив, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " .
Г-н Янев, остават безусловно броени дни до изборния ден. С каква настройка сте за идния избор?
Не единствено броени дни, само че може би и броени часове към този момент. Нагласата ни от името на партия “Български напредък " дано да кажа, че постоянно е била положителна и виновна във връзка с изборите. Затова тъй като ние считаме, че методът на държание на политиците, методът на разработване на посланията, които стигат до нашите съграждани би трябвало да бъде открит, почтен, положителен. Да има диалог за бъдещето на България, за проблемите, които ние можем и би трябвало да решим, а не да стоим и да се оплакваме, не да приличаме на фокусници и илюзионисти и да обещаваме чудеса, че тук ще изкараме от тази шапка едно зайче, още на другия ден след изборите. Не, ние сме реалисти, създали сме една, считам смислена стратегия, която си заслужава да бъде погледната от всеки един български жител, тъй като има акценти и във връзка с бъдещето на младежите, българските фамилии, децата, възрастните, всички категории, в това число и във връзка с развиване в бизнеса даже по обособени браншове.
Политическата ви стратегия е пред мен. Казвате, че сте наясно с провалите от политическата незаинтересованост. Какви са те, господин Янев, какво ще изкарате на напред във времето?
Пораженията от политическата незаинтересованост я гледаме пред себе си всеки ден. Пораженията са в нашето мислене и говорене, в случай че щете. Защото в това число и в тази акция, 7-ми избори, които ние като народ не решаваме да излезем до урните всеобщо, а оставяме на едно малцинство от 20-30% гласуващи въпреки всичко, дали по разбиране, или по други аргументи няма никакво значение. Но с този дребен % на гласоподаване, ние няма по какъв начин да променим тази политическа парадигма. Тази незаинтересованост, която е на всички места и нейната еманация опира до въпроса “Ами аз няма за кого да гласоподавам ", аз доста постоянно като го чуя в подобен диалог с жители, тъй като пътувам и се срещам с доста хора и ги запитвам: “Добре де, всички приказваме какъв брой е било хубаво сиренето преди време. В момента, като не е хубаво, купувате ли си сирене? " Ами, купуваме, може и по-хубаво да е, само че ние си купуваме. И в този смисъл, в случай че нашият цивилен дълг, нашето отношение към властта, към нашето настояще и бъдеще, отношението към политиците, които дефинират това настояще и бъдеще е точно посредством гласуването, това е инструментът на жителите. И в случай че ние не го използваме и по-късно мрънкаме и се оплакваме, ето това е в основата на апатията. Ние не вършим това, което зависи от нас, а след това намираме метод да се оплачем красиво - по какъв начин нищо не ставало в тази страна, по какъв начин никакви решения не се взимали в полза на хората, по какъв начин това било една прослойка от такива политици, които мислят единствено за себе си и гледат първо личния си джоб и всичко останало. Да, това сме го чували, виждали, случва се пред очите ни за следващ път и ние отново не гласуваме. Защо, аз се запитвам за какво? Защото не ни интересува нашето лично бъдеще?
Представихте себе си и вашата партия със слогана “Да възстановим държавността ", за какво се спряхте на него?
Защото това е нещото, което липсва. Това е нещото, което може да даде онази искрица и да разсъни разчупването на тази незаинтересованост, за която приказваме. Защото в политиката ни преобладават хора, доскоро използвах думите фокусници, магьосници и еквилибристи, които могат да ни залеят с думи и обещания, само че делата им не са държавнически, не са в полза на българските жители, не са в полза на парите на българите, не са в полза на бизнеса, който вършат българите, не са в полза на опазването на здравето, което би трябвало да подсигурява здравето на българите. Тези хора доминантно работят по едни, да го кажем идеологеми, което към този момент не е ясно кое е ляво, кое е дясно, дали политиката е обществена или не обществена, доколко се оказва помощ или се пречи на бизнеса. И в това време ние си задаваме въпроса - добре, въпреки всичко ние накъде вървим? И нямаме отговор.
А каква е оста сега, в случай че липсва лявото и дясното, консервативното и демократичното, в случай че се размива всичко това, по каква ос вървят политиците, в това число и вие?
Ходят по оста на популизма. За страдание този популизъм не ражда решения, най-малко не дълготрайни. Краткосрочно някой нещо може и да е направил, само че дълготрайните решения, държавността точно опира до това - грижата за страната и нейното бъдеще, създаване на нейните институции да действат по този начин, че те да дават решения в полза на всички български жители, не на избрана прослойка. И тук, в случай че погледнем по-сериозно, за какво политиците и сега тези, които се въртим в кръг и ги самоизбираме ние като народ, откакто не гласуваме, тези дребни партии вършат огромни пакости, те го вършат, тъй като тях ги устройва моментният стопански модел. Моментният стопански модел е фокусиран върху изхарчването на парите, които събираме от налози, върху бюджета, върху публичните поръчки.
Като казвате “малките партии направиха пакости " кого визирате тъкмо?
Всички партии са дребни, имам поради всички тези, които са парламентарно показани, те са дребни партии, тъй като и най-голямата, спечелилият в следващите избори отново ще вземе 8-10% от гласа на имащите право на глас българи. И ние като жители, като общество, ние не дефинираме една водеща партия, с години не даваме преимущество на нито една да има болшинство и да сформира държавно управление и споделяме: “Седнете и се разберете ". Да, само че диалог сред тях няма. Преди изборите те излизат, с цел да завоюват някаква поддръжка от своите симпатизанти и стартират да чертаят едни червени линии, стартират да анатемосват този и оня. В момента не може да е Пеевски, кой ще бъде с Пеевски, кой няма да бъде с Пеевски. До през вчерашния ден всички бяхте с него, седяхте в скута му, пиехте мазни кафета. И в този момент сте доста учудени, че той разтурвал страната. Ами нали бяхте с него до през вчерашния ден, нали бяхте дружно. Защо сега не сте отново дружно.
Как виждате вие разрешаването на тази политическа рецесия и поемането на пътя към българския напредък?
Това е сложен път и този път няма да пристигна елементарно внезапно. На всички ни се желае да се случи чудото и след една седмица да имаме един прекрасен, утъпкан път отсега нататък, в който да знаем какво следваме. Но това няма да стане, защото обществото ни е доста разграничено и плашено с всевъзможни геополитически и здравни, и каквито желаете стопански тематики. За да се промени тази политическа рецесия, с цел да излезем от нея, би трябвало хората да са уверени, че е извънредно време, а това става посредством гласоподаване. Когато излезем всеобщо пред урните и създадем своя избор и желания. И дано да не се уповаваме на това, което чуваме доста постоянно: “Ами то няма за кого да гласуваме ". Ами гласувайте за някоя партия в Африка тогава. И тук влизаме в другия диалог - несъвършенствата на нашия Изборен кодекс, тъй като отново той по този начин е изработен, тъй като устройва едни хора. Несъвършенствата на Изборния кодекс, който позволява гласоподаване с “Не поддържам никого ", само че не споделя това до какво води? Защото в случай че са 10% гласуващите с “Не поддържам никого ", значи ли, че 10% по-малко депутати ще има в идващия парламент, не значи. След това, и сега виждате свадите с тази и онази Регионална изборна комисия, която не може да попълни секциите, тъй като се вършат промени до последния ден, това е позволено от Изборният кодекс. Защо не е изменен Изборният кодекс и не се споделя, че тези промени се вършат не по-късно от 3 седмици или 2 седмици преди изборите.
Несъвършенствата са доста във всяка една система, във управляващите, които ние като народна власт сме построили с нашата конституция, с този метод на държание на партиите през годините, и те могат да бъдат поправени относително елементарно. Но би трябвало да има концепция хората, които влизат в Народното събрание да не бъдат факири, да не бъдат излюзионисти, а да бъдат хора, които обичат България, да мислят държавнически и да работят държавнически. Държавнически значи в полза на страната, в полза на българското общество това е ключът. Не да ни занимават с геополитика и с тези, които са от илюзионистите.
Въпреки, че геополитиката е доста значима, ние сме част от нея.
Съгласен съм, само че тази геополитика би трябвало да се проучва, би трябвало да се разсъждава и от името на държавните институции и от политическите партии, въз основата на българския интерес. Какъв е българският интерес, какво значи, че се е мръднало нещо в Африка, в Азия, или в Латинска Америка и това по какъв начин се отразява на българският интерес. Какви са нашите ползи там и това по какъв начин може да се отрази на нашите ползи тук. Това са въпросите. Всичко останало е прочетени вестници и публикации и цитирането им.
Г-н Янев, какъв би следвало да бъде катализаторът за сформиране на идващото държавно управление?
Катализаторът за сформиране на всяко едно държавно управление е точно това държавническото отношение към бъдещето на България, към бъдещето на българските жители, на българското общество. Ако който и да е парламент се опита да върви по този коловоз и да прави това, евентуално ще бъдат преодолени тези червени линии, тези невъзможности да си приказваме с този и оня. Но когато политическото его господства и ние преди изборите споделяме: “Не, не, тези избори няма да решат нищо. На пролет отиваме отново за осми път на избори ". Това какво ви приказва? Това ви приказва, че тези хора, които ние избираме, излиза, че ги избираме да вършат шоу, да вършат риалити в Народното събрание. Извинете, има задоволително места, където можем да отидем и да си купим билети, с цел да гледаме шоу. Но шоу в Народното събрание не ни би трябвало, тъй като тези билети ги плащаме всички и те са доста скъпи, да не кажа стотици хиляди, а може би и милиони от невзети решения, неправилни решения, пропуснати изгоди и всичко останало. Това е истината сега.
По време на предизборната акция, знаете се влезе в една дискусия за бъдещия министър председател какъв би трябвало да бъде той - равноотдалечен или политическо лице. На какво мнение сте вие?
Това с равноотдалечения министър председател е следващата екзотика, която следващите илюзионисти ни оферират, които ни отвличат вниманието с един спор, който не е значителен. Този министър председател, който й да е той, не може да не е политическо лице. В Народното събрание играта е политическа. В Народното събрание, когато няма преобладаваща партия със 120 плюс места се прави коалиция. Коалицията се прави по правила, кой каква отговорност има, кой какви решения взима, по какъв начин се взимат решенията. Това са най-общо характерностите на една коалиция. Тази коалиция излъчва министър председателят, той доминантно и да не е политическа фигура досега, сега на приемането на номинацията става политическа фигура. Така че хайде да не си приказваме отвлечени приказки за равна раздалеченост, галактически пришълци и всичко останало. Премиерът е политическа фигура и тя, несъмнено, е доста значима, тъй като управлява работата на Министерски съвет, групов орган, който се управлява от премиера. Така че дано да не ни изясняват по какъв начин неговата роля е незначителна, в противен случай, тя е доста значима, и е доста отговорно освен по какъв начин се прави коалиция, отговорността на партиите се вижда там, само че и кой бива препоръчан за министър председател.
Вчера водачът на ГЕРБ Бойко Борисов изиска да оглави държавно управление, тъй като изтъквам думите му: “Няма по-подготвен човек ". Чухме това при сътрудниците в “Дарик радио ", на които той гостува. От три години знаем, господин Борисов не е в изпълнителната власт, а преди този момент от 2009 година до 2020 година три пъти е министър председател. Г-н Янев, по какъв начин ви наподобява неговото държание, вие сътрудници?
Господин Борисов от момента, в който не е министър председател стана добър парламентарист. Така че съгласно мен, там му е мястото, в случай че му се занимава с политика и обикновено е човек да се самопредлага и да споделя “Няма по-подготвен от мен ", само че дано не забравяме, че той беше свален от махленски митинг въпреки всичко. Така че всяка монета има и противоположна страна и е въпрос българските жители да преценят кой, за какво и по какъв начин. Както и на партиите, които бъдат показани в Народното събрание да преценят с кого и по какъв начин може да се прави коалиция. Защото сме се нагледали, мисля, че най-малко в два Народното събрание господин Борисов и неговата партия предложиха държавно управление без да съветват с нито една партия и надлежно то не беше гласувано. Както и видяхме и оня случай, когато се появи така наречен (не)коалиция, по какъв начин първият предложи на втория кавалерски да върви напред, и видяхме резултатите апропо.
Сега още веднъж желаят да ръководят дружно.
Ами да, желаят да ръководят дружно, което ме кара да си задам оня въпрос, сега от позиция на парите на българите, на бюджета споделяме, че имаме голяма дупка. И тази голяма дупка би трябвало да бъде решена с предлагането за новия бюджет. И аз запитвам българските гласоподаватели, тези, които направиха дупката, на тях ли отново ще дадете властта те да я запълнят? И по какъв начин ще я запълнят, като я създадат двойна?
А виждате ли други разновидности?
Вариантите са в ръцете на българските гласоподаватели. Скъпи сънародници, излезте и гласувайте, с цел да не получите още от същото. Защото ви се предлага още от същото.
Много постоянно става дума и за партийната система и нейната смяна, която може би скоро следва. Преди няколко дни тук при мен беше Антон Кутев, ваш представител на служебните ви кабинети. Той сподели: “Рано или късно ще има внезапна промяна на партийната система ". На какво мнение сте вие и склонен ли сте с това? Добре ли е да се промени тази система?
Ако някой пледира, че ще има внезапна промяна, дано изясни какво тъкмо схваща под внезапна и какво тъкмо предлага да се случи. Според мен това е невероятно, тъй като в случай че чакаме следващия избавител да се появи някъде на хоризонта, да бъде 3 метра висок и с генезис извънземен - няма да се случи това нещо, няма подобен избавител. Ние би трябвало да си минем като общество през нашето последователно еволюционно осъзнаване на освен принадлежността си към страната, уговорката си към страната, само че че и страната - това сме ние. Когато разберем нашата мощ, тя е освен в гласуването, тя е и в други принадлежности, във опцията да показваме цивилен позиции, да вършим неща действително, отвън властта. Ето, аз ще ви дам образец, партия “Български напредък " не чака безусловно да влезе във властта, да влезе в Народното събрание, с цел да прави потребни неща. Вече сме в контакт с задоволително доста неправителствени организации и работим и с Европейската комисия, и с други институции в Европа, с които рано или късно, до края на годината чакам първите планове да стартират да се случват в България.
В каква посока, господин Янев?
Проектите са свързани с общините, с създаване на техните инфраструктура, бизнес и всичко останало. В посока на огромни инфраструктурни планове, само че дано да приказваме за тях по-нататък.
Споменавате във вашата стратегия огромният проблем на България - демографската рецесия. Защо този проблем е в действителност неотложен и би трябвало да се откри решението му час по-скоро?
Всички статистики, които чуваме, приказват за задълбочаване на казуса. По-лошо е друго, когато пътувам и когато се разходя до избрани краища на България, това, което виждаме и което чуваме и виждаме и в очите на хората, това е по-лошо. А в действителност, имам възприятието, че за доста от нашите политици страната и разбирането за държавност се върти тук какво се случва на жълтите павета, в близките министерства, организации, кой какви пари дал през публични поръчки и по този начин. Ние не виждаме и не чуваме гласът на тези хора, които са в тези райони, които обезлюдяват, където и дребното бизнеси рано или късно се изтеглят. Хората отпътуват обикновено да търсят прехранване в други райони или вътрешна миграция, или отвън страната. Този проблем е доста сериозен и ние като страна би трябвало да сме в положение да търсим принадлежности и способи за неговото решение.
В нашата стратегия има такива принадлежности, ние сме предложили голям брой на практика принадлежности, като стартираме от грижата за младежите, опцията те да бъдат подкрепени да придобият първо жилище, да основат семейство, да основат дом, където да раждат, да отглеждат децата си. Това е един инструмент, който може да промени посоката на развиване на тези демографски проблеми.
Като казвате подкрепяне, какво тъкмо визирате?
Под подкрепяне имам поради основаването на фонд с присъединяване на страната с частни вложители, който подсигурява финансирането на първо жилище за младите фамилии, то може да бъде в градска среда, може да бъде отвън градска среда, може да бъде съчетано и с придобиването на земя, за хора, които желаят да се занимават със земеделие и всичко останало. Тоест, основаването и на опция за дом и семейство, основаването и на опция за бизнес за младежите. Защото това е методът, по който освен младежите, само че и обществото може да види, че тръгваме в вярна посока. Следваща стъпка е грижата за децата - учебна, предучилищна възраст, опциите и в просветителната система да се създадат съответните промени, тъй че българските деца освен да бъдат обучавани прагматично от позиция на нужните умения в междинния курс да намират специалности и реализация в България. Но и като се стартира от предучилищната, началното обучение, преминем през междинния курс, и до висшето обучение - да се възпитават в тези морални и културни полезности на културния код на българина. Да запазят българщината, да запазят българското и новаторското по този начин, че да търсим метод като нация, като страна да се развиваме.
Кои съгласно вас вътрешно-политически кавги и несъгласия, бихте споделили, че до някаква степен са градивни, а други замърсяват политическата сцена?
Всички кавги замърсяват политическата сцена. Скандалите не вземат решение нищо. Проблемите се вземат решение в разговор, чуването на страните, търсенето на благоприятни условия и разновидности. Ако има кавги, които са на ръба или се насочват към правосъдната система, да бъдат по този начин положителни да минат през нея и да се знае кой, какво, за какво, по какъв начин е сбъркал. В противоположен случай всички кавги водят до това, което приказвам през цялото време - имаме едно шоу, имаме едни магьосници еквилибристи, ние следим шоуто, животът ни минава, решенията ги няма - това е казусът.
На финала сме на нашия диалог, може да се обърнете към всички наши слушатели и да ги убедите, да им кажете за какво в действителност би трябвало да отидат до урните в неделя.
Скъпи сънародници, за следващ път сме на избори. Време е за решения, време е за разсъдък. Моят зов постоянно е бил един - Не гласувайте прочувствено, гласувайте с разсъдък за бъдещето на България, за решения, които ще бъдат в полза на нашите деца и внуци. На 27 октомври гласуваме с № 27 в интегралната бюлетина. Подкрепете “Български напредък ", тъй като ние освен предлагаме, само че знаем и по какъв начин да реализираме решенията!
Г-н Янев, остават безусловно броени дни до изборния ден. С каква настройка сте за идния избор?
Не единствено броени дни, само че може би и броени часове към този момент. Нагласата ни от името на партия “Български напредък " дано да кажа, че постоянно е била положителна и виновна във връзка с изборите. Затова тъй като ние считаме, че методът на държание на политиците, методът на разработване на посланията, които стигат до нашите съграждани би трябвало да бъде открит, почтен, положителен. Да има диалог за бъдещето на България, за проблемите, които ние можем и би трябвало да решим, а не да стоим и да се оплакваме, не да приличаме на фокусници и илюзионисти и да обещаваме чудеса, че тук ще изкараме от тази шапка едно зайче, още на другия ден след изборите. Не, ние сме реалисти, създали сме една, считам смислена стратегия, която си заслужава да бъде погледната от всеки един български жител, тъй като има акценти и във връзка с бъдещето на младежите, българските фамилии, децата, възрастните, всички категории, в това число и във връзка с развиване в бизнеса даже по обособени браншове.
Политическата ви стратегия е пред мен. Казвате, че сте наясно с провалите от политическата незаинтересованост. Какви са те, господин Янев, какво ще изкарате на напред във времето?
Пораженията от политическата незаинтересованост я гледаме пред себе си всеки ден. Пораженията са в нашето мислене и говорене, в случай че щете. Защото в това число и в тази акция, 7-ми избори, които ние като народ не решаваме да излезем до урните всеобщо, а оставяме на едно малцинство от 20-30% гласуващи въпреки всичко, дали по разбиране, или по други аргументи няма никакво значение. Но с този дребен % на гласоподаване, ние няма по какъв начин да променим тази политическа парадигма. Тази незаинтересованост, която е на всички места и нейната еманация опира до въпроса “Ами аз няма за кого да гласоподавам ", аз доста постоянно като го чуя в подобен диалог с жители, тъй като пътувам и се срещам с доста хора и ги запитвам: “Добре де, всички приказваме какъв брой е било хубаво сиренето преди време. В момента, като не е хубаво, купувате ли си сирене? " Ами, купуваме, може и по-хубаво да е, само че ние си купуваме. И в този смисъл, в случай че нашият цивилен дълг, нашето отношение към властта, към нашето настояще и бъдеще, отношението към политиците, които дефинират това настояще и бъдеще е точно посредством гласуването, това е инструментът на жителите. И в случай че ние не го използваме и по-късно мрънкаме и се оплакваме, ето това е в основата на апатията. Ние не вършим това, което зависи от нас, а след това намираме метод да се оплачем красиво - по какъв начин нищо не ставало в тази страна, по какъв начин никакви решения не се взимали в полза на хората, по какъв начин това било една прослойка от такива политици, които мислят единствено за себе си и гледат първо личния си джоб и всичко останало. Да, това сме го чували, виждали, случва се пред очите ни за следващ път и ние отново не гласуваме. Защо, аз се запитвам за какво? Защото не ни интересува нашето лично бъдеще?
Представихте себе си и вашата партия със слогана “Да възстановим държавността ", за какво се спряхте на него?
Защото това е нещото, което липсва. Това е нещото, което може да даде онази искрица и да разсъни разчупването на тази незаинтересованост, за която приказваме. Защото в политиката ни преобладават хора, доскоро използвах думите фокусници, магьосници и еквилибристи, които могат да ни залеят с думи и обещания, само че делата им не са държавнически, не са в полза на българските жители, не са в полза на парите на българите, не са в полза на бизнеса, който вършат българите, не са в полза на опазването на здравето, което би трябвало да подсигурява здравето на българите. Тези хора доминантно работят по едни, да го кажем идеологеми, което към този момент не е ясно кое е ляво, кое е дясно, дали политиката е обществена или не обществена, доколко се оказва помощ или се пречи на бизнеса. И в това време ние си задаваме въпроса - добре, въпреки всичко ние накъде вървим? И нямаме отговор.
А каква е оста сега, в случай че липсва лявото и дясното, консервативното и демократичното, в случай че се размива всичко това, по каква ос вървят политиците, в това число и вие?
Ходят по оста на популизма. За страдание този популизъм не ражда решения, най-малко не дълготрайни. Краткосрочно някой нещо може и да е направил, само че дълготрайните решения, държавността точно опира до това - грижата за страната и нейното бъдеще, създаване на нейните институции да действат по този начин, че те да дават решения в полза на всички български жители, не на избрана прослойка. И тук, в случай че погледнем по-сериозно, за какво политиците и сега тези, които се въртим в кръг и ги самоизбираме ние като народ, откакто не гласуваме, тези дребни партии вършат огромни пакости, те го вършат, тъй като тях ги устройва моментният стопански модел. Моментният стопански модел е фокусиран върху изхарчването на парите, които събираме от налози, върху бюджета, върху публичните поръчки.
Като казвате “малките партии направиха пакости " кого визирате тъкмо?
Всички партии са дребни, имам поради всички тези, които са парламентарно показани, те са дребни партии, тъй като и най-голямата, спечелилият в следващите избори отново ще вземе 8-10% от гласа на имащите право на глас българи. И ние като жители, като общество, ние не дефинираме една водеща партия, с години не даваме преимущество на нито една да има болшинство и да сформира държавно управление и споделяме: “Седнете и се разберете ". Да, само че диалог сред тях няма. Преди изборите те излизат, с цел да завоюват някаква поддръжка от своите симпатизанти и стартират да чертаят едни червени линии, стартират да анатемосват този и оня. В момента не може да е Пеевски, кой ще бъде с Пеевски, кой няма да бъде с Пеевски. До през вчерашния ден всички бяхте с него, седяхте в скута му, пиехте мазни кафета. И в този момент сте доста учудени, че той разтурвал страната. Ами нали бяхте с него до през вчерашния ден, нали бяхте дружно. Защо сега не сте отново дружно.
Как виждате вие разрешаването на тази политическа рецесия и поемането на пътя към българския напредък?
Това е сложен път и този път няма да пристигна елементарно внезапно. На всички ни се желае да се случи чудото и след една седмица да имаме един прекрасен, утъпкан път отсега нататък, в който да знаем какво следваме. Но това няма да стане, защото обществото ни е доста разграничено и плашено с всевъзможни геополитически и здравни, и каквито желаете стопански тематики. За да се промени тази политическа рецесия, с цел да излезем от нея, би трябвало хората да са уверени, че е извънредно време, а това става посредством гласоподаване. Когато излезем всеобщо пред урните и създадем своя избор и желания. И дано да не се уповаваме на това, което чуваме доста постоянно: “Ами то няма за кого да гласуваме ". Ами гласувайте за някоя партия в Африка тогава. И тук влизаме в другия диалог - несъвършенствата на нашия Изборен кодекс, тъй като отново той по този начин е изработен, тъй като устройва едни хора. Несъвършенствата на Изборния кодекс, който позволява гласоподаване с “Не поддържам никого ", само че не споделя това до какво води? Защото в случай че са 10% гласуващите с “Не поддържам никого ", значи ли, че 10% по-малко депутати ще има в идващия парламент, не значи. След това, и сега виждате свадите с тази и онази Регионална изборна комисия, която не може да попълни секциите, тъй като се вършат промени до последния ден, това е позволено от Изборният кодекс. Защо не е изменен Изборният кодекс и не се споделя, че тези промени се вършат не по-късно от 3 седмици или 2 седмици преди изборите.
Несъвършенствата са доста във всяка една система, във управляващите, които ние като народна власт сме построили с нашата конституция, с този метод на държание на партиите през годините, и те могат да бъдат поправени относително елементарно. Но би трябвало да има концепция хората, които влизат в Народното събрание да не бъдат факири, да не бъдат излюзионисти, а да бъдат хора, които обичат България, да мислят държавнически и да работят държавнически. Държавнически значи в полза на страната, в полза на българското общество това е ключът. Не да ни занимават с геополитика и с тези, които са от илюзионистите.
Въпреки, че геополитиката е доста значима, ние сме част от нея.
Съгласен съм, само че тази геополитика би трябвало да се проучва, би трябвало да се разсъждава и от името на държавните институции и от политическите партии, въз основата на българския интерес. Какъв е българският интерес, какво значи, че се е мръднало нещо в Африка, в Азия, или в Латинска Америка и това по какъв начин се отразява на българският интерес. Какви са нашите ползи там и това по какъв начин може да се отрази на нашите ползи тук. Това са въпросите. Всичко останало е прочетени вестници и публикации и цитирането им.
Г-н Янев, какъв би следвало да бъде катализаторът за сформиране на идващото държавно управление?
Катализаторът за сформиране на всяко едно държавно управление е точно това държавническото отношение към бъдещето на България, към бъдещето на българските жители, на българското общество. Ако който и да е парламент се опита да върви по този коловоз и да прави това, евентуално ще бъдат преодолени тези червени линии, тези невъзможности да си приказваме с този и оня. Но когато политическото его господства и ние преди изборите споделяме: “Не, не, тези избори няма да решат нищо. На пролет отиваме отново за осми път на избори ". Това какво ви приказва? Това ви приказва, че тези хора, които ние избираме, излиза, че ги избираме да вършат шоу, да вършат риалити в Народното събрание. Извинете, има задоволително места, където можем да отидем и да си купим билети, с цел да гледаме шоу. Но шоу в Народното събрание не ни би трябвало, тъй като тези билети ги плащаме всички и те са доста скъпи, да не кажа стотици хиляди, а може би и милиони от невзети решения, неправилни решения, пропуснати изгоди и всичко останало. Това е истината сега.
По време на предизборната акция, знаете се влезе в една дискусия за бъдещия министър председател какъв би трябвало да бъде той - равноотдалечен или политическо лице. На какво мнение сте вие?
Това с равноотдалечения министър председател е следващата екзотика, която следващите илюзионисти ни оферират, които ни отвличат вниманието с един спор, който не е значителен. Този министър председател, който й да е той, не може да не е политическо лице. В Народното събрание играта е политическа. В Народното събрание, когато няма преобладаваща партия със 120 плюс места се прави коалиция. Коалицията се прави по правила, кой каква отговорност има, кой какви решения взима, по какъв начин се взимат решенията. Това са най-общо характерностите на една коалиция. Тази коалиция излъчва министър председателят, той доминантно и да не е политическа фигура досега, сега на приемането на номинацията става политическа фигура. Така че хайде да не си приказваме отвлечени приказки за равна раздалеченост, галактически пришълци и всичко останало. Премиерът е политическа фигура и тя, несъмнено, е доста значима, тъй като управлява работата на Министерски съвет, групов орган, който се управлява от премиера. Така че дано да не ни изясняват по какъв начин неговата роля е незначителна, в противен случай, тя е доста значима, и е доста отговорно освен по какъв начин се прави коалиция, отговорността на партиите се вижда там, само че и кой бива препоръчан за министър председател.
Вчера водачът на ГЕРБ Бойко Борисов изиска да оглави държавно управление, тъй като изтъквам думите му: “Няма по-подготвен човек ". Чухме това при сътрудниците в “Дарик радио ", на които той гостува. От три години знаем, господин Борисов не е в изпълнителната власт, а преди този момент от 2009 година до 2020 година три пъти е министър председател. Г-н Янев, по какъв начин ви наподобява неговото държание, вие сътрудници?
Господин Борисов от момента, в който не е министър председател стана добър парламентарист. Така че съгласно мен, там му е мястото, в случай че му се занимава с политика и обикновено е човек да се самопредлага и да споделя “Няма по-подготвен от мен ", само че дано не забравяме, че той беше свален от махленски митинг въпреки всичко. Така че всяка монета има и противоположна страна и е въпрос българските жители да преценят кой, за какво и по какъв начин. Както и на партиите, които бъдат показани в Народното събрание да преценят с кого и по какъв начин може да се прави коалиция. Защото сме се нагледали, мисля, че най-малко в два Народното събрание господин Борисов и неговата партия предложиха държавно управление без да съветват с нито една партия и надлежно то не беше гласувано. Както и видяхме и оня случай, когато се появи така наречен (не)коалиция, по какъв начин първият предложи на втория кавалерски да върви напред, и видяхме резултатите апропо.
Сега още веднъж желаят да ръководят дружно.
Ами да, желаят да ръководят дружно, което ме кара да си задам оня въпрос, сега от позиция на парите на българите, на бюджета споделяме, че имаме голяма дупка. И тази голяма дупка би трябвало да бъде решена с предлагането за новия бюджет. И аз запитвам българските гласоподаватели, тези, които направиха дупката, на тях ли отново ще дадете властта те да я запълнят? И по какъв начин ще я запълнят, като я създадат двойна?
А виждате ли други разновидности?
Вариантите са в ръцете на българските гласоподаватели. Скъпи сънародници, излезте и гласувайте, с цел да не получите още от същото. Защото ви се предлага още от същото.
Много постоянно става дума и за партийната система и нейната смяна, която може би скоро следва. Преди няколко дни тук при мен беше Антон Кутев, ваш представител на служебните ви кабинети. Той сподели: “Рано или късно ще има внезапна промяна на партийната система ". На какво мнение сте вие и склонен ли сте с това? Добре ли е да се промени тази система?
Ако някой пледира, че ще има внезапна промяна, дано изясни какво тъкмо схваща под внезапна и какво тъкмо предлага да се случи. Според мен това е невероятно, тъй като в случай че чакаме следващия избавител да се появи някъде на хоризонта, да бъде 3 метра висок и с генезис извънземен - няма да се случи това нещо, няма подобен избавител. Ние би трябвало да си минем като общество през нашето последователно еволюционно осъзнаване на освен принадлежността си към страната, уговорката си към страната, само че че и страната - това сме ние. Когато разберем нашата мощ, тя е освен в гласуването, тя е и в други принадлежности, във опцията да показваме цивилен позиции, да вършим неща действително, отвън властта. Ето, аз ще ви дам образец, партия “Български напредък " не чака безусловно да влезе във властта, да влезе в Народното събрание, с цел да прави потребни неща. Вече сме в контакт с задоволително доста неправителствени организации и работим и с Европейската комисия, и с други институции в Европа, с които рано или късно, до края на годината чакам първите планове да стартират да се случват в България.
В каква посока, господин Янев?
Проектите са свързани с общините, с създаване на техните инфраструктура, бизнес и всичко останало. В посока на огромни инфраструктурни планове, само че дано да приказваме за тях по-нататък.
Споменавате във вашата стратегия огромният проблем на България - демографската рецесия. Защо този проблем е в действителност неотложен и би трябвало да се откри решението му час по-скоро?
Всички статистики, които чуваме, приказват за задълбочаване на казуса. По-лошо е друго, когато пътувам и когато се разходя до избрани краища на България, това, което виждаме и което чуваме и виждаме и в очите на хората, това е по-лошо. А в действителност, имам възприятието, че за доста от нашите политици страната и разбирането за държавност се върти тук какво се случва на жълтите павета, в близките министерства, организации, кой какви пари дал през публични поръчки и по този начин. Ние не виждаме и не чуваме гласът на тези хора, които са в тези райони, които обезлюдяват, където и дребното бизнеси рано или късно се изтеглят. Хората отпътуват обикновено да търсят прехранване в други райони или вътрешна миграция, или отвън страната. Този проблем е доста сериозен и ние като страна би трябвало да сме в положение да търсим принадлежности и способи за неговото решение.
В нашата стратегия има такива принадлежности, ние сме предложили голям брой на практика принадлежности, като стартираме от грижата за младежите, опцията те да бъдат подкрепени да придобият първо жилище, да основат семейство, да основат дом, където да раждат, да отглеждат децата си. Това е един инструмент, който може да промени посоката на развиване на тези демографски проблеми.
Като казвате подкрепяне, какво тъкмо визирате?
Под подкрепяне имам поради основаването на фонд с присъединяване на страната с частни вложители, който подсигурява финансирането на първо жилище за младите фамилии, то може да бъде в градска среда, може да бъде отвън градска среда, може да бъде съчетано и с придобиването на земя, за хора, които желаят да се занимават със земеделие и всичко останало. Тоест, основаването и на опция за дом и семейство, основаването и на опция за бизнес за младежите. Защото това е методът, по който освен младежите, само че и обществото може да види, че тръгваме в вярна посока. Следваща стъпка е грижата за децата - учебна, предучилищна възраст, опциите и в просветителната система да се създадат съответните промени, тъй че българските деца освен да бъдат обучавани прагматично от позиция на нужните умения в междинния курс да намират специалности и реализация в България. Но и като се стартира от предучилищната, началното обучение, преминем през междинния курс, и до висшето обучение - да се възпитават в тези морални и културни полезности на културния код на българина. Да запазят българщината, да запазят българското и новаторското по този начин, че да търсим метод като нация, като страна да се развиваме.
Кои съгласно вас вътрешно-политически кавги и несъгласия, бихте споделили, че до някаква степен са градивни, а други замърсяват политическата сцена?
Всички кавги замърсяват политическата сцена. Скандалите не вземат решение нищо. Проблемите се вземат решение в разговор, чуването на страните, търсенето на благоприятни условия и разновидности. Ако има кавги, които са на ръба или се насочват към правосъдната система, да бъдат по този начин положителни да минат през нея и да се знае кой, какво, за какво, по какъв начин е сбъркал. В противоположен случай всички кавги водят до това, което приказвам през цялото време - имаме едно шоу, имаме едни магьосници еквилибристи, ние следим шоуто, животът ни минава, решенията ги няма - това е казусът.
На финала сме на нашия диалог, може да се обърнете към всички наши слушатели и да ги убедите, да им кажете за какво в действителност би трябвало да отидат до урните в неделя.
Скъпи сънародници, за следващ път сме на избори. Време е за решения, време е за разсъдък. Моят зов постоянно е бил един - Не гласувайте прочувствено, гласувайте с разсъдък за бъдещето на България, за решения, които ще бъдат в полза на нашите деца и внуци. На 27 октомври гласуваме с № 27 в интегралната бюлетина. Подкрепете “Български напредък ", тъй като ние освен предлагаме, само че знаем и по какъв начин да реализираме решенията!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ