Да те върнат във втори клас, в Етнографския музей в Пловдив
Само преди часове в Регионалния етнографски музей - Пловдив се състоя забавен урок. Той бе изнесен от учителката Нина Караиванова от пловдивското главно учебно заведение „ Екзарх Антим I “, победителка в първия конкурс за осъществяване на образователен час в музей.
Урокът бе по „ Околен свят " като с изключение на възпитаници от втори клас на него участваха заместник-министърът на културата Амелия Гешева и на заместник-министърът на образованието Таня Михайлова. Първата му част бе отдадена на историята на пловдивския Етнографски музей - втори по величина в България, с над 40 000 културни артефакти, изложени в 12 стаи на повърхност от 570 кв. м., под слънчевата светлина, влизаща през общо 130 прозореца. Таванът на всяка стая е декориран с неповторима дърворезба.
Идеята за основаването на музея е от 1891-а, само че едвам 25 години по-късно подтик за реализирането й дава журналистът, преподавател и издател – Стою Шишков. Сегашната постройка, в която се обитава, е най-представителната къща на възрожденски Пловдив – къщата на търговеца Аргир Куюмджиоглу, издигната през 1847 година. Разказват, че, колкото и да бил богат, Аргир взел пари за нея от брат си – Иван Куюмджиоглу, прочут строител. През 1930 година къщата била купена от търговеца на тютюн Антонио Коларо, който имал желанието да я унищожи и на нейно място да издигне тютюнев склад. От общината обаче не му разрешили и през 1938-а откупили къщата.
Благодарение на общинското решение през днешния ден, 81 години по-късно, учениците от „ Екзарх Антим I “ слушаха и гледаха учителката си, която им разказваше за Иван Мърквичка и за картината му „ Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите творби, отразяващи всекидневния градски живот след Освобождението, окачено на една от стените в музея.
След въвеждащата част учителката Караиванова даде опция на учениците да подредят пъзел, тематично обвързван с Пловдив и историята му. След това децата излязоха в градината, където ги очакваше по този начин наречената „ занаятчийска част от урока “ – няколко майстори – пекар, тъкач и грънчар, които образно демонстрираха на децата какво са правили техните прабаби и прадядовци. След това всяко дете имаше опция да влезе в обувките на майсторите.
Специално за banker.bg Светлана Василева - музейният възпитател от Етнографския културен институт - описа, че обичайно такива часове за възпитаници траят най-много по час и половина, само че за възрастните, поискали да вземат участие в по този начин наречените „ работилници “, се планува и по-дълга стратегия от 3-4 часа. През това време се изчаква да се изпекат хлябовете, а майсторите пекари пеят песни и описват за национални традиции.
За чужденците, да вземем за пример, най-любопитни са работилниците за боядисване на великденски яйца. Разбира се, и децата имат интерес към тези занимания, като на тях им се демонстрира и фамозната „ Велинградска технология “.
За да доближат до учениците, от Етнографския музей не разчитат единствено на подробната информация на електронната си страница, само че и са показали просветителните си стратегии пред Регионалния учебен инспекторат - Пловдив.
По думите на основния организатор на музея Лора Христозова културният институт развива просветителни стратегии към този момент повече от 10 години, само че за първа година е назначен и музеен възпитател. В същото време Етнографският музей разчита единствено на приходите от билети и към този момент не е кандидатствал по специфични стратегии на Министерството на културата.
Урокът бе по „ Околен свят " като с изключение на възпитаници от втори клас на него участваха заместник-министърът на културата Амелия Гешева и на заместник-министърът на образованието Таня Михайлова. Първата му част бе отдадена на историята на пловдивския Етнографски музей - втори по величина в България, с над 40 000 културни артефакти, изложени в 12 стаи на повърхност от 570 кв. м., под слънчевата светлина, влизаща през общо 130 прозореца. Таванът на всяка стая е декориран с неповторима дърворезба.
Идеята за основаването на музея е от 1891-а, само че едвам 25 години по-късно подтик за реализирането й дава журналистът, преподавател и издател – Стою Шишков. Сегашната постройка, в която се обитава, е най-представителната къща на възрожденски Пловдив – къщата на търговеца Аргир Куюмджиоглу, издигната през 1847 година. Разказват, че, колкото и да бил богат, Аргир взел пари за нея от брат си – Иван Куюмджиоглу, прочут строител. През 1930 година къщата била купена от търговеца на тютюн Антонио Коларо, който имал желанието да я унищожи и на нейно място да издигне тютюнев склад. От общината обаче не му разрешили и през 1938-а откупили къщата.
Благодарение на общинското решение през днешния ден, 81 години по-късно, учениците от „ Екзарх Антим I “ слушаха и гледаха учителката си, която им разказваше за Иван Мърквичка и за картината му „ Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите творби, отразяващи всекидневния градски живот след Освобождението, окачено на една от стените в музея.
След въвеждащата част учителката Караиванова даде опция на учениците да подредят пъзел, тематично обвързван с Пловдив и историята му. След това децата излязоха в градината, където ги очакваше по този начин наречената „ занаятчийска част от урока “ – няколко майстори – пекар, тъкач и грънчар, които образно демонстрираха на децата какво са правили техните прабаби и прадядовци. След това всяко дете имаше опция да влезе в обувките на майсторите.
Специално за banker.bg Светлана Василева - музейният възпитател от Етнографския културен институт - описа, че обичайно такива часове за възпитаници траят най-много по час и половина, само че за възрастните, поискали да вземат участие в по този начин наречените „ работилници “, се планува и по-дълга стратегия от 3-4 часа. През това време се изчаква да се изпекат хлябовете, а майсторите пекари пеят песни и описват за национални традиции.
За чужденците, да вземем за пример, най-любопитни са работилниците за боядисване на великденски яйца. Разбира се, и децата имат интерес към тези занимания, като на тях им се демонстрира и фамозната „ Велинградска технология “.
За да доближат до учениците, от Етнографския музей не разчитат единствено на подробната информация на електронната си страница, само че и са показали просветителните си стратегии пред Регионалния учебен инспекторат - Пловдив.
По думите на основния организатор на музея Лора Христозова културният институт развива просветителни стратегии към този момент повече от 10 години, само че за първа година е назначен и музеен възпитател. В същото време Етнографският музей разчита единствено на приходите от билети и към този момент не е кандидатствал по специфични стратегии на Министерството на културата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ