Трите капки на Доган в предизборното кафе
Само същинските ценители на кафето знаят, че най-голямо майсторство се желае за турското. То не е район, не е нрав. То е философия. За да стане същински каймак, момент преди да се обърне в джезвето, се капват три капки вода. Студена.
Това направи и Ахмед Доган в кипналото предизборно кафе на България, употребявайки обръщението си към депесарите. В него той оцени номинациите, само че с усмивка ги отхвърли, наблягайки че от позиция на ориста „ А. Доган няма потребност да се връща на терен в политиката. Защото към този момент е време депесарите да „ покажат на света какво съставлява Движение за права и свободи на идните парламентарни избори. ”
Почетният ръководител на Движение за права и свободи сподели, че знае какво могат те с оценката си още на Националната конференция: " Понякога по този начин съм се сърдил на ориста, че ме направи политик, само че като виждам по какъв начин се развивате, значи би трябвало да се извиня на ориста, тъй като получавам огромно вътрешно задоволство като ви виждам ”.
Затова и предизборното послание на Доган бе колкото към своите, толкоз и към тези, които към момента ги подценяват.
Първата капка.
Доган я постави, с цел да не прекипи атни-ДПС риториката. И с цел да охлади пристрастеностите на всички тези, които се готвят да влязат в Народното събрание през сатанизирането на неговия облик. Палитрата от приветствия на конференцията на Движение за права и свободи потвърди, че омразата краткотрайно пали пристрастеностите, само че не носи дивиденти.
Втората капка.
С нея Доган напомни, че е над политическата пара в злободневието.
Вярва ли в действителност някой, че почетният ръководител на Движение за права и свободи ще седне на депутатската банка до адреналиновия Павел Шопов, отровния Бабикян, кресливата Манолова, щурмовака Христо Иванов или някой от сценаристите на Слави, с цел да води с тях интелектуалния спор какъв брой мутри на площада вършат всенародно въстание? Няма по какъв начин Доган да е бутон за гласоподаване на преходни и заключителни разпореждания, с които някое подозрително болшинство в идващия парламент ще прокарва персоналните си ползи. Все едно Стоичков да обуе бутонките в националния тим, с цел да избавя ситуацията.
А и за разлика от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и нови градски играчи, Движение за права и свободи няма потребност на терена от именития си голмайстор, тъй като не губи мача, а води със солидна преднина. Даже се постанова понякога да тупа топката, с цел да чака другите да го настигнат. А на аварийна пейка седят подготвени две генерации. Доказателството е, че точно Движение за права и свободи държи ноу-хауто за проекта за възобновяване и с съображение вика Томислав Дончев на доклад по подготовката му. Както сподели Искра Михайлова - Планът е чернова, чакаме конкретиката.
Третата капка.
Тя, съгласно класическата рецепта за турско кафе, би трябвало да даде заварката, от която да се усети същинския усет. А той е силата, която Доган вдъхна на своите – към този момент могат да се оправят сами. Призова ги да покажат силата си. На ярко. В деня на изборите. А не да чакат изборната нощ, с цел да вършат подмолни достлуци, както останалите, разнасяйки по всички страни чували с бюлетини.
Искат или не желаят душманите, Движение за права и свободи е в каймака на българската политика. А не е утайката в чашата, която горчи на гласоподавателите. И по която намръщените след изборите ще гадаят за какво не са попаднали в Народното събрание или за какво не са спечелили вота. Може би част от отговора е в тъжната равносметка, че нито градската десница ще номинира Иван Костов, нито Българска социалистическа партия има вдъхновителя, който да сплоти алените и да ги поведе към успеха.
А методът, по който Доган бащински и метафизичен наставлява, единствено демонстрира, че той е постоянно в политиката. Колкото и отвратително да е за съперниците, той си остава ръководещият параметър в геометрията на политическото пространство.
Това направи и Ахмед Доган в кипналото предизборно кафе на България, употребявайки обръщението си към депесарите. В него той оцени номинациите, само че с усмивка ги отхвърли, наблягайки че от позиция на ориста „ А. Доган няма потребност да се връща на терен в политиката. Защото към този момент е време депесарите да „ покажат на света какво съставлява Движение за права и свободи на идните парламентарни избори. ”
Почетният ръководител на Движение за права и свободи сподели, че знае какво могат те с оценката си още на Националната конференция: " Понякога по този начин съм се сърдил на ориста, че ме направи политик, само че като виждам по какъв начин се развивате, значи би трябвало да се извиня на ориста, тъй като получавам огромно вътрешно задоволство като ви виждам ”.
Затова и предизборното послание на Доган бе колкото към своите, толкоз и към тези, които към момента ги подценяват.
Първата капка.
Доган я постави, с цел да не прекипи атни-ДПС риториката. И с цел да охлади пристрастеностите на всички тези, които се готвят да влязат в Народното събрание през сатанизирането на неговия облик. Палитрата от приветствия на конференцията на Движение за права и свободи потвърди, че омразата краткотрайно пали пристрастеностите, само че не носи дивиденти.
Втората капка.
С нея Доган напомни, че е над политическата пара в злободневието.
Вярва ли в действителност някой, че почетният ръководител на Движение за права и свободи ще седне на депутатската банка до адреналиновия Павел Шопов, отровния Бабикян, кресливата Манолова, щурмовака Христо Иванов или някой от сценаристите на Слави, с цел да води с тях интелектуалния спор какъв брой мутри на площада вършат всенародно въстание? Няма по какъв начин Доган да е бутон за гласоподаване на преходни и заключителни разпореждания, с които някое подозрително болшинство в идващия парламент ще прокарва персоналните си ползи. Все едно Стоичков да обуе бутонките в националния тим, с цел да избавя ситуацията.
А и за разлика от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и нови градски играчи, Движение за права и свободи няма потребност на терена от именития си голмайстор, тъй като не губи мача, а води със солидна преднина. Даже се постанова понякога да тупа топката, с цел да чака другите да го настигнат. А на аварийна пейка седят подготвени две генерации. Доказателството е, че точно Движение за права и свободи държи ноу-хауто за проекта за възобновяване и с съображение вика Томислав Дончев на доклад по подготовката му. Както сподели Искра Михайлова - Планът е чернова, чакаме конкретиката.
Третата капка.
Тя, съгласно класическата рецепта за турско кафе, би трябвало да даде заварката, от която да се усети същинския усет. А той е силата, която Доган вдъхна на своите – към този момент могат да се оправят сами. Призова ги да покажат силата си. На ярко. В деня на изборите. А не да чакат изборната нощ, с цел да вършат подмолни достлуци, както останалите, разнасяйки по всички страни чували с бюлетини.
Искат или не желаят душманите, Движение за права и свободи е в каймака на българската политика. А не е утайката в чашата, която горчи на гласоподавателите. И по която намръщените след изборите ще гадаят за какво не са попаднали в Народното събрание или за какво не са спечелили вота. Може би част от отговора е в тъжната равносметка, че нито градската десница ще номинира Иван Костов, нито Българска социалистическа партия има вдъхновителя, който да сплоти алените и да ги поведе към успеха.
А методът, по който Доган бащински и метафизичен наставлява, единствено демонстрира, че той е постоянно в политиката. Колкото и отвратително да е за съперниците, той си остава ръководещият параметър в геометрията на политическото пространство.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ