Защо Милица Гладнишка се разплака в Като две капки вода?
Сълзи се видяха в очите на Милица Гладнишка след края на представянето ѝ като Никол Шерцингер с песента " Don’t cry for me Argentina " предишния понеделник в шоуто " Като две капки вода ". Актрисата се умили от опцията да блесне с елегантна визия и да извиси глас, както правеше до преди пандемията.
Веднага, типично в собствен жанр, Милица побърза да разведри с смешка. И тъй като се познава възприятието ѝ за комизъм и всеки неин бисер се чака с неспокойствие, публиката незабавно реагира със смях. Вероятно малко от тях обаче знаят какво се крие зад сълзите и благодарността на Милица да се изявява на сцена в миг на международна здравна и икономическа рецесия. Актрисата от дете знае 2 и 200. Тя познава труда, когато е пособия на родителите си в градината, от която най-вече се изхранвали по време на измененията у нас. Милица познава и силата на духа както на родителите си, по този начин и на бабите и дядовците си. Тя черпи сила от предците си, които преодолели страшни провокации, като в никакъв случай не са губили волята си и обичта към живота.
" Много е мъчно, тъй като от година не съм излизала по този начин, в този тип, на сцена. Много ми липсва в действителност и благодаря на шоуто, че въобще ме предложения, другояче щях да си седнал съм в нас и да играя на компютърни игри ", показа Милица след края на осъществяването си, когато водещите Герасим Георгиев-Геро и Васил Василев-Зуека акцентираха, че виждат сълзи в очите ѝ. Актрисата не задълба в тематиката, а незабавно откри с какво да се пошегува. " Тази кърпичка употребена ли е? ", обърна се тя към Зуека, който ѝ услужи с нея.
Не е изненада. Милица Гладнишка не се оплаква, както всички в фамилията ѝ. Тя посреща провокациите самоуверено, с религия и в цялостна готовност. Такава е закалката ѝ. Още от дребна Милица е попила тези значими житейски уроци. " Ние сме от поколението от ’89-та натам, че и преди този момент, което знае какво е беднотия и по какъв начин да се организираме, когато няма средства, че можем да работим други неща ", споделила е актрисата, позната и с ролята си в сериала " Етажна благосъстоятелност ".
Милица е била сервитьорка, барманка, текстописец, телефонистка. После е работила в дублажа. Пее, озвучава, играе, майстори, рисува и написа. Както всички в фамилията ѝ. Милица не се плаши от работа. Под достолепието ѝ е да се вайка, че няма пари или да изяснява какъв брой ѝ е тежка работата. Не се тормози да изрази недоволството си по политически или обществени тематики, само че не и в персонален проект. Тя не се отчайва при компликации, а се засилва в търсене на решения. Има образеца на родителите си, на баба си Милица, на която е кръстена, на всички свои предшественици, чиято борбеност освен добре познава, а и е наследила.
Баба ѝ Милица е от Скопие. Преживяла е Втората международна война. Тежък бракоразвод, заливане с киселина, загуба на наследник, който умира на 19 години. Била преследвана от българските управляващи, поради македонския ѝ генезис. Преминала рецесии, беднотия, само че все пак постоянно с усмивка гледала напред. Все пеела, разказвала вицове, цитирала поети. До огромна степен внучка ѝ е наследила нейната жизнерадостност и мощ на духа. Такива са били и родителите на актрисата.
" Майка ми също - заплашителен войник. В огромните рецесии тя отглеждаше картофи. Тя беше тромпетистка. На село - лук, грах... Аз от там разбрах по какъв начин наподобява грахът в действителност. Никога не я е спирало нищо. Даже пет години бяхме на разделно хранене, като по този начин в рецесията изключихме месо, млечни артикули и оцеляхме. Баща ми – също. Цялото семейство е такова борбено. При нас не се мрънка, тъй като нещата няма да се подобрят, и мъчно споделяме, когато ни боли. Гледаш самичък да се оправиш, тъй като другояче ти става още по-гадно ", споделяла е Гладнишка.
Майка ѝ била единствената тромпетистка в България. Вътрешната ѝ мощ я превела през филхармония " Пионер " на Влади Симеонов, обикаляла света с оркестъра. Ражда двете си дъщери, влиза в музикалната академия и по този начин става единствената тромпетистка в България. Въпреки всички компликации по време на прехода, които с мъжът ѝ преодоляват с воля и труд, съумяват да отделят пари за образованието на дъщерите си.
" Майка ми ни влачеше по частни уроци със сестра ми и по този начин ми даде британския език, пианото и оперното пеене ", разказвала е Милица. Днес сестра ѝ Емилия е виолистка в операта в Грац, Австрия.
Актрисата си спомня по какъв начин двете са помагали на родителите си в градината, която имали в село, покрай столицата. Как майка ѝ, татко ѝ и баба ѝ правели всичко допустимо, с цел да не ги лишават от нищо. Милица е научила освен житейски уроци в фамилията си. Усвоила дори значими умения, даже от битово естество. Може, да вземем за пример, да шпаклова, само че пък майка ѝ, тромпетистката, редяла плочки най-добре. " Отраснала съм в годините на " направи си самичък ". У нас всичко е сътворено от ръцете на мама, баща, баба и сестра ми. Като почнеш от къщата, шкафове, кревати, дрешници, корнизи, пердета, чаршафи, покривки, облекла, компоти... и какво ли още не ", казвала е актрисата, написа Уикенд.
Милица Гладнишка може и да знае 2 и 200, само че въпреки всичко не ѝ е по никакъв начин елементарно, както на всички нейни сътрудници, да се оправят в сегашната обстановка. Един актьор постоянно се изправя пред депресията, когато остане без средства, без срещата с хората. От публиката, изявата на сцена артистите се зареждат. И да се е случвало да споделя мрачните картини и вероятности, които вижда, от началото на пандемията, Милица постоянно е завършвала с възприятие за комизъм. " Ако това продължи, ще ни удари много сериозна рецесия. Тогава в действителност ще би трябвало да си напомним по какъв начин се садяха и отглеждаха картофи. Аз знам! Мога да преподавам онлайн уроци по земеделие ", сподели Милица наскоро, когато разясняваше по какъв начин се оказва помощ на артистите в коронавирус рецесията и по какъв начин изобщо се оправят.
Бащата на Милица Гладнишка е потомък на фабрикантски жанр. Прадядото на актрисата – Тодор, съградил една от най-модерните заводи за тухли и цигли в годините преди 9 септември. Той основал и устав на труда, в който разказва правата и отговорностите на служащи и притежатели. Някои от точките са: на служащия се поставят два ката чисти работни облекла, 3 пъти дневно топла храна, помещение за къпане, при случай по време на работа на служащия да се окаже помощ, в случай че би трябвало да получи отпуск, възнаграждение на медикаменти...
" Етиката на прародител ми Тодор е била на извънредно високо равнище. Праща дъщерите си в Австрия и в Американския лицей в България. Но идва национализацията през 1947-a и нещата се обръщат. Цялото му имущество е конфискувано и фамилията е насила да живее в обора против къщата си. Прадядо ми води дело за няколко кокошки и овце и съумява да си ги върне. Прабаба ми почива от тъга и го оставя самичък с три дъщери ", споделяла е Милица.
Прадядо ѝ по майчина линия пък е бил откривател в Африка. От него Милица очевидно е наследила изследователския дух, тъй като като дребна се колебаела да стане астроном или археолог.
Веднага, типично в собствен жанр, Милица побърза да разведри с смешка. И тъй като се познава възприятието ѝ за комизъм и всеки неин бисер се чака с неспокойствие, публиката незабавно реагира със смях. Вероятно малко от тях обаче знаят какво се крие зад сълзите и благодарността на Милица да се изявява на сцена в миг на международна здравна и икономическа рецесия. Актрисата от дете знае 2 и 200. Тя познава труда, когато е пособия на родителите си в градината, от която най-вече се изхранвали по време на измененията у нас. Милица познава и силата на духа както на родителите си, по този начин и на бабите и дядовците си. Тя черпи сила от предците си, които преодолели страшни провокации, като в никакъв случай не са губили волята си и обичта към живота.
" Много е мъчно, тъй като от година не съм излизала по този начин, в този тип, на сцена. Много ми липсва в действителност и благодаря на шоуто, че въобще ме предложения, другояче щях да си седнал съм в нас и да играя на компютърни игри ", показа Милица след края на осъществяването си, когато водещите Герасим Георгиев-Геро и Васил Василев-Зуека акцентираха, че виждат сълзи в очите ѝ. Актрисата не задълба в тематиката, а незабавно откри с какво да се пошегува. " Тази кърпичка употребена ли е? ", обърна се тя към Зуека, който ѝ услужи с нея.
Не е изненада. Милица Гладнишка не се оплаква, както всички в фамилията ѝ. Тя посреща провокациите самоуверено, с религия и в цялостна готовност. Такава е закалката ѝ. Още от дребна Милица е попила тези значими житейски уроци. " Ние сме от поколението от ’89-та натам, че и преди този момент, което знае какво е беднотия и по какъв начин да се организираме, когато няма средства, че можем да работим други неща ", споделила е актрисата, позната и с ролята си в сериала " Етажна благосъстоятелност ".
Милица е била сервитьорка, барманка, текстописец, телефонистка. После е работила в дублажа. Пее, озвучава, играе, майстори, рисува и написа. Както всички в фамилията ѝ. Милица не се плаши от работа. Под достолепието ѝ е да се вайка, че няма пари или да изяснява какъв брой ѝ е тежка работата. Не се тормози да изрази недоволството си по политически или обществени тематики, само че не и в персонален проект. Тя не се отчайва при компликации, а се засилва в търсене на решения. Има образеца на родителите си, на баба си Милица, на която е кръстена, на всички свои предшественици, чиято борбеност освен добре познава, а и е наследила.
Баба ѝ Милица е от Скопие. Преживяла е Втората международна война. Тежък бракоразвод, заливане с киселина, загуба на наследник, който умира на 19 години. Била преследвана от българските управляващи, поради македонския ѝ генезис. Преминала рецесии, беднотия, само че все пак постоянно с усмивка гледала напред. Все пеела, разказвала вицове, цитирала поети. До огромна степен внучка ѝ е наследила нейната жизнерадостност и мощ на духа. Такива са били и родителите на актрисата.
" Майка ми също - заплашителен войник. В огромните рецесии тя отглеждаше картофи. Тя беше тромпетистка. На село - лук, грах... Аз от там разбрах по какъв начин наподобява грахът в действителност. Никога не я е спирало нищо. Даже пет години бяхме на разделно хранене, като по този начин в рецесията изключихме месо, млечни артикули и оцеляхме. Баща ми – също. Цялото семейство е такова борбено. При нас не се мрънка, тъй като нещата няма да се подобрят, и мъчно споделяме, когато ни боли. Гледаш самичък да се оправиш, тъй като другояче ти става още по-гадно ", споделяла е Гладнишка.
Майка ѝ била единствената тромпетистка в България. Вътрешната ѝ мощ я превела през филхармония " Пионер " на Влади Симеонов, обикаляла света с оркестъра. Ражда двете си дъщери, влиза в музикалната академия и по този начин става единствената тромпетистка в България. Въпреки всички компликации по време на прехода, които с мъжът ѝ преодоляват с воля и труд, съумяват да отделят пари за образованието на дъщерите си.
" Майка ми ни влачеше по частни уроци със сестра ми и по този начин ми даде британския език, пианото и оперното пеене ", разказвала е Милица. Днес сестра ѝ Емилия е виолистка в операта в Грац, Австрия.
Актрисата си спомня по какъв начин двете са помагали на родителите си в градината, която имали в село, покрай столицата. Как майка ѝ, татко ѝ и баба ѝ правели всичко допустимо, с цел да не ги лишават от нищо. Милица е научила освен житейски уроци в фамилията си. Усвоила дори значими умения, даже от битово естество. Може, да вземем за пример, да шпаклова, само че пък майка ѝ, тромпетистката, редяла плочки най-добре. " Отраснала съм в годините на " направи си самичък ". У нас всичко е сътворено от ръцете на мама, баща, баба и сестра ми. Като почнеш от къщата, шкафове, кревати, дрешници, корнизи, пердета, чаршафи, покривки, облекла, компоти... и какво ли още не ", казвала е актрисата, написа Уикенд.
Милица Гладнишка може и да знае 2 и 200, само че въпреки всичко не ѝ е по никакъв начин елементарно, както на всички нейни сътрудници, да се оправят в сегашната обстановка. Един актьор постоянно се изправя пред депресията, когато остане без средства, без срещата с хората. От публиката, изявата на сцена артистите се зареждат. И да се е случвало да споделя мрачните картини и вероятности, които вижда, от началото на пандемията, Милица постоянно е завършвала с възприятие за комизъм. " Ако това продължи, ще ни удари много сериозна рецесия. Тогава в действителност ще би трябвало да си напомним по какъв начин се садяха и отглеждаха картофи. Аз знам! Мога да преподавам онлайн уроци по земеделие ", сподели Милица наскоро, когато разясняваше по какъв начин се оказва помощ на артистите в коронавирус рецесията и по какъв начин изобщо се оправят.
Бащата на Милица Гладнишка е потомък на фабрикантски жанр. Прадядото на актрисата – Тодор, съградил една от най-модерните заводи за тухли и цигли в годините преди 9 септември. Той основал и устав на труда, в който разказва правата и отговорностите на служащи и притежатели. Някои от точките са: на служащия се поставят два ката чисти работни облекла, 3 пъти дневно топла храна, помещение за къпане, при случай по време на работа на служащия да се окаже помощ, в случай че би трябвало да получи отпуск, възнаграждение на медикаменти...
" Етиката на прародител ми Тодор е била на извънредно високо равнище. Праща дъщерите си в Австрия и в Американския лицей в България. Но идва национализацията през 1947-a и нещата се обръщат. Цялото му имущество е конфискувано и фамилията е насила да живее в обора против къщата си. Прадядо ми води дело за няколко кокошки и овце и съумява да си ги върне. Прабаба ми почива от тъга и го оставя самичък с три дъщери ", споделяла е Милица.
Прадядо ѝ по майчина линия пък е бил откривател в Африка. От него Милица очевидно е наследила изследователския дух, тъй като като дребна се колебаела да стане астроном или археолог.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ