... съжалението от пропуснатите възможности е най-страшният ад, в който

„... съжалението от пропуснатите благоприятни условия е най-страшният пъкъл, в който може да обитава живата душа... “ - Рафаел Сабатини

Когато погледнем обратно, припомняйки си някои от най-трудните и мъчителни моменти от живота си, постоянно се виждаме сами, изпитващи възприятие на позор или страдание. Странно е по какъв начин можем да бъдем оскърбени и ядосани, когато хората към нас ни нараняват и въпреки всичко неведнъж избираме сами да се изтезаваме, повтаряйки в мозъка си още веднъж и още веднъж разнообразни отрицателни, разочароващи обстановки.

Най-често съжалението е обвързвано с нещо, което се е случило или не се е случило по метода, по който желаеме. Направили сме или не нещо по метода, по който сме очаквали. В такива мигове повече от всичко желаеме да имаме опцията да върнем времето обратно и да постъпим друго. Докато не осъзнаем, че съжалението е един ужасяващ, непостижим товар, който само ни дърпа обратно, лимитира ни, унищожава благоприятни условия и е причина за поява на меланхолия, не бихме могли да се освободим от него.

“ Как можем да се избавим от съжалението? ”

На първо място би трябвало да разберете, че всякога, когато изпитвате страдание, вие оценявате някаква обстановка, случила се в предишното с осъзнаването, което имате в сегашния миг. Какво значи това? Нещо се случва, вие реагирате, вършиме някакъв избор, предприемате деяние. След това времето минава и в някакъв миг се сещате са това, което е станало. Започвате да го анализирате, което постоянно води до цялостно завземане, не спирате да говорите за него и с приятелите си. С времето продължавате да трупате повече информация и познания, а след това вземате цялото това осъзнаване и обстоятелства, които имате в този момент и се обвинявате за какво не сте го знаели тогава, което е изцяло безразсъдно и незаслужено.

Положителна страна при съжалението е, че притегля вниманието и предлага голяма опция за промяна и придобиване на опит, с цел да се случи това обаче, е добре да се откажете от всички трябваше да/ можеше да. Когато осъзнаете, че е безразсъдно да употребявате това, което знаете в сегашното, с цел да преценявате дейностите си в предишното, вие сте подготвени да преминете към един сериозен развой, който ще ви помогне да се избавите от унищожителното страдание. Ето и някои потребни препоръки по какъв начин да започнете:

Идентифицирайте и отстранете слабостите си - Когато признаваме нашите недостатъци, постоянно се появява едно прикрито възприятие за преценка и наказание, че в никакъв случай не трябва да вършим неточности. Алтернативата е да приемете, че те се случват и по-късно да се концентрирайте върху това по какъв начин можете да постъпите по друг, по-мъдър метод в бъдеще.

- Простете сами на себе си и приемете следствията - Това е най-важната (и постоянно най-предизвикателната) част. Ние всички вършим неточности (всякакви), само че и всички сме човешки същества, тъй че престанете да поставяте нереалистични упования, че постоянно би трябвало да постъпвате вярно. Простете си и знайте, че сте създали всичко допустимо, всичко, което сте могли в дадения миг. Освободете се от бремето, което носите и поемете мирис.

Потърсете уроците - Отделете известно време, с цел да анализирате какво сте научили от това, за което съжалявате: Какво научихте за себе си? Какво научихте за някой различен? Какви модели виждате? Какво забелязвате в реакциите и отговорите си? Всички обстановки в живота носят някакъв урок, опит и поука. Когато се вглеждате в предишното си, погледнете го в вероятност на това какво сте научили, какво ви е дало за израстването ви, а не какво е трябвало/ можело е да се случи.

Използвайте опцията да се адаптирате по-добре - Повечето огромни неточности показват късмет за мигновени промени в действителността, такава, каквато я познаваме. Няма по какъв начин да измененията това, което сте създали в предишното, само че можете да употребявате новия набор от условия и познания, с цел да планирате нова тактика за бъдещето. Всеки път, когато практикуваме пригаждане към новото, сътворяваме опция за благополучие, което не зависи от съвършените условия.

Увеличете способността си да се съсредоточавате върху неща, които можете да контролирате - Това е скъпо умеене, тъй като ни дава опция да предприемем позитивни дейности, вместо да „ потънем “ в позор и страдание.

Вгледайте се и оценете връзката си с другите – Помислете за моментите, когато сте се чувствали на дъното, изпълнени със страдание за неверни избори и дейности, лишени от шанс и мотивация. Бяха ли тогава вашите другари до вас, предлагащи ви амнистия и поддръжка (дори да им е лишило повече време, с цел да се появят)? Може би в този момент е идеалното време за унищожаване на всички нездравословни връзки в живота ви. От друга страна, това може да се окаже и добра опция за подсилване и развиване на някои връзки.

Започнете да поемате отговорност – Съжалението постоянно провокира търсене на аргументите на открито - оправдаваме нашите неточности, поради някого или нещо, което ни е повлияло. Колкото по-скоро осъзнаете и поемете отговорността за дейностите си, толкоз по-бързо ще се измъкнете от омагьосания кръг на съжалението и ще можете да постигнете прогрес, както и по-лесно справяне с разнообразни обстановки отсега нататък.

Предизвикайте мисленето си - Ако дадена неточност ви придвижва към по-добро бъдеще, тогава това в действителност е прикрита благословия. Приемането на грешките ни като предизвикателство и опция за израстване, ни освобождава, прави ни по-силни и ни оказва помощ да се движим напред. Показателни са думите на американския създател Ал Бърнстийн: „ Успехът постоянно е резултат от поемането на неправилна стъпка в вярната посока. ".

Единственото нещо, което ни държи измежду изгубени благоприятни условия и пропуснати шансове, е отводът да се съсредоточим върху новите такива, които се появяват. Учете се от грешките си, предприемайте дейности, прощавайте и престанете да търсите в предишното. Вижте какво се намира тъкмо пред вас, какво следва. Запомнете, че животът е в този момент и постоянно имаме избор: дали да се „ удавим “ в страдание за това, което в никакъв случай не е било или да използваме силата си, с цел да създадем това, което може да бъде. Днес изберете второто - „ Главното в живота - за нищо да не съжалявате и в никакъв случай да не се оглеждате обратно. “ - Катрин Мансфийлд