Белият дом спешно търси заместител на руския нефт
Съединените щати се отхвърлиха от вноса на съветски нефт като част от ограниченията против Кремъл поради експанзията й против Украйна. При високите и сега цени на нефта, първостепенна задача на президента Джо Байдън е да усили доставките на черно злато. По всичко наподобява, че той няма да остави неизследван източник, в случай че ще и с цената на най-острите завои във външната политика.
Часове откакто разгласи решението си, американският президент изиска телефонен диалог с водачите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – страни, считани за обичайно другарски настроени към Съединени американски щати. И от двете места получи отвод за диалог. Причините може да са разнообразни – от сериозното изстудяване на връзките сред Вашингтон и Рияд по време на настоящия собственик на Белия дом до отвращение да извършат нещо срещу икономическите си ползи. Така или другояче дявол ясно, че увеличеният рандеман няма да пристигна от тези страни.
Още преди този момент обаче американската дипломация се обърна в друга посока – към страни, самите те сложени под американски наказания, каквито са
Иран и Венецуела
След месеци договаряния във Виена тези дни дни се очакваше да бъде реализирано ревизирано съглашение, съгласно което глобите на Съединени американски щати ще бъдат отстранени в подмяна на връщането на Иран към цялостното съблюдаване на съглашението за неразпространение на нуклеарно оръжие от 2015-а. Дипломатическите старания бяха затъмнени обаче от непредвиденото искане на Русия за писмени гаранции, че търговията й с Иран ще бъде освободена от глобите на Съединени американски щати, наложени й след нейното навлизане в Украйна.
Цитирайки " лавината от нападателни наказания, които Западът стартира да бълва ", на 6 март съветският външен министър Сергей Лавров уточни, че " Москва би трябвало първо да изиска гаранции от Съединени американски щати, че новите наказания няма да обиден правата й по нуклеарната договорка ". Същия ден " Аерофлот " спря полетите от Москва към Техеран, демонстрирайки образно резултата от налагането на глобите.
Искането на Лавров към Съединени американски щати да освободят от глобите
руско-иранската търговия
сигурно ще бъде отхвърлено от западните страни, защото би отворило огромна пробойна в санкционния режим. В ръцете на Москва обаче е решението дали да сложи несъгласие на нуклеарното съглашение.
Американският държавен секретар Антъни Блинкън дефинира съветските претенции като " ирелевантни " с аргумента, че глобите, наложени след нашествието в Украйна нямат нищо общо с иранската нуклеарна договорка.
Ирански представители разкритикуваха съветския ход с аргумента, че променяйки позициите си на договарянията във Виена, Русия се пробва " да отбрани ползите си на други места ", само че това е неконструктивно във връзка с нуклеарните договаряния.
Защо
Русия промени отношението си към нуклеарната договорка
с Иран, е ясно. Ислямската република добива над 2 милиона барела нефт дневно и в случай че този рандеман стигне до пазарите, скокът на цените на нефта ще бъде занимателен. Русия, за която износът на петрол обезпечава максимален дял от бюджета, се стреми към повишаване на цените – както с цел да окаже напън над западните стопански системи, по този начин и с цел да усили своите облаги. От друга страна, западните страни се пробват да облекчат натиска от високите цени.
Израел, който е гневен съперник на съживяването на нуклеарната договорка, ще е една от дребното страни, приветстващи съветските дейности. С това може да се изясни и дипломатическата совалка на израелския министър председател Нафтали Бенет сред Москва и Киев през последния уикенд. Ако бе съумял да убеди Путин да поеме курса на компромис в името на мира, евентуално това би и охладило трескавата експедитивност, с която Съединени американски щати бързат да се спогодят с Иран.
Мадуро е ненадейно преклонен
Вятърът на смяната повя и въпреки това, обект на строги американски наказания през последните години. Висши американски представители дойдоха в събота във Венецуела за диалози с президента Николас Мадуро, в които да открият дали той е податлив да се дистанцира от Русия. Това бе посещаване на най-високо ниво от доста години в страната с
най-големи в света потвърдени нефтени запаси
Представителите на Съединени американски щати и Венецуела са провели един кръг договаряния в събота, само че не са стигнали до съглашение, съобщи източник на Ройтерс, поискал анонимност. Не е ясно дали ще бъде извършена последваща среща.
Появиха се обаче признаци, че е имало резултат от диалога. На 8 март Николас Мадуро разгласи, че възобновява разговора с опозицията, преустановен преди пет месеца от него самия. " Щом желаеме разговор в света, би трябвало да дадем образец в страната и ще преформатираме процеса на народен разговор ", съобщи венецуелският президент по държавната телевизия. А ден по-късно Каракас освободи двама жители на Съединени американски щати, единият от които е петролен специалист, прекарал над четири години във венецуелски затвор.
Венецуела дължи доста на Русия. През всичките години, през които западните страни й постановяваха наказания и се опитваха да провокират промяна на режима, нейна непоклатима опора бе Москва. Когато износът й на нефт бе тежко ударен, съветски нефтени компании и банки изиграха основна роля в подпомагането на Мадуро и държавната нефтена компания PDVSA да заобикалят глобите и да продължат износа на нефт.
Подобна бе и ролята на Русия по отношение на интонации от наказания Иран. Дружбата сред Техеран и Москва бе скрепена и от взаимната помощ, която оказаха и не престават да оказват на режима на Башар Асад в Сирия. Затова е малко евентуално да забележим
внезапен завой в политическата ориентировка
на средноизточната и южноамериканската страна. И двете страни показаха Съединените щати като основен провинен за войната в Украйна. От друга страна, в Иран се следят и благосклонности във връзка с Киев, които властта, макар формалните си позиции, не се пробва да потисне. Младежите, струпани пред съветското посолство в Техеран, скандиращи " Путин палач " са задоволително показателни, само че още по-впечатляващо е острото наказание на съветската експанзия не от другиго, а от някогашния президент Махмуд Ахмадинеджад – прочут като хардлайнер и гневен съперник на Съединени американски щати.
За отбелязване е, че никоя от двете страни не гласоподава " срещу " резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащо нахлуването в Украйна – макар околните връзки с Москва Иран гласоподава " въздържал се ", а венецуелският представител просто не взе присъединяване в гласуването. А това демонстрира, че Техеран и Каракас не бързат да си горят мостовете към опцията да се измъкнат от примката на глобите.
Часове откакто разгласи решението си, американският президент изиска телефонен диалог с водачите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – страни, считани за обичайно другарски настроени към Съединени американски щати. И от двете места получи отвод за диалог. Причините може да са разнообразни – от сериозното изстудяване на връзките сред Вашингтон и Рияд по време на настоящия собственик на Белия дом до отвращение да извършат нещо срещу икономическите си ползи. Така или другояче дявол ясно, че увеличеният рандеман няма да пристигна от тези страни.
Още преди този момент обаче американската дипломация се обърна в друга посока – към страни, самите те сложени под американски наказания, каквито са
Иран и Венецуела
След месеци договаряния във Виена тези дни дни се очакваше да бъде реализирано ревизирано съглашение, съгласно което глобите на Съединени американски щати ще бъдат отстранени в подмяна на връщането на Иран към цялостното съблюдаване на съглашението за неразпространение на нуклеарно оръжие от 2015-а. Дипломатическите старания бяха затъмнени обаче от непредвиденото искане на Русия за писмени гаранции, че търговията й с Иран ще бъде освободена от глобите на Съединени американски щати, наложени й след нейното навлизане в Украйна.
Цитирайки " лавината от нападателни наказания, които Западът стартира да бълва ", на 6 март съветският външен министър Сергей Лавров уточни, че " Москва би трябвало първо да изиска гаранции от Съединени американски щати, че новите наказания няма да обиден правата й по нуклеарната договорка ". Същия ден " Аерофлот " спря полетите от Москва към Техеран, демонстрирайки образно резултата от налагането на глобите.
Искането на Лавров към Съединени американски щати да освободят от глобите
руско-иранската търговия
сигурно ще бъде отхвърлено от западните страни, защото би отворило огромна пробойна в санкционния режим. В ръцете на Москва обаче е решението дали да сложи несъгласие на нуклеарното съглашение.
Американският държавен секретар Антъни Блинкън дефинира съветските претенции като " ирелевантни " с аргумента, че глобите, наложени след нашествието в Украйна нямат нищо общо с иранската нуклеарна договорка.
Ирански представители разкритикуваха съветския ход с аргумента, че променяйки позициите си на договарянията във Виена, Русия се пробва " да отбрани ползите си на други места ", само че това е неконструктивно във връзка с нуклеарните договаряния.
Защо
Русия промени отношението си към нуклеарната договорка
с Иран, е ясно. Ислямската република добива над 2 милиона барела нефт дневно и в случай че този рандеман стигне до пазарите, скокът на цените на нефта ще бъде занимателен. Русия, за която износът на петрол обезпечава максимален дял от бюджета, се стреми към повишаване на цените – както с цел да окаже напън над западните стопански системи, по този начин и с цел да усили своите облаги. От друга страна, западните страни се пробват да облекчат натиска от високите цени.
Израел, който е гневен съперник на съживяването на нуклеарната договорка, ще е една от дребното страни, приветстващи съветските дейности. С това може да се изясни и дипломатическата совалка на израелския министър председател Нафтали Бенет сред Москва и Киев през последния уикенд. Ако бе съумял да убеди Путин да поеме курса на компромис в името на мира, евентуално това би и охладило трескавата експедитивност, с която Съединени американски щати бързат да се спогодят с Иран.
Мадуро е ненадейно преклонен
Вятърът на смяната повя и въпреки това, обект на строги американски наказания през последните години. Висши американски представители дойдоха в събота във Венецуела за диалози с президента Николас Мадуро, в които да открият дали той е податлив да се дистанцира от Русия. Това бе посещаване на най-високо ниво от доста години в страната с
най-големи в света потвърдени нефтени запаси
Представителите на Съединени американски щати и Венецуела са провели един кръг договаряния в събота, само че не са стигнали до съглашение, съобщи източник на Ройтерс, поискал анонимност. Не е ясно дали ще бъде извършена последваща среща.
Появиха се обаче признаци, че е имало резултат от диалога. На 8 март Николас Мадуро разгласи, че възобновява разговора с опозицията, преустановен преди пет месеца от него самия. " Щом желаеме разговор в света, би трябвало да дадем образец в страната и ще преформатираме процеса на народен разговор ", съобщи венецуелският президент по държавната телевизия. А ден по-късно Каракас освободи двама жители на Съединени американски щати, единият от които е петролен специалист, прекарал над четири години във венецуелски затвор.
Венецуела дължи доста на Русия. През всичките години, през които западните страни й постановяваха наказания и се опитваха да провокират промяна на режима, нейна непоклатима опора бе Москва. Когато износът й на нефт бе тежко ударен, съветски нефтени компании и банки изиграха основна роля в подпомагането на Мадуро и държавната нефтена компания PDVSA да заобикалят глобите и да продължат износа на нефт.
Подобна бе и ролята на Русия по отношение на интонации от наказания Иран. Дружбата сред Техеран и Москва бе скрепена и от взаимната помощ, която оказаха и не престават да оказват на режима на Башар Асад в Сирия. Затова е малко евентуално да забележим
внезапен завой в политическата ориентировка
на средноизточната и южноамериканската страна. И двете страни показаха Съединените щати като основен провинен за войната в Украйна. От друга страна, в Иран се следят и благосклонности във връзка с Киев, които властта, макар формалните си позиции, не се пробва да потисне. Младежите, струпани пред съветското посолство в Техеран, скандиращи " Путин палач " са задоволително показателни, само че още по-впечатляващо е острото наказание на съветската експанзия не от другиго, а от някогашния президент Махмуд Ахмадинеджад – прочут като хардлайнер и гневен съперник на Съединени американски щати.
За отбелязване е, че никоя от двете страни не гласоподава " срещу " резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащо нахлуването в Украйна – макар околните връзки с Москва Иран гласоподава " въздържал се ", а венецуелският представител просто не взе присъединяване в гласуването. А това демонстрира, че Техеран и Каракас не бързат да си горят мостовете към опцията да се измъкнат от примката на глобите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ