Петър Стоянов: Днешните политици се срамуват да говорят за национална държава
„ Съединението е едно от най-важните събития в най-новата българска история и по някакъв метод е феномен и в европейската история “, съобщи президентът Петър Стоянов в предаването „ Тази заран “ по бТВ.
„ До 1989 година 6 септември в никакъв случай не е бил формален празник, напомни той. Празнувал се в до комунистическа България, за 100 годишнината имаше огромни тържества в Пловдив, само че като цяло във времето на моето детство, 6 септември съвсем не се загатваше. Споменаваше се скришом, може би тъй като беше покрай 9 септември, който тогава минаваше за най-големият и ярък народен празник “, означи Петър Стоянов.
Според него в речите на всички политици за празника се среща съвсем едно и също факсимиле – по какъв начин на 6 септември сме били обединени и сме постигнали националния си блян.
„ Истината е, че нито преди, нито по време, нито много време след Съединението, ние не сме били напълно обединени. Въпросът е в това, че тогава опълчването е било поради свръх патриотизма. Днес в доста огромна степен зад разединението на българските политици проличава не патриотизмът и грижата за България, а стопански ползи и сенки на олигарси. Това е разликата “, уточни президентът на България от 1997 година до 2002 година
Според него тогава борците за национално единство са издигали в фетиш основаването на българска страна, днешните политици се срамят да приказват за българската национална страна.
„ Те приказват за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има дори хора, които смятайки, че са остроумни декларират: Обичам народа, ненавиждам страната. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без страна няма етничен разцвет. Без страна няма нито културен, нито стопански прогрес за нито един народ – това би трябвало да е натъртено в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме страна, дайте да я съхраняваме “, прикани Петър Стоянов.
Според него непрекъснатите вопли за смяна в Конституцията приказват единствено за политическа беззащитност. „ Няма никакъв смил да объркваме българския народ с този вид спор. Въпросът не е в това непрестанно да променяш Конституцията си или държавното си устройство. Въпросът опира до доста по-прости неща – по какъв начин българските политици да основат в народа възприятие за правда “, означи Петър Стоянов.
„ До 1989 година 6 септември в никакъв случай не е бил формален празник, напомни той. Празнувал се в до комунистическа България, за 100 годишнината имаше огромни тържества в Пловдив, само че като цяло във времето на моето детство, 6 септември съвсем не се загатваше. Споменаваше се скришом, може би тъй като беше покрай 9 септември, който тогава минаваше за най-големият и ярък народен празник “, означи Петър Стоянов.
Според него в речите на всички политици за празника се среща съвсем едно и също факсимиле – по какъв начин на 6 септември сме били обединени и сме постигнали националния си блян.
„ Истината е, че нито преди, нито по време, нито много време след Съединението, ние не сме били напълно обединени. Въпросът е в това, че тогава опълчването е било поради свръх патриотизма. Днес в доста огромна степен зад разединението на българските политици проличава не патриотизмът и грижата за България, а стопански ползи и сенки на олигарси. Това е разликата “, уточни президентът на България от 1997 година до 2002 година
Според него тогава борците за национално единство са издигали в фетиш основаването на българска страна, днешните политици се срамят да приказват за българската национална страна.
„ Те приказват за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има дори хора, които смятайки, че са остроумни декларират: Обичам народа, ненавиждам страната. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без страна няма етничен разцвет. Без страна няма нито културен, нито стопански прогрес за нито един народ – това би трябвало да е натъртено в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме страна, дайте да я съхраняваме “, прикани Петър Стоянов.
Според него непрекъснатите вопли за смяна в Конституцията приказват единствено за политическа беззащитност. „ Няма никакъв смил да объркваме българския народ с този вид спор. Въпросът не е в това непрестанно да променяш Конституцията си или държавното си устройство. Въпросът опира до доста по-прости неща – по какъв начин българските политици да основат в народа възприятие за правда “, означи Петър Стоянов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ