СЕМ отхвърли Валери Запрянов и Теодосий Спасов за членове на УС на БНР
С три гласа " за " и двама " въздържал се " медийният регулатор не утвърди предлагането в управителния орган на публичното радио да влязат журналистът Валери Запрянов, изпълняващият длъжността шеф на " Музикална къща БНР " Теодосий Спасов, шефът на дирекция " Международно съдействие " Албена Миланова и юристът Димитър Димитров, който и сега е член на Управителния съвет. " Въздържал се " гласоподаваха Пролет Велкова и Симона Велева.
Галина Георгиева от Съвет за електронни медии разяснява:
" Днес още веднъж станахте очевидци на съвещание на Съвета за електронни медии, в което представители от последното попълнение на Съвета не съумяха да произведат избор. Станахте очевидци на следващо оскърбление на претенденти, такова каквото гледахте и по време на избора на общоприет шеф на Българската национална телевизия. Аз бих желала да се разгранича ясно и да кажа, че в този състав Съветът за електронни медии не може да създаде какъвто и да било избор и избор. Аз се срамя ".
Според разпоредбите, с цел да бъде определен Управителният съвет, за него би трябвало да има 4 гласа " за " от общо 5. Ако те не се събират при три следващи съвещания, на последващо УС може да бъде утвърден и с 3 гласа от 5.
По време на съвещанието претендентите за УС на БНР се показаха пред Съвет за електронни медии, след което всеки член на съвета имаше време да ги разяснява или да задава въпроси.
Пролет Велкова изясни, че има два смушаващи обстоятелството в другояче тежката професионална биография на Валери Запрянов. Тя се поинтересува дали в. " Преса " и сп. " Тема ", издавани от сдружението " Обединени свободни медии ", са възстановили заеми от 2,5 млн. лв., взети от КТБ, само че през компанията " БГ Корпорейшън ". Другият смущаваш за нея факт бил основаването на Българския медиен съюз през 2012 година, написал различен етичен кодекс, който по този начин и не проработи.
Валери Запрянов, работил в доста вестници, основал сп. " Тема ", бил програмен шеф на Българска национална телевизия, както и член на управителния съвет на малкия екран, изясни, че основаването на в. " Преса " е бил опит за по-различен вестник на разбора. По думите му парите не са взети от КТБ, а от компания. " Дали е куха, какви са механизмите, не е моя работа и не мога да пояснявам тук пред вас. Но в. " Преса " съумя да задмине " Труд " и съвсем се изравни с " 24 часа ", който беше водач тогава ", описа Запрянов.
Същевременно изясни по какъв начин нещата се променяха, усилваше се цената на хартията, на печата, разпространяването. Появяваха се всевъзможни уеб сайтове, които даваха лесна крадена информация. Докато във вестника излизат авторски материали на качествени публицисти, за които се заплаща.
Запрянов уточни и виновността на държавното управление, по чието решение парите за реклама на европейски планове се дават без конкурс единствено на малките екрани и радиа, само че не и на вестници. Това е била една от аргументите вестниците у нас да изпитват големи финансови усложнения, а една немалка част от тях безусловно да банкрутира. Дори едно малко радио получаваше повече от вестника, с цел да популяризира европейски план, сподели Запрянов.
Развълнувано журналистът описа и за сп. " Тема " - единственото обществено-политическо списание у нас, което е една от най-свидните му чеда. То е получило всички награди за публицистика у нас, в него работеха едни от най-изявените български публицисти, само че си отиде заради финансова непълнота.
Същевременно е изчистило задълженията си, защото през 2015 година е била подписана цесия сред компания и " БГ Корпорейшън ". Екипът обаче не съумява да върне парите на компанията, взела цесията, по тази причина и списанието банкрутира, изясни Запрянов.
Той изясни и за Съюза на издателите в България, на който е бил зам.-председател. След като ВАЦ продава вестниците " 24 часа " и " Труд ", една огромна част от изданията напущат издателския съюз и основават личен. Например Тодор Батков със " Стандарт ", Светлана Шаренкова със " Земя " и други
Пролет Велкова добави и " Телеграф " и " Монитор ", само че Запрянов опонира, че те в никакъв случай не са били в Съюза на издателите.
Същевременно Симона Велева разгласи, че въобще не е удовлетворена от обстоятелството, че съставът на УС е бил показан пред Съвет за електронни медии единствено ден преди гласуването му. Имало потребност от повече бистрота и време.
Така в последна сметка двете се въздържаха от гласоподаване и провалиха избора.
Този директорски съвет е нов за БНР и членовете му се избират за идващите 3 години, откакто мандатът на сегашните изтече. Когато и в случай че бъде определен, без значение от състава си, той ще продължи да управлява в БНР и откакто изтече мандатът на шефа на радиото.
Мандатът на четирима от членовете на Управителния съвет на БНР, като се изключи генералния шеф, изтича на 28 юли.
Утвърждаването става с квалифицирано болшинство с 4 от 5 гласа на членовете на Съвет за електронни медии.
Ако има три несполучливи опита за избор, следва гласоподаване с нормално болшинство от три гласа.
Галина Георгиева от Съвет за електронни медии разяснява:
" Днес още веднъж станахте очевидци на съвещание на Съвета за електронни медии, в което представители от последното попълнение на Съвета не съумяха да произведат избор. Станахте очевидци на следващо оскърбление на претенденти, такова каквото гледахте и по време на избора на общоприет шеф на Българската национална телевизия. Аз бих желала да се разгранича ясно и да кажа, че в този състав Съветът за електронни медии не може да създаде какъвто и да било избор и избор. Аз се срамя ".
Според разпоредбите, с цел да бъде определен Управителният съвет, за него би трябвало да има 4 гласа " за " от общо 5. Ако те не се събират при три следващи съвещания, на последващо УС може да бъде утвърден и с 3 гласа от 5.
По време на съвещанието претендентите за УС на БНР се показаха пред Съвет за електронни медии, след което всеки член на съвета имаше време да ги разяснява или да задава въпроси.
Пролет Велкова изясни, че има два смушаващи обстоятелството в другояче тежката професионална биография на Валери Запрянов. Тя се поинтересува дали в. " Преса " и сп. " Тема ", издавани от сдружението " Обединени свободни медии ", са възстановили заеми от 2,5 млн. лв., взети от КТБ, само че през компанията " БГ Корпорейшън ". Другият смущаваш за нея факт бил основаването на Българския медиен съюз през 2012 година, написал различен етичен кодекс, който по този начин и не проработи.
Валери Запрянов, работил в доста вестници, основал сп. " Тема ", бил програмен шеф на Българска национална телевизия, както и член на управителния съвет на малкия екран, изясни, че основаването на в. " Преса " е бил опит за по-различен вестник на разбора. По думите му парите не са взети от КТБ, а от компания. " Дали е куха, какви са механизмите, не е моя работа и не мога да пояснявам тук пред вас. Но в. " Преса " съумя да задмине " Труд " и съвсем се изравни с " 24 часа ", който беше водач тогава ", описа Запрянов.
Същевременно изясни по какъв начин нещата се променяха, усилваше се цената на хартията, на печата, разпространяването. Появяваха се всевъзможни уеб сайтове, които даваха лесна крадена информация. Докато във вестника излизат авторски материали на качествени публицисти, за които се заплаща.
Запрянов уточни и виновността на държавното управление, по чието решение парите за реклама на европейски планове се дават без конкурс единствено на малките екрани и радиа, само че не и на вестници. Това е била една от аргументите вестниците у нас да изпитват големи финансови усложнения, а една немалка част от тях безусловно да банкрутира. Дори едно малко радио получаваше повече от вестника, с цел да популяризира европейски план, сподели Запрянов.
Развълнувано журналистът описа и за сп. " Тема " - единственото обществено-политическо списание у нас, което е една от най-свидните му чеда. То е получило всички награди за публицистика у нас, в него работеха едни от най-изявените български публицисти, само че си отиде заради финансова непълнота.
Същевременно е изчистило задълженията си, защото през 2015 година е била подписана цесия сред компания и " БГ Корпорейшън ". Екипът обаче не съумява да върне парите на компанията, взела цесията, по тази причина и списанието банкрутира, изясни Запрянов.
Той изясни и за Съюза на издателите в България, на който е бил зам.-председател. След като ВАЦ продава вестниците " 24 часа " и " Труд ", една огромна част от изданията напущат издателския съюз и основават личен. Например Тодор Батков със " Стандарт ", Светлана Шаренкова със " Земя " и други
Пролет Велкова добави и " Телеграф " и " Монитор ", само че Запрянов опонира, че те в никакъв случай не са били в Съюза на издателите.
Същевременно Симона Велева разгласи, че въобще не е удовлетворена от обстоятелството, че съставът на УС е бил показан пред Съвет за електронни медии единствено ден преди гласуването му. Имало потребност от повече бистрота и време.
Така в последна сметка двете се въздържаха от гласоподаване и провалиха избора.
Този директорски съвет е нов за БНР и членовете му се избират за идващите 3 години, откакто мандатът на сегашните изтече. Когато и в случай че бъде определен, без значение от състава си, той ще продължи да управлява в БНР и откакто изтече мандатът на шефа на радиото.
Мандатът на четирима от членовете на Управителния съвет на БНР, като се изключи генералния шеф, изтича на 28 юли.
Утвърждаването става с квалифицирано болшинство с 4 от 5 гласа на членовете на Съвет за електронни медии.
Ако има три несполучливи опита за избор, следва гласоподаване с нормално болшинство от три гласа.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ