С темперамента и излъчването си Рейналдо Дроз носи най-хубавото от

С темперамента и излъчването си Рейналдо Дроз носи най-хубавото от очарованието на Латинска Америка. Носи нейната цветност и типична хубост, само че и нещо още по-ценно – все по-изчезващата близост, нормалност и независимост. Талантливият венецуелски тенор като че ли е намерил своя кей у нас, приятелите и средата, в която се усеща най-добре. И по тази причина споделя, че за него тук е като Латинска Америка в Европа. Затова желае да работи и да пътува по света, само че да се връща в България като в собствен дом...

Той е измежду възпитаниците от майсторските класове на Райна Кабаиванска. Двамата се срещат през 2017 година, само че не престават да се чуват след всяко негово излизане на сцената. Най-новата му роля е Серано в „ Жената от езерото “ на Джоакино Росини. Премиерата е на 9 юли в границите на фестивала „ Музи на водата “. Участва също като Ринучо в „ Джани Скики “ от Пучини, Ернесто в „ Дон Паскуале “ от Доницети и херцогът на Мантуа в „ Риголето “ от Верди.

Наскоро Рейналдо Дроз подели първото място в състезанието за млади оперни артисти на името на Гена Димитрова. „ В Каракас към момента се помни нейното необикновено осъществяване на Турандот от едноименната опера. Представлението беше впечатляващо – на една от най-големите подиуми в Латинска Америка “, с удивление показва младият реализатор.

„ България е една от страните с най-богата просвета в Европа и изумителна история “, добавя той. И думите му звучат откровено, тъй като зад всяка от тях стои доказателство – за всеотдайността и любовта, с която един венецуелец е съумял да прегърне балканския метод на живот. Прегръдка, която би могла да научи някои българи на национализъм...

Снимка: Личен списък на Рейналдо Дроз

Рейналдо Дроз – за първата среща с Райна Кабаиванска, за Гена Димитрова и незабравимо посещение в Каракас, за дебюта си в Софийската опера, за предишното му на поп артист, за фамилията и за какво усеща България като собствен дом.

Вярно ли е, че фантазията да учите с Райна Кабаиванска Ви довежда в нейния майсторски клас?

- Маестра Райна е световноизвестна певица и оперна звезда. Още, до момента в който пеех поп музика, гледах нейно осъществяване на „ Тоска “ с Пласидо Доминго. Бях извънредно впечатлен. А, когато разбрах, че има майсторски класове и стипендии, си споделих, че непременно би трябвало да стигна до нея, и да се изучавам от нея.

Освен това, когато се поинтересувах от нейната персонална история в музиката, разбрах, че е имала шанса да се учи от Роза Понсел (1897-1981, счита се за една от най-великите сопрани на 20-и век – бел. а.). Това е едно от най-големите имена на остарялата школа, почнала своята кариера след прослуваше пред Енрико Карузо. Така че Райна Кабаиванска е имала опцията от първа ръка да усвоява техниките на пеене – от едни от най-големите имена в предишното.

Какви бяха усещанията от първата Ви среща с Райна Кабаиванска?

- За първи път се срещнахме през 2017 година по време на прослушванията за майсторския клас тук, в Софийската опера. Бях много изплашен и разтревожен, а тя беше толкоз елегантна и блага, и добра. В момента, в който започнах да пея, тя ме накара да се усещам добре. Даде ми няколко упътвания по какъв начин да пея и най-после ми сподели, че ще се забележим на следващия ден. Това означаваше, че съм признат в майсторския клас.



Сега поддържате ли връзка с нея?

- Да. Продължаваме да се чуваме. Аз ѝ се обаждам след всяко мое излизане на сцената в България. Тя постоянно ме направлява като мой същински наставник.

Наскоро спечелихте първото място на състезанието за млади оперни артисти на името на Гена Димитрова...

- Да, още една легенда на българската опера. В Каракас към момента се помни нейното необикновено осъществяване на Турандот от едноименната опера. Представлението беше впечатляващо – на една от най-големите подиуми в Латинска Америка.

След това в YouTube съм наблюдавал съвсем целия неин репертоар, който е качен там.

В журито на състезанието вземат участие едни от най-големите имена на актуалната класическа музика. Имахте ли директен контакт с тях?

- Маестро Найден (Найден Тодоров – ръководител на журито на състезанието – бел. а.) всяка година дирижира концерта на майсторския клас на Райна Кабаиванска. Отделно от това съм работил с него и във филхармонията – преди три години, тъй че го познавам добре.

Снимка: Личен списък на Рейналдо Дроз

Приятел съм с дъщерята на Дарина Такова (Смее се – бел..а.) и по тази причина знам много за нея. Имах огромна поддръжка от нея по време на състезанието.

Доволен ли сте от дебюта си в Софийската опера като Ернесто в „ Дон Паскуале “?

- Да, може да се каже, че съм удовлетворен. Защото по-късно гледах запис от представлението. Беше много мъчно, защото седмица след моето идване хванах ковид, трябваше да вляза в болница... Дебютът беше две седмици откакто излязох от болничното заведение. Все още бях много слаб, само че хората и публиката бяха невероятни.

Завършил сте консерваторията „ Симон Боливар “ в Каракас. Бихте ли могъл да извършите съпоставяне сред школата там и тук, в Европа?

- Бих могъл, въпреки че аз не съм минал обичайния път на образование за един оперен артист. Започнах като реализатор на поп музика. След това, когато взех решение, че желая да се занимавам с оперно пеене, изкарах единствено една година в консерваторията в Каракас, след което пристигнах в Европа. Моето обучение по-скоро европейско – в музикалния институт „ Веки – Тонели “, в Модена.

А за какво преминахте от поп музиката към оперното пеене. Какво се случи?

- (Смее се – бел. а.) Ако би трябвало да съм почтен, добре си бях като поп артист. Правех доста концерти във Венецуела, Колумбия, Маями, давах доста изявленията. Но постоянно ме е човъркала мисълта, че оперното пеене е най-голямото нещо, на което човешкият глас е кадърен.

Снимка: Личен списък на Рейналдо Дроз

Освен това, никоя музика не може да ме допре толкоз надълбоко колкото оперната. Всичко идва от гърлото и живите принадлежности, няма електроника и плейбек. Винаги съм желал да усещам тази тръпка. Винаги съм желал да опитам. И в случай че не се беше получило, щях да се върна към поп музиката и да си пея песните. Ето, че в този момент съм в операта и май се оправям (Смее се – бел. а.).

Какъв беше репертоарът Ви като поп артист?

- Пеех най-вече на испански. Знам, че венецуелските теленовели са много известни тук. Представете си музиката, която се пее в тези сериали – ето това пеех и аз (Смее се – бел. а.).

Имам усещане, че класическата музика не е доста известна в Латинска Америка. Така ли е и във Венецуела, където към момента не съм бил? Възможно ли е да направиш огромна кариера там като оперен артист?

- Не. Тази специалност не е толкоз известна и на респект, каквито да речем са докторите или юристите. В Латинска Америка класическата музика е нещо като табу, което обаче го няма във Венецуела. Там е построена система от национални оркестри, които наемат доста нови музиканти, вършат доста концерти и надлежно тази музика става налична за хората.



Затова класическата музика във Венецуела има доста нова аудитория, за разлика от останалата част на континента, може би с изключение единствено на Аржентина - поради „ Театро Колон “ (Teatro Colon е главната опера в Буенос Айрес, Аржентина. Смята се за една от десетте най-хубави оперни къщи в света – бел. а.).

Във Венецуела очевидно това е държавна политика?

- Всичко стартира като персонална самодейност и концепция на маестро Антонио Абреу (1939-2018, Хозе Антонио Абреу диригент, пианист, икономист, възпитател, деятел, политик, прочут най-много с връзката си с „ Ел система “ – бел.а.). Той безусловно избавя небогати деца от улицата и ги притегля към класическата музика. Маестрото стана доста известен и получи благоволението на много политици. Така, фантазията му стана действителност и в този момент имаме един от най-хубавите оркестри в света. Всичко се заплаща от страната и по този метод се прави агитация.

Колко постоянно се връщате към Венецуела?

- Не съм бил там от две години. Ситуацията е доста сложна политически и стопански. Ако всичко върви по проект, би трябвало да се върна през август – за към месец, с цел да видя фамилията си.

Снимка: Личен списък на Рейналдо Дроз

Моята майка е държавен чиновник, а татко ми държи автосервиз. Брат ми, сходно на мен, стартира да се занимава с инженерство, само че и двамата изоставихме това обучение – аз поради музиката, а той поради бизнес. Сега той има верига от четири ресторанта и цялото семейство се занимава с това.

Семейството поддържа ли Вашата музикална кариера?

- Да. В началото майка ми не беше доста сигурна в мен. Според нея аз трябваше първо да завърша някакво обучение, което е „ латинският метод “ за правене на нещата. Но когато видя какъв брой съществено се отнасям към музиката и какъв брой надалеч мога да стигна, стартира да ме поддържа на 100 %.

Бихте ли желал да доведете околните си в Европа?

- Да. Но сега страната е затворена, никой не може да пътува. Но в случай че всичко се пооправи, майка ми и брат ми ще дойдат през декември – с цел да ме гледат тук, на сцената.

Какво бихте им посочил в Европа и в България, може би?

- Много бих желал да повторя пътешествията, които върших тук с мои другари – да вземем за пример, до Шумен, до Мадарския конник, до паметниците наколо, последната цитадела на Тракия. Искам да им покажа и София, несъмнено, и планината Витоша. Има доста неща, които могат да се видят.

Все отново, България е една от страните с най-богата просвета в Европа и изумителна история.

Бихте ли останал тук?

- Много ми харесва тук, макар че не приказвам езика, само че хората са толкоз благи и вършат старания. Някои ми приказват на испански, други – на италиански, трети – на британски. Важното е, че има предпочитание за връзка.

Снимка: Личен списък на Рейналдо Дроз

Чувствам, че това е Латинска Америка в Европа. Толкова близко чувствам нещата, по тази причина желая да остана. Искам да работя и да пътувам по света, само че да се връщам в България като в мой дом.

Представяте ли си някой ден да гостувате във Венецуела със Софийската опера?

- Трудно е, тъй като моята страна е много бедна сега. Не мисля, че ще е допустимо, само че доста бих се радвал.