С тежко сърце и болка споделям че Алекс ни напусна

„ С тежко сърце и болежка споделям че Алекс ни напусна тази нощ. Искрени съболезнования на Лори, на децата и на роднините. Много тежка персонална загуба - същински другар, сътрудник и наставник. Живя извънреден живот и макар, че бе изгонен от тоталитарния режим, остави сърцето си и душата тук, в Родината. “ Това написа във Facebook преди ден Илиян Василев за гибелта на Алекс Алексиев, наследник на карикатуриста Райко Алексиев. 
„ Много се гордееше с изложбата на татко си - Райко Алексиев - като изпълнен синовен дълг за момче, което в никакъв случай не е имало татко. Не зная дали хората схванаха какъв извънреден човек беше Алекс - и като разсъдък, като морал, като възрожденски дух и като извънреден експерт. Аз имах тази голяма привилегия, за което съм признателен на ориста. Почивай в мир, Алекс! България загуби един от най-големите си синове, “ заключава Василев.
Нека в символ на благодарност към сина си напомним един текст от бащата Райко Алексиев от 1937 г. 
12 ЗАПОВЕДИ ЗА ЩУРЦИТЕ
Райко Алексиев
1. Стреми се да създадеш колкото може повече забавление на близките.
2. Никога не издавай своите болки и персонални огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди страдание, а съжалението е просяшка монета.
3. Не се озлобявай против никого. Дори когато осмиваш някого, не го ненавижда. Омразата и озлоблението пречат да се сътвори комизъм и трансформират духовитостта на псуване. А псувнята не е целесъобразна в публичните връзки.
4. Осмивай този, който заслужава, само че не от свое, от публично становище.
5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, само че пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го подобен, престани да го осмиваш, тъй като хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни смешки от горната страна му ще звучат като безчинство.
6. Занимавай публиката със личната си персона единствено дотолкова, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или недостатъци. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш самичък с труфила - самичък ще станеш комичен пред очите на другите.
7. Имай постоянно лична идеология и личен мироглед. Дори да е неправилна идеологията, щом е лична - прости ти се. Пази се обаче да услужваш на непознати идеологии, тъй като от „ публичен коректор ”, (какъвто би трябвало да бъде хумористът), ще се превърнеш на презрян шут в непознат дворец.
8. Никога не казвай: „ Аз ще осмея този и този или това и това. ” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а единствено по причина от проявленията им.
9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, тъй че един път казана от тях остроумие, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да приписваш остаряла и известна смешка. А в случай че е толкова хубава, че те изкушава да я поднесеш отново на читателя, съобщавай, че е непозната, или минимум не се подписвай самичък под нея.
10. Никога не цитирай свои лични духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си единствено ония, които един път са споделили нещо успешно и се усещат слаби да кажат сходно нещо и в бъдеще.
11. Не разказвай в компания непознати анекдоти. Ако можеш, измисляй сега свои смешки и задявки. Хумористът не е артист, а създател.
12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана смешка, тъй като ще опечалиш редакцията. А хумористът… известно е, не трябва никого да опечалява.
в. „ Щурец ”, година 5. бр. 250, 24.09.1937 г.