Времето сред дивата природа води до повече приходи и намалява здравните разходи
С повече навестяване тук-там с дива непокътната природа хората ще спестят разноски за опазване на здравето, а работодателите и застрахователите ще завоюват пари. Тези стопански изгоди могат да стимулират повече старания за запазване на околната среда. Това показва в последния брой на интернационалното издание за обществените, етични и биологични аспекти на природозащитата " ".
Според проучването на Ралф Бъкли и Елинор Шовнет (Ralf C. Buckley и Alienor L.M. Chauvenet) от австралийския Университет Грифит изгодите за психологичното здраве от престоя в природата могат да обезпечат нов инструмент за запазване. В тези изгоди те пресмятат оценки от нараснала продуктивност на работното място и понижени разноски за опазване на здравето. Най-общо, данните демонстрират, че визитата на предпазени територии ускорява продуктивността на работното място и пази от увреждане на психологичното здраве.
Двамата създатели от Университета Грифит демонстрират, че изгодите от предпазените територии и зони единствено от позиция на увеличена продуктивност на труда и понижени разноски за опазване на здравето са от към 2.1 трилиона щатски $ годишно за планетата. Авторите са пресметнали по отношение на Брутният вътрешен продукт в международен мащаб приблизителната световна икономическа стойност на здравните услуги от предпазените зони по отношение на изходни данни за Австралия и преизчисления. Ползвали са корекции за равнищата на посещаване на парковете, разноските за опазване на здравето на глава от популацията и разпределението на индикаторите за психологично здраве със статистическите данни на международно равнище.
Данните за Австралия
В Австралия за визити в дивата природа най-малко един път месечно продуктивността се усилва с до 11%, с претеглена междинна стойност от 4.6%. Общият принос от икономическа позиция е почти 18% от брутния вътрешен артикул (БВП).
В Австралия визитата на предпазени територии усъвършенства психологичното здраве на индивида с до 17 %. Ефектът е по-силен за уязвими за психологични болести хора - претегленият междинен резултат е 1,80 % за психологично здрави и 4,44 % за психологично нездрави гости. Тези резултати понижават директните разноски за опазване на здравето с още почти 0,6 % от Брутният вътрешен продукт.
Препоръките
Авторите оферират и приложение на изводите си, като показват, че през 2020-2022 година лишаването от достъпа до природа е понижило психологичното здраве в международен мащаб. Те предлагат увеличението на бюджетите за националните паркове като мярка, от която ще завоюват директно работодателите и здравноосигурителните компании. Те показват, че в най-малко 6 страни има стратегии за психологично здраве, разчитащи на предпазените територии. За да се употребяват те като запас, се предлага да се изследват механизмите и продължителността на изгодите за здравето по отношение на съставни елементи и активност на прекарванията в природата, в това число изгодите, зависещи от непокътнатото биоразнообразие.
Икономически изгоди и екосистемни услуги
Идеята за икономическите изгоди от " безплатната " природа не е оригиналност. От десетилетия тя се доразвива и в концепцията за " ", която Европейският съюз е присъединил още в остарялата си Стратегия за биологичното многообразие до 2020 година
Накратко, дискутират се механизми, посредством които с непринудено възнаграждение за услуги от горите (опазване от ерозия, опазване на водоизточници), от плодородната незамърсена почва (чиста храна, филтриране на води) или от незастроени красиви пейзажи (отдих измежду природата, развиване на туризъм) ползвателите на тези безвъзмездни запаси могат да оказват помощ за опазването им. Към момента тези механизми към момента са обект най-много на доброжелателни диалози и общи описания в програмни документи. Плащанията за екосистемни услуги бяха включени и в столичните полемики и - още веднъж като благопожелание без приложение.
В екосистемните услуги от опазената природа още веднъж се загатват неколкократно, само че съответни измерителни механизми и стопански модели за възнаграждение за запазване не са планувани. Въпреки че в увода на документа комисарят по околна среда Виргиниус Синкявичус категорично показва икономическата значителност на екосистемните услуги.
Над половината от световния Брутният вътрешен продукт зависи от добре функциониращото биоразнообразие и екосистемни услуги и в международен мащаб една пета от страните са в риск от колапс на техните екосистеми, което ще заплаши продоволствената сигурност, достъпа до чисти вода и въздух и опциите за отбрана от наводнения.
Виргиниус Синкявичус,
Комисар на Европейски Съюз по околна среда
В България от десетилетия се разисква концепцията за " заплащания за екосистемни услуги ". По тематиката от години работят природозащитни организации като WWF-България -. Едно от техните оферти за формален механизъм за икономическо остойностяване на изгоди от дивата природа е обвързвано с горите. Според разработван от години взаимно с Изпълнителната организация по горите план за разпоредба към Закона за горите, притежателите на гори могат да бъдат подтиквани да не ги секат. Това би се случило, като в бъдеще потребителите ще заплащат на притежателите на гори посредством дребна надценка в цената на водата.
заплащанията за екосистемни услуги предизвикват поддържането на естествени екосистеми посредством природосъобразни практики, без това да предизвиква вреди на други ползватели на естествените запаси. Освен запазването на естествените запаси с този способ се подкрепят селските региони и техния занаят.
В България дивата природа се опазва в два вида земи. Едните са предпазените територии по националния Закон за предпазените територии (ЗЗТ), измежду които са и най-строго предпазените - резерватите и трите национални парка (Пирин, Рила, Централен Балкан). Вторият вид земи са предпазените с по-малко забрани за човешка активност зони от европейската природозащитна мрежа " Натура 2000 ". В България те се регламентират посредством Закона за биологичното многообразие (ЗБР). И по двата вида за запазване работят ограничавания, а посредством европейските фондове - и заплащания към притежателите на земи за ограничавания в вида стопанисване на земята, за запазване на екосистемите. Повече за двата типа предпазени места с дива природа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Според проучването на Ралф Бъкли и Елинор Шовнет (Ralf C. Buckley и Alienor L.M. Chauvenet) от австралийския Университет Грифит изгодите за психологичното здраве от престоя в природата могат да обезпечат нов инструмент за запазване. В тези изгоди те пресмятат оценки от нараснала продуктивност на работното място и понижени разноски за опазване на здравето. Най-общо, данните демонстрират, че визитата на предпазени територии ускорява продуктивността на работното място и пази от увреждане на психологичното здраве.
Двамата създатели от Университета Грифит демонстрират, че изгодите от предпазените територии и зони единствено от позиция на увеличена продуктивност на труда и понижени разноски за опазване на здравето са от към 2.1 трилиона щатски $ годишно за планетата. Авторите са пресметнали по отношение на Брутният вътрешен продукт в международен мащаб приблизителната световна икономическа стойност на здравните услуги от предпазените зони по отношение на изходни данни за Австралия и преизчисления. Ползвали са корекции за равнищата на посещаване на парковете, разноските за опазване на здравето на глава от популацията и разпределението на индикаторите за психологично здраве със статистическите данни на международно равнище.
Данните за Австралия
В Австралия за визити в дивата природа най-малко един път месечно продуктивността се усилва с до 11%, с претеглена междинна стойност от 4.6%. Общият принос от икономическа позиция е почти 18% от брутния вътрешен артикул (БВП).
В Австралия визитата на предпазени територии усъвършенства психологичното здраве на индивида с до 17 %. Ефектът е по-силен за уязвими за психологични болести хора - претегленият междинен резултат е 1,80 % за психологично здрави и 4,44 % за психологично нездрави гости. Тези резултати понижават директните разноски за опазване на здравето с още почти 0,6 % от Брутният вътрешен продукт.
Препоръките
Авторите оферират и приложение на изводите си, като показват, че през 2020-2022 година лишаването от достъпа до природа е понижило психологичното здраве в международен мащаб. Те предлагат увеличението на бюджетите за националните паркове като мярка, от която ще завоюват директно работодателите и здравноосигурителните компании. Те показват, че в най-малко 6 страни има стратегии за психологично здраве, разчитащи на предпазените територии. За да се употребяват те като запас, се предлага да се изследват механизмите и продължителността на изгодите за здравето по отношение на съставни елементи и активност на прекарванията в природата, в това число изгодите, зависещи от непокътнатото биоразнообразие.
Икономически изгоди и екосистемни услуги
Идеята за икономическите изгоди от " безплатната " природа не е оригиналност. От десетилетия тя се доразвива и в концепцията за " ", която Европейският съюз е присъединил още в остарялата си Стратегия за биологичното многообразие до 2020 година
Накратко, дискутират се механизми, посредством които с непринудено възнаграждение за услуги от горите (опазване от ерозия, опазване на водоизточници), от плодородната незамърсена почва (чиста храна, филтриране на води) или от незастроени красиви пейзажи (отдих измежду природата, развиване на туризъм) ползвателите на тези безвъзмездни запаси могат да оказват помощ за опазването им. Към момента тези механизми към момента са обект най-много на доброжелателни диалози и общи описания в програмни документи. Плащанията за екосистемни услуги бяха включени и в столичните полемики и - още веднъж като благопожелание без приложение.
В екосистемните услуги от опазената природа още веднъж се загатват неколкократно, само че съответни измерителни механизми и стопански модели за възнаграждение за запазване не са планувани. Въпреки че в увода на документа комисарят по околна среда Виргиниус Синкявичус категорично показва икономическата значителност на екосистемните услуги.
Над половината от световния Брутният вътрешен продукт зависи от добре функциониращото биоразнообразие и екосистемни услуги и в международен мащаб една пета от страните са в риск от колапс на техните екосистеми, което ще заплаши продоволствената сигурност, достъпа до чисти вода и въздух и опциите за отбрана от наводнения.
Виргиниус Синкявичус, Комисар на Европейски Съюз по околна среда
В България от десетилетия се разисква концепцията за " заплащания за екосистемни услуги ". По тематиката от години работят природозащитни организации като WWF-България -. Едно от техните оферти за формален механизъм за икономическо остойностяване на изгоди от дивата природа е обвързвано с горите. Според разработван от години взаимно с Изпълнителната организация по горите план за разпоредба към Закона за горите, притежателите на гори могат да бъдат подтиквани да не ги секат. Това би се случило, като в бъдеще потребителите ще заплащат на притежателите на гори посредством дребна надценка в цената на водата.
заплащанията за екосистемни услуги предизвикват поддържането на естествени екосистеми посредством природосъобразни практики, без това да предизвиква вреди на други ползватели на естествените запаси. Освен запазването на естествените запаси с този способ се подкрепят селските региони и техния занаят.
В България дивата природа се опазва в два вида земи. Едните са предпазените територии по националния Закон за предпазените територии (ЗЗТ), измежду които са и най-строго предпазените - резерватите и трите национални парка (Пирин, Рила, Централен Балкан). Вторият вид земи са предпазените с по-малко забрани за човешка активност зони от европейската природозащитна мрежа " Натура 2000 ". В България те се регламентират посредством Закона за биологичното многообразие (ЗБР). И по двата вида за запазване работят ограничавания, а посредством европейските фондове - и заплащания към притежателите на земи за ограничавания в вида стопанисване на земята, за запазване на екосистемите. Повече за двата типа предпазени места с дива природа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ