С освобождаването на шефа на Държавната консолидационна компания – Ясен

...
С освобождаването на шефа на Държавната консолидационна компания – Ясен
Коментари Харесай

Съдът отсвирва претенциите на ДКК за над 75 млн. лева?

С освобождението на шефа на Държавната консолидационна компания – Ясен Спасов от поста му на изпълнителен шеф и отнемането на достъпа му до пространствата и активите на сдружението преди дни, Петков предприе сериозна стъпка към смяна в метода на ръководство на сдружението, което от години се бе трансформирало в държавна касичка за персонално прилагане.

„ Банкеръ “ попадна на един сигнал до държавното обвиняване и всички институции в страната, който повдига единствено ъгълчето на завесата от обвързаности, които са определяли „ дневният ред “ в „ работата “ на ДКК.  От него за следващ път изплуват имената на „ предпазените “ очевидци на прокуратурата по делото за фалираната Корпоративна комерсиална банка – Бисер Лазов и съратничката му Албена Андреева, чиито „ подвизи “ след завладяването на банката, нееднократно са били тематика на наши изявления.

Стигнало се е до такава степен, че фалшификациите на двамата необичайно са съвпаднали с ползите на сътворения от предишното  управление държавен мастодонт под диригентската палка на Ясен Спасов.

На 8 март, тази година,  

ДКК е предявила искания за над 75 млн. лева 

към едно от оповестените в неплатежоспособност след банкрута на банката сдружения –  „ Кемира “ ООД .(чия благосъстоятелност е)

Във импортираната от ДКК молба за „ предявяване на вземания “ са представени десетките врътки и прехвърляния на цесии сред разнообразни сдружения, чийто възел е безизходен по този начин, че мъчно може да бъде развързан. 

Само имената на цитираните компании в нея обаче, са повече от показателни  – „ Евробилд план “ ЕООД, „ Инвестмънт Проджекс “АД, „ Финансово консултиране “ АД, Технологичен център Институт по микроелектроника (ТЦ - ИМЕ), „ Гипс Трейд “ АД, „ Интегрирани пътни системи Асфалти “ ЕООД, „ Аквафинас “ ЕООД, „ Снежин 2003 “ ЕООД, „ Дивал 59 “ ЕООД и „ Хедж инвестмънт България ” АД.

Тук е моментът да посочим, че всички „ играчи “  в тези прехвърляния са …свидетели на прокуратурата по делото КТБ.

• Георги Славчев Георгиев – изпълнителен шеф на Инвестмънт проджектс АД

• Пламен Кирилов Василев- изпълнителен шеф на Гипс трейд АД

• Ненчо Ангелов Трифонов – шеф на ИПС Асфалти ЕООД

• Марио Кирилов Николов - шеф на Снежин 2003 ЕООД

• Емил Иванов Галов – шеф на Дивал 59 ЕООД

След играта с цесиите,

всички тези вземания първо се озовават в акционерното сдружение „ Финансово консултиране “ АД, което от своя страна с контракт от 17 март 2017 година ги трансферира на основаната година по-рано „ Малаз “ ЕООД, благосъстоятелност на " Контадор Трейд “ ЕООД. Проследяването на собствеността в тези сдружения в последна сметка води до съдружничката на Албена Андреева в скандално известната компания „ Стрега “ (за присъединяване на която във врътките с вземанията от КТБ, „ Банкеръ “  е писал отдавна) – Мария Орешарова. А от 4 август тази година, сдружението е заличено, сочат данните в Търговския указател. По силата на какъв контракт и при какви условия  тези вземания на стойност 75 230 000 лева се озовават в ДКК, не е доста ясно…

Съвсем различен е въпросът, какъв брой същински са те?!

Според сигнала на „ Кемира “ ООД, ДКК е предявило фиктивни и несъществуващи вземания, посочени като главници, без доказани лихви (погасени по отминалост или нищожни).  Първото от тях е за 7 млн. евро  и за него се твърди, че е купено по контракт за банков заем от 17 април 2014 година между  КТБ и „ Хедж инвестмънт България ” АД. В този дълг  " Кемира " е встъпила със подписване на Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 година, сред " Хедж " и " Кемира ", представлявани надлежно от Албена Андреева и Бисер Лазов.

Второто взимане е за 20 317 983.67 евро , за което се твърди, че е купено по контракт за банков заем от 8 декември 2011 година сред КТБ и " Хедж ", по който " Кемира ", като е сключило Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 година сред Хедж и Кемира, представлявани надлежно от Албена Андреева и Бисер Лазов.

Главницата по този контракт сред КТБ и " Хедж " е била 35 100 000 евро. Тук е моментът да напомним, че акциите от капитала на „ Авионамс ” АД (собственост на " Хедж " ) бяха добити от ДКК за едвам 28 млн.лв., в случай, че единствено капиталът на „ Авионамс ” АД беше 56 млн. лв.. Така дългът на " Хедж " към КТБ остана да виси с 20 317 983.67 евро. 

А  продажбата е можела да покрие целия дълг, в случай, че " Хедж " подписва контракти за заем на 8 декември 2011 година и на 17 април 2014 година, само, с цел да влага в Авионамс АД. Всички теглени от " Хедж " заеми от КТБ, са употребявани точно за придобиване на тези акции и за нарастване на капитала на „ Авионамс ”АД. 

Според представляващият „ Кемира “ Асен Бабански, договорите за встъпване в дълг, за които се твърди, че са от 6 ноември 2014 г . са антидатирани и неистинен, основани за да се повреди " Кемира ", като се основат отговорности, които сдружението в никакъв случай не е имало към КТБ, а по този метод да се сътвори механизъм за принуда и заличаване на " Кемира " .

Според описаното в сигнала, 

„ Кемира “ не е дебитор на КТБ  

по тези два договора  за банков заем. А договорите за встъпване в дълг, са неистинските и антидатирани.

В сигнала са посочени и редица безспорни доказателства за това. Според информация за кредитополучател №БНБ-24198/22 от февруари 2018 година на Българска национална банка –  „ Кемира “ в никакъв случай не е била дебитор, включително взаимен дебитор по контракти за банков заем, нито към КТБ, нито към друга банка.

Да не приказваме, че в оповестеният на 16 февруари 2017 година от КТБ (н), на публична й страница – така наречен „ Списък на неточните длъжници с непогасени отговорности към КТБ (н) ”, „ Кемира ” просто не попада! Тези и още десетки други обстоятелства са посочени в сигнала и те приказват за меко казано „ сътворените “ от очевидците на прокуратурата Лазов и Андреева документи. Остава и да разберем, дали някой ще ги прочете…?!

За да не бъдем голословни и с цел да се не се уповаваме само на изказванията в този сигнал, се свързахме с някогашния шеф на кредитирането в КТБ – Георги Зяпков, който сигурно е бил наясно, какви тъкмо са били отговорностите на „ Кемира “ към КТБ досега нао затварянето на банката.

Пред „ Банкеръ “, той дефинира всичко това като

откровена имитация на документи

и съобщи изрично следното:

„ това са елементарни схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от планове сред компаниите към датата на затваряне на банката. След затварянето на банката през юни 2014 година той и 7-8 индивида към него (всичките очевидци на прокуратурата по делото КТБ), са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но в същото време са били задължени да оказват помощ с информация и с сключване на антидатирани контракти, нужни при опита за преодоляване на Дунарит АД през 2017 година. Във всичките тези схеми " вътре "  са и синдиците на КТБ, членове на УС на ФГВБ, ДКК, прокуратура и т.н… “

Зяпков е безапелационен, че „ синдиците на банка в неплатежоспособност не могат да купуват активи!? Те могат единствено и само да осребряват активите на банката “.

Очевидно до сходен извод е стигнал и Софийският градски съд, който на 7 юли излиза с определение, с което оставя претенциите на ДКК за тези 75.3 млн.лв. към „ Кемира “ без почитание.

Друг е въпросът по кое време и прокуратурата ще прогледне…?!
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР