Застигна ни отложеното поскъпване на живота
С към 25% се чака да нарастне хлябът тази есен. Прогнозата е на хлебопроизводители от Добричко, които към този момент са започнали да вдигат цената, принудени от по-скъпата сила за производството - цените на тока и природния газ скочиха почти двойно за година. Към тях се добавя и предстоящото повишаване на брашното от новата годишна продукция пшеница, чиято изкупна цена продължава да се подвига, следвайки международните тържища. Към повишените разноски на хлебопроизводителите се прибавят и тези за заплатите на личния състав и поскъпналия дизел.
С други думи, аргументи за инфлация - доста
През юли тя се форсира до 3% на годишна база, като месец по-рано бе 2.7% - нещо, рядко срещано за последните 10 години. Национален статистически институт към момента не е разгласил равнището й през август, само че е доста евентуално да надхвърли 3%, а БНБ предвижда 3.5% повишаване на живота към края на годината.
С максимален ръст са цените в превоза - нарастването през юли е с 14.4% по отношение на същия месец на м.г. Основен провинен за покачването им е поскъпването на бензините и дизела, където скокът е 25.3% за година вследствие на растящите котировки на петрола на интернационалните пазари.
При храните и безалкохолните питиета юлската инфлация е относително ниска на пръв взор - 1.8%. Рекордьор са растителните и животинските масла с цели 47% годишен скок в цената - евентуално дължаща се на олиото.
Все по-осезаемо поскъпват комуналните услуги, които образуват приблизително 17% от месечните разноски на семействата. През юли токът е нараснал цената си с 4.4%, централното газоснабдяване - с 6.3%, а топлата вода - с 19.2%.
Така по-скъпите храни, превоз, ток, вода, газ и опазване на здравето към този момент са изяли 50-левовите бонуси на пенсионерите. Изтъняват и бюджетите на огромна част от семействата. Да не приказваме за спестяванията, които се топят в банките.
" Трудно е да се подредят по значимост факторите, които тласкат нагоре потребителските цени през последните няколко месеца ", разяснява Адриан Николов от Института за пазарна политика.
Все отново като първа причина анализаторите посочват покачването на цените на петрола и природния газ. Те се отразяват автоматично на цените на останалите първични материали, след това на производителите и най-после на крайната стойност на съвсем всички артикули и услуги.
От началото на годината междинните цени на суровия нефт съвсем са се удвоили до нива от 70-75 $ за барел. Двойно са нарастнали цените и на природния газ. " Трябва да се има поради, че това увеличение е на фона на трагичния срив през 2020 година по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на превоза, търговията и промишлеността. В момента котировките на петрола са сходни с тези през 2018 г. и сензитивно по-ниски от интервала сред 2011 и 2014 година ", напомнят от ИПИ.
И в случай че цената на петрола е отвън въздействието на България, то за фрапантния скок на електроенергията за бизнеса можем да виним само калпавата либерализация на този пазар. " Не е единствено от несръчност и непросветеност, а поради зловредна безнаказаност ", оповестиха работодателските огранизации и поискаха оставките на шефовете на държавните енергийни сдружения и на енергийния министър. В техните дейности и бездействия те провидяха саботаж в изгода на трети лица, откакто при започване на август токът за бизнеса достигна 400 мегавата на час - 70% повече от цената в Германия, главен пазар за огромна част от българския експорт. Отделно енергетиката ни е мощно подвластна от въглищата, за което ще заплаща все по-скъпи въглеродни излъчвания.
Друг мотор на инфлацията е повишената парична маса в света.
" Европейската централна банка, Федералният запас и Японската централна банка напечатаха страшно доста пари в последното десетилетие. Все в миналото се очакваше това да докара до инфлация ”, разяснява пред " Блумбърг тв " икономистът и учител в СУ Васил Караиванов.
Ковид рецесията в допълнение подтикна правителствата да развържат кесиите. Новите финансови инжекции около проектите за възобновяване и резистентност на отделните европейски държави ще напомпат допълнително инфлация. Както впрочем се случва у нас и с увеличените заплати в бюджетната сфера през последните две години, с растежа на минималната заплата и даже и с бонусите на пенсионерите и увеличените им пенсии.
" Влияние оказва и чувството за инфлация и за това виновност има и говоренето на политиците ", споделя Караиванов. " Навсякъде има въодушевление и чувство за инфлация. И до момента в който има такива чувства измежду хората, бизнесите елементарно ще подвигат цените на стоките си “, посочва той. Според Караиванов подобен процес е мъчно, даже невероятно, да бъде овладян, изключително в България, която няма опция за парична политика. “След като първият търговец покачва цените, и другите го вършат. Получава се ефектът на лавината и този развой се развива, до момента в който първият не стартира да намалява цените. Това ще продължи още дълго време, най-малко в идващите 12 месеца няма да има смяна ", счита Караиванов.
Все отново мнението на икономистите е, че
до хиперинфлация няма да се стигне,
нито до времената, когато потребителските цени у нас няколко години наред растяха с двуцифрен ритъм.
Някои икономисти изясняват повишаването на потребителските стоки в момента като нещо обикновено след миналогодишното стесняване на потреблението в началото на пандемията. " Инфлацията прекомерно дълго (почти 10 години) бе задържана - било заради остатъчните резултати от световната финансова рецесия от 2008 година или поради разнообразни опити за ценови надзор. В същото време приходите на семействата растяха, а с това и тяхната покупателна дарба. Оттам нарасналото търсене тласка нагоре ценовите нива. Не е без значение и въздействието на отсроченото ползване в хода на най-кризисните месеци на пандемията, когато домакинствата бяха фокусирали разноските си най-вече върху стоките от първа нужда. Днес следим самобитна „ отсрочена инфлация “, показва Адриан Николов от ИПИ.
Според преподавателя в УНСС и стопански консултант в БСК Щерьо Ножаров множеството фактори, които въздействат на инфлацията, имат краткосрочен резултат и турбуленцията в икономиката ще продължи 6-8 месеца. След което поскъпването ще се стабилизира до равнищата, които предвижда Българска народна банка - 0.8% за 2022 година и 1.1% за 2023 г.
" ОПЕК+ преди седмица излезе с решение за увеличение на добива, който ще компенсира недостига и цената ще падне до естествените допреди година 60-65 $ за барел ", казва Ножаров. " До края на годината пък електроенергийният ни пазар ще бъде обвързван с Румъния и Източна Европа, което би трябвало да балансира цените на тока ", допълва той.
Икономистът Георги Ганев, в този момент народен представител от " Демократична България ", обаче позволява, че може да бъдем очевидци на средногодишно повишаване от 4%. Особено след " разюздания популизъм " при гласуването на нови и нови разноски при актуализацията на бюджета за тази година.
Синдикатите упорстват в отговор на повишаването на живота да продължи растежът на минималната работна заплата и през 2022 година Бизнесът пък се разгласи за мощно стимулиране на фирмените вложения, в случай че антипандемичните мерки продължат по-дълго време и се задълбочат.
" Инфлацията доста прилича на високата температура при заболяване. Т.е. това е признак, а не причина. Може да бъде както симптом на възобновяване и напредък на стопанската система (умерена инфлация), по този начин и на утежняване (стагфлация). Важно е да се изследва, тъй като ограниченията за противопоставяне и в двата случая са разнообразни и в случай че бъде сбъркана диагнозата, може да има пагубни последствия ", споделя икономистът Ножаров.
С други думи, аргументи за инфлация - доста
През юли тя се форсира до 3% на годишна база, като месец по-рано бе 2.7% - нещо, рядко срещано за последните 10 години. Национален статистически институт към момента не е разгласил равнището й през август, само че е доста евентуално да надхвърли 3%, а БНБ предвижда 3.5% повишаване на живота към края на годината.
С максимален ръст са цените в превоза - нарастването през юли е с 14.4% по отношение на същия месец на м.г. Основен провинен за покачването им е поскъпването на бензините и дизела, където скокът е 25.3% за година вследствие на растящите котировки на петрола на интернационалните пазари.
При храните и безалкохолните питиета юлската инфлация е относително ниска на пръв взор - 1.8%. Рекордьор са растителните и животинските масла с цели 47% годишен скок в цената - евентуално дължаща се на олиото.
Все по-осезаемо поскъпват комуналните услуги, които образуват приблизително 17% от месечните разноски на семействата. През юли токът е нараснал цената си с 4.4%, централното газоснабдяване - с 6.3%, а топлата вода - с 19.2%.
Така по-скъпите храни, превоз, ток, вода, газ и опазване на здравето към този момент са изяли 50-левовите бонуси на пенсионерите. Изтъняват и бюджетите на огромна част от семействата. Да не приказваме за спестяванията, които се топят в банките.
" Трудно е да се подредят по значимост факторите, които тласкат нагоре потребителските цени през последните няколко месеца ", разяснява Адриан Николов от Института за пазарна политика.
Все отново като първа причина анализаторите посочват покачването на цените на петрола и природния газ. Те се отразяват автоматично на цените на останалите първични материали, след това на производителите и най-после на крайната стойност на съвсем всички артикули и услуги.
От началото на годината междинните цени на суровия нефт съвсем са се удвоили до нива от 70-75 $ за барел. Двойно са нарастнали цените и на природния газ. " Трябва да се има поради, че това увеличение е на фона на трагичния срив през 2020 година по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на превоза, търговията и промишлеността. В момента котировките на петрола са сходни с тези през 2018 г. и сензитивно по-ниски от интервала сред 2011 и 2014 година ", напомнят от ИПИ.
И в случай че цената на петрола е отвън въздействието на България, то за фрапантния скок на електроенергията за бизнеса можем да виним само калпавата либерализация на този пазар. " Не е единствено от несръчност и непросветеност, а поради зловредна безнаказаност ", оповестиха работодателските огранизации и поискаха оставките на шефовете на държавните енергийни сдружения и на енергийния министър. В техните дейности и бездействия те провидяха саботаж в изгода на трети лица, откакто при започване на август токът за бизнеса достигна 400 мегавата на час - 70% повече от цената в Германия, главен пазар за огромна част от българския експорт. Отделно енергетиката ни е мощно подвластна от въглищата, за което ще заплаща все по-скъпи въглеродни излъчвания.
Друг мотор на инфлацията е повишената парична маса в света.
" Европейската централна банка, Федералният запас и Японската централна банка напечатаха страшно доста пари в последното десетилетие. Все в миналото се очакваше това да докара до инфлация ”, разяснява пред " Блумбърг тв " икономистът и учител в СУ Васил Караиванов.
Ковид рецесията в допълнение подтикна правителствата да развържат кесиите. Новите финансови инжекции около проектите за възобновяване и резистентност на отделните европейски държави ще напомпат допълнително инфлация. Както впрочем се случва у нас и с увеличените заплати в бюджетната сфера през последните две години, с растежа на минималната заплата и даже и с бонусите на пенсионерите и увеличените им пенсии.
" Влияние оказва и чувството за инфлация и за това виновност има и говоренето на политиците ", споделя Караиванов. " Навсякъде има въодушевление и чувство за инфлация. И до момента в който има такива чувства измежду хората, бизнесите елементарно ще подвигат цените на стоките си “, посочва той. Според Караиванов подобен процес е мъчно, даже невероятно, да бъде овладян, изключително в България, която няма опция за парична политика. “След като първият търговец покачва цените, и другите го вършат. Получава се ефектът на лавината и този развой се развива, до момента в който първият не стартира да намалява цените. Това ще продължи още дълго време, най-малко в идващите 12 месеца няма да има смяна ", счита Караиванов.
Все отново мнението на икономистите е, че
до хиперинфлация няма да се стигне,
нито до времената, когато потребителските цени у нас няколко години наред растяха с двуцифрен ритъм.
Някои икономисти изясняват повишаването на потребителските стоки в момента като нещо обикновено след миналогодишното стесняване на потреблението в началото на пандемията. " Инфлацията прекомерно дълго (почти 10 години) бе задържана - било заради остатъчните резултати от световната финансова рецесия от 2008 година или поради разнообразни опити за ценови надзор. В същото време приходите на семействата растяха, а с това и тяхната покупателна дарба. Оттам нарасналото търсене тласка нагоре ценовите нива. Не е без значение и въздействието на отсроченото ползване в хода на най-кризисните месеци на пандемията, когато домакинствата бяха фокусирали разноските си най-вече върху стоките от първа нужда. Днес следим самобитна „ отсрочена инфлация “, показва Адриан Николов от ИПИ.
Според преподавателя в УНСС и стопански консултант в БСК Щерьо Ножаров множеството фактори, които въздействат на инфлацията, имат краткосрочен резултат и турбуленцията в икономиката ще продължи 6-8 месеца. След което поскъпването ще се стабилизира до равнищата, които предвижда Българска народна банка - 0.8% за 2022 година и 1.1% за 2023 г.
" ОПЕК+ преди седмица излезе с решение за увеличение на добива, който ще компенсира недостига и цената ще падне до естествените допреди година 60-65 $ за барел ", казва Ножаров. " До края на годината пък електроенергийният ни пазар ще бъде обвързван с Румъния и Източна Европа, което би трябвало да балансира цените на тока ", допълва той.
Икономистът Георги Ганев, в този момент народен представител от " Демократична България ", обаче позволява, че може да бъдем очевидци на средногодишно повишаване от 4%. Особено след " разюздания популизъм " при гласуването на нови и нови разноски при актуализацията на бюджета за тази година.
Синдикатите упорстват в отговор на повишаването на живота да продължи растежът на минималната работна заплата и през 2022 година Бизнесът пък се разгласи за мощно стимулиране на фирмените вложения, в случай че антипандемичните мерки продължат по-дълго време и се задълбочат.
" Инфлацията доста прилича на високата температура при заболяване. Т.е. това е признак, а не причина. Може да бъде както симптом на възобновяване и напредък на стопанската система (умерена инфлация), по този начин и на утежняване (стагфлация). Важно е да се изследва, тъй като ограниченията за противопоставяне и в двата случая са разнообразни и в случай че бъде сбъркана диагнозата, може да има пагубни последствия ", споделя икономистът Ножаров.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ