С О, щастливи дни, третата премиера за новия сезон на

С " О, щастливи дни ", третата премиера за новия сезон на Театрална работилница „ Сфумато “, Маргарита Младенова показва своя почит към краля на парадокса Самюел Бекет. Светлана Янчева и Рашко Младенов влизат в функциите на Уини и Уили, изваяни по безподобен метод от маестрото на парадокса.

„ Всички високи сънища на театъра на XX век – от копнежа по „ разрушение на привидностите “ на Антонен Арто през „ тоталния спектакъл “ на Питър Брук до „ играта с действителностите като подривна активност “ на Хайнер Мюлер – са въплътени, случени в драматургията на Самюъл Бекет. Неговите поетични „ театрални машини “ – по едно и също време индивиди и паднали ангели, заклещени в своите битийни клопки – заровени в земята; живеещи в кофи за отпадък или в цилиндри – са имитация на мъчениците от Дантевия „ пъкъл “. Само че осъдени без грях. Наказани да живеят.
-->
Театърът на Бекет може да се назова нечовечен спектакъл, спектакъл на неизбежното. Театър за губещия човек, „ пренебрегнат “ в битието, жертван на „ безконечното през днешния ден “. Човекът, взет в неговата чиста еднаквост с въпросите без отговор, възпаленото схващане, безсилно да развърже неразрешимите възли сред отиващия си живот и всепроникващата гибел. Нещата и нищото. Устата като полудяла, езикът като отклик на неуместното човешко съществуване, натрошен от паузи, през които се провижда – какво?! Болката като modus vivendi; като избавление от празнотата. Другият като единствена опора. Сред галерията Бекетови клоуни – изключително място заемат двамата „ щастливци “ – Уини и Уили. Подобно вселенската душа от Чеховата „ Чайка “ Уини не знае „ коя е и какво я чака “, само че е побрала „ целия живот, целия живот, целия живот “ и носи тежката му благословия като знамение, пред което е виновна. Като претъпкана скъпоценна чаша, от която не трябва да се прахоса нито капка. Няма плач, няма ропот.

Има вяра в скрития смисъл на това тъкмо ти – да си жив. Защото „ можеше да е безконечния мраз “, да те няма. През нейното безстрашно „ постоянно нещо остава “ просветва великата жалост на Бекет към анонимното човешко създание и удивлението му пред това, което ни „ оказва помощ да живеем с раните си “. Въпреки всичко. Досега. “, разкодира посланията си Маргарита Младенова. Сценографията е на Никола Тороманов, композитор е Христо Намлиев, фотограф е Яна Лозева.

" Междинна зона " от Теодора Георгиева с режисьор Любомир Колаксъзов е другото ново заглавие в афиша на „ Сфумато “ – в зала " Ъндърграунд ".  Участват Славена Зайкова, Елена Дечева, Илиян Нонов. Пиесата проучва индивида, колебаещ се сред срама и гордостта, страха и смелостта, подозрението и решителността, безсмислието и смисъла, разрушението и съзиданието, принизяването и възвисяването, живота и гибелта. Срамът на индивида от самия себе си. Срамът като коректив за премерване на човешкото. Срамът като подбудител за осъзнаване на отговорността, която имаме пред себе си, пред другите, пред света. Страхът от необратимостта на изборите, които вършим.    Страхът да бъдем свободни.

„ Днешните люде се нуждаят от огромен залък гибел, тъй като прекалено много лъжливост живее в тях и прекалено много истинност  е умъртвена от тях. Съвършенството на живота изисква равновесие със гибелта. Да не искаш да живееш е равнозначно на това да не искаш да умираш “, цитират участниците в спектакъла Карл Густав Юнг /„ Червената книга “/.