С настоящето отворено писмо на интелектуалец бих искал да изразя

С сегашното отворено писмо на интелектуалец бих желал да изразя цялостната си поддръжка на държавната политика по отношение на историческото ни културно завещание и по-конкретно материалното, което понякога гори. Според мен е налице една устойчива линия на деяние, която изцяло подхожда на актуалния дух и себеусещане на нацията.
Криско, пророкът на Възраждането ни след Прехода, ясно бележи този развой в артистичния си манифест„ Видимо удовлетворени “. Високата оценка за това от страна на министър Банов пристигна незабавно след встъпването му в служба и той уважи създателя с приветствен адрес, в случай че помните. Визията му за опазването на историческото културно завещание у нас е залегнала точка по точка в програмната тактика на кабинета. Позволете да изтъквам:
 
Палим, палим,
па-па-палим, палим
Покажи на тия хора
Палим, палим
Па-па-палим,
палим, па-палим
 
Българският лирически воин е свободен хедонист, преодолял бремето на материално-битовото (дрехи по земята, в нас е цялостна кочина). В прочут смисъл той е архи-клошар, самонастанил се на изоставена от грижа територия. Отдаден е основно на физиологичните си инстинкти, само че в това време е и самобитен проектант на новия ред, в който „ няма мои, твои, други закони “. Дистопията на щастливата давност и законова относителност.
През миналите години тази културна тактика беше възприета изцяло от министър на културата Банов, а по този начин също и от министър и основен парламентарист по медии и просвета Рашидов. Нещо повече – тя е допирната точка на тези два другояче самостоятелни един от различен проводници на културна действителност. Ако позволите да преразказвам Крисковата метода: новата българска историческа памет ще се роди като птицата Феникс от пепелта на изгорялата остаряла. Ето за какво не виждам чак подобен мотив за спор в запалването на някои към този момент остарели мостри.
Хтоничната огнена мощност е водещ претекст в родната традиция още от най-ранна античност. Тук огънят постоянно символизира създание, не съсипия. Това е „ огън от обич - най-щастливият пожар “ по думите на поета Ваньо Вълчев. Това е актът на сакрално запалване, заради неспособност за друго деяние „ вземи огин, възпламени ме “.
Появяват се от време на време злонамерени намеци, че сме очевидци надали не на безчовечие, на безхаберна игнорантност и изначална нецензурност по отношение на културната ни памет. Но това, несъмнено, не е правилно. На този вид ретроградни културни консерватори може да се отвърне елементарно, че те единствено пречат на напредъка, който никне от пепелищата. Чест прави на охранителите на културата ни, че по подобен безрезервен метод не престават да предизвикват културните пожари.
Можем единствено да си пожелаем още бездомни реализатори, които да носят искрата на културата в себе си и по този начин да проправят път към един по-свободен и нехаен свят, в който исторически монументи могат да се построят в напълно допустими периоди.
 
Автор: Драго Симеонов,