Традиционни методи и модерни трикове за приготвяне на туршия
С настъпването на есента, пазарите изобилстват от разнородни и ценово налични зеленчуци, което е идеалният миг за подготвяне на обичайна българска туршия. Този способ за консервиране освен резервира усета и питателните качества на зеленчуците, само че и обезпечава многообразие в трапезата през студените зимни месеци.
Туршията може да бъде приготвена по разнообразни способи - сурова, парена или печена, като най-популярен остава методът за подготвяне на сурова туршия. Процесът стартира с асортимент на здрави зеленчуци, които се почистват и подреждат в буркани или бидони.
При потреблението на зелени чушки, постоянно се ползва техниката за надупчване с игла, което разрешава на саламурата да проникне по-добре и да форсира процеса на ферментация.
Ключов детайл в приготвянето на туршията е саламурата - разтвор от вода и морска сол. Стандартната съразмерност е 40 грама сол на 1 литър вода. При подготвяне в бидон, туршията изисква специфични грижи - тя би трябвало да се претака всекидневно в продължение на 10 дни, започвайки от третия ден след приготвянето ѝ.
За да се подсигурява трайността на туршията и да се предотврати развалянето ѝ, се прибавя натриев бензоат като консервант. Дозировката е 1 грам бензоат на 1 литър течност в бидона. След прибавянето на консерванта, туршията се претака още 3 дни, с цел да се разпредели отмерено. Този развой обезпечава прозрачност на сока и резервира хрупкавостта на зеленчуците за дълго време.
Претакането на туршията се прави благодарение на маркуч с дължина сред 2 и 3 метра, според от размера на бидона. Маркучът се слага на дъното на съда преди нареждането на зеленчуците, като единият му край остава отвън бидона.
Саламурата се подготвя в обособен съд, като солта се разбърква до цялостното ѝ разтваряне. След това разтворът се излива върху зеленчуците, до момента в който ги покрие изцяло. В някои райони на България е традиция да се прибавят листа от дюля, хрян или лоза за спомагателен мирис и консервиращ резултат.
При подготвяне в буркани, значимо е да се остави към 2 сантиметра свободно пространство от ръба на буркана. По-солената саламура форсира процеса на ферментация и удължава периода на валидност на туршията. При по-ниско наличие на сол и топло време, прибавянето на оцет може да предотврати развалянето.
Грижите за туршията през първата седмица включват всекидневно претакане и разлюляване на бурканите. През втората седмица честотата понижава до през ден, а откакто туршията втаса, претакането се прави един път месечно.
В случай че туршията стане лигава, решението е да се прецеди, да се превари саламурата и да се добави в допълнение сол. Процесът на претакане се прави посредством засмукване на течността с маркуча и прехвърлянето ѝ в различен съд, след което се връща назад в бидона.
Този обичаен способ за подготвяне на туршия, излъчен от потомство на потомство в българските села, подсигурява апетитен резултат и резервира благосъстоянието на летните зеленчуци през цялата зима.
Туршията може да бъде приготвена по разнообразни способи - сурова, парена или печена, като най-популярен остава методът за подготвяне на сурова туршия. Процесът стартира с асортимент на здрави зеленчуци, които се почистват и подреждат в буркани или бидони.
При потреблението на зелени чушки, постоянно се ползва техниката за надупчване с игла, което разрешава на саламурата да проникне по-добре и да форсира процеса на ферментация.
Ключов детайл в приготвянето на туршията е саламурата - разтвор от вода и морска сол. Стандартната съразмерност е 40 грама сол на 1 литър вода. При подготвяне в бидон, туршията изисква специфични грижи - тя би трябвало да се претака всекидневно в продължение на 10 дни, започвайки от третия ден след приготвянето ѝ.
За да се подсигурява трайността на туршията и да се предотврати развалянето ѝ, се прибавя натриев бензоат като консервант. Дозировката е 1 грам бензоат на 1 литър течност в бидона. След прибавянето на консерванта, туршията се претака още 3 дни, с цел да се разпредели отмерено. Този развой обезпечава прозрачност на сока и резервира хрупкавостта на зеленчуците за дълго време.
Претакането на туршията се прави благодарение на маркуч с дължина сред 2 и 3 метра, според от размера на бидона. Маркучът се слага на дъното на съда преди нареждането на зеленчуците, като единият му край остава отвън бидона.
Саламурата се подготвя в обособен съд, като солта се разбърква до цялостното ѝ разтваряне. След това разтворът се излива върху зеленчуците, до момента в който ги покрие изцяло. В някои райони на България е традиция да се прибавят листа от дюля, хрян или лоза за спомагателен мирис и консервиращ резултат.
При подготвяне в буркани, значимо е да се остави към 2 сантиметра свободно пространство от ръба на буркана. По-солената саламура форсира процеса на ферментация и удължава периода на валидност на туршията. При по-ниско наличие на сол и топло време, прибавянето на оцет може да предотврати развалянето.
Грижите за туршията през първата седмица включват всекидневно претакане и разлюляване на бурканите. През втората седмица честотата понижава до през ден, а откакто туршията втаса, претакането се прави един път месечно.
В случай че туршията стане лигава, решението е да се прецеди, да се превари саламурата и да се добави в допълнение сол. Процесът на претакане се прави посредством засмукване на течността с маркуча и прехвърлянето ѝ в различен съд, след което се връща назад в бидона.
Този обичаен способ за подготвяне на туршия, излъчен от потомство на потомство в българските села, подсигурява апетитен резултат и резервира благосъстоянието на летните зеленчуци през цялата зима.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ