Нож в сърцето на Гала: Щерка й разкри какво е загубила заради „На кафе“ и NOVA
С доста привилегии, само че и проблеми, свързани с работата на Гала, е израснала щерка й Мари Будева. Младата дама описа, че не всичко в живота й е „цветя и рози“ и, че в действителност, това да си дете на известна персона, има и своите дефекти.
„Когато бях мъничка, вместо с приказки мама ме приспиваше с роман за един наш дребен остров. Представяхме си по какъв начин на него прекарваме безгрижни дни с бягане по плажове и под палмови сенки, пием кокосово мляко и си приказваме по през целия ден. Имахме и къща по-навътре в острова, тъй като мама има лек боязън от водата. Беше от дърво, просторна, съвсем напълно отворена, с голяма веранда. При нас живееше една доста сладка жена, с цел да се грижи, да ни готви, да оказва помощ за всичко, да е като част от фамилията. Така ние можехме да сме безгрижни.
Представях си по какъв начин изучавам мама да плува във водопада на острова. Разказвахме си по какъв начин ще сме единствено двете, ще си приказваме, ще играем, какви животни ще имаме – маймунка, делфин, папагали. Мама дори осинови маймунка в Зоологическата градина в София като продължение на фантазията ни. С времето спомените ми поизбледняват. Вече съм огромна, само че не преставам да се връщам в мислите си на този остров като място, на което мога да избягам“, върна лентата Мари пред „Ева“.
Тя обаче признава, че постоянно е чувствала неналичието на майка си, когато е била дете.
„Не сме се насладили на безпределно доста време дружно. За страдание, „На кафе“ върви, когато децата са на учебно заведение, и ми е липсвало да участва на първите ми образователни дни, на открити уроци, тържества, на които свирех извънредно несполучливо на пиано. Тогава мама водеше освен „На кафе“, само че и събития, имаше по-активна кариера и на модел. И аз се възползвах от всеки момент, в който е у дома, с цел да й опиша за всичко, което ми се случва, да обясня какво ме вълнува, да развия теориите си за съществуването на феи, гоблини и други същества. Просто да наваксам. В интервала, когато снимаше „Имаш поща“ и „Пълна промяна“, единствената опция да я виждам беше зад кулисите. По-скоро прекарвах време с екипа, гледах я в профил и й се възхищавах“, прибавя Мари.
„Винаги съм знаела, че е известна, че я разпознават, и не ми се е коствало като нещо кой знае какво, като нещо особено или друго. Колкото и да ми е мъчно, няма по какъв начин да избягам от сянката й, само че изпитвам горделивост, когато я виждам по малкия екран. За мен постоянно е била най-красивата, най-умната и най-хубавата майка. От напълно мъничка ме научи да я усещам като другарка и за мен постоянно е била най-хубавата ми другарка. Споделям й всичко. Най-вероятно е имала своите възражения, само че постоянно сервира мнението си доста обрано и внимателно, без да е неоправдателно. Все едно другарка ми споделя какво мисли за моите щуротии“, споделя още Мари.
„Най-много обичам ръцете й. Има най-нежните и меки ръце и когато ме погали, все едно ме допира коприна. Когато сме единствено двете – за жалост, ни се случва рядко, – само че най-любимо ни е да седнем без телефони и да си приказваме, да си описваме, да се смеем. Чувството й за комизъм е супер. А аз обичам да й танцувам. Нали знаеш, че има деца, които изнасят шоу на родителите си. И аз по този начин, въпреки че към този момент съм съвсем на 25 години. Доста е комично и тя много се забавлява“, споделя девойка Будева.
„Когато бях мъничка, вместо с приказки мама ме приспиваше с роман за един наш дребен остров. Представяхме си по какъв начин на него прекарваме безгрижни дни с бягане по плажове и под палмови сенки, пием кокосово мляко и си приказваме по през целия ден. Имахме и къща по-навътре в острова, тъй като мама има лек боязън от водата. Беше от дърво, просторна, съвсем напълно отворена, с голяма веранда. При нас живееше една доста сладка жена, с цел да се грижи, да ни готви, да оказва помощ за всичко, да е като част от фамилията. Така ние можехме да сме безгрижни.
Представях си по какъв начин изучавам мама да плува във водопада на острова. Разказвахме си по какъв начин ще сме единствено двете, ще си приказваме, ще играем, какви животни ще имаме – маймунка, делфин, папагали. Мама дори осинови маймунка в Зоологическата градина в София като продължение на фантазията ни. С времето спомените ми поизбледняват. Вече съм огромна, само че не преставам да се връщам в мислите си на този остров като място, на което мога да избягам“, върна лентата Мари пред „Ева“.
Тя обаче признава, че постоянно е чувствала неналичието на майка си, когато е била дете.
„Не сме се насладили на безпределно доста време дружно. За страдание, „На кафе“ върви, когато децата са на учебно заведение, и ми е липсвало да участва на първите ми образователни дни, на открити уроци, тържества, на които свирех извънредно несполучливо на пиано. Тогава мама водеше освен „На кафе“, само че и събития, имаше по-активна кариера и на модел. И аз се възползвах от всеки момент, в който е у дома, с цел да й опиша за всичко, което ми се случва, да обясня какво ме вълнува, да развия теориите си за съществуването на феи, гоблини и други същества. Просто да наваксам. В интервала, когато снимаше „Имаш поща“ и „Пълна промяна“, единствената опция да я виждам беше зад кулисите. По-скоро прекарвах време с екипа, гледах я в профил и й се възхищавах“, прибавя Мари.
„Винаги съм знаела, че е известна, че я разпознават, и не ми се е коствало като нещо кой знае какво, като нещо особено или друго. Колкото и да ми е мъчно, няма по какъв начин да избягам от сянката й, само че изпитвам горделивост, когато я виждам по малкия екран. За мен постоянно е била най-красивата, най-умната и най-хубавата майка. От напълно мъничка ме научи да я усещам като другарка и за мен постоянно е била най-хубавата ми другарка. Споделям й всичко. Най-вероятно е имала своите възражения, само че постоянно сервира мнението си доста обрано и внимателно, без да е неоправдателно. Все едно другарка ми споделя какво мисли за моите щуротии“, споделя още Мари.
„Най-много обичам ръцете й. Има най-нежните и меки ръце и когато ме погали, все едно ме допира коприна. Когато сме единствено двете – за жалост, ни се случва рядко, – само че най-любимо ни е да седнем без телефони и да си приказваме, да си описваме, да се смеем. Чувството й за комизъм е супер. А аз обичам да й танцувам. Нали знаеш, че има деца, които изнасят шоу на родителите си. И аз по този начин, въпреки че към този момент съм съвсем на 25 години. Доста е комично и тя много се забавлява“, споделя девойка Будева.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ