Когато съпругът ми заемаше висок пост, имахме много приятели, но когато го уволниха всичко се промени
С мъжа ми имахме доста другари. Вярвах на всички, които споделяха какъв брой сме им близки и че желаят да излизат с нас постоянно.
Съпругът ми заемаше висок пост в общината. Затова, когато го молеха за помощ, той в никакъв случай не им отхвърляше.
Всъщност, в случай че някой от нашите другари изиска помощ да купи нещо, само че то към този момент не се продава, той щеше да му помогне.
Това продължи, до момента в който пристигна новата власт и брачният партньор ми остана без работа. Тогава разбрахме какъв брой костват приятелите му.
Никой не се обаждаше към този момент. Освен това, когато се срещнем на улицата, те се вършат, че не ни познават. Дълго време брачният партньор ми не можеше да повярва, че са се сприятелили с него поради позицията му.
Имаше интервал, когато в действителност имахме потребност от поддръжка, от помощ, но… Помощта пристигна от елементарни хора, които не могат да се похвалят с благосъстояние, само че ще споделят и последното, което имат.
Оттогава мина доста време, брачният партньор ми си откри добра работа. Живеем добре, само че сме доста деликатни с приятелите си.
Имаше другари, които ни помогнаха в сложните за нас моменти. А тези, които ни обърнаха тил и по-късно се пробваха да възстановят другарството, тъй като всичко към този момент е наред при нас, ние отказахме.
