Изненадващи разкрития в античния град Залдапа
С изненадващи разкрития завършиха археологическите разкопки на античния град Залдапа край Добрич. Проучваната четирилистна черква е била цялата в стъкло и арки, което е в прорез каноничната архитектура. Кой и за какво си е разрешил подобен разхитителен градеж във времена, в които се строят замъци
Залдапа сякаш не можеше да изненада повече с великолепието и лукса на църквите си. Но археологическите изследвания в този момент подвигнаха за следващ път летвата с невероятния размах и разкош в смутния 6 век. Залдапа още веднъж остави учените пред огромна въпросителна - за какво са строили толкоз величествена четирилистна черква отвън времето и мястото си.
Това е 6-тата черква на античния град и от първата копка археолозите разбрали, че ще се изправят пред нещо радикално друго.
" Централният вход е от запад към притвора. Тук е била закотвена касата на вратата, с неизмеримо необятен вход, бих споделил напряко победоносен вход ", изяснява пред Българска национална телевизия проф. Георги Атанасов – началник на археологическите изследвания.
Църквата е строена при започване на 6-ти век – време белязано от великото преселение на народите и стотиците нашествия по нашите земи. Издигната е от пепелта, сред две унищожителни офанзиви. Навсякъде строят замъци, а тук се издига стъклен храм.
" Такова огромно количество стъкло, ние не сме попадали – към този момент имаме хиляди фрагменти. Значи църквата е горяла доста мощно. Стъклото е мощно оксидирано. Трябва да е била окъпана в светлина, голям брой арки са ѝ придавали чувство за ефирност ", споделя още проф. Георги Атанасов.
Предполага се, че заради огромното съществуване на тухли, е имало доста арки, прибавя Доц. Албена Миланова.
Подобно великолепие и ефирност би било необичайно да е покрито с покрив. И археолозите имат към този момент много учредения да са по-сигурни – църквата е била куполна. И единствено сриването на сходна тежка и огромна структура би обяснило какво прави част от амвона на метри от центъра разхвърчало се при рухването на купола.
Амвонът в центъра на четирилистната черква също впечатлява с размерите и великолепието си.
" Амвонът е голям за мащабите и размерите на църквата. Той заема близо една трета от вътрешното храмово пространство. Открили се от него съвсем всички елементи. Мраморът е от Константинопол, поръчан, доставен с цялото съоръжение. Имало е рекламация за огромна помпозност и луксозност – факт4, изясни доцент Албена Миланова.
Подът е бил затрупан с красиви мозайки – също знак за авторитет и благосъстояние. Но макар пищността на храма, пространството, в което може да влязат хора, е прекомерно малко. Което кара археолозите да позволен още една възможност
" Обсъждаме една друга опция. Горе да е имало балкони. Жените, съгласно практиката, най-често се настаняват горе, на балконите ", посочи проф. Атанасов
След като събират обстоятелствата, учените се изправят пред нови въпроси. Тетраконхални църкви нормално се издигат над гробовете на светци – по-ранна традиция. Тук обаче няма сходни сведения.
При толкоз доста изключения, остава въпросът – кой е построил тази ефирна и стъклена черква? Извън времето и традициите, кого би трябвало да впечатли? За да се приближат до отговора, археолозите се обръщат към времето и познатата история на 6-ти век.
" Това е времето на император Анастасий първи. Времето е доста забавно, тъй като е доста размирно. Тук тече протеста на Виталиан, той владее тази провинция. Виталиан, наследник на Париокъл, командващ римската войска Балканите се афишира за император. Обявява война на императора затулен монофизит или има вяра, че Христос няма човешка, а единствено божествена природа. Скитските монаси, от Залдапа и скалните манастири в близост, които реагират остро на тази наклонност и търсят поддръжката на Рим, най-вероятно са повлияли на Виталиан ", описа проф. Атанасов.
Виталиан съумява да завладее съвсем целия Балкански полуостров, стига до Константинопол., армията го афишира за император. И сигурно е разполагал с доста запаси, с цел да построи грандиозните храмове на Залдапа. Те имат и друга задача – след опустошителното нахлуване на хуните на Атила, хората са се разбягали.
Криптата на епископската базилика сигурно е съхранявала задачите мощи на трима светци. Те пък са пренесени от по-голямата крипта на по-ранната базилика, унищожена при хунското настъпление.
" Това място... намираме се в осветено, надълбоко осветено място. Точно тук в този ъгъл намерихме три мощи, запазили са сакралността на пространството и един сребърен медалион с хризма ", сподели проф. Георги Атанасов.
Проф. Георги Атанасов добавя: " Тъй като в житеаната литература, в църковните календари, сирийският и други нямаме сведения за мъченици от Залдапа. Мощите са получавали мъченическа гибел най-много в края на трети и началото на 4-ти век. Некрополът на столицата Томи е цялостен с страдалчески гробове и епископът е транспортирал съгласно мен някой от тримата скелети на мъченици, с цел да освети това пространство. В края на 4-ти век Залдапа получава богоспасяемост с помощта на пренесените от Томи. Вялата и мощите дават мощ на града да се възроди откакто два пъти е срутен до земя. Но в края на 6-ти век, след славянското настъпление Залдапа замира дефинитивно ".
Залдапа сякаш не можеше да изненада повече с великолепието и лукса на църквите си. Но археологическите изследвания в този момент подвигнаха за следващ път летвата с невероятния размах и разкош в смутния 6 век. Залдапа още веднъж остави учените пред огромна въпросителна - за какво са строили толкоз величествена четирилистна черква отвън времето и мястото си.
Това е 6-тата черква на античния град и от първата копка археолозите разбрали, че ще се изправят пред нещо радикално друго.
" Централният вход е от запад към притвора. Тук е била закотвена касата на вратата, с неизмеримо необятен вход, бих споделил напряко победоносен вход ", изяснява пред Българска национална телевизия проф. Георги Атанасов – началник на археологическите изследвания.
Църквата е строена при започване на 6-ти век – време белязано от великото преселение на народите и стотиците нашествия по нашите земи. Издигната е от пепелта, сред две унищожителни офанзиви. Навсякъде строят замъци, а тук се издига стъклен храм.
" Такова огромно количество стъкло, ние не сме попадали – към този момент имаме хиляди фрагменти. Значи църквата е горяла доста мощно. Стъклото е мощно оксидирано. Трябва да е била окъпана в светлина, голям брой арки са ѝ придавали чувство за ефирност ", споделя още проф. Георги Атанасов.
Предполага се, че заради огромното съществуване на тухли, е имало доста арки, прибавя Доц. Албена Миланова.
Подобно великолепие и ефирност би било необичайно да е покрито с покрив. И археолозите имат към този момент много учредения да са по-сигурни – църквата е била куполна. И единствено сриването на сходна тежка и огромна структура би обяснило какво прави част от амвона на метри от центъра разхвърчало се при рухването на купола.
Амвонът в центъра на четирилистната черква също впечатлява с размерите и великолепието си.
" Амвонът е голям за мащабите и размерите на църквата. Той заема близо една трета от вътрешното храмово пространство. Открили се от него съвсем всички елементи. Мраморът е от Константинопол, поръчан, доставен с цялото съоръжение. Имало е рекламация за огромна помпозност и луксозност – факт4, изясни доцент Албена Миланова.
Подът е бил затрупан с красиви мозайки – също знак за авторитет и благосъстояние. Но макар пищността на храма, пространството, в което може да влязат хора, е прекомерно малко. Което кара археолозите да позволен още една възможност
" Обсъждаме една друга опция. Горе да е имало балкони. Жените, съгласно практиката, най-често се настаняват горе, на балконите ", посочи проф. Атанасов
След като събират обстоятелствата, учените се изправят пред нови въпроси. Тетраконхални църкви нормално се издигат над гробовете на светци – по-ранна традиция. Тук обаче няма сходни сведения.
При толкоз доста изключения, остава въпросът – кой е построил тази ефирна и стъклена черква? Извън времето и традициите, кого би трябвало да впечатли? За да се приближат до отговора, археолозите се обръщат към времето и познатата история на 6-ти век.
" Това е времето на император Анастасий първи. Времето е доста забавно, тъй като е доста размирно. Тук тече протеста на Виталиан, той владее тази провинция. Виталиан, наследник на Париокъл, командващ римската войска Балканите се афишира за император. Обявява война на императора затулен монофизит или има вяра, че Христос няма човешка, а единствено божествена природа. Скитските монаси, от Залдапа и скалните манастири в близост, които реагират остро на тази наклонност и търсят поддръжката на Рим, най-вероятно са повлияли на Виталиан ", описа проф. Атанасов.
Виталиан съумява да завладее съвсем целия Балкански полуостров, стига до Константинопол., армията го афишира за император. И сигурно е разполагал с доста запаси, с цел да построи грандиозните храмове на Залдапа. Те имат и друга задача – след опустошителното нахлуване на хуните на Атила, хората са се разбягали.
Криптата на епископската базилика сигурно е съхранявала задачите мощи на трима светци. Те пък са пренесени от по-голямата крипта на по-ранната базилика, унищожена при хунското настъпление.
" Това място... намираме се в осветено, надълбоко осветено място. Точно тук в този ъгъл намерихме три мощи, запазили са сакралността на пространството и един сребърен медалион с хризма ", сподели проф. Георги Атанасов.
Проф. Георги Атанасов добавя: " Тъй като в житеаната литература, в църковните календари, сирийският и други нямаме сведения за мъченици от Залдапа. Мощите са получавали мъченическа гибел най-много в края на трети и началото на 4-ти век. Некрополът на столицата Томи е цялостен с страдалчески гробове и епископът е транспортирал съгласно мен някой от тримата скелети на мъченици, с цел да освети това пространство. В края на 4-ти век Залдапа получава богоспасяемост с помощта на пренесените от Томи. Вялата и мощите дават мощ на града да се възроди откакто два пъти е срутен до земя. Но в края на 6-ти век, след славянското настъпление Залдапа замира дефинитивно ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ