Недомислицата в закона за най-важния вид дюни била работа на предишните
С гласуваните текстове се отваря законова опция за легално къмпингуване отвън формалните къмпинги, разгласи с задоволство в коридорите ръководителят на комисията по районна политика в Народното събрание Искрена Веселинов. Ще бъдат основани зони за свободно къмпингуване отвън къмпингите въз основата на разпоредба, която 4 министерства ще основат дружно, защото обектите ще са в горски или аграрни територии, разясни той и посочи, че ще има 6-месечен период, след което ще могат да бъдат регистрирани такива устроени места за къмпингуване.
На въпрос на Actualno.com за какво в закона са изпуснати най-важните и най-разпространи дюни, Веселинов отговори, че това е заварено състояние . " Защо са изпуснати би трябвало да кажат тези, които са основали закона, който е от преди повече от 10 години ", отсече той. " Никога така наречен " зараждащи се дюни " не са били предмет на отбрана, също така няма тяхно легално определение. Аз не се усещам способен да приказвам на тематика " дюни ", ние сме комисия по районна политика ", добави той.
Веселинов означи, че този въпрос се повдигна постфактум - откакто беше завършило разглеждането на закона и бяха изгласувани текстовете, на процедура в една свободна процедура след края на съвещанието по точката в комисията през вчерашния ден. " Няма процедура, която да ни разреши да внесем такава основна смяна на закона в придвижване ", оправда той затвърждаването на заварения пропуск в закона. Неправителствените организации, които упорстват и тези дюни да бъдат предпазени, по думите на Веселинов, имат всички вероятни лостове да привлекат вниманието на Министерство на околната среда и водите и да се потърси отбрана на тези дюни, в случай че такава е нужна и не се ангажира с персонално мнение дали е нужна.
В двукилометровата зона на черноморското крайбрежие, така наречен зона " А " и зона " Б ", се планува да е неразрешено разпъването на палатки и свободно къмпингуване, посочи Веселинов. " Проучили сме опита в 15 европейски страни и санкцията за такова нарушаване там е най-малко 500 евро, а тук предлагаме сред 500 и 1000 лева ", посочи още той и акцентира, че " би трябвало да има глоба, защото практиката на диво къмпингуване оставя тонове отпадъци, които вредят на общините и на природата ".
Като поклон към протестиращите се одобри удължение на отсрочката за глобите. " Предлагахме едногодишен период за отсрочване на глобите да е от приемането на закона, само че се одобри да е от приемането на наредбата за използването на закна ", означи още Веселинов. По думите му " наказателните разпореждания по закона ще влезнат в действие една година откакто са на разположение изискванията за основаване на устроени места за легално къмпингиране. " Това значи, че това лято няма да се ползват наказателни разпореждания, т.е. хората няма да бъдат глобявани ", добави той.
" Изначалният план на закона е върху дюните да няма палатки, да няма каравани, МПС, тенти, да няма нищо, което би заплашило биологичното многообразие. В двукилометровата зона палатки, кемпери и каравани ще се разполагат единствено в местата, които са предопределени за това ", заключи Веселинов. Дали тези места ще бъдат обвързани с такси занапред ще се регламентира и съгласно Веселинов това зависи от притежателя на терена - " в случай че е частна самодейност евентуално ще има такси, в случай че самодейността е на община или на страната може да няма ".
Фактът, че бе даден задоволително дълъг период за правенето на наредбата за използване на закона ще даде опция на всички заинтригувани страни да изразят своите мнения и дружно с специалистите на министерствата на околната среда, на земеделието, на районното развиване и на земеделието ще започва работа по правене на наредбите, сподели очевидно удовлетворена от гласуването министърът на туризма Николина Ангелкова. Според нея Министерството на туризма разполага с нужния потенциал за надзор. И в предходната редакция на законопроекта бяха неразрешени дейности върху дюни, тъй като са предпазени местообитания. В момента те са скрепени с много строги наказания, с цел да има предварителна защита, означи Ангелкова.
По думите ѝ " самите дюни са маркирани в кадастралните карти, в профилираните карти, тъй че контролните органи извънредно обективно и елементарно и имайки нужния експертен потенциял, за което са и контролни органи, ще могат да реализират надзор ". Тя е безапелационна, че контролните органи по дейностите във връзка със стопанисването и ръководството на черноморските плажове извършват извънредно прецизно техните контролни функционалности. " И в министерството на туризма, откогато управляваме черноморските плажове имаме телефон за сигнали и нередности, имейл и при всеки сигнал реагираме и сме неотложно на място. Нашите мобилни групи са непрестанно и на Север и на Юг по българското Черноморие и вършат както плановите инспекции, по този начин и изключителни, по този начин и по сигнал, тъй че ще продължим да работим по този метод “, увери Ангелкова.
По думите ѝ всички дюни, включени в Закона за предпазените територии и надлежно са планувани в Натура 2000, са предпазени – върху тях има експлицитна възбрана да се строи и да се слагат обекти като кемпери, каравани и да се правят всевъзможни дейности свързани с тяхното нарушение . " Това е напълно в синхрон с екологичното законодателство и с ограниченията, които са подхванати - в член 17 от ЗУЧК категорично е записано, че строителството върху дюни и неразрешено. Няма по какъв начин да има строителство върху дюни. Всеки един градеж, който по един или различен метод се е появил върху дюни той е противозаконен и предстои на неотложно срутване. В Наказателния кодекс разрушаването на дюните е несъмнено като закононарушение и се санкционира с до 3 години затвор, с изключение на санкция, тъй че има извънредно тежки санкции в настоящото законодателство, свързани с запазване на предпазените местообитания по Закона за предпазените територии, където се изисква подобен непоколебим режим. Така е съгласуван и този закон и считам, че това напълно дава отговор на всички ограничения, свързани с опазването на околната среда ", съобщи Ангелкова и акцентира още веднъж, че строителството е безусловно неразрешено върху дюни и го написа ясно в закона.
Категорично противоречие с тези изказвания изрази в коридорите на Народното събрание Мирослава Петрова от обединена група " Бетономорие ", представляваща над 20 цивилен организации, които за не повече от 24 часа внесоха експертни протестни сигнали против опита за 22-ра корекция на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, който е реалност.
„ Този закон от влизането му в действие 2008 година не е подлаган на разбор, а подобен е извънредно нужен, тъй като той би трябвало да се погрижи за опазването на черноморското крайбрежие, само че в действителност се занимава по-скоро пропагандно с проблемите на свободното къмпингиране ", разяснява тя.
" Строителство, присвояване, презастрояване към момента ще е допустимо по черноморското ни крайбрежие, а в този момент приехме ремонти, които на всичкото от горната страна малко или повече ограничиха свободното къмпиране, което би трябвало да поддържаме, с цел да отглеждаме среда в унисон със актуалните интернационалните трендове за отмора покрай природата ", заключи Петрова. " Всички желаят правилник, само че трябваше да се подходи по-добре в по-широк спор с по-сериозна експертиза, с по-плътна работа с неправителствения бранш, който не е зложелател на законодателя, а е негов другар ", добави тя.
Протестите не престават - всяка вечер преда Народното събрание. Дали и с какви причини гражданските организации ще сезират президента или Конституционния съд ще бъде решено към края на деня. " Ще имаме работна среща и ще преценим по какъв начин да подходим в посока да се сътвори резистентен, работещ правилник за всички ", сподели Петрова.
" Ние пледираме да се работи в посока запазване и прекъсване на разграбването. Над 3 700 декара дюни от 4 500 към този момент са частни, а ние от тях свалихме хората, които са най-слабото звено, цивилен видяно в цялата тази игра, само че може би с най-силния глас. Ние ги махнахме от там, с цел да продължим да развиваме бизнес ползи върху плаж и дюна, където никой не би трябвало да пипа ", изясни неудовлетворението си Петрова.
В отговор на въпрос на Actualno.com дали законодателството пази всички дюни, тя съобщи изрично: " Не считаме. Това е въпрос на националната сигурност. Все още профилираните и кадастралните карти не съответстват . Как ще схванат за нарушаване санкциониращите органи, по какъв начин ще разбере самата страна, която ловко продължава да бяга от въпроса къде са й в действителност дюните, тъй като в случай че блесне цялата истина, ще се види доста ясно, че тези 3 700 декара дюни към този момент са частни ".
Петрова изрази подозрения какво в действителност опазва страната. " От през вчерашния ден следобяд е излезнал кадастър с доста спорна информация върху него – комфортно са пропаднали от него, не се виждат още, комфортно са пропуснати едри масиви дюни, които очевидно принадлежат на някой, който не е комфортно незабавно да бъде оповестяван през кадастъра.
На въпрос на Actualno.com за какво в закона са изпуснати най-важните и най-разпространи дюни, Веселинов отговори, че това е заварено състояние . " Защо са изпуснати би трябвало да кажат тези, които са основали закона, който е от преди повече от 10 години ", отсече той. " Никога така наречен " зараждащи се дюни " не са били предмет на отбрана, също така няма тяхно легално определение. Аз не се усещам способен да приказвам на тематика " дюни ", ние сме комисия по районна политика ", добави той.
Веселинов означи, че този въпрос се повдигна постфактум - откакто беше завършило разглеждането на закона и бяха изгласувани текстовете, на процедура в една свободна процедура след края на съвещанието по точката в комисията през вчерашния ден. " Няма процедура, която да ни разреши да внесем такава основна смяна на закона в придвижване ", оправда той затвърждаването на заварения пропуск в закона. Неправителствените организации, които упорстват и тези дюни да бъдат предпазени, по думите на Веселинов, имат всички вероятни лостове да привлекат вниманието на Министерство на околната среда и водите и да се потърси отбрана на тези дюни, в случай че такава е нужна и не се ангажира с персонално мнение дали е нужна.
В двукилометровата зона на черноморското крайбрежие, така наречен зона " А " и зона " Б ", се планува да е неразрешено разпъването на палатки и свободно къмпингуване, посочи Веселинов. " Проучили сме опита в 15 европейски страни и санкцията за такова нарушаване там е най-малко 500 евро, а тук предлагаме сред 500 и 1000 лева ", посочи още той и акцентира, че " би трябвало да има глоба, защото практиката на диво къмпингуване оставя тонове отпадъци, които вредят на общините и на природата ".
Като поклон към протестиращите се одобри удължение на отсрочката за глобите. " Предлагахме едногодишен период за отсрочване на глобите да е от приемането на закона, само че се одобри да е от приемането на наредбата за използването на закна ", означи още Веселинов. По думите му " наказателните разпореждания по закона ще влезнат в действие една година откакто са на разположение изискванията за основаване на устроени места за легално къмпингиране. " Това значи, че това лято няма да се ползват наказателни разпореждания, т.е. хората няма да бъдат глобявани ", добави той.
" Изначалният план на закона е върху дюните да няма палатки, да няма каравани, МПС, тенти, да няма нищо, което би заплашило биологичното многообразие. В двукилометровата зона палатки, кемпери и каравани ще се разполагат единствено в местата, които са предопределени за това ", заключи Веселинов. Дали тези места ще бъдат обвързани с такси занапред ще се регламентира и съгласно Веселинов това зависи от притежателя на терена - " в случай че е частна самодейност евентуално ще има такси, в случай че самодейността е на община или на страната може да няма ".
Фактът, че бе даден задоволително дълъг период за правенето на наредбата за използване на закона ще даде опция на всички заинтригувани страни да изразят своите мнения и дружно с специалистите на министерствата на околната среда, на земеделието, на районното развиване и на земеделието ще започва работа по правене на наредбите, сподели очевидно удовлетворена от гласуването министърът на туризма Николина Ангелкова. Според нея Министерството на туризма разполага с нужния потенциал за надзор. И в предходната редакция на законопроекта бяха неразрешени дейности върху дюни, тъй като са предпазени местообитания. В момента те са скрепени с много строги наказания, с цел да има предварителна защита, означи Ангелкова.
По думите ѝ " самите дюни са маркирани в кадастралните карти, в профилираните карти, тъй че контролните органи извънредно обективно и елементарно и имайки нужния експертен потенциял, за което са и контролни органи, ще могат да реализират надзор ". Тя е безапелационна, че контролните органи по дейностите във връзка със стопанисването и ръководството на черноморските плажове извършват извънредно прецизно техните контролни функционалности. " И в министерството на туризма, откогато управляваме черноморските плажове имаме телефон за сигнали и нередности, имейл и при всеки сигнал реагираме и сме неотложно на място. Нашите мобилни групи са непрестанно и на Север и на Юг по българското Черноморие и вършат както плановите инспекции, по този начин и изключителни, по този начин и по сигнал, тъй че ще продължим да работим по този метод “, увери Ангелкова.
По думите ѝ всички дюни, включени в Закона за предпазените територии и надлежно са планувани в Натура 2000, са предпазени – върху тях има експлицитна възбрана да се строи и да се слагат обекти като кемпери, каравани и да се правят всевъзможни дейности свързани с тяхното нарушение . " Това е напълно в синхрон с екологичното законодателство и с ограниченията, които са подхванати - в член 17 от ЗУЧК категорично е записано, че строителството върху дюни и неразрешено. Няма по какъв начин да има строителство върху дюни. Всеки един градеж, който по един или различен метод се е появил върху дюни той е противозаконен и предстои на неотложно срутване. В Наказателния кодекс разрушаването на дюните е несъмнено като закононарушение и се санкционира с до 3 години затвор, с изключение на санкция, тъй че има извънредно тежки санкции в настоящото законодателство, свързани с запазване на предпазените местообитания по Закона за предпазените територии, където се изисква подобен непоколебим режим. Така е съгласуван и този закон и считам, че това напълно дава отговор на всички ограничения, свързани с опазването на околната среда ", съобщи Ангелкова и акцентира още веднъж, че строителството е безусловно неразрешено върху дюни и го написа ясно в закона.
Категорично противоречие с тези изказвания изрази в коридорите на Народното събрание Мирослава Петрова от обединена група " Бетономорие ", представляваща над 20 цивилен организации, които за не повече от 24 часа внесоха експертни протестни сигнали против опита за 22-ра корекция на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, който е реалност.
„ Този закон от влизането му в действие 2008 година не е подлаган на разбор, а подобен е извънредно нужен, тъй като той би трябвало да се погрижи за опазването на черноморското крайбрежие, само че в действителност се занимава по-скоро пропагандно с проблемите на свободното къмпингиране ", разяснява тя. " Строителство, присвояване, презастрояване към момента ще е допустимо по черноморското ни крайбрежие, а в този момент приехме ремонти, които на всичкото от горната страна малко или повече ограничиха свободното къмпиране, което би трябвало да поддържаме, с цел да отглеждаме среда в унисон със актуалните интернационалните трендове за отмора покрай природата ", заключи Петрова. " Всички желаят правилник, само че трябваше да се подходи по-добре в по-широк спор с по-сериозна експертиза, с по-плътна работа с неправителствения бранш, който не е зложелател на законодателя, а е негов другар ", добави тя.
Протестите не престават - всяка вечер преда Народното събрание. Дали и с какви причини гражданските организации ще сезират президента или Конституционния съд ще бъде решено към края на деня. " Ще имаме работна среща и ще преценим по какъв начин да подходим в посока да се сътвори резистентен, работещ правилник за всички ", сподели Петрова.
" Ние пледираме да се работи в посока запазване и прекъсване на разграбването. Над 3 700 декара дюни от 4 500 към този момент са частни, а ние от тях свалихме хората, които са най-слабото звено, цивилен видяно в цялата тази игра, само че може би с най-силния глас. Ние ги махнахме от там, с цел да продължим да развиваме бизнес ползи върху плаж и дюна, където никой не би трябвало да пипа ", изясни неудовлетворението си Петрова.
В отговор на въпрос на Actualno.com дали законодателството пази всички дюни, тя съобщи изрично: " Не считаме. Това е въпрос на националната сигурност. Все още профилираните и кадастралните карти не съответстват . Как ще схванат за нарушаване санкциониращите органи, по какъв начин ще разбере самата страна, която ловко продължава да бяга от въпроса къде са й в действителност дюните, тъй като в случай че блесне цялата истина, ще се види доста ясно, че тези 3 700 декара дюни към този момент са частни ".
Петрова изрази подозрения какво в действителност опазва страната. " От през вчерашния ден следобяд е излезнал кадастър с доста спорна информация върху него – комфортно са пропаднали от него, не се виждат още, комфортно са пропуснати едри масиви дюни, които очевидно принадлежат на някой, който не е комфортно незабавно да бъде оповестяван през кадастъра.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ