С единия крак в Русия, а с другия - в

С единия крайник в Русия, а с другия - в Запада Новият остарял държавен глава е президентът с най-дълъг мандат в историята на Турция
 

Турският президент Реджеп Тайип Eрдоган се потвърди още един път като " несломим на избори водач ", спечелвайки балотажа на президентския избор на 28 май с 52,16% против 47,84% за съперника му Кемал Кълъчдароглу. След новия цялостен петгодишен мандат, който се чака да стартира, той ще е бил на власт 26 години, т.е. негова ще е цялата история на Турция през ХХт век. Това, което е изумително, е по какъв начин болшинството от турския народ избра Ердоган макар влошената стопанска система, която евентуално би свалила всяко държавно управление в една демократична страна. Как Ердоган завоюва изборите и, което е по-важно, какво се чака да се случи със страната в обозримо бъдеще?
--> Гордост от изборите и успеха
" Не единствено аз съм победител на втория тур на президентските избори, Турция също е победител ", бяха първите горди думи на президента откакто завоюва втория кръг на изборите. Ердоган се обърна към голям брой поддръжници от балкона на президентския замък " Бештепе " в Анкара. " Победител е нашият народ, победител е нашата народна власт ", сподели Ердоган пред хилядите си последователи.

Почти през цялата нощ милиони сподвижници и симпатизанти на Ердоган в Истанбул, Анкара и други градове на страната честваха успеха със флагове, песни, танци и екзалтирани възгласи в символ на безконечна поддръжка за " мощния човек на Турция ".

Новият остарял държавен глава утвърди имиджа си на несломим на избори водач и се трансформира в президента с най-дълъг мандат в историята на Турция. В същото време обаче това е и най-трудно извоюваната победа на Ердоган, на фона на опустошителните трусове през февруари, които лишиха живота на над 50 хиляди души, на високата инфлация, обедняването на популацията, отлива на задгранични вложители и други проблеми, с които страната се сблъсква. За пръв път в историята на страната президентът бе определен на балотаж.

Изключително забавно в този смисъл е заглавието, с което излезе в понеделник печатният орган на опозицията - вестник " Джумхурийет ", който писа " Ердоган завоюва, губейки ". " Йени чаг ", също опозиционен вестник, пусна заглавие " Очарованието на демокрацията ", визирайки високата изборна интензивност (около 85%) - индикатор, присъщ за турското общество. Турците имат вяра в правилото, че изборите са най-важният инструмент на демокрацията и тяхната висока интензивност на избори е учудваща за задграничните наблюдаващи.

Положително настроените към президента медии пък означиха, че новият мандат на Ердоган " ще придвижи Турция във второто й столетие ", изтъквайки изборната победа на досегашния президент като " извор на горделивост и задоволство " и " победа на цяла Турция ".
Кое оказа помощ на Ердоган да завоюва?
През миналите 21 години Реджеп Тайип Ердоган съумя да утвърди облика си на " мощния човек " на Турция, както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект. По думите на един анализатор, той е водач, който умее да гледа и на Изток, и на Запад и съумява да балансира във връзките си както със Запада (като съдружник в НАТО), по този начин и с Русия и с Украйна, с тюркския и арабския свят, което му носи авторитет в очите на електората, само че също и в световен мащаб.

Що се отнася до ситуацията вътре в страната Ердоган и този път съумя да консолидира гласоподавателите си, възползвайки се в предизборната акция от обичайните им страхове, свързани с кюрдския фракционизъм и дейностите на терористите от Кюрдската работническа партия (ПКК). Многократно той насочи обвинявания към своя конкурент Кълъчдароглу поради поддръжката, която опозиционерът получи от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), упреквана за връзки с ПКК.

Други тематики, на които Реджеп Тайип Ердоган заложи в конкуренцията за поста, бяха опазването на религиозната еднаквост и съхраняването на културните разлики на турското общество със Запада. Във фокуса на предизборната си тактика Ердоган сложи акцент върху фактора на сигурността, независимостта и единството на " мощната страна Турция ", способна да се опълчи на всеки, който дръзне да я отклони от нейния път. Това е тактика, която му завоюва борбата против обвиняванията на опозицията по отношение на високата инфлация, повишаването на живота, обедняването на междинната класа, безработицата, срутва на турската лира и даже ширещото се неодобрение от наличието на милиони бежанци от Сирия и други страни.

Анализът на резултатите демонстрира, че тази тактика на Ердоган е сработила най-добре в окръзите от Централен Анадол - Кайсери, Нигде, Кършехир, Невшехир, Сивас, Йозгат, Аксарай и Къръккале, и черноморските Ризе, Трабзон и други, в които болшинството от популацията е консервативно.

" Истината е, че никоя политическа мощ в Турция не може да завоюва избори, в случай че не успее да притегли този електорат, в случай че не се съобрази с настройките ", разяснява Бекир Агърдър от социологическата организация Конда, който седмица по-рано предвижда с акуратност резултата от състоялия се на 28 май балотаж.   

Не на последно място, Ердоган завоюва балотажа, тъй като турската съпротива не съумя да създаде една постоянна тактика, да се поучи от ръководещата Партия на справедливостта и развиването по какъв начин се печелят избори. Въпреки че Кемал Кълъчдароглу, противникът на Ердоган, заложи на стопанската система в предизборната си тактика, той не съумя да предложи безапелационни стратегии за излаз от икономическата рецесия, за привличане на задгранични вложители.

Най-силният мотив, на който разчиташе обединената съпротива от шест партии (Народнорепубликанската партия (НРП), Добра партия, Партията на бъдещето, партия Дева, Партията на щастието и Демократическата партия), се показваше във връщане към парламентарната система против недоволните от автократизма на президентската система, само че това не съумя да сработи. Различията сред партиите в опозиционния съюз - обединяване на леви и десни, ислямисти и секуларисти, представляващи пъстра политическа картина, и не на последно място личността на Кемал Кълъчдароглу, която бе издигната за претендент за президент, не съумя да завоюва доверието на недоволните и разочаровани от Ердоган среди.

А и заиграването с прокюрдската ДПН, която не излъчи претендент, оказвайки по този метод поддръжка за Кълъчдароглу, също се оказа подводен камък за опозиционния водач. Той завоюва висок рейтинг в Диарбекир, крепостта на кюрдите, само че в други кюрдски градове гласовете отидоха за Ердоган.

Права се оказа лидерката на Добра партия Мерал Акшенер, която бе декларирала, че " с Кълъчдъроглу не е допустимо да завоюват против Ердоган " и даже краткотрайно се бе отдръпнала от опозиционния алианс поради неговата кандидатура. Така Кълъчдароглу си завоюва имиджа на политик, който до момента не е спечелил нито едни избори. Веднага след загубата на балотажа се надигнаха доста мощни гласове с искане за оставката му.

Близки до опозицията анализатори предвиждат, че предстоят радикални промени в НРП след следващото проваляне на изборите. В същото време опозиционните среди декларират, че няма да се откажат от битката против Ердоган и ще я продължат с нови, по-ефективни средства.

Турция ще продължи през идващите пет години да се развива съгласно курса, набелязан от Ердоган. Страната ще продължи да бъде президентска република, а партията на Ердоган, дружно с националистите на Девлет Бахчели и крайните ислямисти от Партията на новото благополучие и кюрдската Хюда пар, резервира болшинството си в Народното събрание.

В подтекста на извоюваната от Ердоган изборна победа си заслужава да се означи приносът на националиста Бахчели, дългогодишния водач на Партията на националистическото деяние (ПНД). Рейтингът на ПСР на Ердоган на парламентарните избори на 14 май спадна със 7 пункта (спрямо предходните избори), само че той завоюва болшинството в Народното събрание с помощта на националистите на Бахчели. ПНД, единствена от всички партии, усили рейтинга си до 10%, макар че анализаторите предвидиха, че няма да прескочи бариерата от 7 на 100. Така в новия парламент ПСР на Ердоган ще бъде в обединен фронт с националистите на Бахчели, а по този начин също и с крайните ислямисти от Партията на новото благополучие и крайноислямиската кюрдска групировка Хюда пар.
Накъде с Ердоган през идващите пет години?
В най-първата си победна тирада (спомената нагоре в Анкара бе втора!), която Ердоган произнесе качен на рейс пред натрупалото се голям брой пред жилището му в Истанбул, той уточни, че главната цел са локалните избори през тази есен. Заветна цел на Ердоган е да отвоюва огромните метрополии Истанбул, Анкара и Измир от опозицията. Сред тях най-важно място се пада на 16-милионния Истанбул. " Който владее Истанбул, владее Турция ", постоянно споделя Ердоган.

Анализът от резултатите на балотажа демонстрира, че получените гласове за Ердоган и Кълъчдароглу в Истанбул са близки (51,78% за Кълъчдароглу и 48,22% за Ердоган). Това подсказва, че тази есен предстоят доста значими локални избори.

Ердоган възнамерява провеждането на референдум за приемането на нова конституция, която да даде нова визия на Турция. Той залага особено на оправянето с следствията от земетресенията, увеличението на работните места особено за младежите, намаляването на инфлацията и разрешаването на икономическите проблеми във вътрешната политика.

Близки до Ердоган източници настояват, че президентът ще възобнови кабинета с нови министри или рокади, приказва се, че ще има промяна на външния министър, че следва назначение на нов вицепремиер, както и че ще бъде заменен ръководителят на централната банка. Очаква се президентът да се заеме и с реализацията на плана за канал " Истанбул ". Емирът на Катар бе първият, който поздрави Ердоган още преди Висшата изборна комисия да се произнесе за изборните резултати. Това не е инцидентно, защото точно Катар е претендент да реализира огромния план за неестествен канал през Истанбул, означават наблюдаващи.

Ердоган ще заложи също на продължаването с нови планове за развиването на военно-отбранителния комплекс, гордостта на турската нация, означават осведомени.

Във външно политически проект се чака той да продължи досегашния курс в метода на Анкара по отношение на Русия и Украйна с връзка както с Владимир Путин, по този начин и със Зеленски. Вероятно ще постави старания също за подновяването на прекъснатия преди 11 години контакт със сирийския президент Башар Асад.
Силно разцепление в турското общество
Според критиците на Ердоган ще му е по-трудно в този мандат в сравнение с до момента. Инфлацията, сривът на турската лира, високото равнище на безработицата ще го притискат. Хората чакат изборните обещания да бъдат изпълнени, а икономическите неволи от ден на ден ще притискат турците, принудени да стягат коланите, разясняват анализатори. В допълнение е и злободневната тематика за мигрантите и бежанците, която доминираше в предизборната конкуренция. Ердоган даде обещание да върне половин милион сирийци в родината им. Според водача на антимигрантската Партия на успеха Юмит Йоздаг, който събира гласовете на недоволните от политиката на Ердоган по отношение на бежанците и съобщи поддръжка за Кълъчдароглу на балотажа, в Турция има над 13 млн. мигранти. Йоздаг назова успеха на Ердоган " пирова ". Йоздаг даде обещание да води политика, основаваща се на секуларисткия принцип на Ататюрк, в която главно място заема връщането на бежанците. В този смисъл може да се чака той да притегли по-голям откъс от националистическия електорат, неудовлетворен от мигрантската политика, водена от сегашните ръководещи.

Има още два фактора, които бяха решаващи за изборите. Първият е поддръжката, която Ердоган получи от Синан Оган, който беше трети на първия тур на президентските избори с 5,2% от гласовете. Ердоган съумя да убеди Оган да го поддържа. Вторият и най-съществен фактор беше методът, по който Ердоган беше възприеман по съвсем митичен метод от консервативните и религиозни гласоподаватели. За тях Ердоган е набожен воин и избавител.

Религиозното население в Турция от дълго време е подложено на гонене в името на секуларизма. За тях Кълъчдароглу и неговата НРП символизират това гонене. Въпреки че Кълъчдароглу изостави предходната строга световна политика на партията, тези гласоподаватели в никакъв случай не й простиха, че не позволяваше на мюсюлманки да носят забрадки в просветителни и държавни институции, и държеше религията надалеч от публичния живот и политиката в продължение на десетилетия.

Консервативната и религиозна десница в Турция вижда Ердоган като международен водач и воин, който се бори против недобронамерени сили, както вътрешни, по този начин и външни, с цел да направи Турция още веднъж велика.
Дипломатът Ердоган
Новите пет години на власт за Ердоган крият доста незнайни във външната политика на Турция. С единия крайник в Русия, а с другия - в Запада - по този начин в общи линии наподобява ситуацията. В последната година Ердоган изигра основна роля в опитите за преустановяване на войната в Украйна. Засега с триумф се увенча само договорката за зърното. В същото време надалеч нелеки са връзките и сред Анкара и НАТО.

Ердоган подходи към войната в Украйна най-много отчитайки икономическите ползи на страната му. Осъди Русия за нашествието, изпрати и военна помощ на Киев, посети Лвов и се среща със Зеленски. Но не наложи наказания на Москва. За да ядоса американците си купи системи за противовъздушна защита от Русия. Това му навлече гнева на Вашингтон, който замрази договорка за продажба на Анкара на изтребители F-16. " Скъпи приятелю, турският народ ви поддържа и поради провеждането на независима, самостоятелна външна политика ", написа в приветствената си депеша съветският президент Путин - един от първите международни водачи, поздравили Ердоган за успеха. Само няколко седмици по-рано двамата президенти откриха дружно мегапроекта за атомната електроцентрала в " Аккую ", считана за доста значима за енергийното бъдеще на Турция.

Володимир Зеленски обаче също беше бърз в реакцията си. " Разчитаме на по-нататъшното усилване на стратегическото партньорство в интерес на нашите страни, както и на усилването на съдействието в интерес на сигурността и стабилността на Европа ", съобщи украинският президент.

С взор, вторачен и на Изток, и на Запад, се чака Ердоган да продължи досегашния си курс и през идващите 5 години. Анкара направи опит да посредничи за реализиране на помирение сред Москва и Киев, само че към този момент единственият триумф е договорката за експорт на украинско зърно, която преди дни беше удължена с два месеца.

Втората по величина войска след Съединените щати в НАТО - Турция е основен фактор в Алианса. Анкара наложи несъгласие на разширението на Пакта, само че след това се съгласи Финландия да стане член. Швеция, която съгласно Турция пази " терористични групировки " и отхвърля да екстрадира гюленисти, към този момент остава с безапелационното " не " на Ердоган.

" Ако не ни демонстрирате нужното почитание, скърбя, само че няма да получите нашата поддръжка за участието ви в НАТО ", съобщи Реджеп Таийп Ердоган още през февруари. Заради сходни заявления турците го обичат!

Ту топли, ту студени са връзките със Съединени американски щати. И до момента в който с Доналд Тръмп Ердоган беше постигнал по-близки връзки, то с Джо Байдън се придържа към по-хладен звук. През ноември предходната година двамата се срещнаха в коридорите на срещата на Г-20 в Бали, след което Вашингтон размрази договорката за F-16. Но антиамериканската изразителност остана част от предизборната акция на турския президент.

" Искате ли да живеете според инструкциите на Съединените щати и Джо Байдън? Той е споделил, че Ердоган би трябвало да бъде свален. Знам го, всички към мен го знаят ", съобщи Реджеп Таийп Ердоган преди две седмици.

С акцент продължение на взаимното съдействие като съдружници от НАТО, Джо Байдън обаче поздрави турския президент за преизбирането му.

Мигрантския въпрос и опасността " да отвори портите и да пусне бежанците " още веднъж излязоха на дневен ред в дните преди вота. Въпреки постоянно изострения си звук към Европейския съюз, се чака Ердоган да продължи да се придържа към партньорските си връзки със Съюза. Именно към Европейски Съюз Турция изнася максимален % от продукцията си.

Ключово ще бъде и съдействието на Анкара с Пекин. Турция неслучайно е част от китайската самодейност " Един пояс, веднъж ".

Светът ще следи от близко връзките и с Израел - от време на време близки съдружници, а от време на време врагове. " Израел е държава-окупатор. Израел е терористична страна ", съобщи преди повече от пет години Ердоган. Преди две години Анкара и Тел Авив възобновиха връзка - за първи път от десетилетие Израел има дипломат в Турция. Въпреки това, при ескалацията на напрежението в Близкия Изток Ердоган изрично застана на страната на Палестина.

Все по-топли стават връзките и с Близкия изток - въпреки Ердоган да е измежду най-яростните съперници на сирийския водач Башар Асад, се чака да потърси път към преустановяване на гражданската война. Турският президент беше и измежду дребното международни водачи, които не бойкотираха Световното по футбол в Катар.
И какво въпреки всичко крие бъдещето?
Според турската конституция това ще бъде безусловно последният мандат на Ердоган и е допустимо, споделят злите езици, той да не успее да го довърши. 69-годишният президент има голям брой здравословни проблеми и това не е загадка за никого в родината му. Той става все по-слаб физически, мъчно му е да върви, а говорът му постоянно е нерешителен. През идните години здравето му може да се утежни и може да се наложи да съобщи президентството си на приближен заместител.

Другата опция е евентуални водачи в неговата партия да решат да извършат партиен прелом, с цел да смъкват Ердоган преди приключването на мандата му, тъй че да могат да съберат социална поддръжка преди президентските избори през 2028 година.

Въпреки че към този момент може да има известна политическа непоклатимост в Турция след изборите, страната ще бъде в стопански, обществени и политически разтърсвания в обозримо бъдеще. Но нищо няма да уплаши Ердоган, който претърпя и прелом против себе си и прави следващата смела крачка в своята политическа кариера.