,fit(1920:897)&format=webp)
Китай отне от САЩ титлата за най-мощен суперкомпютър в света
Китай си върна една от най-желаните трофеи в изчислителната техника от Съединените щати във вторник, с което в допълнение изостри яростното софтуерно съревнование сред двете страни - конфликт с отражение върху науката, националната сигурност и геополитиката.
LineShine, огромна изчислителна система в Шънджън, Китай, беше оповестена за най-бързата в света от група откриватели, употребявали общоприет набор от проби за суперкомпютри, предава The New York Times.
Освен със суровата си изчислителна мощност, системата се отличава и с това, че разчита само на общоприети микропроцесори, а не на профилираните чипове, известни като графични процесори, на които множеството висок клас суперкомпютри разчитат за най-тежките калкулации.
Според Джак Донгара, един от уредниците на класацията Top500 за най-мощните суперкомпютри в света, тази архитектура може да сочи към по-добър метод за съчетаване на изкуствен интелект с обичайни научни задания.
Донгара, професор по компютърни науки и електроинженерство в Университета на Тенеси, неотдавна е инспектирал новата машина в Shenzhen Cloud Computing Center. Резултатите на LineShine в тестванията са били с над 20% по-добри от тези на El Capitan - система в националната лаборатория Lawrence Livermore в Калифорния, която оглавяваше оповестената два пъти годишно ранглиста за продуктивност на суперкомпютри от ноември 2024 година насам. Китай не беше поставял машина на върха на листата от 2017 година
„ Това е впечатляваща система “, споделя Донгара за LineShine. „ Те ни изпревариха, като създадоха система, която не зависи от графични процесори. “
Новият суперкомпютър ускорява конкуренцията сред Китай и Съединени американски щати за технологическо превъзходство. Американски софтуерни компании като OpenAI, Anthropic и Гугъл сътвориха водещи AI модели, а друга американска група - Nvidia - се трансформира в преобладаващия снабдител на AI чипове в света.
Китай, от своя страна, се пробва да напредва по друг път. Миналата година китайският стартъп DeepSeek пусна авангарден AI модел, употребявайки единствено дребна част от профилираните AI чипове, които всекидневно се считат за нужни.
За да попречи на Китай да навакса, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп наложи мита и на моменти ограничи износа на AI чипове. Но фактът, че Китай е употребявал общоприети микропроцесори, известни като CPU, вместо GPU, с цел да построи свръхбърз суперкомпютър, подсказва вероятен метод тези бариери да бъдат заобиколени.
„ Американското държавно управление би трябвало да наложи по-строг надзор върху износа и производството на CPU за китайския пазар “, споделя пред NYT Джими Гудрич, старши помощник в Institute on Global Conflict and Cooperation към Калифорнийския университет. „ Това е междина в сегашната регулаторна рамка. “
Суперкомпютрите - термин за най-големите машини, отдадени на науката - се употребяват още от 60-те години на предишния век за задания като основаване на климатични модели, разтрошаване на кодове и планиране на нуклеарни оръжия. Те нормално работят с калкулации с висока акуратност, като показват числата посредством 64 бита данни.
Търговските AI системи на компании като Гугъл и OpenAI, за разлика от това, могат да бъдат даже по-бързи. Те употребяват доближения при задания като различаване на изображения или избиране на идната дума в изречение, разчитайки на така наречен 4-битови и 8-битови цифри, които разрешават на системите да правят доста по-прости калкулации по едно и също време.
„ Прави усещане и е впечатляващо какво е направил Китай тук, само че това не може да се съпоставя с гигантските AI суперкомпютри, които построиха американските AI лаборатории “ и други, споделя Гудрич.
Американските лаборатории, които са измежду главните купувачи на най-големите суперкомпютри, също желаят да употребяват AI, с цел да ускорят елементи от научната си работа. Затова стартират да одобряват повече от тези по-малко прецизни калкулации наред с обичайните 64-битови.
Макар американските компании исторически да преобладават измежду най-големите суперкомпютри, системи от други страни от време на време също са излизали отпред. Система в Япония да вземем за пример беше номер едно в класацията от 2020 до 2022 година
„ Често се приказва, че Америка е единствената страна, способна да основава такива системи “, споделя Адисън Снел, анализатор в Intersect360 Research, компания, която следи бранша.
„ После се оказва, че и други имат такива благоприятни условия. “
Мощните системи от Китай и Япония постоянно са подтиквали Министерството на енергетиката на Съединени американски щати и други американски организации да упорстват за повече финансиране за суперкомпютри. През ноември администрацията на Тръмп започва самодейността Genesis Mission, която цели да употребява суперкомпютрите в националните лаборатории на Съединени американски щати, както и в частни компании, с цел да форсира развиването на AI и научните проучвания.
Графичните процесори, разработвани главно от Nvidia и Advanced Micro Devices, се трансфораха в основно оръжие в последната вълна на съревнование при суперкомпютрите.
Тези чипове са изключително ефикасни при осъществяването на доста задания по едно и също време, в това число така наречен векторни калкулации, употребявани в науката, както и матричното умножение, което е в основата на доста AI задания.
Когато американските управляващи ограничиха достъпа на Китай до GPU и други мощни чипове, както и износа на част от машините, нужни за производството на най-модерните полупроводници, това го е принудило „ да влага в създаването на архитектури и технологии, които на процедура да му разрешат да има суперкомпютри на равнището на най-производителните системи в Съединени американски щати “, споделя Донгара.
Системата LineShine не разделя обичайните функционалности на микропроцесорите и графичните процесори, както вършат множеството висок клас системи. Вместо това тя вгражда задания от вида на GPU посредством профилирани схеми, които форсират матричните и векторните калкулации. Тази опция е интегрирана в чипове с общо близо 14 милиона изчислителни ядра - дребни електронни „ мозъци “ - ситуирани в 90 хардуерни шкафа.
Тези чипове са автентичен дизайн, основан на набор от указания, лицензиран от Arm Holdings - английска компания, следена от японския конгломерат SoftBank.
Технологията на Arm е най-известна с това, че задвижва смарт телефони, само че в последно време беше приспособена и от Nvidia, Amazon, Qualcomm и други за потребление в центрове за данни.
Според Донгара основателите на LineShine, които са ветерани в региона на суперкомпютрите в Китай, не са разкрили коя компания е произвела чиповете, нито какво софтуерно равнище е употребявано при направата им.
Той и други специалисти от дълго време считат, че Китай разполага със системи, способни да заемат първото място, само че лабораториите в страната в последно време не са подавали резултати от проби.
„ Не ме изненадва, че има китайска машина, способна да бъде номер едно “, споделя Снел от Intersect360 Research.
„ Изненадата е, че са поискали това да бъде публично прието. “
Донгара, който е изготвил обстоен отчет за новата система, споделя, че по време на визитата си в Китай е бил осведомен, че машината е основана без държавно финансиране, по тази причина проектантите ѝ са сметнали, че могат да подадат резултатите за класацията Top500.
Според него учените от Шънджън са потърсили самопризнание за новата машина и посредством 14 кандидатури за премията Gordon Bell, която отличава решаването на комплицирани научни проблеми. Три системи са финалисти за тази премия, а още три - за обвързвано с нея отличие в региона на климатичната просвета.
Според отчета на Донгара LineShine към този момент е употребен за планове като комплицирана симулация на Земята, включваща атмосфера, океан, суша и лед, както и за сложна симулация на човешкия мозък.
LineShine, огромна изчислителна система в Шънджън, Китай, беше оповестена за най-бързата в света от група откриватели, употребявали общоприет набор от проби за суперкомпютри, предава The New York Times.
Освен със суровата си изчислителна мощност, системата се отличава и с това, че разчита само на общоприети микропроцесори, а не на профилираните чипове, известни като графични процесори, на които множеството висок клас суперкомпютри разчитат за най-тежките калкулации.
Според Джак Донгара, един от уредниците на класацията Top500 за най-мощните суперкомпютри в света, тази архитектура може да сочи към по-добър метод за съчетаване на изкуствен интелект с обичайни научни задания.
Донгара, професор по компютърни науки и електроинженерство в Университета на Тенеси, неотдавна е инспектирал новата машина в Shenzhen Cloud Computing Center. Резултатите на LineShine в тестванията са били с над 20% по-добри от тези на El Capitan - система в националната лаборатория Lawrence Livermore в Калифорния, която оглавяваше оповестената два пъти годишно ранглиста за продуктивност на суперкомпютри от ноември 2024 година насам. Китай не беше поставял машина на върха на листата от 2017 година
„ Това е впечатляваща система “, споделя Донгара за LineShine. „ Те ни изпревариха, като създадоха система, която не зависи от графични процесори. “
Новият суперкомпютър ускорява конкуренцията сред Китай и Съединени американски щати за технологическо превъзходство. Американски софтуерни компании като OpenAI, Anthropic и Гугъл сътвориха водещи AI модели, а друга американска група - Nvidia - се трансформира в преобладаващия снабдител на AI чипове в света.
Китай, от своя страна, се пробва да напредва по друг път. Миналата година китайският стартъп DeepSeek пусна авангарден AI модел, употребявайки единствено дребна част от профилираните AI чипове, които всекидневно се считат за нужни.
За да попречи на Китай да навакса, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп наложи мита и на моменти ограничи износа на AI чипове. Но фактът, че Китай е употребявал общоприети микропроцесори, известни като CPU, вместо GPU, с цел да построи свръхбърз суперкомпютър, подсказва вероятен метод тези бариери да бъдат заобиколени.
„ Американското държавно управление би трябвало да наложи по-строг надзор върху износа и производството на CPU за китайския пазар “, споделя пред NYT Джими Гудрич, старши помощник в Institute on Global Conflict and Cooperation към Калифорнийския университет. „ Това е междина в сегашната регулаторна рамка. “
Суперкомпютрите - термин за най-големите машини, отдадени на науката - се употребяват още от 60-те години на предишния век за задания като основаване на климатични модели, разтрошаване на кодове и планиране на нуклеарни оръжия. Те нормално работят с калкулации с висока акуратност, като показват числата посредством 64 бита данни.
Търговските AI системи на компании като Гугъл и OpenAI, за разлика от това, могат да бъдат даже по-бързи. Те употребяват доближения при задания като различаване на изображения или избиране на идната дума в изречение, разчитайки на така наречен 4-битови и 8-битови цифри, които разрешават на системите да правят доста по-прости калкулации по едно и също време.
„ Прави усещане и е впечатляващо какво е направил Китай тук, само че това не може да се съпоставя с гигантските AI суперкомпютри, които построиха американските AI лаборатории “ и други, споделя Гудрич.
Американските лаборатории, които са измежду главните купувачи на най-големите суперкомпютри, също желаят да употребяват AI, с цел да ускорят елементи от научната си работа. Затова стартират да одобряват повече от тези по-малко прецизни калкулации наред с обичайните 64-битови.
Макар американските компании исторически да преобладават измежду най-големите суперкомпютри, системи от други страни от време на време също са излизали отпред. Система в Япония да вземем за пример беше номер едно в класацията от 2020 до 2022 година
„ Често се приказва, че Америка е единствената страна, способна да основава такива системи “, споделя Адисън Снел, анализатор в Intersect360 Research, компания, която следи бранша.
„ После се оказва, че и други имат такива благоприятни условия. “
Мощните системи от Китай и Япония постоянно са подтиквали Министерството на енергетиката на Съединени американски щати и други американски организации да упорстват за повече финансиране за суперкомпютри. През ноември администрацията на Тръмп започва самодейността Genesis Mission, която цели да употребява суперкомпютрите в националните лаборатории на Съединени американски щати, както и в частни компании, с цел да форсира развиването на AI и научните проучвания.
Графичните процесори, разработвани главно от Nvidia и Advanced Micro Devices, се трансфораха в основно оръжие в последната вълна на съревнование при суперкомпютрите.
Тези чипове са изключително ефикасни при осъществяването на доста задания по едно и също време, в това число така наречен векторни калкулации, употребявани в науката, както и матричното умножение, което е в основата на доста AI задания.
Когато американските управляващи ограничиха достъпа на Китай до GPU и други мощни чипове, както и износа на част от машините, нужни за производството на най-модерните полупроводници, това го е принудило „ да влага в създаването на архитектури и технологии, които на процедура да му разрешат да има суперкомпютри на равнището на най-производителните системи в Съединени американски щати “, споделя Донгара.
Системата LineShine не разделя обичайните функционалности на микропроцесорите и графичните процесори, както вършат множеството висок клас системи. Вместо това тя вгражда задания от вида на GPU посредством профилирани схеми, които форсират матричните и векторните калкулации. Тази опция е интегрирана в чипове с общо близо 14 милиона изчислителни ядра - дребни електронни „ мозъци “ - ситуирани в 90 хардуерни шкафа.
Тези чипове са автентичен дизайн, основан на набор от указания, лицензиран от Arm Holdings - английска компания, следена от японския конгломерат SoftBank.
Технологията на Arm е най-известна с това, че задвижва смарт телефони, само че в последно време беше приспособена и от Nvidia, Amazon, Qualcomm и други за потребление в центрове за данни.
Според Донгара основателите на LineShine, които са ветерани в региона на суперкомпютрите в Китай, не са разкрили коя компания е произвела чиповете, нито какво софтуерно равнище е употребявано при направата им.
Той и други специалисти от дълго време считат, че Китай разполага със системи, способни да заемат първото място, само че лабораториите в страната в последно време не са подавали резултати от проби.
„ Не ме изненадва, че има китайска машина, способна да бъде номер едно “, споделя Снел от Intersect360 Research.
„ Изненадата е, че са поискали това да бъде публично прието. “
Донгара, който е изготвил обстоен отчет за новата система, споделя, че по време на визитата си в Китай е бил осведомен, че машината е основана без държавно финансиране, по тази причина проектантите ѝ са сметнали, че могат да подадат резултатите за класацията Top500.
Според него учените от Шънджън са потърсили самопризнание за новата машина и посредством 14 кандидатури за премията Gordon Bell, която отличава решаването на комплицирани научни проблеми. Три системи са финалисти за тази премия, а още три - за обвързвано с нея отличие в региона на климатичната просвета.
Според отчета на Донгара LineShine към този момент е употребен за планове като комплицирана симулация на Земята, включваща атмосфера, океан, суша и лед, както и за сложна симулация на човешкия мозък.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ