Защо България не дава бежански статут на руснаци?
Руснаците са най-голямата група чужденци в България. Все повече от тях получават право на непрекъснато престояване. Все повече желаят да получат и българско поданство. В същото време малко на брой аплайват за леговище, което би им дало филантропичен или бежански статут. А множеството от тези, които въпреки всичко се решат на тази стъпка, получават отвод: през 2020 година например молбите на 9 души (сред които 5 деца) от Руската федерация за леговище са били отхвърлени. Бежански статут е даден единствено на един човек. Още един различен е получил хуманитарен. През последните години процентът на получилите бежански статут руснаци в България се движи между 0% и 10% от кандидатствалите. Същевременно в света средно се утвърждават 22% от претендентите за леговище от Русия. Във Англия даже до над 65%.
Личната история зад статистиката
Историята на Флора Ахметова от Санкт Петербург и нейния син Даниил са две от орисите, криещи се зад бездушната статистика. От очевидец по дело за имотни измами, нещо постоянно срещано в постсоциалистическа Русия, тя става жертва на корумпираната система. През 2015 дружно със сина си Даниил идва в България, а заради неспособност да се прибере в Русия през 2018 тя кандидатства за бежански статут пред Държавната организация за бежанците. Следват отвод, правосъден поврат и още веднъж отвод от Върховния административен съд (ВАС) в края на предходната година.
Всичко стартира с една програма за възстановяване на жилищните условия в Санкт Петербург. Флора се записва за присъединяване дружно с много други претенденти, измежду които има пенсионери и даже ветерани от война на възраст над 80 години. " Бяха остарели жилища, не в изключително положително положение, само че въпреки всичко си беше независимо жилище ", споделя Флора, която е съумяла да получи апартамент по програмата. Една година след това обаче всички участници във въпросната програма стартират да получават писма със заповед да освободят жилището. В писмата е посочено, че те ги заемат непозволено, въпреки че имат всички нужни документи. " Започнахме да изследваме какво тъкмо се случва. Оказа се, че това е шикалкавене. Сформирахме инициативна група и се обърнахме към милицията ", спомня си Флора.
Въз основа на показанията им е формирано правосъдно дело. Тя става основен очевидец, на база на нейните свидетелства са извършени обиски на основните настоящи лица, които тя посочва. " За първи път се сблъсквах с сходно нещо и нямах визия, че мога да се възползвам от програмата за отбрана на очевидците, така че да остана анонимна. Никой не ми загатна дори за тази опция. Когато давах показания бях без юрист. От следствения комитет никой не ме предизвести, че имам право на юрист ", регистрира грешката си Флора. Тогава тя стартира да получава позвънявания от неизвестни лица. Флора съумява да разпознае някои от гласовете - уверена е, че някои от тях са били служителите, с които е разговаряла към програмата.
Как от свидетел Флора става жертва
" Те желаеха да престана да се явявам в съда и ме заплашваха, че в миналото ще стигнат до мен. Адвокатката на нашата инициативна група, жена на към 60 години, един ден просто беше открита мъртва - убита с удар с бутилка вино по главата. Полицията заключи, че това е било битов скандал ", раказва Ахметова. В последна сметка делото приключва с присъди, само че всички отговорни получават условни санкции. Чиновниците, взели участие в схемата, просто са уволнени или пенсионирани.
" След това заведохме цивилен каузи към отговорните, само че не успяхме да вземем нищо, тъй като те скриха приходите и парцелите си, като ги трансферираха на родственици. През 2010 година редовно получавах позвънявания, а година по-късно майка ми трябваше да напусне работа, тъй като звъняха и на работното ѝ място. Стана ясно, че това са хора, които могат да издирят всеки. Един ден просто ме нападнаха на улицата, аз се уплаших, стопирах да отивам на работа и стопирах детето си от учебно заведение. Цяла година мислех къде да отпътува ", продължава описа си Ахметова.
Решенията на българските институции
През 2015 година Флора и синът ѝ пристигат в България и се откриват във Варна. После здравословното ѝ положение се утежнява и тя взема решение да се върне в Русия. Майка ѝ обаче я убеждава да не се връща, тъй като тя към момента получавала закани. Тогава Флора взема решение да потърси помощ в Червения кръст в България. Там я поучават да поиска убежище пред Държавната организация за бежанците (ДАБ).
" Държавната организация за бежанците счита, че защото не съм член на политическа партия, не съм представител на малцинство и не съм преследвана по религиозни съображения, не мога да получа никакъв статут. Не знам каква тъкмо е политиката към търсещите леговище в другите страни. Но в България особено за хората от Русия като че ли се счита, че идват от малко или доста благополучна страна ", споделя Флора.
В решението на Върховен административен съд написа, че " по отношение на двамата няма упражнена държавна принуда и дискриминация, а влошени фамилни и роднински условия и житейски неволи, подбудени от имотна машинация, са ги сложили в тази уязвима обстановка ". По-нататък се показва: " Дори и да се одобри, че това ги слага в уязвима обстановка, това не сочи автоматизирано, че дават отговор на условията за даване на бежански или филантропичен статут ".
Флора се опасява да се върне в родината си и споделя за какво: " В Русия към момента работи системата за гражданска регистрация от соца. В рамките на три дни от идването си на ново място, човек би трябвало да се записва, това е така наречен " прописка ", която се нанася в паспорта и в базата данни. Всеки служител има достъп до тези данни… ". Майка ѝ към момента получава есемеси със закани по адрес на Флора, въпреки че от 2015 насам към този момент два пъти е сменяла местожителството си и телефонните си номера.
В края на 2020 година Флора чупи крайници си и развива душевен проблеми, за което има здравна експертиза. Синът ѝ Даниил е първенец, скоро трябва да се явява на матура и да кандидатства в гимназия. За неговото оставяне в България има събрани подписки от съученици, учители и родители. " Да, желая да остана тук. Може би заради климата и спокойния живот. Това преди (в Русия бел. авт.) беше като в някакъв различен живот, който съвсем съм не запомнил ", споделя Даниил.
Каква ли е същинската причина?
Правозащитни организации и юристи допускат, че България не дава леговище на съветски жители, тъй като не желае да си скапва връзките с съветския президент Владимир Путин, защото това би означавало, че българското държавно управление счита Русия за страна, в която не се съблюдават човешките права. А това е по този начин - според отчетите на доста неправителствени и държавни организации като Хюман Райтс Уоч, Амнести Интернешънъл и така нататък
Впрочем, Флора Ахматова не е безучастна към политиката. Тя беше един от уредниците на митинга пред съветското посолство в София за освобождението на Алексей Навални преди седмица. Това обаче не я кара да се чувства като политически деятел.
