Каква е същинската цел на Русия в Либия?
Руското военно наличие в Либия е реалност от няколко седмици. Москва поддържа военачалник Хафтар, който се готви да щурмува столицата Триполи. Неговият триумф ще значи разширение на съветското въздействие в Либия.
И съветският президент Владимир Путин, и турският държавен глава Ердоган най-вероятно ще вземат присъединяване в инициираната от немското държавно управление интернационална конференция за Либия, която ще се състои през януари. Тя е предопределена да поддържа напъните за мир на специфичния делегат на Организация на обединените нации Гасан Саламе, създавайки рамковите условия за вътрешнолибийски политически развой с посредничеството на Обединените народи. Затова е значимо на нея да участват както Русия, по този начин и Турция.
През последните месеци обаче - по сведения на медиите - съветското военно наличие в Либия става все по-интензивно. По информация на списание " Foreign Policy ", от септември Русия взе участие със лични сили във водената в Либия война. Кореспондентът на изданието оповестява за идването на над 100 наемници, членове на така наречен група " Вагнер " - извънредно добре подготвени и дисциплинирани бойци.
Особено рискови са техните снайперисти,
казва пред списанието либийският пълководец Мохамед ал-Дарат, който води война на страната на ръководеното от Фаиз Сарадж " Правителството на националното съгласие ". По думите на командира, техните изстрели в гърдите и главата показват професионализъм, какъвто той не бил виждал преди. И таман те носели отговорността за 30 на сто от жертвите, дадени от неговата част.
Пак във връзка на групата " Вагнер " при започване на декември и турският президент Ердоган съобщи, че страната му е готова да изпрати войски в Либия, в случай че държавното управление на Сарадж помоли за това. Русия отхвърли съществуването на специфичната бойна група, само че не съумя да убеди Ердоган. Медиите цитират турския президент с думите: " В Русия има компания за сигурност с името " Вагнер ". Тя е изпратила свои чиновници там (в Либия) ".
Наемниците водят война на страната на военачалник Хафтар - мощният човек на основаното в източната част на страната контраправителство, което гледа на себе си като на законно посланичество на либийското население. Хафтар, който е следвал в Москва, по-късно обаче години наред е живял в Съединени американски щати, се ползваше до тази есен и с поддръжката на американския президент Доналд Тръмп. Но през ноември той одобри делегация, водена от американския дипломат в Либия Ричард Норланд, която освен настоя да се откаже от офанзивата си, ориентирана към Триполи, а и съобщи, че Съединени американски щати са загрижени от " съветската употреба на спора за сметка на либийския народ ".
Интересите на Москва
Кремъл в действителност поддържа контакти и с контраправителството в Тобрук, а съветски енергийни компании са сключили контракти с държавното Национално нефтено сдружение. Но явно Путин счита, че военачалник Хафтар, който се употребява с поддръжката на някои страни от Персийския залив и на Франция, ще се наложи.
От 2016-а неговите войски управляват съвсем всички либийски нефтени залежи. Ако Москва получи по-голяма роля в либийския нефтен бранш, тя ще разполага с мощен лост на интернационалния енергиен пазар, който би могъл да се употребява и за политически цели. Същото важи и предвид на миграционните потоци. Либия е стратегически пункт в Африка: огромна част от насочилите се към Европа хора минават оттова. Ако Москва би могла да направлява тези придвижвания, Европа неминуемо ще би трябвало да се преценява с нейната позиция в този извънредно значим въпрос.
И съветският президент Владимир Путин, и турският държавен глава Ердоган най-вероятно ще вземат присъединяване в инициираната от немското държавно управление интернационална конференция за Либия, която ще се състои през януари. Тя е предопределена да поддържа напъните за мир на специфичния делегат на Организация на обединените нации Гасан Саламе, създавайки рамковите условия за вътрешнолибийски политически развой с посредничеството на Обединените народи. Затова е значимо на нея да участват както Русия, по този начин и Турция.
През последните месеци обаче - по сведения на медиите - съветското военно наличие в Либия става все по-интензивно. По информация на списание " Foreign Policy ", от септември Русия взе участие със лични сили във водената в Либия война. Кореспондентът на изданието оповестява за идването на над 100 наемници, членове на така наречен група " Вагнер " - извънредно добре подготвени и дисциплинирани бойци.
Особено рискови са техните снайперисти,
казва пред списанието либийският пълководец Мохамед ал-Дарат, който води война на страната на ръководеното от Фаиз Сарадж " Правителството на националното съгласие ". По думите на командира, техните изстрели в гърдите и главата показват професионализъм, какъвто той не бил виждал преди. И таман те носели отговорността за 30 на сто от жертвите, дадени от неговата част.
Пак във връзка на групата " Вагнер " при започване на декември и турският президент Ердоган съобщи, че страната му е готова да изпрати войски в Либия, в случай че държавното управление на Сарадж помоли за това. Русия отхвърли съществуването на специфичната бойна група, само че не съумя да убеди Ердоган. Медиите цитират турския президент с думите: " В Русия има компания за сигурност с името " Вагнер ". Тя е изпратила свои чиновници там (в Либия) ".
Наемниците водят война на страната на военачалник Хафтар - мощният човек на основаното в източната част на страната контраправителство, което гледа на себе си като на законно посланичество на либийското население. Хафтар, който е следвал в Москва, по-късно обаче години наред е живял в Съединени американски щати, се ползваше до тази есен и с поддръжката на американския президент Доналд Тръмп. Но през ноември той одобри делегация, водена от американския дипломат в Либия Ричард Норланд, която освен настоя да се откаже от офанзивата си, ориентирана към Триполи, а и съобщи, че Съединени американски щати са загрижени от " съветската употреба на спора за сметка на либийския народ ".
Интересите на Москва
Кремъл в действителност поддържа контакти и с контраправителството в Тобрук, а съветски енергийни компании са сключили контракти с държавното Национално нефтено сдружение. Но явно Путин счита, че военачалник Хафтар, който се употребява с поддръжката на някои страни от Персийския залив и на Франция, ще се наложи.
От 2016-а неговите войски управляват съвсем всички либийски нефтени залежи. Ако Москва получи по-голяма роля в либийския нефтен бранш, тя ще разполага с мощен лост на интернационалния енергиен пазар, който би могъл да се употребява и за политически цели. Същото важи и предвид на миграционните потоци. Либия е стратегически пункт в Африка: огромна част от насочилите се към Европа хора минават оттова. Ако Москва би могла да направлява тези придвижвания, Европа неминуемо ще би трябвало да се преценява с нейната позиция в този извънредно значим въпрос.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ