Руската ЦИК допусна до вота основния съперник на Путин - комуниста Николай Харитонов
Руската Централна изборна комисия утвърди кандидатурата на представител на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на президентските избори през март. Така към този момент е явен главният противник от систематичните партии, който ще се изправи против Владимир Путин, предава Българска телеграфна агенция.
Миналия вторник ЦИК записва кандидатурата на компартията за мартенския избор за държавен глава, който занапред е ясно, че сигурно ще бъде извоюван от Путин, отбелязва Асошиейтед прес.
Николай Харитонов става третият позволен до изборите претендент, откакто седмица по-рано бяха утвърдени още двама участници в конкуренцията. Харитонов е народен представител от долната камара на съветския парламент, Държавната дума, и е прочут с това, че е съперник на някои от детайлите на вътрешната политика на Путин, само че въпреки това, поддържа съветската военна интервенция в Украйна.
Макар и КПРФ обичайно да излъчва втория по мощ претендент в президентските съревнования в Русия, Харитонов надали може да насочи някакво съществено предизвикателство към властта на Путин, отбелязва АП. През 2004 година той още веднъж беше номиниран от партията и събра едвам 13,8% от гласовете.
Путин господства съветската политика, откогато за пръв път беше определен за президент през 2000 година.
Преди да утвърди кандидатурата на Харитонов, ЦИК позволи до присъединяване в изборите, които ще бъдат създадени в три дни сред 15 и 17 март, кандидатите от националистическата Либералдемократическа партия (партията на починалия Владимир Жириновски) Леонид Слуцки и Владислав Даванков от партия „ Новите хора “ („ Новые люди “).
И двете обединения като цяло поддържат в Народното събрание законодателните начинания на властовата партия „ Единна Русия “ (ЕР).
Миналия месец до присъединяване в изборите не беше позволен съветски политик, призоваващ за мир в Украйна. ЦИК отхвърли да впише кандидатурата на Екатерина Дунцова, която беше издигната от предприемчив комитет и уточни като съображение позволени неточности в попълването на документите, в това число правописни. Върховният съд по-късно отхвърли жалбата ѝ против решението.
Путин се явява като самостоятелен претендент, а предизборният му щаб дружно с локалните структури на ЕР и политическа коалиция, наречена „ Народен фронт “, събират подписи в поддръжка на кандидатурата му. Според съветското законодателство самостоятелните претенденти би трябвало да бъдат номинирани от минимум 500 свои последователи и да съберат най-малко 300 000 подписа в минимум 40 района на Русия.
КОЙ Е КАНДИДАТЪТ НА КПРФ
Харитонов е 75-годишен политик с дълготраен опит, а кандидатурата му беше издигната на конгреса на комунистите, който се състоя през декември в Подмосковието. Делегатите тогава можеха да избират единствено една кандидатура – неговата.
„ Кандидатурата на Харитонов беше подкрепена с огромно болшинство при тайното гласоподаване “, сподели неговият съпартиец Александър Юшченко пред организация Интерфакс.
Харитонов е обожател на бойните изкуства, а по руско време е бил шеф на селскостопанско дружество (совхоз) в Сибир. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики става един от създателите и водачите на Аграрната партия, която всъщност е отклонение на комунистите, а след разпускането ѝ минава в редиците на КПРФ.
На последната партийна конференция Харитонов похвали насилствената колективизация на селското стопанство в Съюз на съветските социалистически републики „ като вярна промяна, разрешила на страната да реши продоволствения въпрос в навечерието на огромна война “, отбелязва Франс прес.
„ Задачата ни в идната предизборна акция е да консолидираме хората, с цел да реализираме победа, победа на всички фронтове “, сподели Харитонов.
КОМУНИСТИТЕ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА Съюз на съветските социалистически републики
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики КПРФ, която е учредена през 1993 година като правоприемник на остарялата Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС), нормално е втора или трета политическа мощ в Думата. Като цяло партията черпи политическата си поддръжка от разочарованието на доста от елементарните руснаци от развиването на Русия през 90-те години, оказали се извънредно спешно десетилетие за страната.
На президентските избори през 1996 година неизменимият водач на КПРФ Генадий Зюганов реализира извънредно мощен резултат против Борис Елцин, събирайки съвсем 40 % от гласовете, само че въпреки всичко оставайки на второ място. Въпреки това точно тогава партията се утвърждава като най-голямата опозиционна политическа мощ в съветската политика, като печели триумфи главно в изборите за локални органи на самоуправление.
КПРФ подлага на критика пазарните промени на Елцин и възприема като своя теория по този начин наречения държавен национализъм, предусещащ обществено насочени икономически преобразования и ограничение на западното въздействие във вътрешната и външната политика на Русия.
След идването на власт на Путин през 1999 година КПРФ става по-отстъпчива към Кремъл, като в доста от случаите, въпреки и опозиционна, партията поддържа политиката на ЕР. От началото на новия век КПРФ регистрира непрестанен спад в поддръжката си измежду гласоподавателите, само че все пак остава най-голямата политическа мощ измежду систематичната съпротива.
