Руските медии: Това е най-черният ден за руската авиация от 1970 година, когато Израел сваля 4 изтребителя на СССР
Руската авиация не е понасяла толкоз тежки загуби за един ден от 1970 година, когато Израел сваля четири руски Миг-21 в интервенция " Римон 20 ".
" Най-черният ден за съветската авиация от началото на войната в Украйна " - такава е констатацията в публицистичен материал на съветския уебсайт „ Военное обозрение “ от 13-и май.
В обявата се преглежда сполучливо извършената от украинска територия „ засада с потреблението на зенитно-ракетни средства “, при която в дълбочина 50 километра на съветска територия - в региона на Брянск бяха унищожени за минути два съветски самолета и три вертолета, съобщи.
„ Военное обозрение “ е „ официоз, който се употребява с престиж измежду кадровия офицерски състав на съветските въоръжени сили и изключително измежду съветското запасно войнство.
Украинският боен специалист Роман Свитан в детайли проучва този епизод в изявление за радио NV.
Роман Свитан е полковник от запаса, военен водач и дълготраен летец-инструктор, участник в предходната фаза на войната на Русия против Украйна след 2014 година, мъжествено минал през „ пъкъла “ на съветския плен след провалянето на украинските войски при Дебалцево.
Според него, при този военен епизод е била унищожена съветска авиационна група, изпълняваща задача от съветска територия да нанесе удари с планиращи авиобомби против обекти в Черниговска и Сумска области.
Този прийом се ползвал интензивно от съветските въздушно-космически сили от началото на март, без влитане във въздушното пространство на Украйна. Използвали се управляеми авиационни бомби КАБ 500, запускани от височина към 10000 метра и способни да поразяват - планирайки цели на разстояние до 70 километра от мястото на пуска. Без бомбардировачът да навлиза в зоната за поразяване на украинската противовъздушна защита.
Като характерен прийом - нанасянето на бомбови удари от отдалеченост с потреблението на управляеми авиобомби беше обвързвано с няколко тежки произшествия за съветската страна заради механически проблеми със съответните муниции или слаба подготовка на летателния състав.
През март, вследствие на техническа нередовност на борда на бомбардировач Су 34, на една от улиците в Донецк падна корпуса на невзривена авиобомба ФАБ 500 М62, а блокът за ръководство се оказа в покрайнините на града.
Най-драматичен беше казусът, когато в края на април Су 34 извърши несполучлив пуск на планиращи КАБ 500 в региона на Белгопрод. В резултат една от тях вместо да поеме курс към цели на украинска територия се взриви в центъра на града, а друга без да се взривява унищожи част от многоетажна постройка и образува бездънен кратер, от където беше изровена едвам след няколко дни.
Според Роман Свитан, при случая с извършената от украинските зенитно ракетни войски засада на 13-и май, авиационната група включвала най-съвременния съветски бомбардировач Су-34 с до 10 управляеми авиобомби КАБ 500. (Но огромната височина за бомбомятане на която лети давала опция той да бъде оголен и наблюдаван от радиолокационни средства на Противовъздушна отбрана на Украйна и в въздържан режим).
В ешелон 5000 метра под него летели два вертолета Ми-8 със системи за радиоелектронна битка излъчващи непрекъснато за заслепяване на радиолокационните средства на съперника. Освен това те имитирали лъжливи цели и осигурявали антизенитно прикрите на бомбардировача. Но това още веднъж давало опция те да бъдат разкрити и следени и при въздържан режим на работа на украинските радиолокационни средства.
За общо прикритие, над бомбардировача летял многоцелеви изтребител Су 35 – най-съвременния военен аероплан в съветските Военновъздушни сили. Със задача да реализира прехват на изстреляни против групировката зенитни ракети или да встъпи във въздушен пердах в случай че нападат изтребители на съперника.
Поради това, че неведнъж съветските Военновъздушни сили ползвали този прийом шаблонно от една авиобаза и по едни и същи направления, Противовъздушна отбрана на Украйна сполучливо и прикрито разположили зенитно-ракетно поделение наоколо до границата с Руската Федерация, по този начин, че съветската авиационна група да попадне в неговата зона за поразяване сега, когато се приготвя за бомбомятане.
В режим „ засада “, без включването на радиолокационните средства в деен режим било изчакано авиационната група да навлезе в зоната за пуск на зенитните ракети и едвам тогава била включени станцията за ръководство на зенитния комплекс, като с четири ракети авиационната група била унищожена. Без нито един от водачите да успее да катапултира.
Половин час по-късно бил задействан още един съветски вертолет Ми-8 с група за търсене и избавяне, която по годния за такива случаи протокол следвало от същия регион да изтегля вероятно катапултирали се и оживели водачи. Този вертолет също бил погубен със зенитна ракета.
Виктор Кевлюк – офицер от запаса, специалист в Украинския център за отбранителни тактики също в изявление за радио NV преглежда тази победа под различен ъгъл:
„ Загубата на пет бойни авиационни комплекса за един ден и в един регион свидетелства за извършена в приграничната зона на Черниговска област засада със зенитно-ракетни средства. Тази победа обаче е значима и в различен аспект. По данни на Генерален щаб на украинските въоръжени сили от началото на войната врагът е изгубил общо 308 бойни самолета и 294 вертолета. Това значи загубата и на 550-600 водачи и техници-летателен състав във вертолетната авиация.
И в тази ситуация не е значимо единствено това, че тяхната подготовка е обвързвана с големи разноски и време. По-важното е, че натовареността на оставащите в строя нараства доста. Понастоящем съветската авиация работи с висока интензивност на всички съществени посоки. А това е обвързвано със обилни физически и душевен натоварвания за персоналния състав.
При засадата в региона на Брянск са починали седем бойни водачи и още двама борови техници от екипажите на ветролетите Ми-8. А защото един от вертолетите е бил Ми-8 МТПР 1, последна и неповторима трансформация за подавяне на зенитната защита на съперника, починали са и висококвалифицираните офицери, ръководещи средствата за радиоелектронна битка на борда.
Това, че при избрани епизоди екипажи и летателна техника не се завръщат след осъществяването на бойни полети работи извънредно деморализиращо на летателния и на техническия състав.
Ефективността при осъществяването на бойните задания от бомбардировачите спада тъй като постоянно „ не намират задачите “. А летците от изтребителната и от вертолетните съединения концентрират своето внимание основно за разкриването на пускове на зенитни ракети или на неподавени зенитни средства. В непрекъсната подготвеност на първо място да изпълнят противоракетен маньовър.
Загубата на летци е мъчителна и за това, че качествата и подготовката на летателния състав от запаса са лимитирани. Пример в това отношение е случаят в град Ейск, при който мобилизиран подполковник съумя, незабавно след политане да се вреже със своя Су 34 в единствената девететажна постройка в града. А също и фактът, че измежду починалите или пленени водачи, наети в частната военна компания „ Вагнер “ има освен полковници, само че и един генерал-майор – само че не на командна служба, а като редови водач на Су 25.
Неотдавна корпорацията RАDND разгласява данни за цената на образованието на летци в Съединени американски щати според от вида авиационна техника:
- За изтребителя F16 – към 5.6 милиона долара;
- За изтребителя F35А – към 10.1 милиона долара;
- За изтребителя F22 – към 10.9 милиона долара;
- За щурмовика А10 – към 5.9 милиона долара;
- За стратегическия бомбардировач В 2 „ Спирит “– към 9.6 милиона $, отбелязва Виктор Кевлюк.
Според Роман Свитан, с изключение на руските С-300, украинските сили за Противовъздушна отбрана разполагат с още няколко натовски системи, които биха могли сполучливо да проведат засадата в региона на Брянск. Към тях се отнасят:
Зенитно-ракетният комплекс „ Хоук “
Норвежко-американският зенитен комплекс NASAMS
Германският комплекс IRIS - T
И американският зенитно и противоракетен комплекс MIM 104 „ Пейтриът “.
По подобен метод, обобщава Роман Свитан, на 13-и май украинските противовъздушни сили означиха историческа победа, и то в небето на Русия, над региона на Брянск.
Особено внимание съгласно него заслужава обстоятелството, че един от свалените вертолети е бил неповторимата и единствено в обособени бройки трансформация Ми-8 МТПР 1, с последна разработка инсталация за подавяне на зенитно-ракетната защита на съперника.
Съгласно експортния контракт за доставки в Китай, цената на един сериен Су-35 била 104 милиона $. Следователно в този пердах е била унищожена техника на стойност не по-малко от 200 милиона $.
За финален път сходни загуби съветската авиация понесе на 30-и юни 1970 година Когато в границите на израелската интервенция „ Римон-20 “, над долината Бекаа за един ден бяха свалени четири руски Миг-21, а един бе развален, без загуби от израелска страна, отбелязва в умозаключение Роман Свитан.
" Най-черният ден за съветската авиация от началото на войната в Украйна " - такава е констатацията в публицистичен материал на съветския уебсайт „ Военное обозрение “ от 13-и май.
В обявата се преглежда сполучливо извършената от украинска територия „ засада с потреблението на зенитно-ракетни средства “, при която в дълбочина 50 километра на съветска територия - в региона на Брянск бяха унищожени за минути два съветски самолета и три вертолета, съобщи.
„ Военное обозрение “ е „ официоз, който се употребява с престиж измежду кадровия офицерски състав на съветските въоръжени сили и изключително измежду съветското запасно войнство.
Украинският боен специалист Роман Свитан в детайли проучва този епизод в изявление за радио NV.
Роман Свитан е полковник от запаса, военен водач и дълготраен летец-инструктор, участник в предходната фаза на войната на Русия против Украйна след 2014 година, мъжествено минал през „ пъкъла “ на съветския плен след провалянето на украинските войски при Дебалцево.
Според него, при този военен епизод е била унищожена съветска авиационна група, изпълняваща задача от съветска територия да нанесе удари с планиращи авиобомби против обекти в Черниговска и Сумска области.
Този прийом се ползвал интензивно от съветските въздушно-космически сили от началото на март, без влитане във въздушното пространство на Украйна. Използвали се управляеми авиационни бомби КАБ 500, запускани от височина към 10000 метра и способни да поразяват - планирайки цели на разстояние до 70 километра от мястото на пуска. Без бомбардировачът да навлиза в зоната за поразяване на украинската противовъздушна защита.
Като характерен прийом - нанасянето на бомбови удари от отдалеченост с потреблението на управляеми авиобомби беше обвързвано с няколко тежки произшествия за съветската страна заради механически проблеми със съответните муниции или слаба подготовка на летателния състав.
През март, вследствие на техническа нередовност на борда на бомбардировач Су 34, на една от улиците в Донецк падна корпуса на невзривена авиобомба ФАБ 500 М62, а блокът за ръководство се оказа в покрайнините на града.
Най-драматичен беше казусът, когато в края на април Су 34 извърши несполучлив пуск на планиращи КАБ 500 в региона на Белгопрод. В резултат една от тях вместо да поеме курс към цели на украинска територия се взриви в центъра на града, а друга без да се взривява унищожи част от многоетажна постройка и образува бездънен кратер, от където беше изровена едвам след няколко дни.
Според Роман Свитан, при случая с извършената от украинските зенитно ракетни войски засада на 13-и май, авиационната група включвала най-съвременния съветски бомбардировач Су-34 с до 10 управляеми авиобомби КАБ 500. (Но огромната височина за бомбомятане на която лети давала опция той да бъде оголен и наблюдаван от радиолокационни средства на Противовъздушна отбрана на Украйна и в въздържан режим).
В ешелон 5000 метра под него летели два вертолета Ми-8 със системи за радиоелектронна битка излъчващи непрекъснато за заслепяване на радиолокационните средства на съперника. Освен това те имитирали лъжливи цели и осигурявали антизенитно прикрите на бомбардировача. Но това още веднъж давало опция те да бъдат разкрити и следени и при въздържан режим на работа на украинските радиолокационни средства.
За общо прикритие, над бомбардировача летял многоцелеви изтребител Су 35 – най-съвременния военен аероплан в съветските Военновъздушни сили. Със задача да реализира прехват на изстреляни против групировката зенитни ракети или да встъпи във въздушен пердах в случай че нападат изтребители на съперника.
Поради това, че неведнъж съветските Военновъздушни сили ползвали този прийом шаблонно от една авиобаза и по едни и същи направления, Противовъздушна отбрана на Украйна сполучливо и прикрито разположили зенитно-ракетно поделение наоколо до границата с Руската Федерация, по този начин, че съветската авиационна група да попадне в неговата зона за поразяване сега, когато се приготвя за бомбомятане.
В режим „ засада “, без включването на радиолокационните средства в деен режим било изчакано авиационната група да навлезе в зоната за пуск на зенитните ракети и едвам тогава била включени станцията за ръководство на зенитния комплекс, като с четири ракети авиационната група била унищожена. Без нито един от водачите да успее да катапултира.
Половин час по-късно бил задействан още един съветски вертолет Ми-8 с група за търсене и избавяне, която по годния за такива случаи протокол следвало от същия регион да изтегля вероятно катапултирали се и оживели водачи. Този вертолет също бил погубен със зенитна ракета.
Виктор Кевлюк – офицер от запаса, специалист в Украинския център за отбранителни тактики също в изявление за радио NV преглежда тази победа под различен ъгъл:
„ Загубата на пет бойни авиационни комплекса за един ден и в един регион свидетелства за извършена в приграничната зона на Черниговска област засада със зенитно-ракетни средства. Тази победа обаче е значима и в различен аспект. По данни на Генерален щаб на украинските въоръжени сили от началото на войната врагът е изгубил общо 308 бойни самолета и 294 вертолета. Това значи загубата и на 550-600 водачи и техници-летателен състав във вертолетната авиация.
И в тази ситуация не е значимо единствено това, че тяхната подготовка е обвързвана с големи разноски и време. По-важното е, че натовареността на оставащите в строя нараства доста. Понастоящем съветската авиация работи с висока интензивност на всички съществени посоки. А това е обвързвано със обилни физически и душевен натоварвания за персоналния състав.
При засадата в региона на Брянск са починали седем бойни водачи и още двама борови техници от екипажите на ветролетите Ми-8. А защото един от вертолетите е бил Ми-8 МТПР 1, последна и неповторима трансформация за подавяне на зенитната защита на съперника, починали са и висококвалифицираните офицери, ръководещи средствата за радиоелектронна битка на борда.
Това, че при избрани епизоди екипажи и летателна техника не се завръщат след осъществяването на бойни полети работи извънредно деморализиращо на летателния и на техническия състав.
Ефективността при осъществяването на бойните задания от бомбардировачите спада тъй като постоянно „ не намират задачите “. А летците от изтребителната и от вертолетните съединения концентрират своето внимание основно за разкриването на пускове на зенитни ракети или на неподавени зенитни средства. В непрекъсната подготвеност на първо място да изпълнят противоракетен маньовър.
Загубата на летци е мъчителна и за това, че качествата и подготовката на летателния състав от запаса са лимитирани. Пример в това отношение е случаят в град Ейск, при който мобилизиран подполковник съумя, незабавно след политане да се вреже със своя Су 34 в единствената девететажна постройка в града. А също и фактът, че измежду починалите или пленени водачи, наети в частната военна компания „ Вагнер “ има освен полковници, само че и един генерал-майор – само че не на командна служба, а като редови водач на Су 25.
Неотдавна корпорацията RАDND разгласява данни за цената на образованието на летци в Съединени американски щати според от вида авиационна техника:
- За изтребителя F16 – към 5.6 милиона долара;
- За изтребителя F35А – към 10.1 милиона долара;
- За изтребителя F22 – към 10.9 милиона долара;
- За щурмовика А10 – към 5.9 милиона долара;
- За стратегическия бомбардировач В 2 „ Спирит “– към 9.6 милиона $, отбелязва Виктор Кевлюк.
Според Роман Свитан, с изключение на руските С-300, украинските сили за Противовъздушна отбрана разполагат с още няколко натовски системи, които биха могли сполучливо да проведат засадата в региона на Брянск. Към тях се отнасят:
Зенитно-ракетният комплекс „ Хоук “
Норвежко-американският зенитен комплекс NASAMS
Германският комплекс IRIS - T
И американският зенитно и противоракетен комплекс MIM 104 „ Пейтриът “.
По подобен метод, обобщава Роман Свитан, на 13-и май украинските противовъздушни сили означиха историческа победа, и то в небето на Русия, над региона на Брянск.
Особено внимание съгласно него заслужава обстоятелството, че един от свалените вертолети е бил неповторимата и единствено в обособени бройки трансформация Ми-8 МТПР 1, с последна разработка инсталация за подавяне на зенитно-ракетната защита на съперника.
Съгласно експортния контракт за доставки в Китай, цената на един сериен Су-35 била 104 милиона $. Следователно в този пердах е била унищожена техника на стойност не по-малко от 200 милиона $.
За финален път сходни загуби съветската авиация понесе на 30-и юни 1970 година Когато в границите на израелската интервенция „ Римон-20 “, над долината Бекаа за един ден бяха свалени четири руски Миг-21, а един бе развален, без загуби от израелска страна, отбелязва в умозаключение Роман Свитан.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ