Експерт: Опитът от Сирия показва как ще действа Русия в Украйна
Руската войска работи в Украйна тъкмо както в Сирия, установи експертката по сигурността Хана Ноте в изявление за " Дойче веле ".
Подходът е подобен и това може да помогне да се плануват идващите стъпки в Украйна.
Дъждовни води: Вие установихте основни прилики сред военната акция на Русия в Сирия и това, което тя прави в този момент в Украйна. Кои са паралелите?
Хана Ноте: Има пет паралела. Първият от тях е, че Русия води етапна война, т.е. организира военните дейности в обособени етапи. Вторият е тактиката за блокада на градове и бомбардировки на обсадените територии, третия - основаването на така наречен филантропични коридори, които би трябвало да бъдат възприемани с несъмнено съмнение. Следващият паралел е обвързван с потреблението на задгранични бойци: Русия упреква Украйна, че притегля чужденци, каквото самата тя има намерение да прави. Оттам нататък другите паралели са дезинформацията и потреблението на цивилни лица като живи щитове.
Въпреки паралелите обаче, би трябвало да имаме поради кардиналните разлики сред военните цели и мащабите на военните интервенции в Сирия и в Украйна. Мисля, че залозите за Русия са напълно разнообразни.
Дъждовни води: Какво тъкмо съставлява етапната война?
Хана Ноте: В Сирия видяхме, че съветските военни, застанали на страната на режима на Асад, в другите стадии на войната спираха бойните си дейности в избрани райони, с цел да се съсредоточат върху други. Така да вземем за пример при започване на 2017-а година те сътвориха така наречен зони за деескалация в западните елементи на Сирия, което освободи запаси и разреши на държавното управление на Асад да завземе територии на изток. Както и да се прегрупира и възвърне ресурсите си. След това през 2018-а година сирийската войска, подкрепена от Русия, се завърна и завладя тези зони за деескалация. Изключение е Идлиб, който и до през днешния ден остава отвън контрола на сирийското държавно управление.
В Украйна пък Русия разгласи, че първата фаза от специфичната военна интервенция е завършила, и че в този момент ще концентрира върху " освобождението " на Донбас. И в действителност, последва евакуиране на съветските елементи от покрайнините на Киев и от Северна Украйна.
Обръщам внимание на този паралел не толкоз заради това, че предвиждам същата поредност и поетапност - приканвам да не се демонстрира несъразмерен оптимизъм единствено тъй като руснаците споделят, че в този момент ще се концентрират върху Донбас. Не можем безусловно да считаме, че боевете в останалата част на страната са завършили.
Дъждовни води: Опитите да се изградят филантропични коридори, по които жителите да изоставен обсадените региони, изключително в Мариупол, се проваляха неведнъж. Каква е съветската тактика в това отношение?
Хана Ноте: За страдание сирийският казус демонстрира, че към тези коридори би трябвало да се подхожда доста внимателно по няколко аргументи. Добър образец за това е обсадата на Алепо от 2016-а година, която продължи повече от шест месеца. Русия отвори филантропични коридори, само че локалните хора не им имаха вяра изключително - защото нямаше интернационален мониторинг, те избраха да не напущат града. Оттам нататък обаче съветската войска се отнасяше към хората, които са останали, като към цели - щом не са отпътували, въпреки че са можели, значи са терористи. Опасността е там, че сходни схеми могат да се видят и в Украйна.
Дъждовни води: Що се отнася до потреблението на чужденци в този боен спор - по какъв начин върви набирането на сирийци от страна на съветската аримя?
Хана Ноте: Картината не е еднопосочна. Наскоро бях стигнала до извода, че наборът на доброволци буксува, въпреки Русия да разгласи, че те са 16 000, главно от Сирия. Но напредване на сирийци към Украйна съвсем не бе видяно - както означиха и представители на Пентагона. След това пък бе казано, че управленията на така наречен ДНР и ЛНР щели да пазят земите си независимо - с други думи излезе, че концепцията с чужденците е отхвърлена.
Но в последните дни бе обявено, че стотици сирийци са стигнали до територията на Русия - евентуално с цел да преминат базова военна подготовка. Те скоро биха могли да стигнат и до Украйна, откъдето следва, че наборът на доброволци евентуално набира скорост. Предполагам, че Русия изпитва недостиг на жива мощ и има потребност от сирийските наемници, само че в същото време се колебая, че това безусловно ще помогне на Русия да промени хода на военната акция, защото броят на новобранците няма да бъде задоволителен.
Дъждовни води: Съществуват опасения, че съветските военни могат да прибегнат към химически оръжия. При какви условия би могло да се случи това съгласно Вас?
Хана Ноте: Нека стартира с това, че прагът за потреблението на химическо оръжие във военни спорове бе снижен доста в границите на войната в Сирия - тъй като даже откакто Сирия разгласи, че е унищожила своите ресурси от химически оръжия, станахме очевидци на многократното им потребление.
Но дали Русия би употребила сходно оръжие в Украйна? В случая не става въпрос единствено за това дали Русия се опасява от следствията и от това дали ще ѝ бъде потърсена отговорност - събития като клането в Буча демонстрират, че Русия не е изключително обезпокоена от това, че интернационалната общественост може да я упрекна в осъществяването на зверства.
Въпросът е и в това дали потреблението на химическо оръжие ще бъде потребно от тяхна позиция и дали ще бъде дейно във боен спор. Навремето държавното управление на Асад използваше химическо оръжие в тясна връзка с водените нормални бойни дейности, т.е. то бе тактически и оперативно обвързвано с задачите на военните дейности и служеше за групово наказване на популацията в регионите, следени от опозицията, дружно с обсадите и потреблението на принуждение.
Що се отнася до Украйна, би трябвало на първо време да се запитаме дали към този момент се води война за безсилие: редица специалисти биха дали отговор утвърдително. При този тип война се усилва степента на принуждение по отношение на цивилното население - и може да се стигне до извода, че има смисъл от потреблението на химическо оръжие. Но даже Русия да не употребява химическо оръжие в Украйна, на Кремъл му е преференциално да твърди непрекъснато, че Украйна готвела такова нахлуване.
На първо място, тъй като по този начин се внушава на личното население, че опасността от оръжия за всеобщо заличаване в действителност идва от Украйна, а не от Русия. В допълнение това се подхваща и от феновете на тайни теории на Запад, които стартират да сеят подозрения. Това е комфортен инструмент за Русия, а и не излиза скъпо.
*Хана Ноте работи в Центъра за разоръжаване и неразпространение на оръжия във Виена, специалистка по тематиките за сигурността и контрола на въоръжението с акцент върху Русия и Близкия изток.
Подходът е подобен и това може да помогне да се плануват идващите стъпки в Украйна.
Дъждовни води: Вие установихте основни прилики сред военната акция на Русия в Сирия и това, което тя прави в този момент в Украйна. Кои са паралелите?
Хана Ноте: Има пет паралела. Първият от тях е, че Русия води етапна война, т.е. организира военните дейности в обособени етапи. Вторият е тактиката за блокада на градове и бомбардировки на обсадените територии, третия - основаването на така наречен филантропични коридори, които би трябвало да бъдат възприемани с несъмнено съмнение. Следващият паралел е обвързван с потреблението на задгранични бойци: Русия упреква Украйна, че притегля чужденци, каквото самата тя има намерение да прави. Оттам нататък другите паралели са дезинформацията и потреблението на цивилни лица като живи щитове.
Въпреки паралелите обаче, би трябвало да имаме поради кардиналните разлики сред военните цели и мащабите на военните интервенции в Сирия и в Украйна. Мисля, че залозите за Русия са напълно разнообразни.
Дъждовни води: Какво тъкмо съставлява етапната война?
Хана Ноте: В Сирия видяхме, че съветските военни, застанали на страната на режима на Асад, в другите стадии на войната спираха бойните си дейности в избрани райони, с цел да се съсредоточат върху други. Така да вземем за пример при започване на 2017-а година те сътвориха така наречен зони за деескалация в западните елементи на Сирия, което освободи запаси и разреши на държавното управление на Асад да завземе територии на изток. Както и да се прегрупира и възвърне ресурсите си. След това през 2018-а година сирийската войска, подкрепена от Русия, се завърна и завладя тези зони за деескалация. Изключение е Идлиб, който и до през днешния ден остава отвън контрола на сирийското държавно управление.
В Украйна пък Русия разгласи, че първата фаза от специфичната военна интервенция е завършила, и че в този момент ще концентрира върху " освобождението " на Донбас. И в действителност, последва евакуиране на съветските елементи от покрайнините на Киев и от Северна Украйна.
Обръщам внимание на този паралел не толкоз заради това, че предвиждам същата поредност и поетапност - приканвам да не се демонстрира несъразмерен оптимизъм единствено тъй като руснаците споделят, че в този момент ще се концентрират върху Донбас. Не можем безусловно да считаме, че боевете в останалата част на страната са завършили.
Дъждовни води: Опитите да се изградят филантропични коридори, по които жителите да изоставен обсадените региони, изключително в Мариупол, се проваляха неведнъж. Каква е съветската тактика в това отношение?
Хана Ноте: За страдание сирийският казус демонстрира, че към тези коридори би трябвало да се подхожда доста внимателно по няколко аргументи. Добър образец за това е обсадата на Алепо от 2016-а година, която продължи повече от шест месеца. Русия отвори филантропични коридори, само че локалните хора не им имаха вяра изключително - защото нямаше интернационален мониторинг, те избраха да не напущат града. Оттам нататък обаче съветската войска се отнасяше към хората, които са останали, като към цели - щом не са отпътували, въпреки че са можели, значи са терористи. Опасността е там, че сходни схеми могат да се видят и в Украйна.
Дъждовни води: Що се отнася до потреблението на чужденци в този боен спор - по какъв начин върви набирането на сирийци от страна на съветската аримя?
Хана Ноте: Картината не е еднопосочна. Наскоро бях стигнала до извода, че наборът на доброволци буксува, въпреки Русия да разгласи, че те са 16 000, главно от Сирия. Но напредване на сирийци към Украйна съвсем не бе видяно - както означиха и представители на Пентагона. След това пък бе казано, че управленията на така наречен ДНР и ЛНР щели да пазят земите си независимо - с други думи излезе, че концепцията с чужденците е отхвърлена.
Но в последните дни бе обявено, че стотици сирийци са стигнали до територията на Русия - евентуално с цел да преминат базова военна подготовка. Те скоро биха могли да стигнат и до Украйна, откъдето следва, че наборът на доброволци евентуално набира скорост. Предполагам, че Русия изпитва недостиг на жива мощ и има потребност от сирийските наемници, само че в същото време се колебая, че това безусловно ще помогне на Русия да промени хода на военната акция, защото броят на новобранците няма да бъде задоволителен.
Дъждовни води: Съществуват опасения, че съветските военни могат да прибегнат към химически оръжия. При какви условия би могло да се случи това съгласно Вас?
Хана Ноте: Нека стартира с това, че прагът за потреблението на химическо оръжие във военни спорове бе снижен доста в границите на войната в Сирия - тъй като даже откакто Сирия разгласи, че е унищожила своите ресурси от химически оръжия, станахме очевидци на многократното им потребление.
Но дали Русия би употребила сходно оръжие в Украйна? В случая не става въпрос единствено за това дали Русия се опасява от следствията и от това дали ще ѝ бъде потърсена отговорност - събития като клането в Буча демонстрират, че Русия не е изключително обезпокоена от това, че интернационалната общественост може да я упрекна в осъществяването на зверства.
Въпросът е и в това дали потреблението на химическо оръжие ще бъде потребно от тяхна позиция и дали ще бъде дейно във боен спор. Навремето държавното управление на Асад използваше химическо оръжие в тясна връзка с водените нормални бойни дейности, т.е. то бе тактически и оперативно обвързвано с задачите на военните дейности и служеше за групово наказване на популацията в регионите, следени от опозицията, дружно с обсадите и потреблението на принуждение.
Що се отнася до Украйна, би трябвало на първо време да се запитаме дали към този момент се води война за безсилие: редица специалисти биха дали отговор утвърдително. При този тип война се усилва степента на принуждение по отношение на цивилното население - и може да се стигне до извода, че има смисъл от потреблението на химическо оръжие. Но даже Русия да не употребява химическо оръжие в Украйна, на Кремъл му е преференциално да твърди непрекъснато, че Украйна готвела такова нахлуване.
На първо място, тъй като по този начин се внушава на личното население, че опасността от оръжия за всеобщо заличаване в действителност идва от Украйна, а не от Русия. В допълнение това се подхваща и от феновете на тайни теории на Запад, които стартират да сеят подозрения. Това е комфортен инструмент за Русия, а и не излиза скъпо.
*Хана Ноте работи в Центъра за разоръжаване и неразпространение на оръжия във Виена, специалистка по тематиките за сигурността и контрола на въоръжението с акцент върху Русия и Близкия изток.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ