Залезът на крайнодесните в Украйна. Защо руската теза за войната не издържа
Русия стартира войната в Украйна с обяснението, че желае да "денацифицира " държавното управление в Киев поради осъществен от него геноцид в Донбас. Фактите, известни още преди началото на нашествието, обаче не са на страната на Кремъл.
"Шайка наркомани и неонацисти ". Така съветският президент Владимир Путин разказа украинското държавно управление в първия ден от войната, чиято съществена цел на Украйна.
Оттогава мина повече от месец, в който проруските представители в Европа неведнъж повтаряха тезата, че военната експанзия на Москва е била провокирана от крайнодясното ръководство в Киев, което в продължение на 8 години е подложило доста хора на "геноцид ".
Става въпрос за популацията на източния район Донбас, който от 2014 година насам е високомерен от въоръжени проруски сепаратисти, контролиращи двете самопровъзгласили се "народни републики " Донецк и Луганск . Именно формалното предшестваше нахлуването на съветската войска в Украйна от три страни на 24 февруари .
Достоверността на изказванието за "геноцида ", подхванат от "неонацисткото " ръководство в Киев, обаче наподобява прекомерно противоречива освен поради еврейския генезис на президента Володимир Зеленски , опустошителните опустошения в жилищни зони и убийствата на цивилни, редовно осъществявани от съветската войска.
Преглед на известните още преди войната обстоятелства демонстрира, че в Украйна фактически съществуват крайнодесни групировки, само че в своя апогея те са имали поддръжка от към 10% от гласоподавателите, не са определяли политиката на страната, а в последните 8 години трайно губят известност до едвам 2% на последните избори.
Трагедията на 2 май 2014 година
Основното събитие, което непроменяемо се напомня в проруския разказ през последния месец, е нещастието в Одеса от 2 май 2014 година Тогава към 50 души починаха по време на кървави конфликти сред проукраински и проруски стачкуващи. Кулминацията в тях беше запалването на емблематичната постройка на локалния Дом на профсъюзите – някогашна комунистическа партийна централа.
В последвалия пожар починаха десетки хора, пробвали да се скрият в постройката от безредиците. Ужасяващи фрагменти демонстрираха по какъв начин някои даже скачат от прозорците.
Това трагично събитие непроменяемо се напомня от покровителите на съветската теза за войната в Украйна поради практиката на нацистите на Източния фронт да затварят локални хора в църкви и да ги палят живи. Сравнението явно се прави поради наличието на крайнодесни украински деятели по време на сблсъсъците в Одеса, които са упреквани за запалването на профсъюзния дом.
Но отговорът на въпроса по какъв начин стартира всичко не е толкоз еднопосочен. Сблъсъците стават седмица преди провеждането на така наречен " референдуми " за самостоятелност на Донецк и Луганск – интервал, в който опълчването сред покровителите на единството на Украйна и проруските сепаратисти се намира в своята върхова точка.
По разкази на локални очевидци същата заран на гарата в Одеса стартират да идват хора с Георгиевски ленти – знак, употребен от властта в Москва за отдаване на респект към жертвите на Великата отечествена война против нацистите. Част от тези хора са въоръжени, описват локални пред.
Веднага след нещастието в Одеса е образувана " Група 2 май ", в която се включват публицисти, специалисти и деятели от двете враждуващи страни, с цел да открият първопричината за съдбовните вълнения. Групата се сплотява към главното умозаключение, че нещастието е провокирана от провокация , която е излязла от надзор, в това число и поради бездействието на локалната полиция.
На 2 май 2014 година пред профсъюзния дом се разполага палатков лагер на проруските стачкуващи. Същия ден в града има футболен мач и през центъра минава шествие, в което, наред с елементарните последователи, има и крайнодесни футболни хулигани. Участниците в него доста превъзхождат по брой поддръжниците на сепаратистите, които все пак ги предизвикат с мятане на камъни. Не след дълго проехтяват и първите изстрели , след които обстановката ескалира неконтролируемо.
Тази последователност се удостоверява и от на Организацията за сигурност и съдействие в Европа ( ОССЕ ). В него се загатва, че "около 400 футболни почитатели от футболните тимове "Черноморец " (Одеса) и "Металист " (Харков) " са провели "митинг в отбрана на единството на Украйна на към 600 метра от съперниците на държавното управление ". Наблюдателите разказват "около 100 деятели в поддръжка на единството в камуфлаж, с тояги и щитове ".
Кои са украинските крайнодесни
Безспорният емблематичен знак на крайнодесните украински придвижвания в последните 8 години е подразделението " Азов ", което при започване на спора се представяше като батальон.
Той е основан през 2014 година в Бердянск , кръстен на Азовско море, където се намира градът, и е неразрешен в Русия. Първоначално е доброволчески отряд, който се включва в сраженията в Донбас и играе поддържаща роля за отвоюването на Мариупол от украинските сили (през 2014 година Мариупол е високомерен за малко от проруските сепаратисти, а след това е върнат под украински контрол).
Именно този пристанищен град, който сега е подложен на блокада и съвсем цялостно заличаване от съветската войска, е база на "Азов " – конструкция, която към този момент е част от Националната армия към украинското Министерство на вътрешните работи. Присъствието на това поделение в града беше употребявано като пояснение от съветския външен министър Сергей Лавров за по-рано през март.
"През 2014 година този батальон в действителност имаше крайнодесен генезис, създателите му бяха крайнодесни расисти ", разяснява Андреас Умланд от Стокхолмския център за източноевропейски проучвания пред Агенция Франс Прес с уточнението, че от този момент насам това поделение е било "деидеологизирано ", с цел да се трансформира в постоянна бойна единица.
Според него присъединяващите се сега към "Азов " доброволци са привлечени не от неонацистка идеология, а от "репутацията на изключително тежка бойна единица ", която сполучливо се опълчва на неведнъж превъзхождащите я съветски сили.
"Азов " има противоречива известност освен поради недвусмислено заявяваните крайнодесни политически убеждения от негови членове през годините, само че и поради символиката, с която е прочут. Гербът на "Азов " е съвсем идентично копие на езическия знак " вълча кука " (Wolfsangel), употребен от нацистката SS дивизия "Das Reich ".
Официалното пояснение на членовете на украинското поделение е, че гербът им в действителност изобразява стилизираните латински букви "N " и "I " като редуциране за "национална концепция ".
Изследователят от Центъра за правата на индивида в Киев ZMINA Вячеслав Лихачов е на мнение, че в наши дни това поделение действа като доста други украински полкове, "но с по-добър пиар ". Към момента числеността на подразделението е към 2000 до 3000 души, само че съгласно разнообразни източници ядротото му, което провежда защитата на Мариупол, е от към 1500-1600 бойци.
Някои от първите представители на "Азов " произлизат от друга неразрешена в Русия организация – така наречен " Десен бранш ". Той стана прочут около присъединяване си в митингите в киевския Майдан , почнали в края на 2013 година с вълнения с полицията и довели до бягството на някогашния проруски президент на страната Виктор Янукович .
Друг доброволчески батальон, основан през 2014 година, с цел да подкрепя украинските сили в спора в Донбас, е " Айдар ". Заедно с "Азов " и "Десен бранш ", той е постоянно е упрекван от Русия в разнообразни закононарушения против популацията на Донецк и Луганск като убийства, отвличания, мъчения.
Още през август 2014 година "Амнести Интернешънъл " прикани властта в Киев да вкара ред измежду доброволческите си батальони. Година по-късно правозащитната организация наново уточни в собствен отчет, че освен проруските сепаратисти, само че и украинските сили са изтезавали арестувани.
"За страдание това не е някакво ново събитие в Украйна. От 10 години насам следим по какъв начин полицията се отнася към арестуваните. Тя ги подлага на систематични изтезания и съвсем няма служител на реда, който да е понесъл отговорност за действията си ", споделя през 2015 година пред Дойче веле Татяна Мазур , ръководителка на украинския клон на "Амнести Интернешънъл ".
Какво е въздействието им в Украйна
За да бъде направена съответна преценка до каква степен са законни употребените от проруския разказ доводи за "неонацистко " ръководство на Украйна, не би трябвало да се подценяват данните за политическото присъединяване на крайнодесните в страната. Тема, която поддръжниците на формалната позиция на Москва нормално пропущат.
Освен поделение към украинската Национална армия, "Азов " включва и политическата партия " Национален корпус ". На последните президентски избори в страната през 2019 година, извоювани от сегашния държавен глава Володимир Зеленски, всички локални националистически обединения издигнаха общ претендент, който завоюва едвам 1,6% поддръжка .
Същата година имаше и парламентарен избор, на който "Национален корпус " и "Десен бранш " се сплотиха в листата на радикалната дясна партия " Свобода ", която обаче събра едвам 2,15% от гласовете и даже не съумя да влезе във Върховната Рада.
Ниските резултати на крайнодесните в действителност бележат наклонност. През 2012 година "Свобода " печели 10,44% от гласовете. На изключителните избори през 2014 година резултатът на партията понижава до 6,4%, с цел да спадне до 2,15% през 2019 година На този декор някогашният водач на "Десен бранш " Дмитро Ярош губи депутатското си място, извоювано след митингите на Майдана.
Преподавателката от френския университет "Париж Нантер " Анна Колин Лебедев обобщава наклонността на повсеместен "упадък " на украинските ултранационалистически политически сили с събитието, че "мекият шовинизъм става мейнстрийм след съветската офанзива " през 2014 година
Има ли данни за геноцид в Донбас
Твърденията за осъществен от украинските сили геноцид в Донбас постоянно се съпровождат от данни за броя на убитите. Макар да са публично приети от разнообразни интернационалните организации, те в действителност включват и бойци, починали по време на 8-годишния спор, а освен цивилно население.
По данни на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за човешките права общо починалите по време на военните дейности в Източна Украйна надвишават 13 000 души . Цивилните жертви обаче са доста по-малко – най-малко 3350 съгласно на Организация на обединените нации и минимум 3000 съгласно на Международния углавен съд, представени от.
Данните сочат, че над 2000 от тези жертви са починали преди оповестяването на примирието, подписано в Минск през февруари 2015 година Това пресмятане включва и 298-те жертви от на малайзийските авиолинии. От данните ясно се вижда, че в интервала сред 2016 година и 2021 година цивилните жертви в района понижават фрапантно, отбелязва и българският уебсайт.
По този мотив някогашната наблюдателка на ОССЕ в Луганск Дамянка Панталеева разяснява неотдавна пред, че изрично няма доказателства рускоговорящото население в Донбас да е било подложено на геноцид от Киев, както твърди Кремъл.
"Знам, че звучи грубо, само че това е ниско натоварен спор ", обобщава тя пред Свободна Европа с уточнението, че "най-много цивилни жертви има от обстрели " от двете страни на контактната линия сред украинските сили и сепаратистите в Донбас.
Панталеева е някогашна служителка на Министерство на вътрешните работи с опит от задачата на Организация на обединените нации в Косово. През 2015 година кандидатства посредством българското външно министерство за задачата на ОССЕ в Донбас и е утвърдена. Прекарва към година в отцепения от сепаратистите Луганск .
По думите ѝ през този интервал никой от сътрудниците ѝ наблюдаващи не е получавал информация за осъществяван геноцид, въпреки че доста техни инспекции са били възпрепятствани както от сепаратистите, по този начин и от украинските сили.
"Ние сме имали конференции, срещи, ходили сме на инспекции на бази, където ни позволен. И едните не са ни давали достъп до някои места, и другите не са ни давали. И от двете страни сме срещали спънки и сме ги описвали в отчетите си. Друго няма какво да създадем. "
Панталеева акцентира, че броят на убитите цивилни в района внезапно е понижен след сключването на Минските мирни съглашения през 2015 година и одобряването на ролята на интернационалните наблюдаващи, които в първите месеци от спора са били доста малко и даже се е случвало да бъдат отвличани от сепаратистите.
Друго разминаване с тезите на Кремъл проличава в самата формулировка на понятието "геноцид " – закононарушение, ориентирано към унищожаването на "национална, етническа, расова или религиозна група като такава ". Русия в никакъв случай не е уточнявала коя точно е групата, която украинските "неонацисти " са желали да унищожат като такава.
"Шайка наркомани и неонацисти ". Така съветският президент Владимир Путин разказа украинското държавно управление в първия ден от войната, чиято съществена цел на Украйна.
Оттогава мина повече от месец, в който проруските представители в Европа неведнъж повтаряха тезата, че военната експанзия на Москва е била провокирана от крайнодясното ръководство в Киев, което в продължение на 8 години е подложило доста хора на "геноцид ".
Става въпрос за популацията на източния район Донбас, който от 2014 година насам е високомерен от въоръжени проруски сепаратисти, контролиращи двете самопровъзгласили се "народни републики " Донецк и Луганск . Именно формалното предшестваше нахлуването на съветската войска в Украйна от три страни на 24 февруари .
Достоверността на изказванието за "геноцида ", подхванат от "неонацисткото " ръководство в Киев, обаче наподобява прекомерно противоречива освен поради еврейския генезис на президента Володимир Зеленски , опустошителните опустошения в жилищни зони и убийствата на цивилни, редовно осъществявани от съветската войска.
Преглед на известните още преди войната обстоятелства демонстрира, че в Украйна фактически съществуват крайнодесни групировки, само че в своя апогея те са имали поддръжка от към 10% от гласоподавателите, не са определяли политиката на страната, а в последните 8 години трайно губят известност до едвам 2% на последните избори.
Трагедията на 2 май 2014 година
Основното събитие, което непроменяемо се напомня в проруския разказ през последния месец, е нещастието в Одеса от 2 май 2014 година Тогава към 50 души починаха по време на кървави конфликти сред проукраински и проруски стачкуващи. Кулминацията в тях беше запалването на емблематичната постройка на локалния Дом на профсъюзите – някогашна комунистическа партийна централа.
В последвалия пожар починаха десетки хора, пробвали да се скрият в постройката от безредиците. Ужасяващи фрагменти демонстрираха по какъв начин някои даже скачат от прозорците.
Това трагично събитие непроменяемо се напомня от покровителите на съветската теза за войната в Украйна поради практиката на нацистите на Източния фронт да затварят локални хора в църкви и да ги палят живи. Сравнението явно се прави поради наличието на крайнодесни украински деятели по време на сблсъсъците в Одеса, които са упреквани за запалването на профсъюзния дом.
Но отговорът на въпроса по какъв начин стартира всичко не е толкоз еднопосочен. Сблъсъците стават седмица преди провеждането на така наречен " референдуми " за самостоятелност на Донецк и Луганск – интервал, в който опълчването сред покровителите на единството на Украйна и проруските сепаратисти се намира в своята върхова точка.
По разкази на локални очевидци същата заран на гарата в Одеса стартират да идват хора с Георгиевски ленти – знак, употребен от властта в Москва за отдаване на респект към жертвите на Великата отечествена война против нацистите. Част от тези хора са въоръжени, описват локални пред.
Веднага след нещастието в Одеса е образувана " Група 2 май ", в която се включват публицисти, специалисти и деятели от двете враждуващи страни, с цел да открият първопричината за съдбовните вълнения. Групата се сплотява към главното умозаключение, че нещастието е провокирана от провокация , която е излязла от надзор, в това число и поради бездействието на локалната полиция.
На 2 май 2014 година пред профсъюзния дом се разполага палатков лагер на проруските стачкуващи. Същия ден в града има футболен мач и през центъра минава шествие, в което, наред с елементарните последователи, има и крайнодесни футболни хулигани. Участниците в него доста превъзхождат по брой поддръжниците на сепаратистите, които все пак ги предизвикат с мятане на камъни. Не след дълго проехтяват и първите изстрели , след които обстановката ескалира неконтролируемо.
Тази последователност се удостоверява и от на Организацията за сигурност и съдействие в Европа ( ОССЕ ). В него се загатва, че "около 400 футболни почитатели от футболните тимове "Черноморец " (Одеса) и "Металист " (Харков) " са провели "митинг в отбрана на единството на Украйна на към 600 метра от съперниците на държавното управление ". Наблюдателите разказват "около 100 деятели в поддръжка на единството в камуфлаж, с тояги и щитове ".
Кои са украинските крайнодесни Безспорният емблематичен знак на крайнодесните украински придвижвания в последните 8 години е подразделението " Азов ", което при започване на спора се представяше като батальон.
Той е основан през 2014 година в Бердянск , кръстен на Азовско море, където се намира градът, и е неразрешен в Русия. Първоначално е доброволчески отряд, който се включва в сраженията в Донбас и играе поддържаща роля за отвоюването на Мариупол от украинските сили (през 2014 година Мариупол е високомерен за малко от проруските сепаратисти, а след това е върнат под украински контрол).
Именно този пристанищен град, който сега е подложен на блокада и съвсем цялостно заличаване от съветската войска, е база на "Азов " – конструкция, която към този момент е част от Националната армия към украинското Министерство на вътрешните работи. Присъствието на това поделение в града беше употребявано като пояснение от съветския външен министър Сергей Лавров за по-рано през март.
"През 2014 година този батальон в действителност имаше крайнодесен генезис, създателите му бяха крайнодесни расисти ", разяснява Андреас Умланд от Стокхолмския център за източноевропейски проучвания пред Агенция Франс Прес с уточнението, че от този момент насам това поделение е било "деидеологизирано ", с цел да се трансформира в постоянна бойна единица.
Според него присъединяващите се сега към "Азов " доброволци са привлечени не от неонацистка идеология, а от "репутацията на изключително тежка бойна единица ", която сполучливо се опълчва на неведнъж превъзхождащите я съветски сили.
"Азов " има противоречива известност освен поради недвусмислено заявяваните крайнодесни политически убеждения от негови членове през годините, само че и поради символиката, с която е прочут. Гербът на "Азов " е съвсем идентично копие на езическия знак " вълча кука " (Wolfsangel), употребен от нацистката SS дивизия "Das Reich ".
Официалното пояснение на членовете на украинското поделение е, че гербът им в действителност изобразява стилизираните латински букви "N " и "I " като редуциране за "национална концепция ".
Изследователят от Центъра за правата на индивида в Киев ZMINA Вячеслав Лихачов е на мнение, че в наши дни това поделение действа като доста други украински полкове, "но с по-добър пиар ". Към момента числеността на подразделението е към 2000 до 3000 души, само че съгласно разнообразни източници ядротото му, което провежда защитата на Мариупол, е от към 1500-1600 бойци.
Някои от първите представители на "Азов " произлизат от друга неразрешена в Русия организация – така наречен " Десен бранш ". Той стана прочут около присъединяване си в митингите в киевския Майдан , почнали в края на 2013 година с вълнения с полицията и довели до бягството на някогашния проруски президент на страната Виктор Янукович .
Друг доброволчески батальон, основан през 2014 година, с цел да подкрепя украинските сили в спора в Донбас, е " Айдар ". Заедно с "Азов " и "Десен бранш ", той е постоянно е упрекван от Русия в разнообразни закононарушения против популацията на Донецк и Луганск като убийства, отвличания, мъчения.
Още през август 2014 година "Амнести Интернешънъл " прикани властта в Киев да вкара ред измежду доброволческите си батальони. Година по-късно правозащитната организация наново уточни в собствен отчет, че освен проруските сепаратисти, само че и украинските сили са изтезавали арестувани.
"За страдание това не е някакво ново събитие в Украйна. От 10 години насам следим по какъв начин полицията се отнася към арестуваните. Тя ги подлага на систематични изтезания и съвсем няма служител на реда, който да е понесъл отговорност за действията си ", споделя през 2015 година пред Дойче веле Татяна Мазур , ръководителка на украинския клон на "Амнести Интернешънъл ".
Какво е въздействието им в Украйна
За да бъде направена съответна преценка до каква степен са законни употребените от проруския разказ доводи за "неонацистко " ръководство на Украйна, не би трябвало да се подценяват данните за политическото присъединяване на крайнодесните в страната. Тема, която поддръжниците на формалната позиция на Москва нормално пропущат.
Освен поделение към украинската Национална армия, "Азов " включва и политическата партия " Национален корпус ". На последните президентски избори в страната през 2019 година, извоювани от сегашния държавен глава Володимир Зеленски, всички локални националистически обединения издигнаха общ претендент, който завоюва едвам 1,6% поддръжка .
Същата година имаше и парламентарен избор, на който "Национален корпус " и "Десен бранш " се сплотиха в листата на радикалната дясна партия " Свобода ", която обаче събра едвам 2,15% от гласовете и даже не съумя да влезе във Върховната Рада.
Ниските резултати на крайнодесните в действителност бележат наклонност. През 2012 година "Свобода " печели 10,44% от гласовете. На изключителните избори през 2014 година резултатът на партията понижава до 6,4%, с цел да спадне до 2,15% през 2019 година На този декор някогашният водач на "Десен бранш " Дмитро Ярош губи депутатското си място, извоювано след митингите на Майдана.
Преподавателката от френския университет "Париж Нантер " Анна Колин Лебедев обобщава наклонността на повсеместен "упадък " на украинските ултранационалистически политически сили с събитието, че "мекият шовинизъм става мейнстрийм след съветската офанзива " през 2014 година
Има ли данни за геноцид в Донбас
Твърденията за осъществен от украинските сили геноцид в Донбас постоянно се съпровождат от данни за броя на убитите. Макар да са публично приети от разнообразни интернационалните организации, те в действителност включват и бойци, починали по време на 8-годишния спор, а освен цивилно население.
По данни на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за човешките права общо починалите по време на военните дейности в Източна Украйна надвишават 13 000 души . Цивилните жертви обаче са доста по-малко – най-малко 3350 съгласно на Организация на обединените нации и минимум 3000 съгласно на Международния углавен съд, представени от.
Данните сочат, че над 2000 от тези жертви са починали преди оповестяването на примирието, подписано в Минск през февруари 2015 година Това пресмятане включва и 298-те жертви от на малайзийските авиолинии. От данните ясно се вижда, че в интервала сред 2016 година и 2021 година цивилните жертви в района понижават фрапантно, отбелязва и българският уебсайт.
По този мотив някогашната наблюдателка на ОССЕ в Луганск Дамянка Панталеева разяснява неотдавна пред, че изрично няма доказателства рускоговорящото население в Донбас да е било подложено на геноцид от Киев, както твърди Кремъл.
"Знам, че звучи грубо, само че това е ниско натоварен спор ", обобщава тя пред Свободна Европа с уточнението, че "най-много цивилни жертви има от обстрели " от двете страни на контактната линия сред украинските сили и сепаратистите в Донбас.
Панталеева е някогашна служителка на Министерство на вътрешните работи с опит от задачата на Организация на обединените нации в Косово. През 2015 година кандидатства посредством българското външно министерство за задачата на ОССЕ в Донбас и е утвърдена. Прекарва към година в отцепения от сепаратистите Луганск .
По думите ѝ през този интервал никой от сътрудниците ѝ наблюдаващи не е получавал информация за осъществяван геноцид, въпреки че доста техни инспекции са били възпрепятствани както от сепаратистите, по този начин и от украинските сили.
"Ние сме имали конференции, срещи, ходили сме на инспекции на бази, където ни позволен. И едните не са ни давали достъп до някои места, и другите не са ни давали. И от двете страни сме срещали спънки и сме ги описвали в отчетите си. Друго няма какво да създадем. "
Панталеева акцентира, че броят на убитите цивилни в района внезапно е понижен след сключването на Минските мирни съглашения през 2015 година и одобряването на ролята на интернационалните наблюдаващи, които в първите месеци от спора са били доста малко и даже се е случвало да бъдат отвличани от сепаратистите.
Друго разминаване с тезите на Кремъл проличава в самата формулировка на понятието "геноцид " – закононарушение, ориентирано към унищожаването на "национална, етническа, расова или религиозна група като такава ". Русия в никакъв случай не е уточнявала коя точно е групата, която украинските "неонацисти " са желали да унищожат като такава.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ