Русия води имперска война в Украйна и с частичната мобилизация

Русия води имперска война в Украйна и с частичната готовност от през вчерашния ден Владимир Путин съобщи, че не желае да пусне това, което към този момент е отхапал от прилежащата страна. За всички е ясно, че има единствено един метод апетитното парче да се измъкне от устата на империя, настървила се за кръв.

Завръщането на империите в нашия район е извънредно неприятна вест за България. В модерната ни история нашата самостоятелност и суверенитет са се дефинирали главно по отношение на две от тях - Османската империя и (Съветска) Русия. Три са основните събития на българската съвременна самостоятелност: Освобождението, Съединението, с последвалия прелом и контрапреврат против княз Батенберг, и рухването на Берлинската стена през ноември 1989 година. Това са моментите, които бележат откъсването ни от прегръдките на някоя империя и опцията да водим независима политика.

22 септември 1908 година също е значима дата с това, че публично оповестената ни самостоятелност в последна сметка бива приета от всички " цивилизовани нации ". Една фотография илюстрира добре това самопризнание:

Деветима крале се събират в Лондон за погребението на Едуард VII. Цар Фердинанд е един от тях.Снимка: Ann Ronan Picture Library/picture alliance

На погребението на Едуард VII през 1910 година цар Фердинанд е запечатан като пълноправен член на фамилията на европейските суверени, наред с Джордж V и кайзер Вилхелм II. Липсва единствено един различен братовчед - руският император Николай II, само че образно не се усеща особена загуба, тъй като той толкоз наподобява на английския монарх, че все едно са близнаци.

Опасностите от империализма

Има две съществени рискове, свързани с империализма. Едната е да станеш жертва на някоя самозабравила се империя и Украйна е доста явен образец за това. Другата заплаха за една суверенна страна е сама да се самозабрави и да изпадне в имперски упоритости. България в исторически проект е изпитала на гърба си и двете рискове. Най-ярък образец за втората е злополучното българско решение от 1913 година да нападнем съдружниците Сърбия и Гърция, след като с Лондонския мир сме си били на процедура подсигурили територия по-голяма от заветната Санстефанска България. Имперското въодушевление ни е коствало скъпо - тази първа национална злополука е прекъснала възходящото до тогава развиване на страната и става тежка прочувствена контузия в националната памет.

По-често обаче сме ставали жертва на имперските упоритости на други държави и тук би трябвало да се признае, че след Освобождението главната имперска заплаха за нас е идвала от Русия, а по-късно от Съюз на съветските социалистически републики. При Александър III Русия на процедура се пробва да трансформира България в своя губерния: първо се суспендира Търновската Конституция, по-късно се прави русофилският прелом след Съединението. Невръстната българска страна някак устоява на този напън и това е голямо политическо знамение и мъжество, което придава великолепие на другояче много противоречивата фигура на Стамболов. През 1944 година знамение обаче не се случва и България де факто губи суверенитета си, като става част от руския блок. Събитията в Унгария от 1956 година и в Чехословакия от 1968 г. ясно демонстрират, че " националните демокрации "  в Източна Европа са със мощно " стеснен суверенитет ".

Имало е и други моменти, в които освен Русия е застрашавала българската самостоятелност: присъединението на България към Тристранния пакт през 1941 г. например е било под угрозата на голямата немска войска на брега на Дунава. Но въпреки всичко решението си е било наше и то е взето с огромна ненаситност измежду преобладаващата част от политическия хайлайф.

Имперските войни днес

Русия на Путин и Турция на Ердоган могат да бъдат избрани като отчасти мобилизирани империи. И двете водят сега имперски войни. Путин е зает главно в Украйна, само че има своите " замразени "  конфликти в Грузия и Молдова. Ердоган води война в Сирия, а посредством Азербайджан и в Армения. Империята по принцип е страна, която не признава суверенитета на избрани други страни и ги третира като свои сфери на въздействие - територии с към този момент упоменатия стеснен суверенитет. Империите не са измислени от Путин или Ердоган: колониална Европа, показана добре на фотографията нагоре, се е отнасяла към останалата част от света по имперски най-малко от индустриалната гражданска война до Втората международна война, а и малко след нея. Съединени американски щати по-късно поемат щафетата и също са се отнасяли имперски към елементи от света - особено към Латинска Америка. А и са злоупотребявали със силата си като при втората война в Ирак.

Но въпреки всичко след Втората международна война се появява и антиподът на империите - Европейският съюз. Това е политико-икономически съюз на суверенни страни, в който всеки влиза и излиза по лично предпочитание. Това е и главната разлика с империите: там желанието на сателитните единици няма стойност, изключително в случай че желаят да излязат или пък отхвърлят да влязат.

Европейският съюз е антиподът на империите.Снимка: Yves Herman/REUTERS

Путинова Русия намерено желае развалата на Европейски Съюз и напълно не е инцидентно, че нападателната ѝ война стартира поради желанието на Украйна да се причисли към Европейски Съюз. Естествено, в случай че Европа е раздробена на дребни страни, Русия ще е в доста мощна преговорна позиция по отношение на тях - ако те са дружно политически и стопански, ще бъде противоположното. Затова Европейски Съюз нервира Русия и тя вярно го разпознава като своята диаметралност.

България и Европейски Съюз в неоимперския свят

Империите към България - изключително Русия, само че и Турция - започват своите частични мобилизации и в действителност, и метафорически. Путин може и да загуби актуалната си имперска война скоропостижно, само че Русия надали ще излезе скоро от имперския си модус, най-малко до момента в който усеща зад тила си някаква поддръжка от Китай. Китай пък от своя страна е хвърлил око на Тайван и се ослушва по какъв начин ще се развие съветският гамбит в Украйна.

Както пеят Пинк Флойд в Get Your Filthy Hands Off My Desert, обстановката е " Брежнев взе Афганистан, Бегин взе Бейрут, Галтиери смъкна английското знаме... ". В свят, в който съседи те гледат сластно и се чудят каква бела да ти причинят, човек би трябвало да има ясни и кардинални другарства, както и да отстоява твърдо своята самостоятелност. От теоретична, концептуална, а и практична гледна точка само участието в Европейски Съюз, а и във военната конструкция НАТО, може да подсигурява самостоятелност и поддръжка за България, основана на общи полезности и правила. 

Независимостта и българската политика

Когато империите към нас стартират да надуват мускули, у българите сработват избрани рефлекси. Единият инстикт е да се закачим към някоя империя - обикновено в модерната ни история това е съветската, само че и във връзка с Третия Райх е било същото. В момента надлежно се появяват путинофилите, които намерено пропагандират " съюз със Съюз на съветските социалистически републики "  в актуален вид.

Другият инстикт е на бранителите на " нашия народен интерес ". Обикновено това са отново същите хора, които желаят окачане към някоя империя, само че не им е комфортно да си го кажат намерено. Основната им неточност е в това, че националният интерес се дефинира през кардинални другарства и задължения към сътрудници: без такива договорености, той просто не може да бъде предпазен в актуалния свят. В крайна сметка не сме остров в средата на Тихия океан, въпреки че и това не оказва помощ.

Даниел СмиловСнимка: BGNES

Има и вярващи в вълшебен формули, като " Винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия ". В последна сметка следвайки тази формула губим суверенитета си за 45 години след 1944 година Последният инстикт, който се задейства, е имперското подражаване - защо и ние да не сме империя?! Ако няма по отношение на кого, то най-малко по отношение на Северна Македония.

И четирите условни рефлекса са нездравословни за България и са ѝ причинявали големи вреди - но те и до през днешния ден могат да се видят в партии и политици, които даже застават отпред на страната. В свят, в който империите стават по-агресивни от естественото, България би трябвало да отстоява своята самостоятелност абсолютно като:

1) се грижи за здравината и устойчивостта на конституционната си народна власт и нейните институции. Суверенитетът не коства и пет пари, в случай че болшинството от хората са плебеи и подвластни на някакъв сатрап;

2) взе участие в съюзи, в които почитат демократичната ѝ вътрешна уредба и националния ѝ суверенитет;

3) взе участие в съюзи, в които може да се влезе и излезе непринудено.

И трите изброени детайла - конституционната народна власт и равноправно непринудено участие във военни и стопански съюзи - в момента ги имаме. Трябва просто да ги пазим, да ги развиваме и да способстваме за тяхната мощ и успеваемост. Защото те са единствените ни гаранти против щетенията на избрани империи.