ПОТРЕСАВАЩО ВИДЕО: Светилото проф. Христозова се гаври с майката на умрялата 14-годишна Даная пред СОС
Светилото в детската онкохематология проф. Искра Христозова от ИСУЛ е поела на кръстоносен поход против неправителствени организации от родители на дребни пациенти, изгубили живота си след подозрително качество на грижите в родни лечебни заведения. Проф. Христозова алармира за казуса в свое писмо до комисията на СОС, ръководена от Ваня Григорова. В него тя твърди, че членове на неправителствена организация подтикнали за завеждане на правосъдни каузи околните на умряли деца, като има подаден иск към ИСУЛ от порядъка на 200 000 лв..
На съвещанието на СОС от 05.02 фамозната докторка визира и случая Даная - 14-годишната хубавица, която умря през май 2023 година откакто удар в главата се оказа съдбовен за нея поради тежко хематологично заболяване.
На въпросното чуване Христозова брутално и безочливо твърди, че майката на момичето е отговорна за гибелта му. И по високомерен метод изкарва въпросната Ани надали не простиутка, защото имала " четири деца от четирима мъже ", което на всичко от горната страна е безспорна неистина.
Ето фрагмент от потресаващите думи на Христозова:
Представяме ви без редакторска интервенция и коментара за отвратителната преживелица на някогашната депутатка от Демократична България Кремена Кунева. Тя е съосновател и ръководител на фондация „ За положителното “ и основател на гражданското придвижване план #задоброто. Съосновател на фондация " Даная ":
„ Една нещастна майка, която загуби детето си, само че има някаква виновност за гибелта на това дете, тъй като... “
Професор Христозова, вие сте човек, нали? Жена?
Така ще ви нарека. Не доктор. Не професор.
Човек.
Защото единствено по този начин имам късмет да ви приказвам и аз... като човек.
Като човек, който стои до една майка, до момента в който тя плаче, свита на земята.
Като човек, който вижда по какъв начин една жена се разпада пред очите му, тъй като към този момент не знае какъв брой пъти би трябвало да почине, с цел да я оставят на мира.
Като човек, който най-малко половината на тази година и девет месеца се пробва да я убеди, че тя не е отговорна.
Не е отговорна, че е отишла тъкмо в тази болница.
Не е отговорна, че са били празници.
Не е отговорна, че не е поискала не второ, а трето мнение.
Не е отговорна, че не е написала оня пост във ФБ, след който министъра върна лекарите на работа, един ден по-рано.
Не е отговорна, че се е върнала да живее в България въобще.
Ани, която 612 дни, 14 688 часа, 881 280 минути се пита „ Можех ли да направя нещо? “
Ани, която не беше просто майка на Даная. Ани, която беше нейният щит, нейният боец, нейният дом.
Ани, която беше до нея във всяка тежка процедура, във всяко вливане, във всеки ден и всяка нощ на болежка. Поне досега, в който и я взеха и споделиха, че я вкарват в реанимация.
Ани, която през днешния ден плака.
Плака като куче.
Пак.
Кремена Кунева е потресена от думите на професорката
Защото вие, професор Христозова, решихте да извършите това.
„ Тя има вина… “
„ Тя не завела детето… “ (Завела го е. Два пъти в Пирогов и един в ИСУЛ)
„ Тя има четири деца от четирима мъже… “ (Тя има три деца и брачен партньор, който е татко на двете и е отгледал Даная)
„ Тя е нещастна майка “ (Да, нещастна е. Най-нещастната. Като всяка една майка изгубила детето си.)
Колко пъти би трябвало да я убиете, с цел да ви стигне?
Колко още?
Вие сте човек, професор Христозова.
Но оня ден, на това съвещание, сте се държали като нещо друго.
Онзи ден. Преди два ни, вие не сте изговорили просто думи.
Вие я бутнахте назад в бездната. И драснахте клечката. Да гори.
Аз също съм майка, проф. Христозова. И познавам Ани.
Бях с нея съвсем всеки божи ден в тези година и девет месеца.
Виждала съм я да се бори като никой различен.
Виждала съм я да крещи против несправедливостта.
Виждала съм я да се усмихва на децата си, до момента в който вътре в нея всичко гори.
Виждала съм я да избавя детски животи.
Виждала съм я да оказва помощ на дами като нея да намерят мощ да продължат.
Виждала съм я да трансформира закони.
Виждала съм я да се пробва да живее.
Да диша.
Днес вие, професор Христозова, направихте по този начин, че Ани отново да не може да диша.
Защото през днешния ден още веднъж ѝ казахте, че Даная е мъртва, само че не тъй като системата я съобщи.
Не тъй като лекарите я върнаха от незабавното с Нурофен.
Не тъй като нямаше медикаменти.
Не тъй като нямаше съответна реакция.
А тъй като Ани е отговорна.
Майката е отговорна.
Защо, професор Христозова?
Защо трябваше да извършите това?
Защо ви беше да заставате там – освен като доктор, освен като професор, а като човек, който има власт. И с тази власт да произнесете думи, които дълбаят, които не лекуват, а отварят рани. Смъртоносни рани, които аз не знам към този момент по какъв начин и с какво да мажа.
„ Една нещастна майка, която загуби детето си, само че има някаква виновност за гибелта на това дете, защото… “
Това не са просто думи. Това е присъда.
Произнесена не в правосъдна зала, не от арбитър, а от доктор, който би трябвало да знае какво тежат думите.
Това ли е вашата медицина?
Това ли е вашата човещина?
Ще ви кажа нещо.
Даная не беше дете на „ една майка с четири деца от четирима мъже “.
Даная беше дете на една от най-силните дами, които познавам.
И тази жена няма да бъде тъпкана повече.
Ще си го кажем ясно.
Ще го кажем толкоз пъти, колкото е нужно.
Ще го кажем пред всички, които мълчат.
Ани не е отговорна.
Даная не трябваше да умира.
Ние не сме против лекарите – ние сме за тези, които лекуват с професионализъм и достолепие, и против всичко, което ги принуждава да мълчат или да не помнят какво значи да бъдеш първо човек.
...
Изгледайте цялото съвещание на СОС в коментар. Там може би ще има отговор и на въпроса за някои „ обичани “ организации, които излезнаха със лист с още 51 майки на деца с онкологични болести, които ще напишат „ Мен не ме е боязън “, само че преди този момент ще ни пишат персонално, с молба да им помогнем, със боязън да не ги издадем. Ще разберете още доста.
Българска педиатрична асоциация, това по какъв начин ще го наречете? Може би още веднъж " офанзива ", " нечисти намерения ", нещо сходно? Пита ви една жена, която през 2019 година отличихте като " Личност съдействала за детското опазване на здравето в България ". Същата, която през днешния ден ви пита - а това по какъв начин ще го боядисаме? Стената рухна.
На съвещанието на СОС от 05.02 фамозната докторка визира и случая Даная - 14-годишната хубавица, която умря през май 2023 година откакто удар в главата се оказа съдбовен за нея поради тежко хематологично заболяване.
На въпросното чуване Христозова брутално и безочливо твърди, че майката на момичето е отговорна за гибелта му. И по високомерен метод изкарва въпросната Ани надали не простиутка, защото имала " четири деца от четирима мъже ", което на всичко от горната страна е безспорна неистина.
Ето фрагмент от потресаващите думи на Христозова:
Представяме ви без редакторска интервенция и коментара за отвратителната преживелица на някогашната депутатка от Демократична България Кремена Кунева. Тя е съосновател и ръководител на фондация „ За положителното “ и основател на гражданското придвижване план #задоброто. Съосновател на фондация " Даная ":
„ Една нещастна майка, която загуби детето си, само че има някаква виновност за гибелта на това дете, тъй като... “
Професор Христозова, вие сте човек, нали? Жена?
Така ще ви нарека. Не доктор. Не професор.
Човек.
Защото единствено по този начин имам късмет да ви приказвам и аз... като човек.
Като човек, който стои до една майка, до момента в който тя плаче, свита на земята.
Като човек, който вижда по какъв начин една жена се разпада пред очите му, тъй като към този момент не знае какъв брой пъти би трябвало да почине, с цел да я оставят на мира.
Като човек, който най-малко половината на тази година и девет месеца се пробва да я убеди, че тя не е отговорна.
Не е отговорна, че е отишла тъкмо в тази болница.
Не е отговорна, че са били празници.
Не е отговорна, че не е поискала не второ, а трето мнение.
Не е отговорна, че не е написала оня пост във ФБ, след който министъра върна лекарите на работа, един ден по-рано.
Не е отговорна, че се е върнала да живее в България въобще.
Ани, която 612 дни, 14 688 часа, 881 280 минути се пита „ Можех ли да направя нещо? “
Ани, която не беше просто майка на Даная. Ани, която беше нейният щит, нейният боец, нейният дом.
Ани, която беше до нея във всяка тежка процедура, във всяко вливане, във всеки ден и всяка нощ на болежка. Поне досега, в който и я взеха и споделиха, че я вкарват в реанимация.
Ани, която през днешния ден плака.
Плака като куче.
Пак.
Кремена Кунева е потресена от думите на професорката
Защото вие, професор Христозова, решихте да извършите това.
„ Тя има вина… “
„ Тя не завела детето… “ (Завела го е. Два пъти в Пирогов и един в ИСУЛ)
„ Тя има четири деца от четирима мъже… “ (Тя има три деца и брачен партньор, който е татко на двете и е отгледал Даная)
„ Тя е нещастна майка “ (Да, нещастна е. Най-нещастната. Като всяка една майка изгубила детето си.)
Колко пъти би трябвало да я убиете, с цел да ви стигне?
Колко още?
Вие сте човек, професор Христозова.
Но оня ден, на това съвещание, сте се държали като нещо друго.
Онзи ден. Преди два ни, вие не сте изговорили просто думи.
Вие я бутнахте назад в бездната. И драснахте клечката. Да гори.
Аз също съм майка, проф. Христозова. И познавам Ани.
Бях с нея съвсем всеки божи ден в тези година и девет месеца.
Виждала съм я да се бори като никой различен.
Виждала съм я да крещи против несправедливостта.
Виждала съм я да се усмихва на децата си, до момента в който вътре в нея всичко гори.
Виждала съм я да избавя детски животи.
Виждала съм я да оказва помощ на дами като нея да намерят мощ да продължат.
Виждала съм я да трансформира закони.
Виждала съм я да се пробва да живее.
Да диша.
Днес вие, професор Христозова, направихте по този начин, че Ани отново да не може да диша.
Защото през днешния ден още веднъж ѝ казахте, че Даная е мъртва, само че не тъй като системата я съобщи.
Не тъй като лекарите я върнаха от незабавното с Нурофен.
Не тъй като нямаше медикаменти.
Не тъй като нямаше съответна реакция.
А тъй като Ани е отговорна.
Майката е отговорна.
Защо, професор Христозова?
Защо трябваше да извършите това?
Защо ви беше да заставате там – освен като доктор, освен като професор, а като човек, който има власт. И с тази власт да произнесете думи, които дълбаят, които не лекуват, а отварят рани. Смъртоносни рани, които аз не знам към този момент по какъв начин и с какво да мажа.
„ Една нещастна майка, която загуби детето си, само че има някаква виновност за гибелта на това дете, защото… “
Това не са просто думи. Това е присъда.
Произнесена не в правосъдна зала, не от арбитър, а от доктор, който би трябвало да знае какво тежат думите.
Това ли е вашата медицина?
Това ли е вашата човещина?
Ще ви кажа нещо.
Даная не беше дете на „ една майка с четири деца от четирима мъже “.
Даная беше дете на една от най-силните дами, които познавам.
И тази жена няма да бъде тъпкана повече.
Ще си го кажем ясно.
Ще го кажем толкоз пъти, колкото е нужно.
Ще го кажем пред всички, които мълчат.
Ани не е отговорна.
Даная не трябваше да умира.
Ние не сме против лекарите – ние сме за тези, които лекуват с професионализъм и достолепие, и против всичко, което ги принуждава да мълчат или да не помнят какво значи да бъдеш първо човек.
...
Изгледайте цялото съвещание на СОС в коментар. Там може би ще има отговор и на въпроса за някои „ обичани “ организации, които излезнаха със лист с още 51 майки на деца с онкологични болести, които ще напишат „ Мен не ме е боязън “, само че преди този момент ще ни пишат персонално, с молба да им помогнем, със боязън да не ги издадем. Ще разберете още доста.
Българска педиатрична асоциация, това по какъв начин ще го наречете? Може би още веднъж " офанзива ", " нечисти намерения ", нещо сходно? Пита ви една жена, която през 2019 година отличихте като " Личност съдействала за детското опазване на здравето в България ". Същата, която през днешния ден ви пита - а това по какъв начин ще го боядисаме? Стената рухна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ