Русе пази първата картина на Кирил и Методий
Русе пази първата живописна картина на Светите братя Кирил и Методий. Картината, нарисувана през 1868 година от огромния български художник Николай Павлович, е във фонда на Художествената изложба и е един от най-старите му и скъпи експонати
Това разкрива Жанета Йорданова в
В по-миналия век на 11 май творбата повеждала шествието, а след нея по основната русенска улица вървели възпитаници, учители, духовници и градски нотабили. Никой тогава не предполагал какъв брой скъпа е тя с реалистичните облици на братята първоучители - сякаш светци, а доближени толкоз доста до живите хора. Имало, несъмнено, и такива, които не я харесвали.
Художникът е изобразил двамата братя на златист декор. Вляво е Кирил, който държи перо и свитък със славянската писменост, а вдясно - Методий, с скиптър и евангелие. Лицата им са изразителни и излъчват достойнство, висок разсъдък и дълбока психика.
В тази своя творба Павлович употребява нови похвати, разнообразни от тези на локалните зографи.
„ Това е картинно произведение, не е икона. Картината е гражданска война в обрисуване на светци и огромна крачка напред към светското изкуство. Няма го това плоскостно изображение, онази изсушеност на облиците, която участва в иконите. Павлович е бил квалифициран за тази крачка. Европейското обучение, което получава в Мюнхен и Виена, му е дало храброст да скъса с догматичните догми при изобразяването на светците. Той е направил това по един доста внимателен метод, тъй че да не засегне църковните деятели, а в това време да приближи братята първоучители до хората “, изясни пред „ Телеграф “ шефът на Художествената изложба в Русе Елена Великова, която е експерт по история и доктрина на изобразителното изкуство.
Тя описа, че когато Павлович нарисувал картината, някои разпознали в облиците на светите братя черти на хора, близки до художника. Кои са те и дали е било единствено съвпадане, в този момент към този момент никой не може да каже. Факт е обаче, че Павлович построява ренесансов метод към изображенията на светците - нещо, което Джото прави още в XIII век, изясни Великова.
Поръчка
Картината е поръчана на Николай Павлович през 1867 година от възрожденското читалище „ Зора “ в Русе, основано година по-рано по самодейност на Драган Цанков. Роденият в Свищов млад художник към този момент е идвал в Русе - през 1862 година, когато съумява да сътвори контакти с локалната община и градските първенци.
Рисува два портрета на членове на богатата фамилия хаджи Пенчович - на бащата Величко хаджи Пенчович и на рано умрялата брачна половинка на сина му Иванчо хаджи Пенчович - Анастасия. Тези произведения през днешния ден са в Националната художествена изложба.
Плащане
Павлович рисува картината в родния си град Свищов и я приключва през януари 1868 година В Държавния списък на Русе се пази кореспонденцията сред Павлович и читалищното настоятелство за заплащането на картината, която художникът назовава „ Лик на нашите свети отци Кирила и Методия “. Парите се бавят, само че в последна сметка са изплатени, а творбата е сложена на видно място в читалището.
Когато през 1876 година читалищните дейци се включват в Априлското въстание, активността на „ Зора “ замира. Картината е преместена в митрополията и поставена в църковния салон. Там е до 1946 година, когато без публично позволение от църковното настоятелство е взета, с цел да бъде експонирана в новооткритата Художествена изложба.
Настоятелството желае тя да остане там единствено три месеца, след което да бъде върната, защото „ в случай че е въпрос да се подари, в реда на нещата е да се даде на Църковния музей при Светия синод “. Но творбата на Павлович в никакъв случай повече не се връща в митрополията.
„ Известно е, че художникът е правил доста моливни рисунки на тази картина и някои от тях са непокътнати, само че не са при нас. Освен нея Русенската художествена изложба има още шест литографии на художника, сред които са „ Аспарух минава Дунава “, „ Съединението на Южна и Северна България “, „ Присъдата на Крум “, които са изплатени от наследниците на художника през 1953 година “, изясни Великова.
Творбата на Николай Павлович не е изложена за непрекъснато в галерията, а единствено в дните към 24 май, когато към нея обичайно се демонстрира интерес по отношение на празника. През останалото време е в хранилището, където има опция да се поддържа подобаваща температура.
Реставрирана е от експерти в София преди към 40 години. Репродукция на творбата неотдавна е изложена за непрекъснато в русенското главно учебно заведение „ Тома Кърджиев “. Средствата за репродукцията са събрани от седмокласници и техните родители.
Химн
Освен с творбата на Николай Павлович Русе има и друго значимо значение в историята на отбелязването на празника 24 май. Преди 130 години в града край Дунав Стоян Михайловски написва текста на химна на българската култура „ Върви, народе възродени “. Това става на 15 април 1892 година. Тогава Михайловски е преподавател по френски език в Мъжката гимназия.
Пише стихотворението на един мирис в къщата на тъста си на улица „ Белчев “ (сега „ Константин Димчев “), където изтъкнатият наш публицист и държавник живее със брачната половинка си русенката Райна. На сутринта дава текста на своя сътрудник преподавател Атанас Паунов с молба да сътвори подобаваща музика, която учениците да разучат и пеят на празника. Тя обаче не дава отговор по дух и израз на наличието и химнът остава единствено стихотворение.
Това продължава до 1901 година, когато Панайот Пипков, преподавател по музика в Ловеч, написва на черната дъска нотите към стихотворението на Михайловски. Оттогава то е обичан от всички празничен химн на Светите братя Кирил и Методий, прочут като „ Върви, народе възродени... “
Това разкрива Жанета Йорданова в
В по-миналия век на 11 май творбата повеждала шествието, а след нея по основната русенска улица вървели възпитаници, учители, духовници и градски нотабили. Никой тогава не предполагал какъв брой скъпа е тя с реалистичните облици на братята първоучители - сякаш светци, а доближени толкоз доста до живите хора. Имало, несъмнено, и такива, които не я харесвали.
Художникът е изобразил двамата братя на златист декор. Вляво е Кирил, който държи перо и свитък със славянската писменост, а вдясно - Методий, с скиптър и евангелие. Лицата им са изразителни и излъчват достойнство, висок разсъдък и дълбока психика.
В тази своя творба Павлович употребява нови похвати, разнообразни от тези на локалните зографи.
„ Това е картинно произведение, не е икона. Картината е гражданска война в обрисуване на светци и огромна крачка напред към светското изкуство. Няма го това плоскостно изображение, онази изсушеност на облиците, която участва в иконите. Павлович е бил квалифициран за тази крачка. Европейското обучение, което получава в Мюнхен и Виена, му е дало храброст да скъса с догматичните догми при изобразяването на светците. Той е направил това по един доста внимателен метод, тъй че да не засегне църковните деятели, а в това време да приближи братята първоучители до хората “, изясни пред „ Телеграф “ шефът на Художествената изложба в Русе Елена Великова, която е експерт по история и доктрина на изобразителното изкуство.
Тя описа, че когато Павлович нарисувал картината, някои разпознали в облиците на светите братя черти на хора, близки до художника. Кои са те и дали е било единствено съвпадане, в този момент към този момент никой не може да каже. Факт е обаче, че Павлович построява ренесансов метод към изображенията на светците - нещо, което Джото прави още в XIII век, изясни Великова.
Поръчка
Картината е поръчана на Николай Павлович през 1867 година от възрожденското читалище „ Зора “ в Русе, основано година по-рано по самодейност на Драган Цанков. Роденият в Свищов млад художник към този момент е идвал в Русе - през 1862 година, когато съумява да сътвори контакти с локалната община и градските първенци.
Рисува два портрета на членове на богатата фамилия хаджи Пенчович - на бащата Величко хаджи Пенчович и на рано умрялата брачна половинка на сина му Иванчо хаджи Пенчович - Анастасия. Тези произведения през днешния ден са в Националната художествена изложба.
Плащане
Павлович рисува картината в родния си град Свищов и я приключва през януари 1868 година В Държавния списък на Русе се пази кореспонденцията сред Павлович и читалищното настоятелство за заплащането на картината, която художникът назовава „ Лик на нашите свети отци Кирила и Методия “. Парите се бавят, само че в последна сметка са изплатени, а творбата е сложена на видно място в читалището.
Когато през 1876 година читалищните дейци се включват в Априлското въстание, активността на „ Зора “ замира. Картината е преместена в митрополията и поставена в църковния салон. Там е до 1946 година, когато без публично позволение от църковното настоятелство е взета, с цел да бъде експонирана в новооткритата Художествена изложба.
Настоятелството желае тя да остане там единствено три месеца, след което да бъде върната, защото „ в случай че е въпрос да се подари, в реда на нещата е да се даде на Църковния музей при Светия синод “. Но творбата на Павлович в никакъв случай повече не се връща в митрополията.
„ Известно е, че художникът е правил доста моливни рисунки на тази картина и някои от тях са непокътнати, само че не са при нас. Освен нея Русенската художествена изложба има още шест литографии на художника, сред които са „ Аспарух минава Дунава “, „ Съединението на Южна и Северна България “, „ Присъдата на Крум “, които са изплатени от наследниците на художника през 1953 година “, изясни Великова.
Творбата на Николай Павлович не е изложена за непрекъснато в галерията, а единствено в дните към 24 май, когато към нея обичайно се демонстрира интерес по отношение на празника. През останалото време е в хранилището, където има опция да се поддържа подобаваща температура.
Реставрирана е от експерти в София преди към 40 години. Репродукция на творбата неотдавна е изложена за непрекъснато в русенското главно учебно заведение „ Тома Кърджиев “. Средствата за репродукцията са събрани от седмокласници и техните родители.
Химн
Освен с творбата на Николай Павлович Русе има и друго значимо значение в историята на отбелязването на празника 24 май. Преди 130 години в града край Дунав Стоян Михайловски написва текста на химна на българската култура „ Върви, народе възродени “. Това става на 15 април 1892 година. Тогава Михайловски е преподавател по френски език в Мъжката гимназия.
Пише стихотворението на един мирис в къщата на тъста си на улица „ Белчев “ (сега „ Константин Димчев “), където изтъкнатият наш публицист и държавник живее със брачната половинка си русенката Райна. На сутринта дава текста на своя сътрудник преподавател Атанас Паунов с молба да сътвори подобаваща музика, която учениците да разучат и пеят на празника. Тя обаче не дава отговор по дух и израз на наличието и химнът остава единствено стихотворение.
Това продължава до 1901 година, когато Панайот Пипков, преподавател по музика в Ловеч, написва на черната дъска нотите към стихотворението на Михайловски. Оттогава то е обичан от всички празничен химн на Светите братя Кирил и Методий, прочут като „ Върви, народе възродени... “
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ