Без правилните реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване
Румен Гълъбинов
България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията, а това рефлектира върху образованието и опазването на здравето. У нас има проблеми, които никой не се пробва да позволи и по обясними аргументи се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС).
България е преди всичко по смъртност и на последно място по качество на живот в Европейски Съюз . Общият брой на умрелите у нас през 2020 година е над 126 000, което е смъртност от над 18 на 1000. Извеждайки на напред във времето проблемите със смъртността и намаляващото население в България, може да се предвижда постепенно и мъчно възобновяване на стопанската система ни.
Една от най-важните стопански ограничения в този момент, съгласно другите стопански разбори и прогнози, са имунизациите.
Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) планува световният Брутният вътрешен продукт да нарасне с към 4,2% през 2021 година и с още 3,7% през 2022 година, подкрепят от въвеждането на имунизациите и дейната парична политика. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предизвестява, че възобновяване ще бъде неравномерно, като страните с ефикасни здравни системи, където имунизациите ще бъдат внедрени бързо, евентуално ще се показват най-добре.
Засега България е на последно място и по брой имунизирани в Европейски Съюз , както е по доста други индикатори.
Световната банка (СБ) е малко по-песимистична от Организацията за икономическо сътрудничество и раз в оценката си за растежа на световната стопанска система през тази година и нейната прогноза е за 4% растеж, при изискване че имунизациите се стартират необятно. Но от Банката предизвестяват, че в случай че случаите на заразяване продължат да се форсират и имунизирането се забави, икономическото възобновяване може да бъде лимитирано.
Очаква се българската стопанска система също да означи растеж , само че в случай че се резервира следения в този момент ритъм на имунизиране, огромен растеж на стопанската система не може да се чака.
Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване разгласява последния си отчет за световните капиталови трендове, съгласно който директните задгранични вложения в света са намалели с 42% през 2020 година и се чака да спаднат още през 2021 година
Това е комфортно опрощение и за България , където директните непознати вложения бяха рекордно ниски и преди коронакризата. В случаи като настоящия обаче не е небходимо да се търсят правдоподобни оправдания, а да се ползват нападателни и атрактивни ограничения. През предходната година България имаше своите шансове, само че уви – не бе нито нападателна, нито атрактивна за вложителите.
В 2021 година България навлезе със занимателен ритъм на напредък , който се надяваме да се форсира през втората половина на годината. Несигурността и епидемиологичните ограничения не престават да задържат потреблението и вложенията за по-дълъг от упования интервал.
Страната ни е изправена пред компликации в региона на публичното здраве, бюджетната политика и структурните промени.
Бюджетната политика би трябвало да води до даване на целенасочена и навременна поддръжка за възобновяване на стопанската система, а структурните промени са наложителни за прехода в пандемичната стопанска система.
Бедността и неравномерното систематизиране на приходите в България към момента са най-големи спрямо останалите държави-членки на Европейски Съюз. Прогресивното данъчно облагане би могло да смекчи възходящото обществено неравноправие, само че единствено ненапълно.
Важно е да се подхващат някои данъчни промени, като въвеждане на необлагаемия най-малко да вземем за пример, с цел да се понижи още повече неравенството и бедността. И страната ни да стане по-привлекателна за вложения, да открива и повече работни места.
Румен Гълъбинов пред вестник "БАНКЕРЪ "
Проблемите със застаряващото население, намаляването му и дефицита на квалифицирани фрагменти за стопанската система също остават нерешени.
Европейска комисия ни споделя тъкмо това – нужни са структурни промени, свързани с усъвършенстване на бизнес средата и със основаването на по-гъвкав пазар на труда.
МВФ също споделя: България се нуждае от съществени структурни промени . От Фонда aпeлиpaт за зacилвaнe нa мepĸитe, водещи до пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди, ĸaтo ocoбeнo внимaниe тpябвa дa бъдe нacoчeнo ĸъм yвeличaвaнeтo нa paзxoдите зa инвecтиции.
Особено внимание би трябвало да се обърне и на структурните промени свързани с цифровизацията в интерес на кръгова ниско въглеродна стопанска система.
В центъра на сегашната индустриална гражданска война (Индустрия 4.0) е ускорената цифрова промяна, която е причина за изпреварващо развиване на просветителната и на здравната системи. Но за задачата ще са нужни и повече вложения в опазването на здравето, образованието и науката. Тези вложения са свързани с необятен кръг от технологии, които усъвършенстват капацитета за научни проучвания и нововъведения, които дават доста решения за възстановяване на опазването на здравето и образованието.
Необходими са повече вложения и в развиването на човешките запаси и преквалификацията им , както и вложения за претовареност и обществено приобщаване.
От основно значение е фискалните ограничения да бъдат добре планувани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, с цел да подтикваме растежа, като в същото време се стремим да не усилваме обществения дълг в дълготраен проект.
Наложително е да се оценят общите и характерни трендове в структурата на държавния дълг на България, както и ръководството на рисковете за фискалната ни непоклатимост.
Редно е фискалната ни политика да управлява деликатно равнищата на обществения дълг и тежестта на лихвите в идващите 10 години. От огромно значение е също и изборът на подобаващи източници за финансиране, както и цената на дълговите принадлежности.
Целта на политиките на търсенето е да доведат до увеличение на съвкупното търсене и това би трябвало да се направи по време на криза. Тогава политиката на търсенето може да усили темпа на стопански напредък.
Значението на съвкупното търсене е огромно за нарастване на частното ползване и за поддържане на висок ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт, като част от икономическата ни политика. Публичните вложения също биха могли да подтикват съвкупното търсене.
За да се форсира икономическия напредък са нужни новаторски и гъвкави политики на предлагането. Така се усилват продуктивността и успеваемостта на стопанската система.
От страна на предлагането могат да се поддържат научноизследователската и развойната действия и да се подобрят образованието и образованието, с цел да се подтиква растежа на продуктивността.
В актуалната обстановка първо би трябвало да бъде възобновяване посредством увеличаване на търсенето, а след това ускорение посредством увеличаване на предлагането.
Въпрос на баланс е и поредност.
Както предлагат икономистите по света:
Demand side reforms (реформи да се подтиква търсенето) за повече ползване и понижаване на неравенството.
Supply side reforms (реформи да се подтиква предлагането) за повече нововъведения и продуктивност.
Без промени 2021 година ще бъде година на отсрочено икономическо възобновяване.
През 2020 инфлация в България съвсем не беше регистрирана , което значи че и потреблението е било ниско, с цел да натиска нагоре цените.
По-скоро страната се мъчеше да поддържа вътрешното ползване.
При подобен стопански спад в избрани браншове е обикновено потреблението да е ниско, както и общите ценови равнища.
За да се усили потреблението трябват фискални тласъци, което значи, че дълготрайно лихвите ще стоят ниски, а това косвено значи и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България. Освен това, един от методите за стимулиране на потреблението е обезпечаване на минален приход на изгубилите работата си в изискванията на пандемията.
Пандемията от COVID-19 подкрепя въвеждането на (Индустрия 4.0) и използването на форми на базов приход, което е въпрос на време.
Редица интернационалните компании стартират всеобщо да заменят човешкия труд с роботизиран и с изкуствен интелект, като заместват хората най-вече в областта на индустрията, превоза, туризма, земеделието и в услугите. За личния състав, който ще бъде сменен от роботи се допуска въвеждането на базов приход.
Базовият приход е механизъм за подкрепяне на приходите, при който се плануват постоянни парични заплащания за избрана част от популацията без или с минимални условия.
Това е въпрос на бърза реакция за даване на директна и безвъзмезна помощ в обстановка, когато огромни групи от обществото са мощно наранени, Подобни изключителни ограничения приложиха в Испания, Италия и други страни в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство.
Мерките приложени през предходната година доста наподобяват базов приход.
Например, Испания на 1 юни 2020 година вкара базов приход, като част от ограниченията ориентирани към противопоставяне на пандемията. Помощта е предопределена за хората, които имат доходи под 230 евро месечно.
Размерът на базовия приход се дефинира съгласно потребностите на семействата и е сред 462 и 1015 евро на месец за хора сред 23 и 65 години.
Право на базов приход имат всички утвърдени, като изплащането на новата помощ стартира на 15 юни. Предполага се, че базовият приход ще обхване от 850 000 до 1 000 000 семейства в цялата страна. Това дава отговор на към 2,3-2,9 милиона от общо 50-те милиона жители на Испания.
Проектът се концентрира върху подкрепяне на най-засегнатите от рецесията, като задачата е базовия приход да се трансформира в непрекъснат инструмент за структурна смяна в стопанската система.
Германия тества категоричен базов приход, като обществен опит, проведен за несъмнено време от частни вложители.
Дебат се води и във Англия дали би трябвало да се вкара базов приход, като част от ограниченията за ограничение на следствията от коронавирусната пандемия.
Застъпниците на тази теза в Съединени американски щати приканват за обезпечаване на обезпечен месечен базов приход.
Главният изпълнителен шеф на Туитър Джак Дорси направи неотдавна подаяние на стойност 15 млн. $, с което да подкрепи самодейността.
България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията, а това рефлектира върху образованието и опазването на здравето. У нас има проблеми, които никой не се пробва да позволи и по обясними аргументи се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС).
България е преди всичко по смъртност и на последно място по качество на живот в Европейски Съюз . Общият брой на умрелите у нас през 2020 година е над 126 000, което е смъртност от над 18 на 1000. Извеждайки на напред във времето проблемите със смъртността и намаляващото население в България, може да се предвижда постепенно и мъчно възобновяване на стопанската система ни.
Една от най-важните стопански ограничения в този момент, съгласно другите стопански разбори и прогнози, са имунизациите.
Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) планува световният Брутният вътрешен продукт да нарасне с към 4,2% през 2021 година и с още 3,7% през 2022 година, подкрепят от въвеждането на имунизациите и дейната парична политика. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предизвестява, че възобновяване ще бъде неравномерно, като страните с ефикасни здравни системи, където имунизациите ще бъдат внедрени бързо, евентуално ще се показват най-добре.
Засега България е на последно място и по брой имунизирани в Европейски Съюз , както е по доста други индикатори.
Световната банка (СБ) е малко по-песимистична от Организацията за икономическо сътрудничество и раз в оценката си за растежа на световната стопанска система през тази година и нейната прогноза е за 4% растеж, при изискване че имунизациите се стартират необятно. Но от Банката предизвестяват, че в случай че случаите на заразяване продължат да се форсират и имунизирането се забави, икономическото възобновяване може да бъде лимитирано.
Очаква се българската стопанска система също да означи растеж , само че в случай че се резервира следения в този момент ритъм на имунизиране, огромен растеж на стопанската система не може да се чака.
Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване разгласява последния си отчет за световните капиталови трендове, съгласно който директните задгранични вложения в света са намалели с 42% през 2020 година и се чака да спаднат още през 2021 година
Това е комфортно опрощение и за България , където директните непознати вложения бяха рекордно ниски и преди коронакризата. В случаи като настоящия обаче не е небходимо да се търсят правдоподобни оправдания, а да се ползват нападателни и атрактивни ограничения. През предходната година България имаше своите шансове, само че уви – не бе нито нападателна, нито атрактивна за вложителите.
В 2021 година България навлезе със занимателен ритъм на напредък , който се надяваме да се форсира през втората половина на годината. Несигурността и епидемиологичните ограничения не престават да задържат потреблението и вложенията за по-дълъг от упования интервал.
Страната ни е изправена пред компликации в региона на публичното здраве, бюджетната политика и структурните промени.
Бюджетната политика би трябвало да води до даване на целенасочена и навременна поддръжка за възобновяване на стопанската система, а структурните промени са наложителни за прехода в пандемичната стопанска система.
Бедността и неравномерното систематизиране на приходите в България към момента са най-големи спрямо останалите държави-членки на Европейски Съюз. Прогресивното данъчно облагане би могло да смекчи възходящото обществено неравноправие, само че единствено ненапълно.
Важно е да се подхващат някои данъчни промени, като въвеждане на необлагаемия най-малко да вземем за пример, с цел да се понижи още повече неравенството и бедността. И страната ни да стане по-привлекателна за вложения, да открива и повече работни места.
Румен Гълъбинов пред вестник "БАНКЕРЪ "
Проблемите със застаряващото население, намаляването му и дефицита на квалифицирани фрагменти за стопанската система също остават нерешени.
Европейска комисия ни споделя тъкмо това – нужни са структурни промени, свързани с усъвършенстване на бизнес средата и със основаването на по-гъвкав пазар на труда.
МВФ също споделя: България се нуждае от съществени структурни промени . От Фонда aпeлиpaт за зacилвaнe нa мepĸитe, водещи до пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди, ĸaтo ocoбeнo внимaниe тpябвa дa бъдe нacoчeнo ĸъм yвeличaвaнeтo нa paзxoдите зa инвecтиции.
Особено внимание би трябвало да се обърне и на структурните промени свързани с цифровизацията в интерес на кръгова ниско въглеродна стопанска система.
В центъра на сегашната индустриална гражданска война (Индустрия 4.0) е ускорената цифрова промяна, която е причина за изпреварващо развиване на просветителната и на здравната системи. Но за задачата ще са нужни и повече вложения в опазването на здравето, образованието и науката. Тези вложения са свързани с необятен кръг от технологии, които усъвършенстват капацитета за научни проучвания и нововъведения, които дават доста решения за възстановяване на опазването на здравето и образованието.
Необходими са повече вложения и в развиването на човешките запаси и преквалификацията им , както и вложения за претовареност и обществено приобщаване.
От основно значение е фискалните ограничения да бъдат добре планувани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, с цел да подтикваме растежа, като в същото време се стремим да не усилваме обществения дълг в дълготраен проект.
Наложително е да се оценят общите и характерни трендове в структурата на държавния дълг на България, както и ръководството на рисковете за фискалната ни непоклатимост.
Редно е фискалната ни политика да управлява деликатно равнищата на обществения дълг и тежестта на лихвите в идващите 10 години. От огромно значение е също и изборът на подобаващи източници за финансиране, както и цената на дълговите принадлежности.
Целта на политиките на търсенето е да доведат до увеличение на съвкупното търсене и това би трябвало да се направи по време на криза. Тогава политиката на търсенето може да усили темпа на стопански напредък.
Значението на съвкупното търсене е огромно за нарастване на частното ползване и за поддържане на висок ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт, като част от икономическата ни политика. Публичните вложения също биха могли да подтикват съвкупното търсене.
За да се форсира икономическия напредък са нужни новаторски и гъвкави политики на предлагането. Така се усилват продуктивността и успеваемостта на стопанската система.
От страна на предлагането могат да се поддържат научноизследователската и развойната действия и да се подобрят образованието и образованието, с цел да се подтиква растежа на продуктивността.
В актуалната обстановка първо би трябвало да бъде възобновяване посредством увеличаване на търсенето, а след това ускорение посредством увеличаване на предлагането.
Въпрос на баланс е и поредност.
Както предлагат икономистите по света:
Demand side reforms (реформи да се подтиква търсенето) за повече ползване и понижаване на неравенството.
Supply side reforms (реформи да се подтиква предлагането) за повече нововъведения и продуктивност.
Без промени 2021 година ще бъде година на отсрочено икономическо възобновяване.
През 2020 инфлация в България съвсем не беше регистрирана , което значи че и потреблението е било ниско, с цел да натиска нагоре цените.
По-скоро страната се мъчеше да поддържа вътрешното ползване.
При подобен стопански спад в избрани браншове е обикновено потреблението да е ниско, както и общите ценови равнища.
За да се усили потреблението трябват фискални тласъци, което значи, че дълготрайно лихвите ще стоят ниски, а това косвено значи и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България. Освен това, един от методите за стимулиране на потреблението е обезпечаване на минален приход на изгубилите работата си в изискванията на пандемията.
Пандемията от COVID-19 подкрепя въвеждането на (Индустрия 4.0) и използването на форми на базов приход, което е въпрос на време.
Редица интернационалните компании стартират всеобщо да заменят човешкия труд с роботизиран и с изкуствен интелект, като заместват хората най-вече в областта на индустрията, превоза, туризма, земеделието и в услугите. За личния състав, който ще бъде сменен от роботи се допуска въвеждането на базов приход.
Базовият приход е механизъм за подкрепяне на приходите, при който се плануват постоянни парични заплащания за избрана част от популацията без или с минимални условия.
Това е въпрос на бърза реакция за даване на директна и безвъзмезна помощ в обстановка, когато огромни групи от обществото са мощно наранени, Подобни изключителни ограничения приложиха в Испания, Италия и други страни в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство.
Мерките приложени през предходната година доста наподобяват базов приход.
Например, Испания на 1 юни 2020 година вкара базов приход, като част от ограниченията ориентирани към противопоставяне на пандемията. Помощта е предопределена за хората, които имат доходи под 230 евро месечно.
Размерът на базовия приход се дефинира съгласно потребностите на семействата и е сред 462 и 1015 евро на месец за хора сред 23 и 65 години.
Право на базов приход имат всички утвърдени, като изплащането на новата помощ стартира на 15 юни. Предполага се, че базовият приход ще обхване от 850 000 до 1 000 000 семейства в цялата страна. Това дава отговор на към 2,3-2,9 милиона от общо 50-те милиона жители на Испания.
Проектът се концентрира върху подкрепяне на най-засегнатите от рецесията, като задачата е базовия приход да се трансформира в непрекъснат инструмент за структурна смяна в стопанската система.
Германия тества категоричен базов приход, като обществен опит, проведен за несъмнено време от частни вложители.
Дебат се води и във Англия дали би трябвало да се вкара базов приход, като част от ограниченията за ограничение на следствията от коронавирусната пандемия.
Застъпниците на тази теза в Съединени американски щати приканват за обезпечаване на обезпечен месечен базов приход.
Главният изпълнителен шеф на Туитър Джак Дорси направи неотдавна подаяние на стойност 15 млн. $, с което да подкрепи самодейността.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ