Понеделник - говоренето, сряда - подреждането на живота | Рудолф ЩАЙНЕР за дните от седмицата
(Rudolf Steiner, c.1905)
Човек би трябвало да обърне внимание и да постави грижи за известни процеси на душата, които той нормално извършва безгрижно и оставя без внимание. Съществуват осем такива процеса. Най-добре е, несъмнено, първоначално човек да предприеме единствено едно упражнение в продължение да вземем за пример на осем или четиринайсет дни, по-късно второ и т.н.; след това още веднъж да стартира изначало. Най-добре е в същото време осмото упражнение да се прави всекидневно. Тогава човек последователно доближава вярно себепознание и вижда също какъв прогрес е направил. По-късно може започвайки от събота всеки ден да пред приема едно упражнение в добавка към осмото с продължителност към пет минути, тъй че това упражнение постоянно да попада в един и същи ден. Така че в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н.
СЪБОТА ~ Вниманието да се насочи към визиите (мислите).
Да се мислят единствено значими мисли. Постепенно човек би трябвало да се научи да разграничава в своите мисли значителното от несъщественото, безконечното от преходното, истината от самото мнение. Да се пробва при слушане речта на другите да остава и в мислите, и в възприятията напълно спокоен и безгласен в душата си и да се въздържа от всяко утвърждение, изключително от всяка неподходяща преценка (критика, отхвърляне). Това е така нареченото “правилно мнение ”, вярна преценка.
НЕДЕЛЯ ~ Решение даже за най-незначителните неща да се взема единствено след главно и изцяло обсъждане.
Всяко не премислено държание, всяка безсмислена демонстрация би трябвало да се в профил от душата. За всичко човек би трябвало да има постоянно добре претеглено съображение. Да не прави нищо без значимо съображение. Ако е уверен в правотата на едно взето решение, човек би трябвало непоколебимо да се придържа към него. Това се назовава “правилно умозаключение ”, то се прави без значение от благосклонност и неприязън.
ПОНЕДЕЛНИК ~ Говоренето.
Само което има смисъл и значение, би трябвало да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развиване. Всяко говорене за самото говорене да вземем за пример за ликвидиране на времето е нездравословно в този смисъл. Обикновеният метод на диалог, където всичко се приказва безсистемно, би трябвало да се отбягва. Но това не значи, че човек би трябвало да се отхвърля от другарство със своите ближни. При общуването точно говоренето би трябвало последователно да разгърне своя смисъл и своето значение. Всяка дума и всеки отговор би трябвало да са премислени във всяко отношение. Никога да не се приказва без причина! Охотно да се мълчи. Да се стремим да приказваме нито прекомерно доста, нито прекомерно малко. Спокойно да изслушваме и възприемаме. Това упражнение се споделя още “правилното слово ”.
ВТОРНИК ~ Външните дейности.
Те не би трябвало да безпокоят нашите ближни. Когато получи от вътрешната страна, от своята съвест повод да работи, човек би трябвало грижливо да реши по какъв начин най-добре може да реализира този повод за положителното на обществото, за трайното благополучие на хората, за безконечното. Това се назовава “правилната постъпка ”.
СРЯДА ~ Подреждането на живота.
Природосъобразен и духовносъобразен живот; да не се гълтам и да не се стопява във външните дреболии. Да се отбягва всичко, което внася безпокойствие и бързане в живота. Нищо да не е преждевременно, само че също да не е мързеливо провлачено. Животът да се преглежда като поле за работа и средство за развиване нагоре и съгласно с това да се работи. В това отношение се приказва също за “правилно становище ”.
ЧЕТВЪРТЪК ~ Човешкият блян.
Човек би трябвало да внимава да не прави нищо, което не е по силите му, само че също по този начин да не пропуща нищо, което се намира в неговите сили и благоприятни условия. Да гледа оттатък ежедневното и моментното и да си слага цели (идеали), свързани с най-висшите отговорности на едно човешко създание. Например с оглед предписаните извършения да се стремим да се развиваме по този начин, че по-късно да можем да оказваме помощ и съветваме нашите ближни, въпреки може би не в непосредственото бъдеще. Това може да бъде систематизирано по този начин: “Всички предшестващи извършения да бъдат превърнати в табиет. ”
ПЕТЪК ~ Стремежът да научим от живота допустимо най-вече.
Нищо не минава около нас, без да ни дава мотив да събираме опитности, потребни за живота. Ако човек извърши нещо погрешно или несъвършено, това да стане причина по-късно да направи сходно нещо вярно и напълно. Ако човек види дейностите на другите, дано ги следи с тази цел (но не с безмилостен поглед). Също човек не би трябвало да прави нищо, без да огледа обратно към минали прекарвания, които могат да му бъдат в помощ при взимане на решения и в работата. Човек може доста да научи от всеки човек, също и от деца, в случай че следи с будно внимание. Това упражнение се назовава “правилната памет ”, което ще рече да си спомняме за наученото, за претърпените опитности.
Резюме
От време в точния момент да обръщаме взор във вътрешността, въпреки единствено за пет минути дневно едновременно. При това човек би трябвало да потъва надълбоко в себе си, да се съвещава със себе си, да ревизира и построява своите правила в живота, въображаемо да преглежда своите познания също и противоположното: своите незнания да претегля отговорностите си, да разсъждава върху наличието и същинската цел на живота, да осъжда своите неточности и несъвършенства; с една дума: Да се стреми да открива значителните, непреходните неща, да се залови съществено с подобаващи цели, да вземем за пример да придобие избрани добродетели. (Да не изпада в грешката да си мисли, че е направил каквото и да било добре, а непрестанно да се стреми по-нататък към най-висши мостри.) Това упражнение се назовава също “правилната замечтаност ”.
Oт: Указания за езотерично образование, Рудолф Щайнер, превод Петко Бояджиев, Антропософско издателство Даскалов
Снимка: commons.wikimedia.org
