Ротавирусният гастроентерит е остро инфекциозно заболяване с фекално-орален механизъм на

Ротавирусният гастроентерит е остро инфекциозно заболяване с фекално-орален механизъм на предаване и навсякъде разпространяване. Той е най-честият вирусен гастроентерит в ранната детска възраст. Клинично се характеризира с остро начало, телесна температура над 39 градуса C, повръщане, диария, катарални прояви от горни дихателни пътища и следваща дехидратация.

Ротавирусите принадлежат към семейство Reoviridae, жанр Rotavirus.

Вирусът

съдържа двойноверижна 11-сегментна РНК.

Ротавирусите са устойчиви на външни условия, изключително във фекалии.

Източник на болест са заболели и безсимптомни носители на вируса. Ротавирусите се отделят в огромни количества с фекалиите и замърсяват предмети и повърхности в обкръжението на болния.

Основният механизъм на предаване е фекално-оралният - посредством нечисти ръце, хранителни артикули и вода. Поради високата резистентност на вирусите във външната среда е допустимо заразяване и по аерогенен (попадане на вирусните частици в дихателните пътища) и въздушно-прахов механизъм.

Най-често боледуват деца до 2 години (6-24 месеца), като ротавирусните гастроентерити са причина за 50% от хоспитализациите във връзка диария при деца в ранна възраст. Ротавирус А инфекциите могат да зародят през целия живот, само че единствено първата зараза е клинично проявена, а идващите нормално са все по-леки или безсимптомни.

В страните с сдържан климат болестта се среща най-вече през студените месеци (късна есен, зима, ранна пролет). Епидемиологичният развой се характеризира със спорадични болести през цялата година и епидемии - контактно-битови, хранителни и водни. Вътреболничните инфекции не са необичайност и се следят в педиатричните отделения най-вече през зимата.

Свързани публикации.. Микробиология. Ротавируси – засягат до 95% от децата до 5-годишна възраст 0 Ротавируси – има ли бърза диагностика? 0 Морбили - едно от най-заразните вирусни инфекциозни болести 0

Входна врата е стомашно-чревният тракт. Ротавирусите се инактивират от ниското рН в стомаха, само че е задоволително

единствено 10 вирусни частици да попаднат в тънкото черво, с цел да се развие заболяване. Вирусите навлизат в клетката посредством рецептор-медиирана ендоцитоза (специфични рецептори, които се намират по повърхността на клетъчната мембрана, посредством които вирусът се свързва и попада в клетката). VP4 (структурен вирусен протеин) се свързва със характерни клетъчни рецептори и дефинира степента на патогенност.

Първичното вирусно размножаване е в епителните кафези на дванадесетопръстника и празното черво, като селективно се инфектират зрелите ентероцити (цилиндрични клетки) на чревните вили (власинки). Увреждането на вилозните ентероцити води до понижен абсорбционен потенциал, нарушен трансепителен баланс на течности и най-много до намалено равнище на ензимите на чревните вили (лактаза, малтаза, дизахаридаза). Внесената с храната лактоза и други захари не могат да се разградят задоволително и изцяло, не се усвояват и в чревния луфт се натрупват неразградени и отчасти разградени въглехидрати. Повишеният осмолалитет провокира добиване на вода в чревния луфт и осмотична диария. Повечето от децата развиват и лактозна малабсорбционна непоносимаст за няколко седмици. 2960