Събитие в новата ни проза
Романът „ Под месечината, голяма като тиква “* от Боян Йорданов се подрежда измежду най-хубавото в една романтично-трагична традиция на българската литература, почнала с мемоарната „ Хайдушки копнения “ на Яворов, траяла с тетралогията на Талев, през епическата „ Литургия за Илинден “ на Свобода Бъчварова и романа-хроника „ Черешова задушница “ на Валентин Караманчев… Романи от напълно друг жанров диапазон, само че с обща тематика, граничният човек, граничната земя, границите на самата история.
За мен е същинско удивление и възхита метода, по който Боян Йорданов сглобява историята на времето (над половин век, минаващ през един и то финален ден от живота на основния герой) с историчното в индивида на Балканите (майстор на дърворезби, оказал се боец в три братоубийствени войни, да прибавя – войните не са разказани откъм героичното, а таман противоположното, в опитността на обруганата преди време „ Морава звезда кървава “ на Константин Петканов); двата паралелни животописа на двама другари от детството, чиито пътища ту се събират, ту разделят – от двете страни на историята и от двете страни на морала, с цел да не остави никой от тях наследници след себе си – в обречеността си на инцидентна отломка в предопределеността на историята; един разказ, колкото хуманен, толкоз и драматичен, ария за това, което сме били, за другото – което сме можели да бъдем, и за това, което в последна сметка сме.
420 страници епическа прозаичност от най-голям диаметър, учудващо за мен, тъй като безусловно нищо не бях чувал за този публицист, роден в Ботевград и на практика неоткриваем в мрежата, лекар по инженерна химия, дебютирал на 50 с различен разказ – „ Възлюбените “, който по този начин и не ми е попадал, публицист, за който би трябвало да се написа, а няма нищо написано – с изключение може би на един възхитен къс отзвук от великодушния и на гений, и на нюх за положителната литература Христо Карастоянов (по мотив дебюта на автора).
Четете Боян Йорданов, съгласно мен, същинско събитие в новата ни прозаичност.
______________________________________________
Боян Йорданов. Под месечината, голяма като тиква. ИК Жанет-45, 2025.
За мен е същинско удивление и възхита метода, по който Боян Йорданов сглобява историята на времето (над половин век, минаващ през един и то финален ден от живота на основния герой) с историчното в индивида на Балканите (майстор на дърворезби, оказал се боец в три братоубийствени войни, да прибавя – войните не са разказани откъм героичното, а таман противоположното, в опитността на обруганата преди време „ Морава звезда кървава “ на Константин Петканов); двата паралелни животописа на двама другари от детството, чиито пътища ту се събират, ту разделят – от двете страни на историята и от двете страни на морала, с цел да не остави никой от тях наследници след себе си – в обречеността си на инцидентна отломка в предопределеността на историята; един разказ, колкото хуманен, толкоз и драматичен, ария за това, което сме били, за другото – което сме можели да бъдем, и за това, което в последна сметка сме.
420 страници епическа прозаичност от най-голям диаметър, учудващо за мен, тъй като безусловно нищо не бях чувал за този публицист, роден в Ботевград и на практика неоткриваем в мрежата, лекар по инженерна химия, дебютирал на 50 с различен разказ – „ Възлюбените “, който по този начин и не ми е попадал, публицист, за който би трябвало да се написа, а няма нищо написано – с изключение може би на един възхитен къс отзвук от великодушния и на гений, и на нюх за положителната литература Христо Карастоянов (по мотив дебюта на автора).
Четете Боян Йорданов, съгласно мен, същинско събитие в новата ни прозаичност.
______________________________________________
Боян Йорданов. Под месечината, голяма като тиква. ИК Жанет-45, 2025.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ