Родителите на тинейджъри може да са както от женски, така

Родителите на тинейджъри може да са както от женски, по този начин и от мъжки пол, а също по този начин и от всяка зодия в зодиака. Външно наподобяват възрасти особи, почти четиридесет годишни, постоянно могат да бъдат сбъркани със самите тинейджъри.
Родителите на тинейджъри повтарят думата „ рецесия “, без значение от политическата и икономическа конюнктура в страната. Те са ту приветливи, ту тъжни и омърлушени, угрижени, впускат се в откровения или се затварят в себе си. Винаги са елементарно раними и обидчиви... с две думи – прочувствено нестабилни. За близките е мъчно да улучат упованията им. Така родителите на тинейджъри са застрашени да счупят смарт телефона (последен модел с достъп до Интернет, преди малко подарен на личното им чедо) по простата причина, че то го употребява по предопределение.
Случва се по този начин, тъй като родителите на тинейджъри са „ отвън релси “. Старите ориентири са изгубени, а бъдещите са в мъгла. Осъзнавайки, че рожбата им пораства, те не могат да си показват какво ще вършат отсега нататък: напълно скоро към този момент няма да има кого да възпитават. Това положение доста постоянно бива придружено от нарушавания в зрението, слуха и други, който още повече утежняват обстановката.

Нарушено зрение
Това е най-разпространеното отклоняване от нормите. Не го бъркайте с катаракта („ перде на окото “)! Има изборен темперамент – демонстрира се извънредно в наличието на тинейджъра, като закон – в най-опасния интервал (12-15 години). След време може да изчезне от единствено себе си. За разлика от катаракта, не се нуждае от оперативна интервенция. Възможно е да е с цялостен темперамент – в тези случаи родителят напълно стопира да вижда тинейджъра.

Всъщност, родител на тинейджър, пропуснал един или различен проблем, много постоянно се случва да споделя, че той „ нищо не е забелязал “. Откровеността му не предстои на подозрение. Между признаците за това, какво при тинейджъра не е наред са: мъчно бива разсънен заран, денем витае в облаците или върви като буреносен облак, гризе си устните, слабее, мълчи, все едно си е „ глътнал езика “ или пък се нахвърля на храната, като че ли цяла безкрайност не сте го хранили
В случаите на отчасти нарушаване на зрението се следи противоположен резултат: родителят на тинейджър вижда всичко, само че в безусловно преиначен тип.

Има случаи, в които нарушаванията във усещанията им се образуват под въздействието на радиото или малкия екран. Само да чуят за някакъв проблем, тези родители стартират да имат вяра, че той директно визира всички, включително и тях самите – още повече нали са го „ дали по малкия екран “!
Още една причина за родителската слепота – това са напразните очаквания или разочарованието. За образец: майката и бащата са си мечтали тяхната щерка да стане художник – тя пък се захванала с наука; за сина си са предсказали кариера на академик, само че на него мъ харесва да работи в занаятчийството. Всички родители градят проекти на децата си и постоянно не им е елементарно да се примирят с мисълта, че няма да се осъществят. Простичкото осъзнаване, че детето може да има лична визия какъв желае да бъде, по никакъв начин не им стига до мозъка. Има родители на тинейджъри, на които се постанова да преживеят двойно отчаяние:
* за първи път, когато те не са могли да осъществят личните си детски мечти;
* повторно, когато ги „ подвежда “ личното им обичано чадо, което отхвърля да извършва непознати стремежи.

Също по този начин има случаи, в които компликациите пораждат по отношение на неумението де се реши дистанцията в общуването с тинейджъри. Свеждането й до най-малко води до тревога, а безспорното разграничаване – до демонстративно равнодушие.

Какво можем да препоръчаме? Единственото: да си запишете час за обзор при очен доктор. Всъщност, нали сте забелязали, че множеството родители на тинейджъри след четиридесет носят очила? Това напълно не е инцидентно. Кое друго, с изключение на очилата, е в положение да ви помогне да гледате не света към вас трезво и умерено?

Нарушения в слуха
Много постоянно, при родители на тинейджъри, с изключение на влошено зрение се следи и нарушаване в слуха. Разстройствата са в цялостен диапазон – от глухота до хипер сензитивност, в това число в звън в ушите. Поради тази причина те:
* не дават отговор на въпроси (не ги чуват);
* възприемат всеки диалог като скучен звук в ушите;
* чуват това, което се случва в прилежащата стая.

Без подозрение най-трудно от всичко се понася свръх сетивността на слуха, вследствие на който родители на тинейджъри чуват това, което не е предопределено за ушите им, в частност телефонните диалози на детето макар, че вратата на стаята му е затворена компактно, точно тъй като не желае да бъде чуто.

Особена заплаха за необузданото въображение на тинейджърските родители са репликите от сорта на: „ Нали ти споделих, че към този момент пробвах! “. Непознати с подтекста на диалога, те си показват ужасни неща... Първи полов опит! Насилие! Наркотици! Макар, че е напълно евентуално да става въпрос за тест по изтория.
– Нали ти споделих, че към този момент пробвах! (в отговор на „ Пробвай да потърсиш в Google “. Родителската интерпретация ще е: „ Тя към този момент е пушила трева! “)
– Ти нали знаеш защо ми е този тест! (в отговор на репликата „ Няма да се откажеш да ги влачиш! “. Родителската интерпретация е: „ Наистина ли е забременяла?! “)
– Вече на шиш се въртя! (в отговор на репликата: „ Тогава стига се психясва, сядай да зубриш! “. Родителската интерпретация е: „ Абсолютно, бременна е! Ама, че смут! “)

Подслушвайки диалози, които не са за тях, родителите на тинейджъри се слагат пред алтернативата дали да обсъдят тази тематика с детето, или не? Ако беседват, ще се слагат в ролята на шпиони и тогава ще се сбогуват с доверието. Ако не поговорят – узнатото ще постави завършек на тяхното успокоение и сън!
Ето за какво е по-добре родителите да стоят по-далече от затворени порти. Както е известно: остротата на слуха, а също и на зрението понижават с възрастта, само че съгласете се - да носиш слухов уред не е същото, като да носиш очила. Точно затова е разбираемо за какво родителите на тинейджъри търсят помощ от ушен доктор рядко макар, че самите те и техните деца непрекъснато се оплакват един от различен: „ Аз му приказвам, а той не ме чува... “.

Други недостатъци
Накрая, огромна част от родителите на тинейджъри страдат от недостиг на внимание: те не са в положение да схванат, че да не разбираш СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ ТИНЕЙДЖЪР е безусловно обикновено. Те изискват от него пояснения, без да се съмняват, че отговорът на който и да е въпрос ще последва както преди – неотложно!
„ Защо толкоз бързо си научи? “
„ Докога ще стоиш на компютъра? “
„ Какво си направила със себе си? “
„ Как ще ми приказваш с този звук? “
„ Защо още не си си легнал(а)? “
„ Позволила ли съм ти? “
„ Защо се затваряш в стаята си? “
„ Кога ще ни запознаеш с приятелите си? “
„ Ти да не би да пушиш? “
„ Къде си мислиш, че отиваш? “

На всички тези въпроси „ Защо? “, с които скапват както личното си, по този начин и неговото въодушевление в редки случаи, когато се засичат на вечеря, чедото дава отговор: „ Няма значение, не разбираш! “. Някои тинейджъри от учтивост прибавят: „ Защото сме от разнообразни генерации “. Родителите на тинейджъри доста добре го знаят. Но, колкото и да им се припомня, в този момент нищо не може да се направи!

Те се наскърбяват
Тези родители добре помнят, че единствено преди няколко години самите те са говорили снизходително на чедото си: „ Още си мъничко, не разбираш “.
Сега родителят на тинейджъра се изяжда.
Разглежда албума със фотоси и въображаемо се придвижва в тези дни, когато е бил за чедото си плам и господ в един облик. Страда за тези отминали времена. Тинейджърът, от своя страна, виждайки родителите си да страдат, се пробва да им покаже, че ги обича по същия метод, както преди. Проблемът е в това, че те не всеки път съумяват да разшифроват тези знаци без спомагателна помощ. По този метод неразбирателството се натрупва и води до своите последици, основава съществени проблеми с връзката. В такива случаи е добра да се обърнете към експерт и да потърсите помощ, а не да я избягвате.

Много постоянно се случва по време на консултация, напълно ненадейно родителят на тинейджър да си спомни, че самият той в никакъв случай не е лъгал родителите си, тъй като „ те не схващат “. Не е желал да споделя тайните си, още повече на вятъра да ги тревожи. Но, това никога не му е попречило да порасне и самият той да стане родител.

Автор ~ Антоанета Сарафова
Източник сътрудник ~ | Психология за родители

Използвани материали ~ „ Как да прецакаме възпитанието на детето. Вредни препоръки “
Снимки `~ successforkidswithhearingloss.com, joshuawayne.com