7 неща, които напразно забраняваме на детето
Родителите постоянно прекаляват със възбраните, водени от боязън да не го разглезят. Какви са разсъдъците граници на възбраните и от кои да се откажем, споделя фамилният психолог Ирина Чеснова пред deti.mail.ru.
1. Да демонстрира възприятие на благосъстоятелност
„ Ти имаш толкоз доста играчки, тъй като не дадеш една на дребното си братче! Виж какъв брой жално плаче! “
На процедура всеки би трябвало да има свои движимости, с които да може да се разпорежда както самичък реши.
Само, откакто разбере какво е „ мое “, детето ще научи и какво значи „ непознато “.
Карайки го да дава играчките си, вие му показвате, че не почитате неговото решение и неговото изрично „ не ". Покажете му, че всеки човек има право да не отстъпва и да не дава това, което му принадлежи.
Но има друго решение – то може да попита и да помоли. Може пък да получи това, което толкоз желае. Или да предложи продан.
Още по-добре е да го възпитавате в благотворителност. С персоналния си образец като родители.
2. Да тъжи и да плаче
„ Какво толкоз страдаш, всичко е наред! “, „ Момчетата не плачат “ - сходни изречения изричат възрастните които мъчно устоят на детските сълзи, обиди и обезсърчение.
Тъгата и тъгата са естествени прочувствени положения, тъкмо по този начин както и насладата и удоволствието. А тъгата идва най-често, когато са изтощени, и когато нещо не им се получава по този начин както желаят. А няма нищо неприятно в това да потъжат.
Да се плаче – било от наслада, от тъга или болежка, не е срамно. Сълзите са израз на мощни страсти, не е нужно да ги потискат.
Учете детето да схваща възприятията си, да ги посочва, да ги изживява. Ако тъгата и насладата са споделени и приети, те минават, а светлите усеща постоянно са повече.
3. Да се бои и стеснява
„ Няма нищо ужасно, хайде иди, запознай се с момиченцето! “
Вместо да насилвате детето, в случай че плаче и се опасява, е по-добре да го успокоите.
Каже му: „ Аз съм тук, до теб. Под моята отбрана, ти си в сигурност. “
За детето е значимо до него да има мощен възрастен, на чието рамо може да разчита, когато не може да се оправи със личните си страхове. Помогнете му да ги преживее благодарение на картинки и на вълшебни истории.
4. Да се ядосва
Ядът е потребно възприятие, тъй като оказва помощ на детето да се отбрани, да отстоява своето, Възрастните поставят постоянно поставят знак за тъждество сред гняв и експанзия. Но възприятията и дейностите са нещо друго.
Детето изпитва яд, отмалялост, скука, засегнатост... и се учи да реагира. Добре е да му обяснявате всичко: „ Ти се нервираш, може би си афектиран, само че можеш да ми разкажеш с думи. Да посягаш и да удряш другите – не може. Не може и да чупиш техни движимости, тъй като си сърдит “.
Ако е обзето от гняв, му предложете да я разтовари като „ победи “ възглавницата или мечето. Важно е някак да отлее недоволството си.
