Българка обикаля два пъти света, живее сред човекоядци в Нова Зеландия
Родена в Карлово през 1895 година, Анка е момиче от многолюдно и оскъдно семейство. Девойката натъртва на учението, само че татко й няма опция да я устоя в пловдивската гимназия и по тази причина Анка се наема да продължи образованието си, като живее в интернат и работи като слугиня. “На улицата ще дремя, под фенера ще чета, само че отново ще завърша! ”, зарича се тя и съумява. Казват, че един път в общежитието, където живее, избухва пожар.
Тя се оправя сама с пламъците, без да изгуби наличие на духа,
и продължава да си чете, като че ли нищо не се е случило
След гимназията известно време учителства, само че фантазията й е да учи медицина. Спечелена посредством конкурс стипендия я води през 1922 година в Американския лицей в Цариград, където се образова за здравна сестра и по едно и също време стажува в американската болница край Босфора.
Ето там, в болничното заведение, Анка се среща с мистър Тейкън, англичанин, живеещ в Нова Зеландия. Казват, че със своята безрезервност и бързи реакции вдигнала на крайници чужденеца, а бил на смъртен одър. Пет години по-късно мистър Тейкън търси своята спасителка и я кани да отиде в Нова Зеландия да се грижи за болната му щерка Глория. Така през 1928 година Анка стяга картоненото си куфарче и бедняшките си дрешки и потегля на отдалечен път. По-нататък историята е по-скоро като легенда, като фиктивен прочувствен разказ. Оказва се, че дъщерята на мистър Тейкън е влюбена във внука на Мита Таупопоки, именит водач на маорите. И тъй като родителите й не разрешават този неравностоен брак, тя изпада в дълбока меланхолия.
Две години българката прекарва в дома на мистър Тейкън в битка за спасяването на влюбеното момиче, което крее от безнадеждна обич
Историята свършва с обилна женитба и признателният татко праща за премия Анка на остров Таити за един месец. След завръщането си оттова тя се отдава на дейна активност в интерес на България: написа и изнася пред новозеландците сказки за далечната и съвсем изцяло непозната балканска страна. Професор по философия в Уелингтън написа: “В този град можах да чуя многочислените сказки на една българка. България - с нейната популярност на велико минало, златната ера на цар Симеона, тъмното иго, битката за освобождението, възхода и прочие, тя е всичко, в което диша благородството на българина!”. Много по-възторжено се отзовава за Анка тогавашният министър на просветата Ж. М. Томсън, който споделя, че за пръв път на 83 година среща българин и в този момент мисли с почитание за България, където се е родила щерка с такива “достойнство, темперамент и високи идеали”. Той даже праща писмо на българското държавно управление, в което
назовава Анка “любимка на цялата страна”
Безстрашната карловка даже прекарва няколко месеца измежду маорите на племето “тюканрънги” и в спомените си споделя в детайли за техните тотеми и вяра, за културата им, за бита им, за съществуващото към момента... човекоядство и търговия с мумифицирани човешки глави.
Навярно през зимата на 1930 година неуморната пътешественичка се връща в България и още веднъж се втурва да изнася сказки, този път за далечните и чудни страни, които е видяла. Минават две-три години и пътищата още веднъж я базират. По това време към този момент наближава 40-те, само че към момента има забележителни дух, устойчивост и упоритост.
Говори седем езика, с идентична лекост язди камила и кара мотоциклет,
води голяма преписка. Обикаля 40 страни, като на някои места стопира за по-дълго, устоя се с уроци по френски и британски език, оказва помощ за основаването на лечебни заведения и учебни заведения. Навсякъде приказва за непознатата България, която има славно минало, прелестен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове.
Личният й живот значително е обгърнат в клюки. Твърди се, че шейхове и петролни магнати й оферират да се омъжи, пленени от нейната завладяваща сила, омагьосани от нейната деятелност и жизнеспособност. Но тя отхвърля под предлог, че още доста неща желае да види и научи по света. Някои настояват, че е имала временен брак с 60-годишния министър на финансите на Ирак - Наджа Паша ел Суеди, както и
епизодична любовна връзка в Париж с Дан Колов
Живее в Багдад и в Техеран.
В Ливан я арестуват и попада в пленнически лагер, където е очевидец на ужасни подиуми: дами, които проституират за самун, самоубийци и сиромаси, умиращи от апетит и заболявания, полудяващи от невъзможност...
Със свойствената си увереност Анка отива при началника на лагера и му предлага самата тя да се заеме със основаването на медицински пункт за болните. И отново
там се среща с бъдещия си брачен партньор - младият персиец Райян Ахмад Дин
Казват, че след освобождението й от лагера и сватбата им в Иран прави чудеса с имението на брачна половинка си, а най-много с трите села, които получава като брачен подарък. Тя даже ги назовава с нови имена, определени от осиновения й наследник: Омид - Надежда, Неджит - Спасение, Рахат - Спокойствие.
Анка учи селяните на хигиенични привички, поучава ги по какъв начин да си построят по-добри жилища от техните глинени колиби, основава дребни клиники за болните и учебни заведения за децата, оказва помощ им да се провеждат за прокопаването на напоителни канали. Това поражда злост у локалните феодали, които даже завеждат дело против нея. В правосъдната зала тя не губи хладнокръвие и заключителната й тирада, оповестена след това в пресата, й основава огромна известност.
Вече със брачна половинка си обикаля Сирия и Ливан, Ирак, Цейлон, Австралия, Виетнам, островите Фиджи и Самоа, Япония и Китай, кръстосват Европа. В Иран Анка осиновява едно 3-годишно дете, Киомарс, което взема за развъждане вкъщи си дружно с майка му. Тя се грижи за него, до момента в който той навърши пълноправие, и му дава чудесно обучение. От дребен Киомарс взема уроци по цигулка и британски език, а след време се записва да следва ветеринарна медицина в университета в Дамаск.
През 1970 година в Карлово се завръща една побеляла, само че млада по дух и сърце жена. Помнят я - постоянно на токове, постоянно с шапка на главата, постоянно елегантна.
Първата българка, обиколила света и прелетяла Ламанша със аероплан през 1929 година,
мечтае за спокоен и мирен живот в подбалканското градче. И още веднъж да вкуси тогавашната бобена яхния с люта чушка и доста червен пипер. Куфарите й са цялостни с ръкописи - пътеписи, албуми със фотоси, стихове, романи даже...
След гибелта на брачна половинка си Анка избира България пред дворците и охолството на непознатата страна. Нейните родственици си спомнят, че всяка седмица пътувала до София, жадна за литературни събития и новости, че се е срещала и другарувала с Елисавета Багряна, с Анна Каменова...
Живее и умира през 1976 година у своя брат, тъй като няма лично жилище, само че оказва помощ със средства на околните си да си построят нова къща. Днес карловци почитат паметта на първата наша околосветска пътешественичка с експозиция на нейни фотоси, книги и персонални предмети в историческия музей. И вършат старания да съберат средства за неиздадените до дъно нейни мемоари и пътеписи, където вероятно има още и още любопитни страници от живота й.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Тя се оправя сама с пламъците, без да изгуби наличие на духа,
и продължава да си чете, като че ли нищо не се е случило
След гимназията известно време учителства, само че фантазията й е да учи медицина. Спечелена посредством конкурс стипендия я води през 1922 година в Американския лицей в Цариград, където се образова за здравна сестра и по едно и също време стажува в американската болница край Босфора.
Ето там, в болничното заведение, Анка се среща с мистър Тейкън, англичанин, живеещ в Нова Зеландия. Казват, че със своята безрезервност и бързи реакции вдигнала на крайници чужденеца, а бил на смъртен одър. Пет години по-късно мистър Тейкън търси своята спасителка и я кани да отиде в Нова Зеландия да се грижи за болната му щерка Глория. Така през 1928 година Анка стяга картоненото си куфарче и бедняшките си дрешки и потегля на отдалечен път. По-нататък историята е по-скоро като легенда, като фиктивен прочувствен разказ. Оказва се, че дъщерята на мистър Тейкън е влюбена във внука на Мита Таупопоки, именит водач на маорите. И тъй като родителите й не разрешават този неравностоен брак, тя изпада в дълбока меланхолия.
Две години българката прекарва в дома на мистър Тейкън в битка за спасяването на влюбеното момиче, което крее от безнадеждна обич
Историята свършва с обилна женитба и признателният татко праща за премия Анка на остров Таити за един месец. След завръщането си оттова тя се отдава на дейна активност в интерес на България: написа и изнася пред новозеландците сказки за далечната и съвсем изцяло непозната балканска страна. Професор по философия в Уелингтън написа: “В този град можах да чуя многочислените сказки на една българка. България - с нейната популярност на велико минало, златната ера на цар Симеона, тъмното иго, битката за освобождението, възхода и прочие, тя е всичко, в което диша благородството на българина!”. Много по-възторжено се отзовава за Анка тогавашният министър на просветата Ж. М. Томсън, който споделя, че за пръв път на 83 година среща българин и в този момент мисли с почитание за България, където се е родила щерка с такива “достойнство, темперамент и високи идеали”. Той даже праща писмо на българското държавно управление, в което
назовава Анка “любимка на цялата страна”
Безстрашната карловка даже прекарва няколко месеца измежду маорите на племето “тюканрънги” и в спомените си споделя в детайли за техните тотеми и вяра, за културата им, за бита им, за съществуващото към момента... човекоядство и търговия с мумифицирани човешки глави.
Навярно през зимата на 1930 година неуморната пътешественичка се връща в България и още веднъж се втурва да изнася сказки, този път за далечните и чудни страни, които е видяла. Минават две-три години и пътищата още веднъж я базират. По това време към този момент наближава 40-те, само че към момента има забележителни дух, устойчивост и упоритост.
Говори седем езика, с идентична лекост язди камила и кара мотоциклет,
води голяма преписка. Обикаля 40 страни, като на някои места стопира за по-дълго, устоя се с уроци по френски и британски език, оказва помощ за основаването на лечебни заведения и учебни заведения. Навсякъде приказва за непознатата България, която има славно минало, прелестен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове.
Личният й живот значително е обгърнат в клюки. Твърди се, че шейхове и петролни магнати й оферират да се омъжи, пленени от нейната завладяваща сила, омагьосани от нейната деятелност и жизнеспособност. Но тя отхвърля под предлог, че още доста неща желае да види и научи по света. Някои настояват, че е имала временен брак с 60-годишния министър на финансите на Ирак - Наджа Паша ел Суеди, както и
епизодична любовна връзка в Париж с Дан Колов
Живее в Багдад и в Техеран.
В Ливан я арестуват и попада в пленнически лагер, където е очевидец на ужасни подиуми: дами, които проституират за самун, самоубийци и сиромаси, умиращи от апетит и заболявания, полудяващи от невъзможност...
Със свойствената си увереност Анка отива при началника на лагера и му предлага самата тя да се заеме със основаването на медицински пункт за болните. И отново
там се среща с бъдещия си брачен партньор - младият персиец Райян Ахмад Дин
Казват, че след освобождението й от лагера и сватбата им в Иран прави чудеса с имението на брачна половинка си, а най-много с трите села, които получава като брачен подарък. Тя даже ги назовава с нови имена, определени от осиновения й наследник: Омид - Надежда, Неджит - Спасение, Рахат - Спокойствие.
Анка учи селяните на хигиенични привички, поучава ги по какъв начин да си построят по-добри жилища от техните глинени колиби, основава дребни клиники за болните и учебни заведения за децата, оказва помощ им да се провеждат за прокопаването на напоителни канали. Това поражда злост у локалните феодали, които даже завеждат дело против нея. В правосъдната зала тя не губи хладнокръвие и заключителната й тирада, оповестена след това в пресата, й основава огромна известност.
Вече със брачна половинка си обикаля Сирия и Ливан, Ирак, Цейлон, Австралия, Виетнам, островите Фиджи и Самоа, Япония и Китай, кръстосват Европа. В Иран Анка осиновява едно 3-годишно дете, Киомарс, което взема за развъждане вкъщи си дружно с майка му. Тя се грижи за него, до момента в който той навърши пълноправие, и му дава чудесно обучение. От дребен Киомарс взема уроци по цигулка и британски език, а след време се записва да следва ветеринарна медицина в университета в Дамаск.
През 1970 година в Карлово се завръща една побеляла, само че млада по дух и сърце жена. Помнят я - постоянно на токове, постоянно с шапка на главата, постоянно елегантна.
Първата българка, обиколила света и прелетяла Ламанша със аероплан през 1929 година,
мечтае за спокоен и мирен живот в подбалканското градче. И още веднъж да вкуси тогавашната бобена яхния с люта чушка и доста червен пипер. Куфарите й са цялостни с ръкописи - пътеписи, албуми със фотоси, стихове, романи даже...
След гибелта на брачна половинка си Анка избира България пред дворците и охолството на непознатата страна. Нейните родственици си спомнят, че всяка седмица пътувала до София, жадна за литературни събития и новости, че се е срещала и другарувала с Елисавета Багряна, с Анна Каменова...
Живее и умира през 1976 година у своя брат, тъй като няма лично жилище, само че оказва помощ със средства на околните си да си построят нова къща. Днес карловци почитат паметта на първата наша околосветска пътешественичка с експозиция на нейни фотоси, книги и персонални предмети в историческия музей. И вършат старания да съберат средства за неиздадените до дъно нейни мемоари и пътеписи, където вероятно има още и още любопитни страници от живота й.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ