Родена съм в малък град. Завърших училище и заминах да

...
Родена съм в малък град. Завърших училище и заминах да
Коментари Харесай

Прекъснах комуникацията си със свекървата

Родена съм в дребен град. Завърших учебно заведение и отпътувах да изучавам в столицата. С всичко се оправих сама, никой не ми е помагал. Бях доста работлива и упорита.

В университета се срещнах с Антон. Той беше радостен, благ, деликатен и грижлив мъж.

Винаги говореше за татко си с деликатност. Беше ясно, че доста го обича. Но той е умрял, когато Антон е бил единствено на 17 години.

Но за майка си той не обичаше да приказва изключително.

Когато завършихме, взехме решение да се оженим. Дойде време да се срещна с бъдещата си свекърва.

Срещата мина извънредно. Майка му се опита по всякакъв начин да ме обиди. Дори не й хареса метода, по който седях на масата и метода, по който използвах приборите.

Когато Антон излезе от стаята, тя ми сподели право в лицето:

“Защо се радваш? Мислиш, че си съумяла? Омая сина ми, тъй като искаш да получиш жилището. Но ще направя всичко, с цел да няма женитба.

Когато Антон се върна, майка му още веднъж се престори на доста учтива. Но въпреки всичко понякога се опитваше да ме обиди и ми правеше забележки.

Когато вечерята завърши, Антон ме изпрати. Разказах му всичко. Той ме успокои, че майка му постоянно се отнася по този начин с непознати.

Оженихме се скоро.

Категорично отхвърлих да живем с нея, спомняйки си за нашата първа среща. Наехме апартамент. Дори и да не беше доста добър и се намираше надалеч от центъра, само че живеехме сами.

През първите пет години взехме решение да не мислим за деца. Искахме първо да си намерим прекрасен апартамент и добра работа.

Успяхме да се устроим добре.

Но свекървата не се помири с обстоятелството, че към момента нямаме деца. Започна да споделя на всички, че съм безплодна и Антон живее с мен от страдание.

Скоро забременях и родих прелестно момиченце. Мислех, че свекърва ми най-сетне ще се успокои. Но на вятъра се надявах на това.

Така се случи, че нашата щерка доста наподобява на мен, а не на брачна половинка ми. Това беше и повода свекървата да споделя на всички, че детето не е от Антон. Щом Антон изплати ипотеката за жилището, съм щяла да го изгоня от жилището и да заживея с любовника си.

Тъкмо си легнахме една вечер и Антон внезапно ме попита: “Кога ще ме изгониш от жилището поради любовника си ”?

Скочих като попарена и избухнах в сълзи. Не знаех какво да му отговоря. А Антон сподели, че се майтапи и стартира да се смее. Когато започнах да го блъскам с възглавницата, той се засмя и отвърна на удара.

Когато се поуспокоих, ми сподели, че денем е бил при майка си. Приятелките й били там и почнали да му дават препоръки по какъв начин да се оправи с погрешната си брачна половинка.

Спрях да поддържам връзка със свекърва си. Но въпреки всичко тя е майка на брачна половинка ми и баба на щерка ми.

Рожденият ден на щерка ни беше единствено месец по-късно. Разбира се, бях принудена да я поканя.

Когато всички посетители си потеглиха и аз започнах да разчиствам, свекърва ми ми сподели, че би трябвало да й целуна ръка за подаръка за щерка ми.

Вижте още: Сериозна връзка след 40 години с млад мъж

Въпреки че тя въобще не е нейна внучка! Каза, че знае за изневярата ми и ще си мълчи, в случай че взема детето и си потегли и оставя жилището на брачна половинка ми.

Не устоях и й споделих всичко, което бях натрупала през годините. Свекървата онемя. Тя не очакваше това от мен. Мислеше си, че непрекъснато ще ме залива с тиня, а аз ще мълча.

Прекъснах връзката си с нея. Не ме интересува какво споделя на другите за мен. Най-важното е, че Антон ми има вяра и не ме подозира в изменничество.

Източник: bukvarche.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР