Роден в Москва през 1878 г., любопитната природа на П.

Роден в Москва през 1878 година, любопитната природа на П. Д. Успенски го повежда по пътищата на поезията, живописта, математиката и естествознанието. Пътища, които дружно ще се обединят в една философия за живота и ново знание за логиката на психиката на човешките благоприятни условия. В търсене на истината, Успенски показва своя взор за пътищата на саморазвитие, а ние споделяме неговите размисли за индивида и негативните страсти от книгата му „ Психология на човешките еволюционни благоприятни условия ”.

" Голям брой хора нито един път в живота не са изпитвали същинско възприятие, тъй като от самото начало са заети със своите мислени страсти. "

За индивида

Човек не познава себе си. Той не познава личните си ограничавания и благоприятни условия. Той даже не знае до каква огромна степен не познава себе си.

Човекът е изобретил голям брой машини. Той знае, че комплицираната машина изисква от време на време дълги години усърдно проучване преди да бъде поверено на който и да било, потреблението и контрола над тази машина. Това познание обаче човек не ползва за себе си, въпреки че самият той е доста по-сложна машина, в сравнение с всички машини, които е изобретил.

Човекът има голям брой разнородни неправилни хрумвания за самия себе си. Той не осъзнава обстоятелството, че в реалност той самият е една машина. Какво значи изразът " индивидът е машина "? Това значи, че той не прави самостоятелни придвижвания нито вътре в себе си, нито отвън себе си. Той е машина привеждана в придвижване от външните феномени и външните тласъци. Всички придвижвания, дейности, думи, хрумвания, страсти, настроения и мисли се пораждат от външни въздействия. Самият човек е просто автомат с избран ресурс мемоари от предишния си опит и избран ресурс от сила. Необходимо е да разберем, че човек не може да направи лично нищо. Но той не схваща това и си приписва способността, че може нещо лично да направи. Това е първото нещо, което човек неправилно си приписва. Това би трябвало да бъде разбрано доста ясно: Човек не е кадърен лично да прави нищо. Всичко, което съгласно него той прави, в действителност му се случва, по този начин, както падат преваляванията или се затопля времето. Ние приказваме, че човек мисли, чете, работи, обича, ненавижда, стартира борби, войни и така нататък В реалност всичко това става с индивида. Той не е кадърен да се движи, да мисли или да приказва лично от своя лична позиция. Човек съставлява в този смисъл марионетка, задвижвана от невидими влакна.

Ако човек разбере това, то той може да узнае повече за самия себе си, а тогава са вероятни и избрани промени. Но в случай че за индивида е недостъпна тази безспорна механичност, или в случай че той не желае да я одобри като факт, то той на нищо не може да се научи и нищо тогава няма да се промени.

Човекът е машина, само че особена машина. Той е машина, която при избрани условия и при вярно потребление може да узнае, че е машина. А осъзнавайки изцяло този факт, човек може да открие и пътища за прекратяването на своето съществуване на машина, т.е. да престане да бъде машина.

За негативните страсти

В индивида има премного тъга, огорчения, страхове и паники, които са неизбежно и тясно свързани с заболяванията, болката, гибелта. Умствените премеждия мощно се отличават от негативните страсти, които се базират на въображението и идентификацията.

Тези страсти съставляват отблъскващ феномен. Те заемат в живота ни обстойно място. За доста хора би могло да се каже, че целият им живот се контролира и управлява, а в последна сметка и унищожава от негативните страсти. Отрицателните страсти не играят никаква позитивна роля в нашия живот. Те не ни оказват помощ да се ориентираме, не ни дават никакви познания, не ни направляват по някакъв осмислен метод. Напротив, негативните страсти отравят живота ни, трансформират го в тежък товар и доста дейно стоят на пътя на нашето допустимо развиване, тъй като няма нищо по-механично в нашия живот от негативните страсти.

Никога няма да ни се удаде механично да направляваме негативните страсти. Те са подвластни от идентификацията: дружно с разрушаването на идентификацията във всеки обособен случай, изчезват и те. Наистина за необичайно и фантастично може да бъде считано поклонението на хората пред техните негативни страсти. Аз мисля, че за елементарния машинален човек най-трудно се оказва разбирането, че неговите и на другите хора негативни страсти, нямат ни най-малка стойност и не съдържат в себе си нищо благородно, прелестно и мощно. В реалност, негативните страсти съдържат единствено уязвимост, доста постоянно нервност, безумство или закононарушение. Единственото, което те заслужават, отчитайки тяхната безполезност, изкуственото им възникване от въображението и идентификацията, е заличаването им, от което ние нищо не губим. В това е единственото леговище на индивида, в спасението си от тях.

Ако негативните страсти бяха потребни или нужни, в случай че бяха функционалност на фактически съществуващата част на прочувствения център, то ние не бихме имали и минимален късмет, най-малко до момента в който съхраняваме своите негативни страсти, да се развием вътрешно. На езика на школата, във връзка битката с негативните страсти, се споделя следното: " Човек би трябвало да жертвува своите премеждия ".

" Какво може да бъде по-леко от такава жертва? " - ще попитате вие. В реалност, човек е подготвен да принесе в жертва всичко друго, само че не и своите негативни страсти. Няма такова удоволствие, няма такава наслада, която човек да не би пожертвал по минимален мотив. Но той в никакъв случай няма да принесе в жертва своето страдалчество. В прочут смисъл в това има някакъв аргумент. Напълно в духа на владеещите предубеждения, човек чака да получи нещо за жертвоприношението на своите удоволствия. Но той нищо не чака, жертвайки своите премеждия. Човек е надвишаващ с персонални хрумвания за страданието. Той мисли, че страданията са му изпратени от Бога като наказване или тип наставление. Човек даже би се изплашил, научавайки за опцията за по този начин просто освобождение от страданията. Тази концепция мъчно може да бъде възприета, тъй като съществуват многочислени премеждия, от които човек фактически не може да се избави, наред с доста други, изцяло подвластни от човешкото въображение. Човек не може и не желае да се избави, да вземем за пример от концепцията за несправедливостта и вярата, че е допустимо тази неправда да бъде унищожена.

В доста хора няма нищо друго с изключение на негативни страсти. Целият им комплекс от " азове " е отрицателен и в случай че им се лишават негативните страсти, то тези хора просто ще се разпаднат. Какво би се случило без негативните страсти с нашия живот? Какво би се случило с това, което ние назоваваме изкуство: театъра, драмата, болшинството романи?

Какъв е произходът на негативните страсти, откакто те са изкуствени, неестествени и безполезни? Тъй като произходът на индивида ни е незнаен, ние не можем да обсъждаме този въпрос. Можем да приказваме единствено за произхода на негативните страсти, касаещи нашия живот. Наблюдавайки децата, ние виждаме по какъв начин ги учат на негативни страсти, по какъв начин децата сами се образоват подражавайки на възрастните и на по-големите деца. Ако от най-ранна възраст, детето живее измежду хора без негативни страсти, то в него най-вероятно няма да ги има, или ще бъдат толкоз малцина, че елементарно би могло да бъдат преодолени, чрез вярното образование. В живота всичко е по-различно и благодарение на всички образци, които детето вижда и чува, благодарение на книгите, киното и т. н., десетгодишното дете към този момент е осведомено с цяла гама от негативни страсти. Може да ги възпроизвежда, разпознава се с тях, сходно на възрастните.

При възрастните, негативните страсти се поддържат от непрекъснатото им оправдаване и отразяване с възхваляване в литературата и изкуството, също и от персоналното самооправдание и състрадание към самите себе си.

В реалност, ние сме доста по-силни от негативните страсти, в сравнение с си мислим, изключително когато знаем какъв брой рискови са те и какъв брой огромна е нуждата от битка с тях. Ние, обаче, намираме доста смекчаващи виновността им условия и продължаваме да плуваме в морето от състрадание към самите себе си, към егоизма си. Готови сме да считаме за отговорен всеки различен, само че не и самите себе си.

Всичко казано дотук демонстрира, че ситуацията ни по отношение на нашия прочувствен център, е доста необичайно. В него няма нито позитивна, нито негативна част. Болшинството от негативните му функционалности са измислени, а огромен брой хора нито един път в живота не са изпитвали същинско възприятие, тъй като от самото начало са заети със своите мислени страсти.

Такава е същинската картина на нашия прочувствен живот и в случай че почтено би трябвало да се погледнем, ние би трябвало да признаем, че до момента в който култивираме в себе си и се възхищаваме на всички тези отровни страсти, ние не би трябвало да чакаме развиване на Единство, схващане и воля. Ако такова развиване би било допустимо, то всичките ни негативни страсти щяха да влязат в нашето ново създание и да станат в него непрекъснати. Това би означавало, че ние в никакъв случай няма да се освободим от тях. За благополучие, това е невероятно.

Единственото, което е хубаво в настоящето ни положение, е отсъствието на неизменност на каквото и да е. Ако каквото и да е от настоящето ни положение стане непрекъснато, това би било безумство. Само при лудите има неизменност в този смисъл.