Каквато ти е днес главата, такваз ще ти е бъднината, и щастието, и съдбата ♥ Дядо БЛАГО
Роден на 2 февруари 1864 година в село Заберново, Бургаско, Стоян Русев (Дядо Благо) е детски публицист, преподавател, събирач на национални песни и умотворения, издател. През 1889 година в Бургас излиза първата му стихосбирка със заглавие „ Звезда “ - лирически и епически по определението на създателя стихотворения. По-късно Стоян Русев работи като преподавател в София, където през 1894 година замисля и реализира издаването на месечното детско списание с картинки „ Градинка “, а през 1906 година дружно със Стоян Попов (Чичо Стоян) стартират да издават първото българско детско вестниче „ Славейче “. Стоян Русев става прочут с псевдонима си Дядо Благо и е измежду създателите на Съюза на българските писатели - с голям принос за образуването на традициите на българската детска литература. Дядо Благо сътворява близо 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения. По време на Втората Световна война и бомбардировките над София огромна част от персоналния му списък изгаря. Той е един от най-интелигентните възпитаници на Учителя Петър Дънов, който споделя, че Дядо Благо е прероденият Климент Охридски. През 1935 година приготвя и издава последната си книга - сборника „ Сказания на двадесети век за всеки човек - в стих облякъл Дядо Благо “. В нея записва 365 поетични поуки и познания за Великата разумност, сътворена от природата - по какъв начин се посяват в индивида словесни семена и по какъв начин те никнат, порастват и разцъфтяват. Дядо Благо напуща земния живот на 16 януари 1938 година, непризнат по достолепие от своите съвременници.
(Стоян Русев - Дядо Благо)
♥ Сказания на двадесети век за всеки човек – в стих облякъл Дядо Благо
22.
Тоз, който във Бога религия нема,
От доктора живот заема,
Уви, живот без религия няма.
30.
При тъга, страдалчество, паника,
Отива человек до Бога,
Но чуй, да не речеш: „ Не мога! “
31.
Човек от религия се нуждае,
А вярата обич желае,
И неотстъпчивост каменна да знае.
39.
Природата ни всичко дава,
Но който я не почита,
От богатството й се лишава.
41.
Вам обещано е прекалено много:
И дух, и разум, и умно слово,
И всякой ден по нещо ново.
42.
Не сте ли още признателни –
Ще ви се пратят дни печални,
Дни скръбни, тежки, дни страдални,
44.
На хората се разрешава,
Да правят що им се приисква,
Но в злото всякой самичък се вдява.
45.
Науки доста – едри, дребни,
Но ето, че са празни, нездравословни,
Щом нямат познания потребни.
90.
Търси положителното у индивида:
На облика – чертица мека,
На устните – усмивка лека.
95.
Назаем усеща се не взимат,
Сърца подкупени – загниват,
Постъпки без обич – банкрутират.
162.
Красив ли си – ти си художник,
Ленив ли си – ти си атеист,
Бъбрив ли си – ти си скитник.
163.
Каквато ти е през днешния ден главата,
Такваз, ще ти е бъднината,
И щастието, и ориста.
228.
Природата обича живи,
Които биват търпеливи,
И в скръбта се смятат за щастливи.
228.
Животът е хубав, когато
Човеку смелостта е злато,
Сърцето чисто и крилато.
338.
Човек изцяло заслужава
Онуй, което се случва
Във личната му страна.
340.
На хора стопанин не ставай,
На учения разум не давай,
Но всички равно уважавай.
(Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов)
Из: „ Сказания на двадесети век за всеки човек “, Дядо Благо, Печатница „ Задруга “, София 1935 г.
Снимки: Стоян Русев - Дядо Благо, literaturensviat.com; Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов.
