Роб ли си ти? Тогава не можеш да бъдеш приятел.

Роб ли си ти? Тогава не можеш да бъдеш другар. Тиран ли си? Тогава не можеш да имаш другари.

Прекалено дълго са били скрити в дамата робът и тиранинът. Затова дамата още не е способна на другарство. Тя познава единствено любовта.

В любовта на дамата има неправда и слепота към всичко, което не обича. Дори и в осъзнатата обич на дамата има към момента наред със светлината неочаквани нападения, мълнии и нощ.

(Portrait of Friedrich Nietzsche by Edvard Munch, 1906)

Когато през днешния ден на залез слънце вървях уединен по пътя си, ме срещна една остаряла жена и заприказва така на моята душа:
– Много неща сподели Заратустра и на нас, дамите, но не ни сподели нищо той за дамата.

А аз и отвърнах:
– За дамата би трябвало да се приказва единствено на мъже.
– Говори и на мене за дамата – рече тя. – Аз съм към този момент много остаряла, с цел да не помни незабавно думите ти.

И аз изпълних молбата на старицата и рекох така:
– Всичко у дамата е мистерия – и всичко у нея има едно-единствено разгадаване; то се споделя „ бременност “.

Мъжът е за дамата средство: задачата е постоянно детето. Ала що е дамата за мъжа?

Две неща желае същинският мъж: заплаха и игра. Затова желае той дамата като най-опасната играчка.

Мъжът би трябвало да се възпитава за война, а дамата – за почивка на воина: всичко друго е нелепост.

Пресладки плодове воинът не обича. Затова той обича дамата: даже и най-сладката жена нагарча.

По-добре от мъжа схваща дамата децата, но мъжът е по-голямо дете от дамата.

В същинския мъж се крие едно дете: то желае да играе. Хайде, о, дами, открийте детето в мъжа!

Играчка да бъде дамата, чиста и изящна като драгоценен камък, огряна от добродетелите на един свят, който още не е настъпил.

Нека лъчът на звездите свети във вашата обич! Вашата вяра да гласи: „ Дано аз да родя свръхчовека! “

Във вашата обич дано има смелост! Със своята обич връхлитайте тогова, който ви вселява боязън.

Нека във вашата обич да бъде достойнството ви! Инак дамата схваща малко от чест. Ала дано това бъде вашата чест: обичайте постоянно повече, в сравнение с ви обичат, и в никакъв случай не бъдете втори!

Мъжът да се бои от дамата, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никаква стойност за нея.

Мъжът да се бои от дамата, когато тя ненавижда: тъй като в дъното на душата си мъжът е единствено злобен, до момента в който дамата е неприятна.

Кого ненавижда дамата най-люто? Тъй рече желязото на магнита: „ Аз те ненавиждам най-люто, тъй като ти притегляш, но не си задоволително мощен да привлечеш към себе си. “

– Щастието на мъжа гласи: „ Аз желая “. Щастието на дамата гласи: „ Той желае “.

„ Виж, преди малко светът стана идеален! “ – така мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си обич.

А дамата би трябвало да се покорява и да откри дълбочина за своята повърхнина. Повърхност е душевността на дамата, бурно раздвижен покров над плитка река.

Ала душевността на мъжа е дълбока, неговата река бълбука в подземни пещери: дамата предчувствува неговата мощ, само че не я схваща.

Тогава старицата отвърна:
– Много приятни неща сподели Заратустра – особено за дамите, които са задоволително млади за тях.

Чудно нещо, Заратустра сякаш малко знае за дамите, а пък приказва право за тях! Дали поради това, че за дамата няма нищо невероятно?

А в този момент приеми за признателност една дребна истина! Та аз съм много остаряла към този момент за нея!

Завий я и затули устата й: другояче тя ще проглуши ушите ти с крясъците си. Тази дребна истина.

– Дай ми, жено, своята дребна истина! – рекох аз. И така рече остарялата жена:
– При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!

Тъй рече Заратустра.

Фридрих НИЦШЕ, „ Тъй  рече Заратустра ”
Портрет на Нищше от Едвард Мунк, 1906