Ризлинг
Ризлинг (Riesling), прочут още като Рейнски ризлинг съставлява остарял бял винен вид грозде, който произлиза от региона на реките Рейн и Мозел в Германия. В Германия сортът заема към 25% от всички насаждания – към 23 000 хектара.
Ризлинг е доста публикуван и в редица лозарски страни като Франция, Австрия, Люксембург, Италия, Унгария, Чехия, Румъния, Швейцария, Съединени американски щати, Украйна, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Аржентина и други. В нашата страна сортът Ризлинг е райониран и се отглежда в по-хладните североизточни региони.
Макар и да не може да се похвали с необятно разпространяване като шардонето, Ризлингът е един от най-високо ценените и значими сортове за винарските региони в северното полукълбо. Вината от Ризлинг оставят необикновен спомен на всеки, имал щастието да ги опита.
История на Ризлинг
Произходът на Ризлинг, както и на доста други от по-старите сортове грозде, се губи във времето. Доказан факт е, че през далечната 1435 година Ризлинг е отглеждан в Рюселсхайм, Германия. За страдание, в продължение на епохи Ризлингът е носел само разочарования на лозарите.
Чак до 18 век Ризлингът се счита за слаб за произвеждане на вино вид, за който не си заслужава да се губят земни площи и да бъде засаждан независимо. На Ризлинга се отделя място сред други сортове като Траминер. Ниското мнение, което лозарите са имали за Ризлинг, се дължи на обстоятелството, че този вид грозде узрява едвам през октомври и даже ноември месец и нормално се бере финален. Малките и кръгли зърна на Ризлинга имат потребност от топла и дълга есен, с цел да могат да съберат задоволително количество захари.
Една елементарна случайност обаче извежда Ризлинг от редовете на така наречен дружно засаждани сортове, от които не се чака кой знае какво. През 18 век монаси, които живеят и обработват лозята си в манастир край Йоханисберг - в Рейнска област, стартират да засаждат Ризлинга настрана от останалите сортове. Всяка есен, когато гроздето узрявало, те изпращали по делегат проби до абата във Фулда, с цел да получат позволение от него за започване на беритбата.
През 1775 година по неизяснени аргументи връщането на пратеника обрано при монасите се забавя. Те обезверено чакали завръщането му, а гроздето, което било главният им източник на издръжка, се сбръчквало и мухлясвало. Когато куриерът въпреки всичко се върнал, монасите взели решение да берат поотделно зелените и съвсем развалените гроздове. Изненадата им била голяма, когато се оказва, че от плесенясалото грозде те получили най-невероятното вино Ризлинг.
Характеристики на Ризлинг
Според доста винени критици Ризлингът е най-великият вид за произвеждане на бяло вино в света. Сравнен с другия претендент за шампионата – шардоне, Ризлингът има повече темперамент.
Гроздето от този вид е хамелеон по природа и в доста ярка степен отразява мястото, където е отглеждан. То обича стръмните скатове на хълмистите релефи, хладния климат, само че в същото време с това има потребност от слънчево греене със отбрана от ветрове.
Поради късното разпъпване на Ризлинг ранното му узряване и устойчивостта на слани, Ризлингът вирее в едни от най-студените винарски зони.
Захарите и киселините са тези два фактора, които поддържат салдото и хармонията в един чудесно показан Ризлинг. Дори и най-сладките Ризлинги разполагат със страхотна прохлада, която им придава необикновен капацитет за стареене.
Способността за стареене на Ризлинг се съпоставя с тази на бургундските бели сортове. Друго преимущество на Ризлинга е, че където и да е отглеждан, той не доближава изключително високи равнища гроздова захар и рядко се създават виновност с повече от 11% алкохолно наличие.
В взаимозависимост от възрастта на виното, ароматът му варира от ябълкови и нежни лимонени нотки в младите виновност до благоухание на праскова, кайсия, мед, минерали, ядки и цветя с придвижване на възрастта му. Вторичните и третични аромати на това вино припомнят за банан, бадем, восък и захаросани кайсии.
Спокойно може да се каже, че Ризлингът е с сдържан, само че с кристално чиста изразителност и непоколебима грациозност. Жизнерадостен и внимателен, Ризлингът се характеризира с многопластовост и гъвкаво тяло.
Ризлинг по света
В Германия Ризлинг е публикуван във всички винарски региони на страната, разполагайки се на повърхност към 23 000 хектара или ¼ от цялата лозарска повърхност в страната. В наши дни Ризлинг е най-важният вид за немското лозарство.
Елзас във Франция несъмнено е един от най-значителните региони за разпространяване на Ризлинг. Там се простира на повърхност над 3000 хектара и дава най-хубавите виновност на тази област.
В Съединени американски щати Ризлингът играе второстепенна роля, където към момента не е съумял да образува кръг от фенове. В Южна Африка има насаждания с Ризлинг в подобаващите за това климатични зони, само че към този момент на европейския пазар не са се появили виновност оттова.
В Австрия Ризлинг е показан с повърхност към 1000 хектара. В Австралия площите с Ризлинг са към 500 хектара. Нова Зеландия, която си сътвори известност на производител на изключително качествени бели виновност, също разполага със обилни насаждения от този вид.
Поднасяне на Ризлинг
Ризлингът е универсално вино, чийто тънък баланс на захар и киселинност разрешава на това вино да бъде поднасяно с най-различни типове ястия – месни, рибни и зеленчукови.
Ризлингът е едно от дребното виновност, които чудесно си партнират със мощните аромати на подправките на източната кухня.
Ризлингът чудесно се съчетава с разнообразни студени предястия, най-вече от месо. Това вино си подхожда доста добре с разнообразни типове сирена, които се характеризират с по-силен мирис, какъвто е Рокфор да вземем за пример.
Ароматът на сирената със синя мухъл доста добре се съчетава с уханието на това бяло вино. Ястията от риба също чудесно си пасват с изтънчения усет на Ризлинга, както и предястията от морски блага.
Свежите плодове и плодовите десерти си отиват отлично с плодовите нотки, които се долавят в това ужасно вино.
Ризлингът, както всяко бяло вино, се сервира добре охладено. Най-добрата температура за сервирането му е 11 °C. Допуска се и температура към 13 °C, само че никога тя не трябва да е повече, защото това ще се отрази пагубно върху вкусовите му качества и няма да може да е съвършеното допълнение към:
- сушени мезета;
- празненство хапки;
- празнични предястия.
