Пълноценният живот е наситен с болка ♥ Морган Скот ПЕК
Рискът да загубиш
Актът на любовта - личностното разрастване, - както към този момент споделих, изисква изправяне против инерцията на леността (работа) или против бариерата, подбудена от страха (смелост). Нека в този момент прехвърлим вниманието си от работата към смелостта в любовта. Като разширяваме границите на личността си, ние навлизаме в нови територии. Ставаме разнообразни и вършим неща, към които не сме привикнали. Ние се променяме. Усещането на смяната поражда боязън - постоянно е било по този начин, по този начин и ще бъде. Хората овладяват страха от смяната по разнообразни способи, само че страхът е неминуем, в случай че в действителност съществува смяна. Смелостта не е липса на боязън, а деяние макар страха, това е придвижването към бъдещето и непознатото през стената, построена макар съпротивлението на страха. На несъмнено равнище от духовното развиване и в любовта постоянно се изисква кураж и вдишване на риск. Точно за риска в любовта ще поговорим тук.
Ако ходите постоянно на черква, несъмнено сте забелязали една жена на към 50 години, която всяка неделя тъкмо 5 минути преди началото на службата неусетно сяда постоянно на едно и също място в последната странична редица. В момента, когато литургията свърши, тя отново безшумно и бързо се насочва към изхода и си потегля, преди свещеникът да излезе на стъпалата и да стартира да се прости с богомолците. Ако съумеете да я доближите - което не е доста евентуално - и я поканите на нормалното кафе след службата, тя ще ви благодари учтиво, нервно отклонявайки погледа си от вас, ще ви каже, че има наложителен ангажимент, и ще си тръгне. Ако я наблюдавате до „ неотложния й ангажимент “, ще откриете, че се прибира напряко у дома - дребен апартамент с постоянно спуснати щори, - отключва вратата, влиза, заключва я незабавно и не се демонстрира повече през почивния ден. Ако продължите да я наблюдавате, ще разберете, че работи като нископлатена машинописка в огромна адвокатска фирма, където приема поръчките категорично, печата ги без неточност и ги връща без коментар. Обядва на бюрото си и няма никакви другари. Прибира се у дома пешком, като непроменяемо се отбива в един неопределен супермаркет, откъдето купува най-необходимите хранителни запаси, преди да изчезне зад вратата, от която се демонстрира на идващия ден, с цел да отиде на работа. Има тв приемник, няма телефон. Почти в никакъв случай не получава писма. Ако по някакъв метод се доберете до нея и извършите коментар, че живее доста самотно, тя ще ви отговори, че по този начин й е по-добре. Ако я попитате дали има домашно животно, ще отговори, че в миналото е имала куче, което за злощастие умряло, и в този момент не може да си вземе друго, тъй като то няма да бъде като предходното.
Коя е тази жена? Ние не знаем тайните на сърцето й. Сигурни сме единствено, че животът й е отдаден на избягването на рисковете и че заради това вместо да се разшири, тя се е свила и смалила дотам, като че ли към този момент не съществува. Тя не катексира нито едно друго живо създание. Вече казахме, че катексисът не е обич, че любовта го надраства, само че въпреки всичко ни би трябвало катексис, с цел да можем да завъртим цикъла. Можем да обичаме единствено това, което по един или различен метод е от голяма важност за нас. Но при катексиса постоянно съществува рискът от загуба или отвод. Ако се съберем с различен човек, постоянно има риск той да ни напусне, като освен това ни остави мъчително самотни, доста по-самотни, в сравнение с сме били, преди да го срещнем. Обичайте нещо живо - човек, животно, растение - и то може да почине. Повярвайте на някого и може да ви заболи, бъдете подвластни от някого и той може да ви разочарова. Цената на катексиса е болката. Ако някой е решен да не рискува с болката, той ще би трябвало да мине без доста неща - деца, брак, екстаза от секса, вярата на упоритостта, другарството, - всички тези неща, които движат живота напред, придават му смисъл м значение. Минете в по-горното измерение и ще бъдете възнаградени с болежка и благополучие. Един пълностоен живот е кондензиран с болежка. Алтернативата е да не се живее същински или да не се живее въобще.
Същността на живота е смяната - кръговрат на напредък и проваляне. Който избере живота и израстването, избира смяната и вероятността на гибелта. Възможната причина за изолирания, стеснен живот на преди малко описаната жена може би е прекарването на едно или серия от огромни несгоди, които са я предиздвикали да се реши, е цената на „ живота си “, в никакъв случай да не преживее гибелта още веднъж. Тя е избрала монотонния живот, в който липсват изненадата на новото и непредвиденото - една гибел приживе, в която отсъстват рискът и провокациите.
Както към този момент загатнах, опитът да бъде избягнато нужното страдалчество лежи в основата на всички душевен заболявания. Не е за удивление, че множеството пациенти (а и евентуално множеството хора, откакто неврозата е по-скоро предписание, в сравнение с изключение), без значение дали са млади или остарели, имат проблем при среща със гибелта очи в очи. Изненадващо е, че психиатричната литература занапред стартира да изследва смисъла на това събитие. Ако бихме могли да живеем, знаейки, че гибелта е наш неминуем сателит, който ни съпровожда постоянно откъм лявото рамо, тогава, по думите на Дон Хуан, тя би могла да стане наш съдружник, към момента всяващ боязън, само че в това време и умен консултант.
Благодарение на препоръките на гибелта, посредством които придобиваме ясната визия, че нашето време е лимитирано откъм обич и живот, бихме могли да открием най-хубавия метод да оползотворим времето си и изживеем живота си най-пълноценно. Но в случай че не сме задоволително смели, с цел да погледнем към „ лявото си рамо “, ние ще се лишим от препоръките на отвъдното и по този начин ще опропастим потребните си мигове. Като се крием от гибелта - постоянно изменящата се същина на нещата, - ние се крием от живота.
От: „ Изкуството да бъдеш Бог “, Морган Скот Пек, изд. „ Кибеа “, 1993 г.
Снимка: schloss-oberbrunn.eu
