Рим е в състояние на шок. Годината е 9 г.

...
Рим е в състояние на шок. Годината е 9 г.
Коментари Харесай

Най-голямата загуба на Римската империя: Битка в Тевтобургската гора

Рим е в положение на потрес. Годината е 9 година сл. н. е. и преди малко пристига новината, че три легиона с военни ветерани под управлението на Квинтилий Вар, която е повече от 1/10 от цялата императорска войска, са унищожени от съюз на немски племена.

Поражението е толкоз ненадейно и толкоз всеобхватно, че цялата империя наподобява в заплаха. Според римския историк Светоний, император Август e толкоз разтресен от новината, че стои, блъскайки главата си в стените на двореца, крещейки: „ Квинтилий Вар, върни ми легионите! “

Години по-рано, когато 1 век прочие н. е. наближава своя край, Август взема решение, че Германия би трябвало да бъде сложена под римски надзор. Той може би се надява да сътвори буфер, като разшири римското ръководство от Рейн до Елба.

Поредица от акции, първо под ръководството на Друз, а по-късно и на неговия брат, бъдещият император Тиберий, поразяват немските племена на изток от Рейн и уголемяват римското въздействие в огромна част от Магна Германия, както римляните назовават района. Следващата стъпка е да се „ романизират “ тези земи и Август има точния индивида за работата: Квинтилий Вар, брачният партньор на неговата пра-племенница.

 Varus - Antiquitates Germanicæ - Tacitus & Hooft

Квинтилий Вар приема немските водачи

Вар е губернатор на Африка, а по-късно и на Сирия, където си печели репутацията на сполучлив админ и кадърен посланик. През 7 година сл. н. е. той е назначен за губернатор на новата немска провинция и командва XVII, XVIII и XIX пехотни легиони, дружно с конница и помощни елементи.

На пръв поглед ситуацията наподобява добре. Има процъфтяваща трансгранична търговия, като немските племена доставят храна, желязо, добитък и плебеи в подмяна на римско злато, сребро и първокласни артикули. Някои от племената към този момент са дали обещание да бъдат правилни на Рим, огромен брой немски воини са се включили към римската войска като помощници, а доста млади немски аристократи служат с римляните, с цел да натрупат боен опит.

 Hermannsdenkmal statue

Арминий


Един подобен юноша е 25-годишният принц на херуските, немско племе от долината Везер, покрай актуалния град Минден. Не знаем племенното му име, само че той е прочут на римляните като Арминий.

Като дете е изпратен като пленник в Рим, с цел да обезпечи положителното държание на племето след провалянето му от Друз през 8 година прочие н. е. и през това време той получава същото обучение като всеки млад римски благородник. Когато навършва пълноправие, го вършат рицар и му назначават офицер от помощна конница. И въпреки всичко не всичко е по този начин, както наподобява. Под очевидното единодушие на германците се крие тлеещо неодобрение към римляните – възмущение, което Арминий изпитва толкоз горчиво, колкото всеки различен. От момента, в който Вар идва, Арминий стартира да възнамерява въстание против римската власт.

Той добре знае, че леко въоръжените му воини няма да имат шанс срещу бронираните легиони на Вар. Трябва да откри някъде с терен, който по едно и също време да дава отговор на стила му на борба и да пречи на римляните да образуват солидната линия, която им е донесла толкоз доста пъти победа.

Планът, който измисля, е елементарен и талантлив. Той рапортува за протест на територия, с която римляните не са осведомени, убеждава ги, че могат и би трябвало да се оправят с протеста, и по-късно ги вкарва във деликатно квалифициран капан.

През 9 година сл. н. е., когато Вар и неговите 15 000 души се приготвят да отидат на запад от летния си лагер на река Везер към непрекъснатите си бази покрай Рейн през зимата, Арминий подхваща своя ход. Той урежда някои от своите съдружници, евентуално воини от племената Бруктери или Ангривари, да нападат римските бази и работни групи, ситуирани на територията на херуските. Когато новините за набезите доближават Вар, Арминий поучава римския водач, че ще бъде задоволително елементарно за него и мъжете му да създадат малко отклоняване, с цел да санкционират непокорните племена, преди да продължи походът си към Рейн.

Друг немски водач, Сегест, неведнъж предизвестява Вар да не има вяра на Арминий, само че Вар не вижда нищо неправилно – и по този начин римските легиони подхващат отклонението, което скоро ще докара до тяхното заличаване. Арминий е изпратен напред с помощната си конница; Вар си мисли, че ще събере племена, с които да помогне за потушаването на протеста.


Докато главната мощ на Вар следва пътеките, които се провират през гори, полета и блата, дългата опашка от легионери, помощници и каруци за багаж зад тях стана рисково тънка. За да утежни нещата, времето е ужасяващо.

През III век историкът Касий Дио разказва тежкото състояние на хората на Вар: „ беше им мъчно да минават през дърветата, да строят пътища и да преодоляват пътя си… в това време се появи и мощен дъжд и вятър, които ги разделиха още повече, до момента в който земята, която стана хлъзгава, направи ходенето доста подло за тях, а върховете на дърветата се чупеха и падаха, причинявайки доста комплициране. “

В този момент племената стартират първата от поредност офанзиви против слабите места в колоната, след което се отдръпват назад в сигурността на гората незабавно щом римляните покажат някакъв знак на ефикасна опозиция.

Бавно, само че несъмнено, подгизналата римска войска е изтощена. Най-близката римска база е в Хълтерн, на към 100 километра на югозапад, тъй че Вар продължава напред. На третия ден той и неговите изтощени легиони доближават до Калкресер-Неведер Сенке, стеснен кулоар от стръмен рид на юг и тресавище на север. Проходът е дълъг към 6 километра, само че необятен по-малко от 180 метра – идеалното място за засада и Арминий го знае.

Има археологически доказателства, че германците построяват серия от ниски стени от трева и пясъчни укрепления по дъното на хълма. Те освен ги държат скрити, само че и стесняват пътя, пречейки на римляните да се образуват вярно в борба. Когато очуканата римска колона попада в прохода, тя се озовава в капан на смъртоносно тясно място, от което няма избавление. Археологическите находки също допускат, че някои от римляните са се пробвали да щурмуват укрепленията, само че без резултат.

Осъзнавайки, че няма излаз, и знаейки, че в случай че падне в ръцете на германците, краят му ще бъде дълъг и противен, Вар решава да се самоубие, падайки върху меча си по обичайния римски фасон. Нападнати от всички страни от триумфиращите немски воини, останалите бойци от легионите са избити.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР